© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от старокитайски 1980 – 2016 © Всички права запазени evgeniyt@gmail.com


Посвещавам
моите преводи
на съпругата ми

д-р Радка Иванова,
за неоценимата
ù помощ,
за обичта, с която ме дарява.


           趙孟頫                                                                                                                                                                          雙松
           Джао Мън-фу (1254 – 1322)                                                                                                                          Двата бора     

I. ПОЕЗИЯ

От „Канон на поезията" (Ши дзин)

詩經


關雎                                                      Гуан дзю¹
                                                                                                 
關關雎鳩                                               Гуан, гуан! Двойката орли рибари,
在河之洲                                               на остров сред река крещят.
窈窕淑女                                               Девойка целомъдрена, красива – 
君子好逑                                               добра избраница за господаря млад!   

參差荇菜                                               Къси, дълги, какички² различни –
左右流之                                               от ляво, дясно, във водата плуват.
窈窕淑女                                               Девойка целомъдрена, красива –
寤寐求之                                               и денем я търси, и когато сънува.

求之不得                                               Вред я дири, но не я открива,
寤寐思服                                               винаги с мисли за нея в душата.
悠哉悠哉                                               О, колко е тъжен! О, колко е тъжен!
輾轉反側                                               Без сън, неспокойно се мята. 

參差荇菜                                               Къси, дълги, какички различни –
左右采之                                               от ляво, дясно, ще ги съберем.
窈窕淑女                                               Девойка целомъдрена, красива –
琴瑟友之                                               с гусла, цитра³ ще я почетем! 

參差荇菜                                               Къси, дълги, какички различни – 
左右毛之                                               от ляво, дясно, ще ги отделим.
窈窕淑女                                               Девойка целомъдрена, красива –
鐘鼓樂之                                               с барабан, камбана ще се веселим!  

_________________
   
¹ Първа песен от първи раздел Обичаи на царствата" (Гуо фън"), първа глава – Песни от царство Джоу и юга." В нея се възпяват добродетелите на невестата и любовта на младоженеца към нея. Името на песента се състои от първите думи в текста, които обикновено не се превеждат в заглавието. В гл. III, 20 на Съждения и беседи", Конфуций е казал: "Песента Гуан дзю" е весела, но не развращава, печална е, но не ранява".
    ²
Какички, Nymphoides peltata – многогодишно водно растение с дълго коренище, големи жълти цветове. Листата са плаващи и овални, в основата сърцевидни, отгоре тъмнозелени, отдолу с виолетов оттенък. Стеблата са бели, млади и крехки се поднасяли като салата към виното. В тази и в други песни на Канона, водните растения се споменават в ритуален смисъл. Поднасят се от младоженката при жертвоприношение в храма на предците на съпруга.
   
³ Гусла и цитра – съответстват на китайските струнни инструменти 瑟 съ и цин в стиха и са символ на съпружеското съгласие.
    Барабан и камбана – символи на Земята и Небето, на мъжките и женските предци


甘棠                                                      Дива круша¹   
                                                                                                                 
蔽芾甘棠                                               Кичестата дива круша –                                
勿翦勿伐                                               не я режи, не я отсичай!                      
召伯所茇                                               Шао-бо тук е станувал².                                         

蔽芾甘棠                                               Кичестата дива круша –                                       
勿翦勿敗                                               не я режи, не я прекършвай!                       
召伯所憩                                               Шао-бо тук е почивал.               
               
蔽芾甘棠                                               Кичестата дива круша –                                              
勿翦勿拝                                               не я режи, не я превивай!                     
召伯所說                                               Шао-бо тука е спирал. 

_________________

   ¹ Шестнайста песен от първи раздел Обичаи на царствата" (Гуо фън"), втора глава Песни от царство Шао и юга".  Царство Шао се е намирало в земите на древното царство Джоу.
   ² Според легендата, владетелят на Джоу
– Шао-бо, оставил такива добри спомени в своите поданици, че те като светиня пазели дърветата, под които обичал да си почива.
    Бо 
– трета  от петте степени на знатност в древен Китай – гун, хоу, бо, дзъ и нан.

   

二子乘舟                                              Две деца на лодка се качиха¹           
                                                           
二子乘舟                                               Две деца на лодка се качиха,                          
汎汎其景                                               сенките им по вълните плават.                        
願言思子                                               За децата мисля непрестанно,                           
中心養養                                               тревога моето сърце гнети.
                          
二子乘舟                                               Две деца на лодка се качиха,                         
汎汎其逝                                               по вълните се отдалечават.                            
願言思子                                               За децата мисля непрестанно,                             
不瑕有害                                               дали беда не ще ги сполети?

_________________
    ¹ Две деца на лодка се качиха – четиресет и четвърта  песен от първи раздел „Обичаи на царствата" (Гуо фън"), трета глава – Песни от царство Бей".    
     Царство Бей – владение, разположено в границите на днешната провинция Хънан. По думите на Джу Си - коментаторът на Ши дзин, песните, които съставят тази трета глава са събрани след присъединяването на владението към княжество Уей и разказват също така за събития по неговите земи. В стиховете се говори за децата на владетеля Сюан-гун, които в надпревара при прекосяване на реката загиват. В скръбта си за тях народът създал тази песен.

河廣                                                       Широката Река¹                                   
                                                                                          
                    
誰謂河廣                                               Кой казва, че Реката е широка?                                 
一葦杭之                                               На сноп тръстика ще я прекося.
誰謂宋遠                                               Кой казва, Сун² е надалеко?
跛予望之                                               Надигна ли се и ще го съзра.                                   
                                     
誰謂河廣                                               Кой казва, че Реката е широка?                                  
曾不容刀                                               Не може лодчица да побере.                                   
誰謂宋遠                                               Кой казва, Сун е надалеко?                                      
曾不崇朝                                               Да ида там ще стигне заранта.

________________
    ¹ Друго име на река Хуанхъ – Жълтата река. Шейсет и първа песен от първи раздел Обичаи на царствата" (Гуо фън"),  пета глава – Песни от царство Уей".                   
   Царство Уей – едно от могъщите царства, съхранило своята териториална цялост и независимост при управлението на династия Джоу, до обединението на Китай в империя при династията Цин в III век пр. н. е. Царете на Уей принадлежали към царския род на Джоу. Царството заемало части от територията на днешните провинции Хънан, Хъбей и Шандун.
    ² Сун – княжество в древен Китай. Дъщерята на знатни родители от царство Уей била омъжена в княжество Сун за княз Сюан, родила му син, но след това била разведена насила и изпратена в родината си. Обичаят забранявал да се завърне  в Сун, за да види сина си, което станало повод за създаването на песента.

                    
無將大車                                               Недей голямата кола да тикаш¹                         
                                              
無將大車                                                Недей голямата кола да тикаш,                 
祇自塵兮                                                само с прах ще се покриеш!                  
無思百憂                                                Недей мисли за всякакви тревоги,                   
祇自疧兮                                                само болести ще придобиеш!                                            

無將大車                                                Недей голямата кола да тикаш,                                  
維塵冥冥                                                в прахта, сред мрак ще се окажеш!                            
無思百憂                                                Недей мисли за всякакви тревоги,                  
不出于熲                                                на видело не ще се ти покажеш!                   

無將大車                                                Недей голямата кола да тикаш,                
維塵雝兮                                                в прахта затрупан ще останеш!             
無思百憂                                                Недей мисли за всякакви тревоги,                
祇自重兮                                                само много тежко ще ти стане!

_________________ 
   ¹ Двеста и шеста песен от втори раздел Малки оди" (Сяо я"), шеста глава – Песни от царство Шан". Според някои от коментарите стихотворението се отнася за т.н. сяо жен – малкият човек от народа.

Цю Юан (340? – 278 г. пр. н. е.)

屈原

九歌                                                       От цикъла "Девет песни"¹
禮魂                                                       Почит към душите на мъртвите² 

成禮兮會鼓                                           Обредът свършва, бързо барабани бият.                  
傳芭兮代舞                                           Танцьорки уханни билки си подават, една след друга се сменяват.           
姱女倡兮容與                                       Красавици безгрижни пеят.             
春蘭兮秋菊                                           Пролетта – орхидеи, есента хризантеми дарява,              
長無絕兮終古                                       от времена незапомнени ритуалите не престават.  

_________________                                                                                                                                       
  ¹ Цикъл от единайсет стихотворения, описващи обредните песни на царство Чу, изпълнявани при жертвоприношения към духовете.  
   ² Обредна песен изпълнявана в края на жертвения ритуал към душите на мъртвите, описваща реда на жертвоприношение.  
 
九章                                                        От цикъла  "Девет елегии”                           
橘頌                                                        Възхвала на мандариновото дърво


皇嘉樹 橘徠服兮                               От Небе и Земя е дървото чудесно, пристигна и се настани,
受命不遷 生南國兮                               да не се преселва Те наредили, да живее в южните страни.

深固難徙 更壹志兮                               Дълбоко, здраво вкоренено, трудно мястото ще промени,
綠葉素榮 紛其可喜兮                           колко радва щедростта на бели цветове и листа зелени!
曾枝剡棘 圓果摶兮                               Тежките клони покрити с бодли, с плодове окръглени,  
青黃雜糅 文章爛兮                               корите силно блестят, в оранжево, зелено обагрени.

精色白 類任道兮                               Ярки отвън, чисти отвътре, плодовете – човек извисен, 
紛縕宜脩 姱而不醜兮                           с прекрасна външност, с хубост дивна, несравнена!     
嗟爾幼志 有以異兮                               Ах, още в свойта младост, ти си толкова необикновено,
獨立不遷 豈不可喜兮                           не се местиш, растеш самостойно, как да не съм възхитен?    

深固難徙 廓其無求兮                           Непоклатимо, с дълбоки корени, високо устремено,
蘇世獨立 橫而不流兮                           не следваш течението, пробудено, стоиш усамотено.
閉心自慎 終不失過兮                           Ти нивга не грешиш. предпазливо, с душа съкровена,
秉德無私 參天地兮                               по добродетелност на Небе и Земя приравнено.    

願歲並謝 與長友兮                               Искам, в годините до края, да бъда твой приятел верен.          
淑離不淫 梗其有理兮                           твойта красота е безспорна, стъблото гордо изправено.       
年歲雖少 可師長兮                               Макар и младо на години, да учиш другите е отредено. 
行比伯夷 置以為像兮                           По нрав на Бо И¹ не отстъпваш, за пример тук си посадено!  

__________________
    ¹ Съвършен човек и мъдрец от края на династия Ин – 12 век пр. н. е ., с изключително развито чувство за дълг и справедливост, проявил заедно с брат си Шу Ци вярност към императорския  дом.                

Лиу Чъ (156 – 87 г. пр. н. е.)

劉徹                                                      

落葉哀蟬 曲                                          По мелодията: “Капят листата, жали цикада”¹

                                  
羅袂兮無聲                                            Копринените ѝ ръкави не шумят,                 
玉墀兮塵生                                            прах покрива стъпалата драгоценни.
虛房冷而寂寞                                        Самотен, тих и празен е домът,
落葉依於重扃                                        куп листа край вратите залостени.
望彼美之女兮安得                                Копнея за прекрасната жена², къде е?          
感餘心之未寧                                        Усещам неспокойно моето сърце.     

_________________
    ¹ Това стихотворение е написано във формата и стила на народните песни. Заглавието в него означава името, под който е известна народната песен и няма отношение към съдържанието.
   ² Лиу Чъ е личното име на император У от династия Хан. Жената, на която е посветена тази елегия, е неговата фаворитка госпожа Ли.

Цао Джи (192 – 232)

曹植
七步詩                                                  Стих, в седем крачки съчинен¹                         

煮豆燃豆萁                                           На бобови вейки и стъбла разпалени, 
豆在釜中泣                                           къкрят и плачат зърната в казана:
本是同根生                                           – От общия корен сме ние създадени, 
相煎何太急                                           защо ни варите толкоз припряно? 
                         
_________________ 
    ¹ Когато по-големият брат Цао Пи се възкачил на трона, заповядал на Цао Джи да композира стихотворение, докато направи седем крачки. Цао Джи го съчинил, крачейки, като бобовите зърна и вейки в него са намек за тяхното неравноправие като братя. Това е по-късна редакция на стихотворението – оригиналът е шестстишие и изглежда така:
步詩  煮豆持作羹  漉鼓以為汁  萁向釜下然  豆在釜中泣  本是同根生  相煎何太急

Юефу от епохата на династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. н. е.)

樂府 (漢)

長歌行                                            
    Дълга песен

青青園中葵                                     
    Избуелите малви в градините,
朝露待日晞                                         очакват слънцето да изсуши росата.
陽春布德澤                                         Пролетта е топла, пръска добрини,
萬物生光輝                                         и с блясък, сияйно се раждат нещата.

常恐秋節至                                     
    Често плаши ме пристигналата есен
焜黃華葉衰                                         пурпурно-жълти, вехнат цветя и листа.
百川東到海                                     
    Стотици реки достигат на изток морето,
何時復西歸                                         кога ли пак на запад те ще потекат?

少壯不努力                                     
    Млад и силен, ако не работиш упорито, 
老大徒傷悲                                         напусто ще скърбиш и жалиш в старостта! 
                                           

Юефу от епохата на Южните и Северните династии (420 – 589)

樂府  (南北朝)

子夜四时歌                                       Четири песни по мелодия "Четирите годишни времена"

春歌                                                     Пролетна песен


春風動春心                                         Пролетният вятър пролетни чувства¹ вълнува. 
流目矚山林                                         Озъртам се, в планинската гора очите впивам.
山林多奇采                                         Планинската гора е цялата в прекрасни цветове,
陽鳥吐清音                                         прелетните птици чисти гласове извиват.

_________________
    ¹ Пролетта и пролетните чувства в китайската поезия се явяват синоним на страсти, любовни чувства и желания.

夏歌                                                    Лятна песен

田蠶事已畢                                        В полето и бубарството привърши труда,       
思婦猶苦身                                        скръбната жена е изнурена, както и преди.           
當暑理絺服                                        Тънките платнени дрехи кърпи в зноя,        
持寄與行人                                        на заминалия си съпруг да изпроводи.

秋歌                                                    Есенна песен     
                                 
秋風入窗裏                                        Есенен вятър в прозорчето прониква,                           
羅帳起飄颺                                        копринения балдахин издува, развява.                               
仰頭看明月                                        Глава повдигнах, съзерцавам ярката луна,                           
寄情千里光                                        да прати чувствата ми надалеч ѝ поверявам.

冬歌                                                     Зимна песен
 
果欲結金蘭                                         Желаеш ли с побратими да се обвържеш,
但看松柏林                                         в леса погледай само борове и кипариси.                         
經霜不墮地                                         Затрупани със скреж  не рухват на земята,
歲寒無異心                                         в студената година, без подлост помежду си.

 
雀劳利歌辞                                         Песен за шумните врабчета

雨雪霏霏雀勞利                                  Сипе се обилно сняг, врабчетата шумно цвърчат.
長嘴飽滿短嘴飢                                  Дългите човки са сити, за късите човчици глад.
 
敕勒歌                                                 Песен на тюрките                        

敕勒川                                                  Над тюркската равнина,              
陰山下                                                  в полите на Ин планина¹,               
天似穹廬                                              небето на юрта прилича,             
籠蓋四野                                              обгръща безкрайната шир.             
天蒼蒼                                                  Тъмносиньо е небето,                  
野茫茫                                                  необятна е степта,               
風吹草低見牛羊                                  вятър тревата превива, овце и крави разкрива.

_________________
    ¹ Планината Ин (Иншан) се намира в Северен Китай, в автономен район Вътрешна Монголия. На юг граничи с пустинята Гоби, а на север с Хуанхъ – Жълтата река. Там, в степите на северен Китай, живеели чергарски племена, наричани с различни имена през вековете – тюрки, сюнну, гаодзю и т.н.

子夜歌                                                Песен от Дзъ-йе¹

夜長不得眠                                         Нощта е дълга и не мога да заспя,
明月何灼灼                                         пълната луна е светла и блестяща.      
想聞散喚聲                                         Мисля, че приканващ глас дочувам,      
虛應空中諾                                         напразно с „да" откликвам в пустошта.

__________________
¹ Дзъ-йе – име на куртизанка от IV в., с необикновен поетичен талант. Създадените от нея повече от сто любовни         петсловни четиристишия, на основата на народните песни, слагат началото на цяло поетично направление, като произведенията в този жанр започват да се наричат "дзъ-йе"                                                                                                                                                                                                                    

Тао Юан-мин (365 – 427)

陶淵明

責子                                                     Синовете укорявам                                                               

白髮被兩鬢                                         Над слепоочията косите побеляха,                 
肌膚不復實                                         кожата и мускулите не са здрави.                      
雖有五男兒                                         Макар че имам си петима синове,                                
總不好紙筆                                         хартията и четката не им се нрави.                      

阿舒已二八                                         Два пъти по осем е навършил Шу,                       
悚惰故無匹                                         по страх и мързел всички надминава.                      
阿宣行志學                                         Към учение устремен¹ е веч Сюан,                         
而不愛文術                                         но книжнината той не уважава.
                    
雍端年十三                                         На тринайсет са другите – Юн и Дуан, 
不識六與七                                         колко е седем и шест, все забравят.
通子垂九齢                                         Само кестени и круши сбира Тун, 
但覓棃與栗                                         деветата година вече приближава.       
                   
天運苟如此                                         Ако съдбата ми така е отредила,                     
且近杯中物                                         с това във чашката ще се сближавам.

_________________
    ¹ Втория му син Сюан тогава бил на петнайсет години. Поетът цитира откъс от трактата на Конфуций "Беседи и съждения" – глава 2.4, в която се казва: "На петнайсет години усетих стремеж да се уча; на трийсет се изправих на крака; достигайки четиресет, се избавих от съмненията; на петдесет познах волята на Небето; на шестдесет се научих да отличавам правдата от неправдата; от седемдесетата си година следвам желанията на сърцето си, без да нарушавам правилата".

歸園田居 (五首)                              Завърнах се при ниви и градини¹ (Пет стихотворения)                 

其一                                               
      (I)


少無適俗韻                                     
   С привичното не бях съзвучен в младостта,
性本愛丘山                                         обичах изначално хълмовете, планините.
誤落塵網中                                         Погрешно се оказах в мрежите от суета,
一去十三
                                         а оттогава минаха тринадесет години².                                                                                                                                                                     
羈鳥戀舊林                                         Скърби в неволя птичката за старата гора,
池魚思故淵                                         тъгува в езерото рибката за свойте дълбини.
開荒南野際                                         Далеч на юг пустеещи земи да разора,
守拙歸園田                                         смирен, завърнах се при ниви и градини.      

方宅十餘畝                                         Около десет му³ е като площ земята,
草屋八九閒                                         дом с осем – девет стаи, покрив сламен.
榆柳蔭後簷                                         От брястове, върби, засенчена стрехата,
桃李羅堂前                                         пред входа – праскови и сливи посадени.

暖暖遠人村                                         Селцето чезне надалече в мрака,
依依墟里煙                                         димът на тънки струйки се издига.
狗吠深巷中                                         По глухите улици кучета джавкат,
雞鳴桑樹巓                                         от връх на черница петел кукурига.

戶庭無塵雜                                         Отсъства суета във вътрешния двор,
虛室有餘閑                                         празни стаите, свободно време имам.
久在樊籠裏                                         Дълго време аз живях като в затвор,
復得返自然                                         сред природата отново се намирам!

_________________
   ¹ Това е първото от цикъла пет стихотворения (五首), които Тао Юан-мин написал през 406 г., на четиресет и две години, една година след като напуска държавните дела.
    ² Поетът има предвид службата си като чиновник.
    ³ Десет му
около 70 ара.

歸園田居                                             Завърнах се при ниви и градини¹

其三                                                      (III)


種豆南山下                                          Бобове засях под Южна² планина –   
草盛豆苗稀                                          малко кълнове, а буйна е тревата.
晨興理蕪穢                                          Да чистя плевели започвам в утринта, 
帶月荷鋤歸                                          мотиката нарамил, връщам се с луната.

道狹草木長                                          Пътеката е тясна, висока е тревата,
夕露沾我衣                                          роса вечерна дрехите ми навлажни.
衣沾不足惜                                          Не ми е жал за мокрите одежди –
但使願無違                                          това от моя блян не ще ме отклони!

_________________
    ¹ Третото стихотворение от цикъла.
    ² Поетът има предвид планината Лушан в провинция Дзянси.
挽歌詩 (三首)                                   Жалейна песен¹

其一                                                      (I)


有生必有死                                         В живота неизбежна е смъртта –
早終非命促                                         ранният край е дори предрешен.
昨暮同爲人                                         С други хора заедно бях вечерта,
今旦在鬼錄                                         към духовете днес съм зачислен.

魂氣散何之                                         Къде е разпиляна моята душа?
枯形寄空木                                         В кухо дърво² е плътта изнурена.
嬌兒索父啼                                         Децата ридаят, търсят своя баща,
良友撫我哭                                         приятели ме докосват, плачат за мене...

得失不復知                                         Успехи, неуспехи пак не ще позная,
是非安能覺                                         нима ще усетя неистини, истини?
千秋萬歲後                                         За славата ни и позора кой ще знае,
誰知榮與辱                                         след хиляди, десетки хиляди години?

但恨在世時                                         Единствено жаля, че в моя живот,
飮酒不得足                                         не успях да изпия достатъчно вино.

_________________
    ¹ Първото от три стихотворения на тази тема.
   ² Според предание, след смъртта на митичния император Яо, за ковчег е ползвано кухо дърво. По-късно с този израз започва да се нарича ковчега въобще.

Шън Юе (441 – 513)

沈約

六憶 詩四首                                     Шест спомена (четири стихотворения)

其一                                                    (I)

憶來時                                                 Помня, когато пристига
灼灼上階墀                                         блестяща и сияйна качва стъпалата.
勤勤敘別離                                         На сбогуване откровено мълви,
慊慊道相思                                         как недоволна, за любимия ще скърби.       
相看常不足                                         Без насита взаимно се гледаме,
相見乃忘飢                                         когато се видим, че сме гладни забравяме.

其二                                                    (II)


憶坐時                                                 Помня, когато приседне
點點羅帳前                                         крехка и нежна, пред балдахина от свила.               
或歌四五曲                                         Или четири-пет песни изпее,
或弄兩三弦                                         или на две-три струни посвири.
笑時應無比                                         Щом се засмее, неподражаема става,
嗔時更可憐                                         намусена, още повече ме умилява.

其三                                                     (III)

憶食時                                                  Помня, когато се храни
臨盤動容色                                          изразът на лицето, донесат ли блюдата.
欲坐復羞坐                                          Иска да седне, и пак се стеснява,
欲食復羞食                                          да се храни желае, и пак се свени.
含哺如不飢                                          Сякаш е сита, не преглъща ни залче,
擎甌似無力                                          да вдигне чашата няма сили май че.

其四                                                      (IV)

憶眠時                                                   Помня, когато заспива
人眠彊未眠                                           другите спят, да не заспи се насилва.
解羅不待勸                                           Без увещания тънката дреха развързва,
就枕更須牽                                           на възглавка поляга, притегля отново халата.
復恐傍人見                                           Някой да не я зърне, още веднъж се страхува,
嬌羞在燭前                                           чаровно, пред горящата свещ, се срамува.

Су Сяо-сяо (? - 501)

蘇小小

蘇小小歌                                              Песен от Су Сяо-сяо¹   

妾乘油壁車                                           Аз се возя в лакирана карета,    
郎騎青驄馬                                           чернобял кон язди моят любим.     
何處結同心                                           Къде ще свържем заедно сърцата?
西 陵松柏下                                          Под бор и кипарис край Силин².                                                                                                                                                                                                                                              
____________________      
    ¹ Името на красива и талантлива куртизанка и поетеса от Ханджоу, живяла по времето на династия Южна Ци          (479 – 502).                                                                                                                                                                                                      
    ² Силин – мост при езерото Сиху в Ханджоу, до него е могилата на поетесата. Бор и кипарис – образ на вярност, морална издръжливост и чистота.   

У Дзюн (469 – 520)

吳均

有所思                                                  По мелодията
Имам за кого да мисля¹

薄暮有所思                                           Имам за кого да мисля в здрачината,
終持淚煎骨                                           докато накрая сълзите ме сломяват.
春風驚我心                                           Тревожно е сърцето ми от пролетния вятър,

秋露傷君髮                                           от есенна роса косата ти се похабява.


__________________
   ¹ Цикъл от 18 военни песни през династията Хан. Този израз се превръща в име на песни, описващи чувствата на разделените влюбени.

 

Ю Ши-нан (558 – 638)

虞世南

 

蟬                                                            Цикада¹

垂緌飮清露                                            Спуска хоботче и пие прозрачна роса,
流響出疏桐                                            от пръснати пауловнии² звуци политат.   
居高聲自遠                                            Седи нависоко, надалече звучи –
非是藉秋風                                            на вятъра есенен тя не разчита.

__________________                                                                                         
   ¹  Цикадата символизира безсмъртието и още “бедният и честен” чиновник. Това стихотворение е едно от първите, в които се разработва този образ.
   ² Пауловния  (Paulownia) – род бързорастящи дървета отглеждани за добив на лека и здрава дървесина и като медоносни растения.

詠螢                                                         Светулката възпявам

的歷流光小                                             Сияйно и за кратко блещука,
飄飖弱翅輕                                             с крилцата слаби леко трепти.
恐畏無人識                                             Бои се неизвестна да остане,
獨自暗中明                                             самотно в тъмнината свети.
                                                                                                                                                                                                                                                                                    

Кун Шао-ан (577 – ?)

孔紹安 
                                                                                                                                                                                  

侍宴詠石榴                                            По време на пир възпявам наровото дърво                                                    

可惜庭中樹                                              Мило ми е дървото сред двора –
移根逐漢臣                                              Хански сановник¹ тук го посява.
只為來時晚                                              Късно идва неговото време –
花開不及春                                              да цъфти напролет не успява².

__________________
    ¹ През 138 г. пр. н. е. дипломатът от династията Хан – Джан Циен, по заповед на император У, извършил пътешествие в Средна Азия. Той първи донесъл в Китай сведения за планинските системи Тиеншан и Памир, за реките Сърдаря и Амударя. Достигнал Бактрия и открил път към западните страни – Великият път на коприната. С неговото име историците свързват разпространението на краставицата, люцерната, гроздето, смокинята и нара.
    ² Поетът използва историческия факт, за да се оприличи с наровото дърво. По-голямата част от живота му преминава при династията Суей. "Присаден" в новата династия Тан има желание да помогне на новия владетел, но вече е много късно поради напредналата му възраст. Използва се и фактът, че нарът цъфти през лятото, т.е. неговите таланти остават неразкрити за императора.


落葉                                                           Листопад

早秋驚落葉                                               Удивен съм, как в ранната есен капят листата.
飄零似客心                                               Блуждаят самотно, като на скитник сърцето.
翻飛未肯下                                               Летят, превъртат се, не падат на земята.
猶言惜故林                                               Както казват, скърбят за родните дървета.
 

Уан Дзи (585 – 644)

王績

過酒家  (五首)                                        Край кръчмата минавах¹   

其一                                                            (I)

洛陽無大宅                                                В Луоян не притежавам палат,     
長 安乏主人                                               в Чанан нямам хазяин познат.                                                                                      
黃 金銷未盡                                               Не съм изхарчил златото докрай,                                                                                 
只 為酒家貧                                                тъй като е бедна механата.                                                                                          

其二                                                            (II)
                                                                                                                      

此日長昏飲                                                Тези дни безпаметно и дълго пия,                                                                                
非關養性靈                                                към същината ми това не се отнася.
眼看人盡醉                                                Край мене, гледам, всички са пияни,
何忍獨為醒                                                само аз съм трезвен – как се понася?  

其四                                                            (IV)

     
對酒但知飲                                                Знам единствено вино да пия,                                                                                     
逢人莫彊牽                                                от срещнат нищо да не свивам.                                                                                        
倚爐便得睡                                                Над жарника приведен дремя,
橫瓮足堪眠                                                празно е гърнето, мога да заспивам.    
  
______________________
    ¹  Цикъл от пет стихотворения, познати и под името „Написах на стената в кръчмата.  Преведени са първо, второ и четвърто от тях. Стиховете се отнасят за последните смутни дни на династия Суй (581 – 618). Луоян и Чанан  – столици на династия Суй и следващата династия Тан.

Шангуан И (608 – 664)

上官儀

入朝洛堤步月                                           На лунна светлина, по дигата на река Луо¹, пристигам в двореца
                                                                                           
脈脈廣川流                                                 Дълго се гледаме с речната шир,
驅馬歷長洲                                                 пришпорих коня през плитчината.
鵲飛山月曙                                                 Сврака лети, над хълма луната блести,
蟬噪野風秋                                                 църкат цикади, есенен вятър в полята².
 
__________________
    ¹ Приток на Хуанхъ, край императорския град на източната столица Луоян. Стихотворението е изпълнено със символи и алегории. Поетът отива рано сутринта на аудиенция в двореца с предчувствие за награждаването му със знатен чин.
   ² Свраката е символ на добро предзнаменование, вестителка на щастие и радост. Блестящата луна олицетворява императора. Когато луната е ярка, звездите са малко, т.е в присъствието на голям мъдрец, малките хора са незабележими. Цикадата е символ на безсмъртие, илюстрира велики идеи.  

Уан Фан-джи (? – 670)

王梵志 

我有你不喜                                                Аз имам, ти не си отраден


我有你不喜                                                  Аз имам, ти не си отраден.
你有我不嗔                                                  Ти имаш, аз не ще се възмутя.
你貧憎我冨                                                  Ти беден си, охолството ми мразиш.
我冨憐你貧                                                  Аз съм богат, но жаля твойта беднота.
行好得天報                                                  Върши добро, ще въздаде Небето.
為惡罪你身                                                  Ще те накаже, правиш ли злини.
你若不信我                                                  Изглежда ти не ми се доверяваш.
你且勘經文                                                  С написаното в сутрите¹ свери.

_________________
   ¹ Сутра – сбито изразяване в древноиндийската литература, в нея се излагат различните знания и религиозно-философски учения. В сутри, построени основно под формата на диалози или беседи (на Буда и патриарсите с учениците), са описани основите на учението.


知足卽是福                                                Щастлив е, който е доволен от съдбата


知足卽是福                                                  Щастлив е, който е доволен от съдбата.
不假多財錢                                                  Не си честит богатство само да множиш.
谷深塞易滿                                                  Тъй лесно е до горе да засипеш долината.
心淺最難塡                                                  Тъй трудно – малкото сърце да утолиш.
盛衰皆是一                                                  В единство са упадъкът, разцветът.
生死亦同然                                                  Едно и също са смъртта, да се родиш.
無常意可見                                                  За мисълта е преходното видно.
何勞求百年                                                  Защо към сто години алчно се стремиш?  
 

Лу Джао-лин (ок. 636 – ок. 695)

盧照鄰  
       
曲池荷                                                       Вито езеро с лотоси


浮香繞曲岸                                                Плават ухания, брега лъкатушен обвиват.
圓影覆華池                                                С кръгли сенки¹ красивото езеро е покрито.
常恐秋風早                                                Плаши ме винаги ранният есенен вятър –
飄零君不知                                                Господарят не знае как цветовете отлитат².

__________________
    ¹ Кръгли сенки, плаващи ухания – поетични образи на листата и цветовете на лотоса.
     ²
Поетът намеква, че както императорът не забелязва как падат и отлитат цветовете на лотосите, така не се интересува от неговите способности и не ще забележи неговата кончина.

Луо Бин-уан (ок. 640 – 684)

駱賓王

詠鵝                                                             Гъските възпявам¹

鵝鵝鵝                                                         Гъски, гъски, гъски,
曲項向天歌                                                 шиите извиват и пеят към небето.
白毛浮綠水                                                 В зелените води плават бели перца,
紅掌撥淸波                                                 бистри вълни цепят червени крачета.

__________________
    ¹ Стихотворението е много популярно в Китай и се цитира в биографиите на поета поради факта, че го написва на седемгодишна възраст.                             

在軍登城樓                                                Във войската, изкачих кулата на градската стена¹
                                
城上風威冷                                                 Силен и леден е вятърът на стената,                           
江中水氣寒                                                 реката и въздухът в мраз са сковани.
戎衣何日定                                                 Кога униформите ред ще наложат,
歌舞入長安                                                 с песни и танци да влезем в Чанан²?

_________________                 
   ¹ През деветия месец на 684 г. в Янджоу, Сю Дзин-йе вдига въстание срещу У-хоу – регентката и бъдещата императрица У Дзе-тиен, което през единадесетия месец завършва с поражение. Поетът пътува като военен хроникьор с войската на бунтовниците и именно в Янджоу пише тези стихове.
    ² Една от столиците на Китайската империя в древността.

於易水送人                                               Изпровождане до река И¹
                                                               
此地別燕丹                                                 На това място, когато с Дан се сбогувал,
壯士髮衝冠                                                 ударили в шапката на храбреца² косите.
昔時人已沒                                                 Минало... Такива люде вече няма,
今日水猶寒                                                 до днес на И са студени водите.

_________________
     ¹ Река И (Ишуй) — намира се в съвременната провинция Хъбей.
    ² Става дума за Дзин Къ. Сюжетът за тези стихове е от съчинението на Съма Циен "Исторически записки". Дан, наследникът на царство Ян, заповядал на Дзин Къ да убие владетеля на царство Цин и бъдещ основател на династия Цин – Цин Ши-хуанди, който заплашвал независимостта на Ян. Когато Дзин Къ потеглил на път, всички сановници, които знаели на каква опасност се излага той, в бели траурни одежди го изпровождат до река И. Дзин Къ се просълзил, косите му щръкнали гневно, дръпнал струните на цитрата и запял: “Остро вятърът свири, водите на И са студени. Храбрецът тръгва на път и не ще се върне никога вече”. Покушението не успяло и през 227 г. пр. н. е. Дзин Къ бил убит.
                     
在獄詠蟬                                                     В затвора, цикадите възпявам³

西陸蟬聲唱                                                  Песни на цикади слушам в есента,    
南 冠客思侵                                                 тъжни мисли затворник от юг са обзели.                                                                    
那堪玄鬓影                                                  С мъка понасям черните им крила,   
來對白頭吟                                                  когато църкат за косите ми бели.
露重飛難進                                                  Тежка е росата и трудно летят,        
風多響易沈                                                  бурен вятър звуците заглушава.     
無 人信高潔                                                 Не вярват в тяхната възвишеност и чистота,                                        
誰爲表予心                                                  предаността ми кой ще огласява?   
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        _________________
    ³ Луо Бин-уан служил при император Гао-дзун. След смъртта му защитавал правата на законния наследник, но престолът бил узурпиран от императрица У-хоу, а поетът (затворникът от юг) бил хвърлен в затвора. В стихотворението той сравнява себе си с цикада, символ за чистота и възвишеност в древната литература.
         

Уей Чън-цин (640? – 706?)

韋承慶  

南行別弟                                                   Отивам на юг, разделям се с малкия си брат¹   

澹澹長江水                                                Тихо се плискат вълните на Чан²,                                 
悠悠遠客情                                                тревожна е  на гост от далеко³ душата.
落花相與恨                                                Цветовете отронени с мене скърбят        
到地一無聲                                                и безшумно докосват земята.
                           
_________________                    
    ¹ Стихотворението е написано на път към мястото на заточение в днешната южна провинция Гуандун.
    ² Чан (Чандзян) – Дългата река, или Яндзъ.
    ³ Гост от далеко – поетът има предвид себе си.
                    
                                               
南中詠雁                                                   На юг, възпявам дивите гъски¹


萬里人南去                                                Десет хиляди ли² отпътувах на юг,
三春雁北飛                                                гъски на север летят, пролетта е накрая.
不知何歲月                                                Коя ли година и месец ще мога
得與爾同歸                                                с тях да се върна, не зная...

__________________
    ¹ Дивата гъска – символ на добрия вестоносец.
    ² Ли – в древността мярка за дължина, равна на около половин километър.

Ду Шън-йен (ок. 648 – 708)

杜審言

贈蘇綰書記                                               Дарявам тези стихове на секретаря Су    

知君書記本翩翩                                        Изискан, високо е начетен господина,
為許從戎赴朔邊                                        защо с войската на север замина?
紅粉樓中應計日                                        Навярно жена¹ ви в покоите дните брои –
燕支山下莫經年                                        не стойте под Йенджъ² цяла година.

__________________                     
    ¹ В оригиналния стих е използвано образното 紅粉 – в превод “руж и пудра”, за жена, за красавица.
     ² Планината Йенджъшан в Северен Китай. Приятелят на поета участва във военна експедиция за отблъскване на хуните от северната граница.

Уан Бо (650 – 676)

王勃

林塘懷友                                                    Спомням си за приятел в Линтан

芳屏畫春草                                                 На параван красив с рисунки пролетни треви,
仙杼織朝霞                                                 утринна зора неземните совалки изтъкаха.
何如山水路                                                 Защо на пътя сред реки и планини,
對面卽飛花                                                 венчелистчета¹ към мене полетяха?

_________________
   ¹ Окапалите венчелистчета на цветовете символизират раздялата между близки хора.
                                                                                                                                     

Ян Дзюн (650 – 692)

楊炯

從軍行                                                          На тема “Служа във войската”¹

                
烽火照西京                                                   Сигнален огън столицата² озари,
心中自不平                                                   тревога в моето сърце събуди.
牙璋辭鳳闕                                                   От двореца на Феникса пратиха знак³,
鐡騎繞龍城                                                   конница града на Дракона да обсади.
                              
雪暗凋旗畫                                                   Снегът се трупа, избледняха знамената,
風多雜鼓聲                                                   вихри се преплитат с барабанен тътен.
寧為百夫長                                                   По-добре на сто мъже да бъда командир,
勝作一書生                                                   отколкото да бъда кабинетен учен.

__________________                                                                                           
    ¹ Старинен военен сюжет в стиховете юефу.  
    ² Западната столица Чанан. Сигнални огньове известявали за приближаването на хуните.
    ³ Знак за прегрупиране на войската, който се давал на пълководеца. Назъбена, от слонова кост пластина, от две части, едната  оставала в двореца на Феникса – тоест в императорския дворец. В него имало статуя на феникс от бронз и това име станало нарицателно за императорските дворци през следващите епохи.
    ⁴ През династията Хан място, на което хуните правели ежегодните си жертвоприношения към небето за душите на предците си.                                                                                                             

Сун Джи-уън (ок. 656 – 712)

宋之問
  
渡漢江                                                           При брода на река Хан¹

 
嶺外音書斷                                                   Секнаха вестите зад планинския хребет,
經冬復歷春                                                   изтърпях зимата, пролетта отминава.
近鄕情更怯                                                   Родния край² приближавам със страх –
不敢問來人                                                   идващите да питам, не се осмелявам.

__________________
    ¹ Река Хан (Ханшуй) – един от големите притоци на Яндзъ.
    ² Поетът е бил заточен в Лунджоу и това стихотворение е написано докато пътува за Луоян.
     Забележка: Същото стихотворение, с един или два различни йероглифа в първия  и втория стих, се приписва и на Ли Пин    (ок. 850),  като е включено в  „Триста Тански стихотворения” (唐詩三百首).
  

Хъ Джи-джан (659 – 744)

賀知章  
 
詠柳                                                                Върбата възпявам
                                          
碧玉妝成一樹高                                           Високо е дървото в нефритена премяна¹.
萬條垂下綠絲縧                                           с безброй висящи клони, нишки от коприна.
不知細葉誰裁岀                                           Не зная кой така изряза тесните листа? 
二月春風似翦刀                                           Ножица е пролетният вятър през втората луна².
                                                                
__________________                   
    ¹ Нефритена премяна – поетичен образ на върбовите листа.                
    ² Вторият лунен месец от китайската лунна година.


題袁氏別業                                                 Написано на стената в крайградския дом на рода Юан

                                            
主人不相識                                                   Не се познавахме до днес с домакина,
偶坐為林泉                                                   един срещу друг, край горски ручей седим.                    
莫謾愁沽酒                                                   Не се тревожете как да купите вино,  
嚢中自有錢                                                   монети в моята кесия ще намерим.

Джан Дзиу-лин (673 – 740)

張九齡

自君之出矣                                                Откакто надалеко ти замина

自君之出矣                                                  Откакто надалеко ти замина,
不復理殘機                                                  тъкачният стан не ми се стъкмява.    
思君如滿月                                                  Тъгувам по тебе като пълна луна –
夜夜減淸輝                                                  блясъкът нощ подир нощ намалява.

Мън Хао-жан (689 – 740)

孟浩然   

春曉                                                              Пролетна утрин

春眠不覺曉                                                  Не сещах в пролетния сън зората,                      
處處聞啼鳥                                                  когато чух отвредом птичи гласове.
夜來風雨聲                                                  Нощта дойде с шума на дъжд и вятър,
花落知多少                                                  кой знае колко са окапалите цветове?    

宿建徳江                                                     Нощувам на река Дзиендъ¹

移舟泊煙渚                                                  Край замъгления остров лодката пристава
日暮客愁新                                                  и залезът отново скръбта ми умножава.
野曠天低樹                                                  Небето над широкото поле при дървесата слиза, 
江淸月近人                                                  луната в бистрата река към мене приближава.              
                                                        
__________________
    ¹ Река в съвременната провинция Джъдзян.

初秋                                                              Ранна есен

不覺初秋夜漸長                                          Нощите в ранната есен неусетно и бавно растат,
清風習習重淒涼                                          свеж ветрец подухва леко и отново носи хлад.
炎炎暑退茅齋靜                                          Отиде си жаркото лято, тихо е в колиба от камъш,
階下叢莎有露光                                          в острицата под стъпалата росни капчици блестят.

戲題                                                               Шега

客醉眠未起                                                   Пиян е още гостът, спи, не му се става,
主人呼解酲                                                   зове го домакинът от махмурлук да го избави.
已言雞黍熟                                                   Рече: пилешката каша е сварена вече, 
復說甕頭清                                                   прецедено е руйното вино – добави.
                                                                                                                                                                                                                                                                         

Хан Шан (ок. 691 – 793)

寒山

吾心似秋月                                                 Съзнанието ми като есенна луна

吾心似秋月                                                   Съзнанието ми сякаш есенна луна –                   
碧潭清皎潔                                                   светла, чиста в езеро зелено.
無物堪比倫                                                   Няма нищо, на което да прилича –
教我如何說                                                   упъти ме, как да бъде обяснено?

久住寒山凡幾秋                                         Отдавна, много есени в Студена планина живея

久住寒山凡幾秋                                           Отдавна, много есени в Студена планина живея,                                                                        
獨吟歌曲絕無懮 
                                         самотен тананикам песни, без никаква печал.                                                                           
饑餐一粒伽陀藥                                           Лек за безсмъртие вземам, щом огладнея,     
 
心地調和倚石頭                                           с разума в хармония, облегнат на скала.                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Уан Чан-лин (ок. 698 – 757)

王昌齡   
                      
西宮春怨                                                      Пролетно роптание в западния дворец¹
                          
西宮夜靜百花香                                           В западния дворец е дълбока нощта, вредом ухаят цветята;
欲卷珠簾春恨長                                           желае тя² завеската от перли да навие, угнетена.
斜抱雲和深見月                                           Гуслата държи накриво, загледана вглъбено във луната;
朦朧樹色隠昭陽                                           сред неясните дървета, покоите на Джао³ спотаени.

__________________
    ¹ Дворецът на третата жена на императора, в стихотворението дворецът на наложницата Бан.
    ² Главната наложница Бан на император Чън-ди (33-7 г. пр. н. е.). Нито императрица Сю, нито Бан му раждат деца, ето защо Чън-ди се принуждава да взема все повече наложници. Към 19 г. пр. н. е. Чън-ди, очарован от танците на Джао Фей-ян,  я прави своя наложница. Скоро след това става негова любимка и Бан изпада в немилост, което е тема и на следващото стихотворение.
    ³ Джао Фей-ян – новата фаворитка на императора.      

西宮秋怨                                                      Есенно роптание в западния дворец
                                   
芙蓉不及美人妝                                           Лотосът отстъпва на хубавицата пред гиздилата –
水殿風來珠翠香                                           от езерен палат ветрец донася на накитите аромата.
誰分含啼掩秋扇                                           Внезапно, зад есенно ветрило¹, скрива своята печал –   
空懸明月待君王                                           напразно тя очаква своя повелител под луната.
     
__________________
    ¹ Често повехналата и изоставената любима жена е сравнявана с есенно ветрило, защото ветрилата стават непотребни след края лятото.
  
閨怨                                                                Роптание в женските покои

閨中少婦不曾愁                                            В женски покои невеста скръбта не познава.  
春日凝妝上翠樓                                            В пролетен ден, пищно стъкмена, на кула застава.
忽見陌頭楊柳色                                            Внезапно съзира, край пътя върба зеленее.                                                                   
悔教夫婿覓封侯                                            Жали, съпруг е изпратила за ранг и за слава.


Уан Уей (701– 761)

王維

輞川                                                               Из цикъла “Река Уанчуан”¹

孟城坳                                                           Седловината Мънчън

新家孟城口                                                    В нов дом, в седловината живея, 
古 木餘衰柳                                                   сред стари дървета и немощни върби.                                                           
來者復為誰                                                    В бъдеще, кой отново ще спомня, 
空悲昔人有                                                    напразно за древните ще скърби?

鹿柴                                                                Еленово заграждение

空山不見人                                                    Хора не виждам в планинската пустош,
但聞人語響                                                    само ехо от гласовете долавям.   
返景入深林                                                    В дълбокия лес влиза слънчев отблясък,
復照青苔上                                                    отново зеления мъх озарява.

欒家瀨
                                                            Бързей край дома на семейство Луан   

颯颯秋雨中                                                     Свисти и вие вятър в есенниядъжд,
淺淺石流瀉                                                     клокочи и кипи потока през скалите.
跳波自相濺                                                     Вълни пенливи плискат се взаимно,
白鷺鶩復下                                                     уплашената бяла чапла пак долита.
                                                                                                                                                                                               
竹里館                                                            Убежище в бамбука


獨坐幽篁裡                                                     В притулена бамбукова гора седя самин,
彈琴復長嘯                                                     протяжно свиря, дърпам струните на цина².
深林人不知                                                     Не знаят хората, че аз съм в гъстата гора –       
明月來相照                                                     изгря и озари ме ярка месечина.

___________________
    ¹
Цикъл от двайсет стихотворения, в които са възпети любимите природни кътчета на Уан Уей край дома му в речната долина. По-горе са представени първото, петото, триайсетото и седемнайстото от тях.
    ²Цин – седемструнен щипков музикален инструмент подобен на цитра. Свири се с пощипване и дърпане на струните.

少年行 (四 首)                                                Юноши¹

其一                                                                    ( I )


新豐美酒斗十千                                               Безчет монети за окà чудесно вино от Синфън²,
咸陽遊俠多少年                                               колко млади са скиталците от Сиенян³!
相逢意氣為君飲                                               Допаднете ли си, да пият с вас са готови,
繋馬高樓垂柳邊                                               връзват коне край върбите на големия хан.

____________________
    ¹ Първото от четири стихотворения по старинна юефу мелодия, възпяващи смелите и доблестни, изпълнени с чувство за дълг, странстващи пратеници и вестоносци.  
    ² Синфън и ³ Сиенян – местности край тогавашната столица Чанан, прочути със своето вино.

相思                                                                    Копнеж в разлъка

紅豆生南國                                                        Червени бобове¹ в южните земи растат –
春來發幾枝                                                        пролетта пристигна, няколко са разцъфтели.      
願君多採擷                                                        Иска ми се повече от тях да наберете –
此物最相思                                                        напомнят най-добре за скръбните раздели!

_________________      
    ¹ Името на бобовете с червени семена, които растат на юг, в провинция Гуандун, е “копнеж в разлъка” – в памет на вярната жена, милееща за мъжа си, за техните силни чувства. Според преданието, след смъртта си, жената се превърнала във виещо се растение, бобовете на което съдържат по шест красиви яркочервени семена

嘆白髮                                                                 Заради белите коси въздишам

宿昔朱顔成暮齒                                                 В старостта изчезва на лика руменината,      
須臾白發變垂髫                                                 косите ми спуснати¹ внезапно белеят.                      
一生幾許傷心事                                                 В живота колко пъти е ранявана душата,
不向空門何處銷                                                 без Врата към пустошта² къде ли ще изтлея?   
                                                                               
_________________     
    ¹ Спуснатите ми коси – метафорично за свободно спуснатите, без прическа, коси в детските години.          
    ² Врата към пустошта – будисткото учение.
 

Ли Бай (701 – 762)

李白 
                                                                                                     
玉階怨                                                                 Роптание на нефритените стъпала   
                                                                                                          
玉階生白露                                                         Бялата роса¹ нефритените стъпала²  покрива                                        
夜久侵羅襪                                                         нощта е дълга, влажни са чорапите ù от коприна.
卻下水晶簾                                                         Връща се, кристалната завеска³ тя отвива,                                  
玲瓏望秋月                                                         през нея съзерцава есенната месечина.       
                                        
_________________
    ¹ Е
сенна роса. Така се нарича и един от 24 периода през годината – от 8-9 до 24-25 септември.   
    ² Нефритените стъпала
са поетичен символ на императорския дворец.                      
    ³ З
авеска изработена от нанизи планински кристали.

勞勞亭                                                                 Беседката Лаолао¹
                                                        
天下傷心處                                                          Има място под небето, което ранява сърцата –
勞勞送客亭                                                          беседка на Скърбящите – с госта там се прощават.
春風知別苦                                                          Пролетният вятър знае на разлъката горчивината –  
不遣柳條青                                                          върбите клони да разлистят той не разрешава.

_________________         
   ¹ Беседката Лаолао, или в превод беседка на Скърбящите, се намирала на 15 км. от областния град Дзяннин, в съвременната провинция Дзянсу. В древността е била едно от местата, в които изпровождали приятели или роднини, заминаващи на дълъг път. Традицията повелявала, в знак на скръбната раздяла, да се отчупват върбови клонки, с които дарявали  заминаващите.
                                                  
三五七言                                                              Три –, пет –, седемсловни стихове


秋風清                                                                   Прохладен есенен вятър,
秋月明                                                                   блестяща есенна луна.
落葉聚還散                                                           Капещи листа – скупчени, отново разпилени.
寒鴉棲復驚                                                           Зъзнещи врани – накацали, хвръкват уплашени.
相思相見知何日                                                   По тебе бленувам, кога ще се срещнем?
此時此夜難爲情                                                   Тази нощ, този миг, съм така неспокоен.                                                                  

春思                                                                       Пролетни мисли
                                                 
燕草如碧絲                                                           При тебе, в Ян¹, тревата е като зелени нишки свила,
秦桑低綠枝                                                           При мене, в Цин², черници разшумени клонки превиват.
當君懷歸日                                                           Господарю, докато мечтаеш за дома,
是妾斷腸時                                                           печал сърцето на нищожната³ разбива.
春風不相識                                                           Пролетния вятър, когото не познавам,
何事入羅幃                                                           защо през свиления балдахин минава?         

 _________________
    ¹ Ян – древно царство в североизточен Китай на територията на съвременната провинция Хъбей.
    ² Цин – древно царство в централен Китай, на територията на съвременната провинция Шънси.
    ³ Нищожната – унизително обръщение на жената към себе си в писмата.
   
贈汪倫                                                                   На Уан Лун
                                                             
李白乘舟將欲行                                                    На лодката аз, Ли Бай, се каня да отплувам – 
忽聞岸上踏歌聲                                                    от брега отмервана с крак песен¹ дочувам.
桃花潭水深千尺                                                    Хиляда чи² е дълбоко езеро Прасковен цвят³,
不及汪倫送我情                                                    с бездънни чувства към мен Уан Лун се сбогува.      

_________________
    ¹ Своеобразен маниер на пеене, при който изпълнителят потропва с крак и отмерва такта на песента.
    ²  Чи – единица за дължина равна на 32 см.
    ³ Езеро в провинция Анхуей.
                                 
峨嵋山月歌                                                           Песен за луната над Ъмей планина¹
                                                                                                                  
峨嵋山月半輪秋                                                     Есенен полукръг е луната над Ъмей планина,                     
影入平羌江水流                                                     отблясъка влиза в Пинцян², по вълните плава.              
夜發清溪向三峡                                                     Тази нощ, от Чист ручей³, потеглих към Трите клисури,
思君不見下渝州                                                     докато си мисля за вас, Юджоу подминавам.  
                                   
________________
    ¹ Ъмей планина (Ъмейшан) – една от четирите свещени планини за будистите, в югозападната част на провинция Съчуан. 
    ² Река Пинцян в източната част на Ъмейшан.                                                                          
    ³ Чист ручей (Цинси) – име на пощенска станция в околностите на Ъмейшан.      
    Трите клисури (Санся) – уникални с красотата си проломи в средното течение
на Яндзъ – Цютан, У и Силин.
    Според някои тълкования поетът мисли за свой приятел (思君 – букв. мисля за вас), а не за луната.                              
    Юджоу – област в провинция Съчуан, на изток от Ъмейшан, днес в границите на окръг Чунцин.

獨坐敬亭山                                                              Седя усамотен в планината Дзинтин¹
                       
眾鳥高飛盡                                                                Птичето ято отлетя надалеко,
孤雲獨去閒                                                                самотен облак спокойно отплава.
相看兩不厭                                                                Жадно се гледаме двамата с нея –             
只有敬亭山                                                                планината Дзинтин само остава.

_________________                               
   ¹ Планината Дзинтин (Дзинтиншан) – планина на север от град Сюенчън, в съвременната провинция Анхуей, известна с множеството даоски манастири и прекрасните си гледки – любимо място за разходки и вдъхновение на поетите Сие Тяо, Мън Хаожан, Уан Уей и Ли Бай.

靜夜思                                                                        Размисъл в тихата нощ
                                                                   
床前明月光                                                                 Пред одъра, лъч лунна светлина,
疑是地上霜                                                                 като че скреж на пода е това.
舉頭望明月                                                                 Надигнах взор към ясната луна,
低頭思故鄉                                                                 роден край спомних, наведох глава.


客中作                                                                         Написано в чужбина  

蘭陵美酒鬱金香                                                         Отлично вино от Ланлин¹, на куркума² ухае.
玉碗盛來琥珀光                                                         Пълна е нефритената чаша, като кехлибар сияе.
但使主人能醉客                                                         Ще трябва само домакинът госта³ да напие –
不知何處是他鄉                                                         къде е чуждата страна, той няма да познае.
                                                     
__________________                                                                         
    ¹ Град в провинция Шандун, прочут с вината си през династията Тан. 
    ² Виното се налагало с корени на ароматната трева куркума, които му придавали златистожълт, подобен на кехлибар, цвят.
    ³ Госта, т.е. Ли Бай.                             

山中問答                                                                     Въпрос и отговор сред планината

問余何意栖碧山                                                          Питаш ме, защо живея в тюркоазената планина?
笑而不答心自閑                                                          Усмихвам се, не отговарям, спокойно е сърцето.
桃花流水窅然去                                                          Поток отнася надалеко прасковени цветове –
別有天地非人間                                                          не са като в света на хората земята и небето.

贈內                                                                              На жена ми

三百六十日                                                                  От триста и шейсет дена¹,
日日醉如泥                                                                  всеки ден съм мъртвопиян.
雖為李白婦                                                                  Макар и съпруга на Ли Бай,
何異太常妻                                                                  сякаш си жена на тайчан².
             
_________________
     ¹ Тоест през цялата година – китайската лунна година има 360 дни.
     ² През династия Източна Хан (25 – 220) Джоу Дзъ служил като тайчан – ръководител на обредите в храма на предците на императора. Веднъж, боледувайки в двореца на въздържанието (помещение, в което пости императорът), неговата жена, загрижена за влошеното му здраве, крадешком надникнала там. Джоу Дзъ се разгневил, че тя нарушава забраните по време на пост и я наказал със затвор. Оттогава изразът "жена на тайчан" става нарицателен за жена, която не случва на съпруг, и на практика живee разделена с него. Това шеговито стихотворение Ли Бай посвещава на съпругата си през 727 г. – годината на тяхната женитба.

秋浦歌 (十七首)                                                        Песен от Циупу¹

其十五                                                                           (XV)

 
白髮三千丈                                                                   Косата ми бяла е три хиляди джана²,
緣愁似個長                                                                   тъй както скръбта ми е с такава дължина.
不知明鏡裡                                                                   Не знам, пред светлото, блестящо огледало,
何處得秋霜                                                                   къде сдобил съм тази есенна слана?

__________________
   ¹ Название на местност в съвременната провинция Анхуей и приток на река Яндзъ, известна със своите пейзажи. Цикъл от седемнадесет стихотворения, които Ли Бо написал след петдесетата си годишнина и това е петнайстото от тях.    
    ² Мярка за дължина. Един джан е равен на 3.33 м. Хипербола на Ли Бай, подчертаваща силната скръб на поета.

Гао Ши (ок. 700 – 765)

高适

听张立本女吟                                                            Слушам, как девойка¹ напява стихове
 
危冠广袖楚宫妆                                                          С висока шапка, широки ръкави, в придворна премена²,   
独步闲庭逐夜凉                                                          самотна броди из тихия двор в тъмнината студена.
自把玉钗敲砌竹                                                          С нефритова игленка³ от косите почуква бамбука във такт –
清歌一曲月如霜                                                          без съпровод е нейната песен, луната – сякаш заскрежена.

__________________
    ¹ Оригиналното заглавие е: "Слушам, как девойката Джан Ли-бън напява стихове". Подробности за девойка с такова име не са известни. Прието е, че става дума за професионална певица.        
    ² Модата на знатните дами от южните части на Китай по онова време.
    ³ Игленка (диал.) – фуркет, игла със златно топче или украшение в края.

Чу Гуан-си (707 – 760?)

储光羲

江南曲  (四首)                                                             Песен от Дзяннан¹

其三                                                                                 (III)

 
日暮長江裏                                                                    Залезе слънцето в реката Чан²,
相邀歸渡頭                                                                    подканваме се да преминем брода.
落花如有意                                                                    Жадува сякаш капещият цвят
來去逐船流                                                                    по пътя лодчица да съпроводи.

__________________
   ¹ Дзяннан – в превод "На юг от реката (Яндзъ)" – историческа област разположена на десния бряг по долното течение на Яндзъ. Цикъл от четири стихотворения на тази тема, това е третото от тях.
    ² Реката Чан (Чандзян) – Дългата река, Яндзъ.


Лиу Чан-цин (709 – ок. 789)

刘长卿

逢雪宿芙蓉山主人                           
                         В снега подирих подслон при стопанин в Лотосовата планина¹  
                                                                 
日暮蒼山遠                                                                   Захожда слънцето далеч зад планините тъмносини,
天寒白屋貧                                                                   под мразовити небеса, къщурка сиромашка се намира.
柴門聞犬吠                                                                   Чувам, лае куче зад портата от сплетени вършини,
風雪夜歸人                                                                   по тъмно, в снежната вихрушка, някой² се прибира.
                          
_________________
    ¹ Лотосовата планина – Фужуншан, планина в провинция Хунан.
     ² Някой – според едни тълкувания, поетът има предвид себе си, а според други, се отнася за стопанинът на дома, в който е отседнал той.

Ду Фу (712 – 770)

杜 甫

自京赴奉先縣                                                              С петстотин думи описвам чувствата си на път
詠懷五百字                                                                   от столицата към окръг Фънсиен (Откъс)


朱門酒肉臭                                                                    Зад червените врати¹ месо и вино се развалят –
路有凍死骨                                                                    по друми кости на премръзнали до смърт лежат.
榮枯咫尺異                                                                    Само стъпка разцвета от упадъка разделят –
惆悵難再述                                                                    сломен съм, трудно ми е разказа да продължа.

 _________________
   ¹ Червени врати – иносказателно за домовете на богатите. Стихотворението е написано през 755 г., когато Ду Фу научава, че синът му е починал от глад. Поетът порицава огромната социална пропаст между управляващите и бедстващият народ, която довежда до въстанието на Ан Лушан срещу императора през същата година.


獨立                                                                                Стоя самотен

空外一鷙鳥                                                                    Граблива птица в небесната шир,
河間雙白鷗                                                                    двойка патици насред реката.
飄飖搏擊便                                                                    Кръжи, и е готова да нападне,
容易往來游                                                                    а те нехайно кръстосват водата.
  
草露亦多濕                                                                     Роса тревата силно навлажни,
蛛絲仍未收                                                                     не спира паяк мрежи да плете.
天機近人事                                                                     Природни тайни, на делата наши сходни:
獨立萬端憂                                                                     стоя самотен и в тревоги безчет.

絕句                                                                                 Четиристишие


兩個黃鸝鳴翠柳                                                             Двойка авлиги чурулика сред зелените върби, 
一行白鷺上青天                                                          върволица бели чапли в ясното небе се извисява.  
窗含西嶺千秋雪                                                             В прозорчето – снегът хилядолетен на Западна Лин¹,
門泊東吳萬里船                                                             пред вратата – лодка от Източно У² на котва застава.

___________________
    ¹ Западната страна на планината Линшан край Чънду, родното място на Ду Фу.
    ² Царство в долното течение на Яндзъ, на територията на съвременните Гуандун и Гуанси. В стихотворението лодката пристига в Чънду – столицата на царство Шу и на съвременната провинция Съчуан.

 
绝句                                                                                 Четиристишие

遲日江山麗                                                                     Денят расте, прекрасни са реките, планините,                         
春風花草香                                                                     пролетният вятър ухае на цветя и на тревици.
泥融飛燕子                                                                     Лястовици над размръзналата кал прелитат,
沙暖睡鴛鴦                                                                     върху топлия пясък спят Неразделните птици¹.

_________________
    ¹Неразделните птици — поетично название на патиците мандаринки (Aix galericulata). Те живеят по двойки и не сменят партньорите. Символ на съпружеска вярност и щастлив брак.

春夜喜雨                                                                         Благодатен дъжд в пролетната нощ


好雨知時節                                                                      Добрият дъжд знае своето време,
當春乃発生                                                                      с пролетта идва, живот подарява.
潜入夜                                                                      След вятъра тайно прониква нощес – 
潤物細無聲                                                                      безшумен и ситен, навред овлажнява.

野徑雲俱黑                                                                      Облаци притъмниха крайселския път,
江船火獨明                                                                      фенер блещука на лодка в реката.
曉看紅溼處                                                                      Призори видях, че мокрее червеното – 
花重錦官城                                                                      в град Дзингуан¹ натежаха цветята.

_________________
    ¹ Град Дзингуан – град на броката. Другото име на град Чънду, прочут с изработването на платове от брокат в ранното средновековие.

病馬                                                                                 Болният кон

乘爾亦已久                                                                     Тебе те яздя толкоз отдавна,
天寒關塞深                                                                     в студа, по гранични застави.
塵中老盡力                                                                     От пътища трудни без сили остана – 
歲晚病傷心                                                                     страдам, че вече си стар и болнав.

毛骨豈殊眾                                                                     По кожа и скелет не си по-различен,
馴良猶至今                                                                     все още послушен и верен към мен.                           
物微意不淺                                                                     Уж твар, но силни чувства показваш –
感動一沉吟                                                                     въздишам дълбоко, за теб натъжен.
                                                                                                                  
月夜                                                                                 Лунна нощ

今夜鄜州月                                                                     В кръглата луна над Фуджоу¹нощес,
閨中只獨看                                                                     жена ми в покоите самотно се взира.
遙憐小兒女                                                                     Страдам, че моите дечица са далече –
未解憶長安                                                                     те не помнят Чанан² и нищо не разбират.

香霧雲鬟濕                                                                     Уханна мъгла бухналите коси овлажнява, 
清輝玉臂寒                                                                     в лунния блясък нежните ръце са студени.   
何時依虚幌                                                                     Кога ще се облегнем на тюления балдахин                      
雙照淚痕幹                                                                     и ще пресъхнат сълзите ни, от луната огрени?

_________________
    ¹ Днес окръг Фусиен в провинция Шънси. Когато през 755 г. Ан Лу-шан въстава,  Ду Фу завежда съпругата и децата си  на север, във Фуджоу, далеч от безредиците, но впоследствие е задържан от новата власт в Чанан, откъдето не може да се събере със семейството си до пролетта на 757 г.  и това е поводът за написване на стихотворението през 756 г. 
     ² Днес град Сиан в провинция Шънси.


Уей Ин-у (737 – 792)

韋應物

詠春雪                                                                           Възпявам пролетния сняг

裴回輕雪意                                                                    Прелитат, блуждаят, леки снежинки,
似惜豔陽時                                                                    за сияйната пролет сякаш милеят.
不悟風花冷                                                                    Вятърът неволно цветята изстудява,
翻令梅柳遲                                                                    подтиква сливи и върби да закъснеят.


州西澗                                                                       Планински ручей на запад от Чуджоу¹

獨憐幽草澗邊生                                                            Обичам тревата край ручей планински стаена,       
上有鸝深樹鳴                                                            пеят авлиги в сенките на дървеса зашумени.
春潮帶雨來急                                                            С дъжда надвечер бърза пролетният прилив, 
野渡無人舟自橫                                                            лодка полегна напреко на брода безлюден.  

___________________ 
 
  ¹ Днес окръжен град в провинция Анхуей. .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Джан Джи-хъ (ок. 730 – ок. 810)

張志和

漁歌子 (四首)                                                               По мелодията "Песента на рибаря"

其一                                                                                  (I)


西塞山前白鷺飛                                                             Пред планината Сисай¹ бели чапли летят,
桃花流水鳜魚肥                                                             тлъсти костури в потока с прасковен цвят.
青箬笠                                                                             Със шапка от бамбукови листа,
綠簑衣                                                                             в зелено наметало от трева,
斜風細雨不須歸                                                             не ще си тръгна, макар да ръми, а вятърът е полегат.

__________________
    ¹ Планината Сисай (Сисайшан), в провинция Хубей, близо до река Яндзъ, любимо място за уединение на поета. Цикъл от четири мелодии, първата от тях.

Ли Дуан (743 – ок. 782)

李端

聽箏                                                                                  В цитрата¹ заслушан

鳴箏金粟柱                                                                      С изящни ключове от злато е цитрата звънлива,                                       
素手玉房前                                                                      бели ръце² я докосват пред покоите красиви.       

欲得周郎顧                                                                      Жадува силно погледът на Джоу³ да прикове – 
時時誤拂弦                                                                      от време на време струните дърпа фалшиво.  

___________________ 
    ¹ Цитра – в оригинала струнният щипков инструмент джън с 12, 13, 15, 16, 18, 21, 23 или 26 струни, подобен на  цитра. В стиха ключовете са елемент от нейното устройство.      
    ² Образно за красиви женски ръце.          
    ³ Прославеният пълководец Джоу Ю от царство У, в периода на Трицарствието – 2 век. Той имал тънък слух и ако някой свирел неточно, веднага го поглеждал и поправял. Оттам и поговорката: "Ако е фалшив напева, Джоу непременно ще се огледа". Вероятно в стихотворението се говори за влюбената в него съпруга.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 
                                                                                                                                                                                                                    
                                                                                          
                  
                                          

Ли И (748 – 827/829)

李益 

江南曲                                                                             Песен от Дзяннан¹
                                                           
嫁得瞿塘賈                                                                     За търговец от Цютан² съм омъжена,
朝朝誤妾期                                                                     да си дойде навреме все не успява.
早知潮有信                                                                     Ако знаех, че приливът е толкова точен,
嫁與弄潮兒                                                                     щях на лодкар да пристана, с него той плава. 

_________________
    ¹ Дзяннан – вж. Чу Гуан-си, бел.1.
    ² Първата от Трите клисури по течението на Яндзъ, провинция Съчуан.

Мън Дзяо (751 – 814)

孟郊

古别離                                                                              Сбогуване (По старинна мелодия)

欲別牽郎衣                                                                      На раздяла за дрехата дръпнах мъжа.   
郎今到何處                                                                      Попитах го: – Днес накъде заминаваш?
不恨歸來遲                                                                      Ако закъснееш, не ще се натъжа,
莫向臨邛去                                                                      но през Линциун¹ недей да минаваш!
 
________________
    ¹ Град в провинция Съчуан. Веднъж поетът Съма Сян-жу от династията Хан гостувал в този град на местния богаташ Джуо Уан-сун. Влюбил се в дъщеря му, красивата вдовица Уън-дзюн, и избягал с нея. Споменаването на този град е предупреждение към съпруга да избягва подобни похождения. 



遊子吟                                                                              Песен на заминаващия син

                                                          
慈母手中線                                                                       Любещата майка държи конец в ръката,
遊子身上衣                                                                       на заминаващия син халата да поправи.
臨行密密縫                                                                       Скоро тръгва, здраво шие тя иглата –
意恐遲遲歸                                                                       бои се, с връщането той ще се забави.
誰言寸草心                                                                       Кой ще каже, как на малката трева душата,
報得三春暉                                                                       ще благодари на пролетта за топлината¹?

_________________
    ¹
Последните два реда са прекрасна метафора на майчината любов, в сравнение с недостатъчните грижи на детето към нея.  Там „на малката трева душата“– 寸草心, означават децата, а „ на пролетта за топлината“ –  三春暉, топлата майчина любов..

Уан Дзиен (ок. 767 – ок. 830)

王建

新嫁娘                                                                              Младоженка
                                                     
三日入厨下                                                                       В кухнята влиза на третия ден¹,
洗手作湯羹                                                                       мие ръцете, приготвя чорбата.
未諳姑食性                                                                       Да я опита, първо на зълвата носи –
先遣小姑嘗                                                                       с вкуса на свекървата не е запозната.

__________________                               
    ¹ Според обичая от стари времена, на третия ден след сватбата, младоженката трябва да разкрие готварските си умения. 
                                                                           
園果                                                                                  Овощна градина

雨中梨果病                                                                      Крушите във дъждовете гният,
每樹無數個                                                                      по дървесата малко оцеляха.
小兒出入看                                                                      Синчето ми снове да ги нагледа –                                            
一半鳥啄破                                                                      наполовина птиците ги изкълваха.

Хан Ю (768 – 824)

韩愈

春雪                                                                                  Пролетен сняг


新年都未有芳華                                                             Нова година дойде без уханни цветя.
二月初驚見草芽                                                             Чудно, втори месец, само тревици растат!
白雪卻嫌春色                                                             Снегът недоволен, че пролетта закъснява,
故穿庭樹作飛花                                                             втурна се в двора, нагизди дървесата с цвят.
                                                       
十五夜望月                                                                    В петнайстата нощ¹ луната съзерцавам
  
中庭地白樹棲鴉                                                             Сребриста е луната в двора, врани по дърветата стоят,
冷露無聲濕桂花                                                             прохладната роса безшумно овлажнява канеления цвят.
今夜月明人盡望                                                             Тази вечер всички хора съзерцават ярката луна,
不知秋思落誰家                                                             не зная, есенните скръбни мисли, кого ще осенят?

__________________          
   ¹ В петнайстата нощ на осмата луна според лунния календар (септември) се чества Празникът на Есенната луна и плодородието или Празникът на Есента. На този ден, според традицията, която  възниква в епохата на династия Тан, семействата и приятелите се събират заедно, за да се любуват  на ярката луна, която се смята за най-кръгла и най-ярка в тази нощ.
                                                  
花島                                                                                 Остров на цветята

蜂蝶去紛紛                                                                     Пчели, пеперуди неспирно летят,     
香 風隔岸聞                                                                    от брега полъхва вятър уханен.                                                                                
欲知花島處                                                                     Да узнаеш къде е острова на цветята,        
水上覓紅雲                                                                     потърси по водата облак червен²!

___________________
    ² Има предвид плаващите по водата венчелистчета.


Сюе Тао (ок. 768 – 831)

薛濤                             

十離詩 (十首)                                                               От цикъла "Десет стихотворения за раздялата"

主                                                                             Кучка се разделя със своя стопанин¹

其一                                                                                  (I)

 
朱門四五年                                                             От четири-пет лета в богатски дом опитомена,
毛香足凈主人憐                                                             с уханна козина и чисти крака – господарят я обожава. 
無端咬著親情客                                                             Без причина, внезапно захапва сватовникът гост–                       
不得紅絲毯上眠                                                             На килимчето дреме, червена нишка² не получава.
_________________                                                                                                                             
   ¹ Първото от десетте стихотворения за раздялата от Сюе Тао – знаменитата куртизанка, певица и поетеса от династия Тан. Тя е авторна повече от петстотин творби, до днес са запазени стотина от тях.      
   ² Според преданията има сватовник, наречен Старецът под луната (月下老人),  който свързва с невидими червени нишки бъдещите съпрузи за глезените.  

燕離                                                                             Лястовица се разделя с гнездото

其五                                                                                  (V)

  
出入朱門未忍                                                              Отлита, влита в богатския дом, да го остави, сърце не ѝ дава.   
主人常愛語交交                                                              Хвърчи, чурулика, не спира – на господаря се нрави.
銜泥穢汙珊瑚枕                                                              В човчица носи глина и кал, и парченца корали –
不得梁間更壘                                                              сред греди на стрехата не може гнездо да направи.

鱼离池                                                                             Рибка с водния ров се разделя

其七                                                                                  (VII)

跳跃深池四五秋                                                              В ров на крепостта подскача четири-пет лета,                                                               
常摇朱尾弄纶钩                                                              с влакна и кукички играе, червена опашка люлее. 
无端摆断芙蓉朵                                                              Без повод врътва се и чупи лотосовите цветя,                                             
不得清波更一游                                                              в бистрата вода да плава няма вече да успее.
 
鷹離鞲                                                                             Сокол се разделя с наръкавника

其八                                                                                  (VIII)


爪利如鋒眼似鈴                                                              Очи изпъкнали като камбанки, нокти сякаш остриета –
平原捉兔稱高情                                                              да спечели височайша милост, хваща зайци в равнината.
無端竄向青雲外                                                              Изведнъж изчезва без причина зад облаците тъмносини –
不得君王臂上擎                                                              императорът не ще го вдигне пак високо на ръката.

蟬                                                                                      Цикади

露滌音清遠                                                                      Росата къпе звуците им чисти и далечни, 
風吹故葉齊                                                                      вятър духа и събира сухите листа.                                                              
聲聲似相接                                                                      Техните песни сякаш се сливат,  
各在一枝棲                                                                      но всяка на клонка седи в самота.


Лиу Ю-си (772 – 842)

劉禹錫

秋風引                                                                             Песен за есенния вятър

何處秋風至                                                                      Откъде пристига есенният вятър?
蕭蕭送雁群                                                                      Гъшите ята изпраща със свистене,
朝來入庭樹                                                                      в дървесата на двора влезе заранта,
孤客最先聞                                                                      дочува го първи странник самотен.

飲酒看牡丹                                                                     Пия вино и се любувам на божурите

今日花前飲                                                                       Днес, преди да цъфнат божурите, пия,
甘心醉數杯                                                                       с охота ще се опия с поредната чашка.
但愁花有語                                                                       Но се тревожа, че цветята ще кажат:
不爲老人開                                                                       – Не ще разцъфнем зарад тебе, дядка!


竹枝词   (九首)                                                              По мелодията "Бамбукова клонка"

其二                                                                                    (II)


山桃花紅滿上頭                                                              Прасковени цветове препълниха с червено планината,                 
蜀江春水拍山流                                                              широк е пролетният разлив в Шу¹, водите плискат се в брега.  
花紅易衰似郎意                                                              Червеното вече бледнее, както на милия ми обичта –
水流無限似儂愁                                                              тече водата безконечно, такава е и моята тъга.

_________________
   ¹ Област Шу се намира в басейна на реките Яндзъ и Хуанхъ. Тук се говори за река Яндзъ. Цикъл от девет стихотворения на любовна тема, това е второто от тях.


竹枝词  (五首)                                                                По мелодията "Бамбукова клонка"

其三                                                                                    (III)


楊柳青青江水平                                                               Зеленеят върбите, спокойно реката тече,
聞郎江上唱歌聲                                                               оттам дочувам на любимия нежните песни.
東邊日出西邊雨                                                               На изток слънцето изгря, ала на запад дъжд вали –
道是無晴還有晴                                                               наистина, сега е облачно, но скоро ще се проясни¹!

_________________
    ¹ В последния ред йероглифът за слънчево, ясно време – 晴 (qing) се изговаря както йероглифът любов – 情 (qing), оттам  и играта на думи в стиха, който може да се изтълкува като: Наистина, в този момент, любовта я няма, но любов има, тя е наблизо...Третото от пет стихотворения на същата тема.


春詞                                                                                   Пролетна песен
                                                                                                          

新妝宜面下朱樓                                                                В нова дреха, с разкрасено лице от чертозите слиза.      
深鎖春光一院愁                                                                Унила е градината, за пролетния блясък заключена.  
行到中庭數花朵                                                                Насред двора застава и почва да брои цветята.                                
蜻蜓飛上玉搔頭                                                                Водно конче долита на игленката ù нефритена.  
                                                                                                                                        

Бай Дзю-и (772 – 846)

白居易

花非花                                                                         Не са цветя цветята¹  

花非花                                                                                  Не са цветя цветята,
霧非霧                                                                                  не е мъгла мъглата.
夜半來                                                                                  В полунощ се появява,
天明去                                                                                  призори си заминава.
來如春夢無多時                                                                  За кратко пристига, сякаш е пролетен сън,
去似朝雲無覓處                                                                  като утринен облак си тръгва, следа не остава.

________________
    ¹ Стихотворението черпи мотив от поемата на Сун Ю „Ода за Гаотан”. В нея един от царете  на Чу среща в съня си феята от планината У, с която влиза в интимна връзка, а тя му казва, че сутрин ще приема образа на плаващ облак, а вечер на дъжда. Това шестстишие на любовна тематика е едно от ранните в поетичния жанр цъ. В този  жанр, стиховете имат различни по дължина редове и са съчинявани по известни мелодии от древността. Мелодията предопределя размера, редуването на тоновете, римата и строфиката, но нейното заглавие няма отношение към съдържанието.  

 
红鹦鵡(商山路逢)                                                           Червеният папагал (когото срещнах на Шаншанския път¹)

安南遠進红鹦鹉                                                                  С цвят на цъфнала праскова – като човек говори,
色似桃花語似人                                                                  дареният червен папагал от далечен Анам².
文章辯慧皆如此                                                                  Подобно на всеки един сладкодумен книжовник,
籠檻何年出得身                                                                  затворен е в клетка, кога ще излезе оттам?  

_________________
    ¹ Шаншан – планина в днешната провинция Шънси.
    ² Древното име на Виетнам.

早秋獨夜                                                                               Сам в нощта през ранната есен
                                         

井梧涼葉動                                                                            На яблана¹, край герана, трепкат есенни листа,                
鄰杵秋聲發                                                                            бухалката на съседка есенни звуци² издава.                      
獨向檐下眠                                                                            Самотен, отидох да спя навън под стрехата.                             
覺來半床月                                                                            Събудих се, луната половината одър огрява.
__________________
   ¹ В други преводи на български и руски език е употребено китайското название на дървото – утун. Латинското название на растението е Firmiana platanifolia – дърво от рода на платаните (ябланите, чинарите).
    ² През седмия месец по лунния календар трябва бързо да се приготвят зимните дрехи. В китайската поезия звуците
от чукането с бухалка по прането е характерен образ на пристигащата есен.

問劉十九                                                                               Питам деветнайстия¹Лиу

綠蟻新醅酒                                                                             Със зелена пяна е младото вино нецедено,
紅泥小火爐                                                                             от червена глина малкият жарник² разпален.
晚來天欲雪                                                                             По здрач небето сняг се кани да изпрати
能飲一杯無                                                                             ще можеш ли да пийнеш чашка с мен?    

__________________           
    ¹ Приятел на поета, деветнайсетият поред мъж от фамилията Лиу.
    ² Жарник  –  глинен съд пълен с разпалени въглени за отопление, подгряване на чай и вино, а понякога пълен с аромати и покрит с бамбуков плетен капак, се използва за напушване с ухания на дрехите, както е в следващото стихотворение.

後宮 詞                                                                                  Песен за женската половина на двореца
                                           
其一                                                                                        (I )       

                                     
淚濕羅巾夢不成                                                                    Свилена кърпичка от сълзи напоена, не идва сънят, 
夜深前殿按歌聲                                                                    в дълбока нощ от зала пред двореца долита песента.
紅顏未老恩先斷                                                                    Ликът ѝ румен не е стар, но секна любовта на Господаря,                 
斜倚熏籠坐到明                                                                    седи над жарник с аромати приведена до утринта.

後宮詞                                                                                    Песен за женската половина на двореца
  
                                                 
其二                                                                                         (II}     

雨露由來一點恩                                                                    С "дъжд и роса"¹ в началото едва-едва дарени,                     
爭能遍布及千門                                                                    в умения до дворцовите порти чак се състезават.          
三千宮女胭脂面                                                                    Три хиляди придворни дами с личица наруменени
–幾個春來無淚痕                                                                  колко пролети ще дойдат, дири от сълзи да не остават?

__________________                                                                 
    ¹ Метафора на императорската щедра милост, симпатия, любов, благодеяние.

晝臥                                                                                        Лежа през деня

抱枕無言語                                                                            Прегръщам възглавката силно, безмълвен,
空房獨悄然                                                                            в тишина и самотен в празната стая.
誰知盡日臥                                                                            Кой знае, че лежа през целия ден?
非病亦非眠                                                                            Не съм болен, но и да спя не желая.

秋日                                                                                        Есенен ден

池殘寥落水                                                                            Езерото пресъхва, с оскъдна вода,
窗下悠揚日                                                                            край прозорче светлика захожда.
嫋嫋秋風多                                                                            Есенен вятър все по-силно повява,
槐半成實花                                                                            почти узрял e на софòра¹ плода.
下有獨立人                                                                            Някой под нея самотно поседна,
年來四十一                                                                            години навършил четиресет и една.

____________________                                                                                                                 
    ¹ Софòра (Sophòra japonica) – вид акация, листопадно декоративно дърво, със светложълти цветове. Плодовете му са бобове с цилиндрична форма с жълтозелен цвят. От цветовете се приготвя жълта боя, а семената се използват за лекарство.

夜雨                                                                                         Нощен дъжд
 

早蛩啼複歇                                                                             В началото щурец зацвърча, после престана,                                          
殘燈滅又明                                                                             мъждивият светилник гасне, пак запламтява.
隔窗知夜雨                                                                             Зад прозореца, зная, нощен дъжд заваля–
芭蕉先有聲                                                                             отпърво по банановите листа зашумява.
                                                                                                 
                                                                                                          

Ли Шън (772 – 846)

 

憫農 (二首)                                                                            Съчувствам на селяните (две стихотворения) 
           
其一                                                                                          (I)


鋤禾日當午                                                                              С мотиките плевят ориз по пладнина,                                      
汗滴禾下土                                                                              в пръстта при кълновете капки пот отиват.                                      
誰知盤中餐                                                                              Знаете ли, как за паничката с храна,
粒 粒皆辛苦                                                                             с тежък труд зрънцата се добиват?   
                                                                                          
其二                                                                                          (II)

春種一粒粟                                                                              От всяко зрънце пролетес посято,
秋收萬顆子                                                                              безброй зрънца на есен се прибират.
四海無閑田                                                                              В страната няма поле незасято,
農夫猶餓死                                                                              и все пак селяни от глад умират.

Лиу Дзун-юан (773 – 819)

柳宗元

江雪                                                                                           Сняг над реката

千山鳥飛絕                                                                               Над планини безчетни птици вече не прелитат.
萬徑人蹤滅                                                                               По пътеки несметни човешките следи са изтрити.
孤舟蓑笠翁                                                                               В самотна лодка старец в сламен плащ и шапка от бамбук,
獨釣寒江雪                                                                               самин замята въдица насред реката мразовита.

零陵早春                                                                                  Ранна пролет в Линлин¹

問春從此去                                                                               Искам да попитам пролетта, 
幾日到秦原                                                                               за Цинюан² кога ще замине?                                                               
憑寄還鄉夢                                                                               Сънищата ми да върне ще ù доверя,
殷勤入故園                                                                               ще моля да влязат в мойта градина.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           
_____________________
    ¹ Линлин – област в провинция Хунан, южен Китай, мястото на заточение на поета. 

Юан Джън (779 – 831)

元稹

一字至七字詩 茶

                                                                                                                                            茶
                                                                                                                                     香葉 嫩芽
                                                                                                                                 慕詩客 愛僧家
                                                                                                                             碾雕白玉 羅織紅紗
                                                                                                                         銚煎黃蕊色 碗轉曲塵花
                                                                                                                     夜後邀陪明月 晨前命對朝霞
                                                                                                                 洗盡古今人不倦 將至醉後豈堪誇


Стих в един до седем йероглифа. Чай¹
 
                                                                                                                                Чаят.                                                         
                                                                                                     Пъпките нежни, листата ухаят.
                                                                                             Монасите го обичат, поетите – обожават.
                                                                           Хаванче дялан бял нефрит, ситцето² с червена тюлена направа.
                                                                  В чайник жълтее отвара от цветовете, в чашка кръжи гъста пяна разлята.
                                                           В късна нощ компания ми прави с ясната луна, в ранно утро с него срещам зората.
                                                   В миналото и сега пречиства, ободрява, отрезвява; пиян, нима ще мога да го възхвалявам?

___________________
    ¹ Това са така наречените 寶塔詩 баоташъ – пагодообразни (пирамидални) стихове с равномерно, от ред към ред, нарастване числото на йероглифите – от един до седем.  
    ² Когато китайците пиели пресован чай, първо го стривали в нефритово хаванче, пресявали го през сито от коприна и след запарка разливали в чашките за пиене. 
                                                                           

Дзя Дао (779 – 843)

賈島
  
剑客                                                                                            Сабльор

十年磨一剑                                                                                Полирам меча от десет години,
霜刃未曾試                                                                                не съм изпробвал бляскавото острие.
今日把似君                                                                                Ще го покажа днес на господина,
誰爲不平事                                                                                кой дела несправедливи ще укрие?

Ши Дзян-у (780 – 861)

施肩吾                        

春詞                                                                                            Пролетен стих¹

黄鶯啼時春日高                                                                       Пролетното слънце е високо, пее безспирно авлига. 
紅芳發盡井邊桃                                                                       Край герана праскова разпъпи в цветове червени.
美人手暖裁衣易                                                                       Красавица ръцете сгрява, одежди с лекота крои. 
片片輕雲落翦刀                                                                       Облаче да се покаже, оставя ножиците настрани.

___________________                                                                                                                                                                                                                           ¹ Някои изследователи смятат, че автор на стихотворението е Шън Я-джи (779 – 831).

Сю Хун (? – ок. 858)

許渾    

塞下曲                                                                                       Песен от граничната застава

夜戰桑乾北                                                                               След нощен бой на север от реката¹,
秦兵半不歸                                                                               не се завърнаха половината стражи.
朝來有鄉信                                                                               На утрото имаше писма от родината
猶自寄征衣                                                                               и походни дрехи за войниците даже.

_________________
     ¹ Река Санган (桑乾) – река в североизточната провинция Хъбей.

Ю Гу (ок. 780)

于鵠

江南曲                                                                                         Песен от Дзяннан¹

偶向江邊採白蘋                                                                        Ненадейно край брега разковниче² биле набрах,
還隨女伴賽江神                                                                        с приятелка принесох жертва на духа на реката.
眾中不敢分明語                                                                        Между хората да разговарям открито не смея,
暗擲金錢卜遠人                                                                        за мъжа надалеко гадая – скрито монетите мятам³.

________________
    ¹ Виж Чу Гуан-си – бел.1
    ² Разковниче – Марсилия четирилистна (Marsilea quadrifolia) е растение – водна папрат, с дълги корени и листенца, напомнящи четирилистна детелина. В това стихотворение със скрит смисъл, описващо дълбоките и нежни чувства на младата омъжена жена, тъгуваща за заминалия надалече съпруг, е споменато това биле, което има магическа сила –  помага за възстановяване хармонията в семейството, събиране на влюбените, дава спокойствие и самоувереност на притежателя си.
    ³ Гадаене чрез хвърляне на три монети, съставяне на хексаграми и тълкуването им според Книгата на промените (И дзин).

Ду Циу-нян (ок. 791– ?)

杜秋娘
 
金縷衣                                                                                         Златоткана дреха¹

勸君莫惜金縷衣                                                                         Съветвам ви, за дрехи златоткани не жалете,  
勸君惜取少年時                                                                         съветвам ви, милейте сал за свойте младини!
花開堪折直須折                                                                         Щом можете, разтворените пъпки смело откъснете,  
莫待無花空折枝                                                                         не чакайте със цвят оронен, оголени и поломени клони. 

___________________
    ¹ Наложница на управител на Нандзин, от рода на поета Ду Му, единствената жена включена в антологията „300 стихотворения от династия Тан“.

Лу Тун (790 – 835)

盧仝
                                                                                           
解悶                                                                                             Разсейвам тъгата


人生都幾日                                                                                 В живота колко дни вече,   
一半是離憂                                                                                 в печал половината минават.                                                                        
但有樽中物                                                                                 Но има в чашката нещо, 
從他萬事休                                                                                 всички дела с него престават.
                                                                                                                                   

Цуй Ху (ок. 796)

崔護

題都城南莊                                                                               Написано на село, южно от столицата                                  

去年今日此門中                                                                        Преди година, в този ден, пред вратата видях 
人面桃花相映紅                                                                        моминско лице и прасковени цветове руменеят.
人面不知何處去                                                                        Къде изчезна моминското лице, така и не узнах
桃花依舊笑春風                                                                        в пролетния вятър прасковени цветове се смеят.

Лю Йен (ок. 796 – ?)

呂岩  

《梧桐影》                                                                                  По мелодията „Под сянката на чинара“¹   

落日斜                                                                                         Залязва слънцето скосено,                   
秋風冷                                                                                         есенният вятър е студен.
今夜故人來不來                                                                        Дали ще дойде тази вечер старият другар?
教人立盡梧桐影                                                                        Ще стоя, докле изчезне сянката на чинара².

_________________
    ¹ Авторът на това стихотворение в жанра цъ – Лю Йен, известен и под името Лю Дун-бин, е даоски алхимик и лекар, легендарна историческа личност, един от Осемте безсмъртни – шест мъже и две жени – от пантеона на даоската религия.
    ² В китайския текст дървото утун - вж. Бай Дзю-и, първата бележка към стихотворението „Сам през нощта в ранната есен“.

Ду Му (803 – 852)

杜牧

清明                                                                                               Цинмин¹      

清明時節雨紛紛                                                                          В деня за помен безспирно превалява.
路上行人欲斷魂                                                                          Друмник крачи по пътя с душа изтерзана.
借問酒家何處有                                                                          Къде е пивницата? – той въпрос задава.
牧童遙指杏花村                                                                          Селце Кайсиев цвят² показва му чобана.

_________________
   ¹Цинмин – буквално Празник на чистата светлина, китайската Задушница. Най-големият пролетен празник, в който се почита паметта на мъртвите, между 4 и 6 април по европейското летоброене. На този ден китайците подновяват надписите на надгробните плочи и почистват гробовете на предците, носят храна, плодове, вино и цветя, изгарят ритуални (жертвени) пари.
   ² Името на селото по-късно става нарицателно за място, в което се продава качествено вино – днес има над тридесет с това название.

七夕                                                                                               В нощта на седмия ден от седмата луна¹

銀燭秋光冷畫屏                                                                           Свещта със есенен светлик хладния рисуван параван огрява.
輕羅小扇撲流螢                                                                           С копринено ветрило малко, светулките да пъди не престава.      
天街夜色涼如水                                                                           Като река студена са дворцовите стъпала в нощта.                
臥看牽牛織女星                                                                           Звездите Пастир и Тъкачка полегнала тя съзерцава.                                     
_________________
    ¹ Според преданията, веднъж годишно, на този ден, който е и празник на влюбените в Китай, се срещат разделените по волята на  Небесния император негова седма дъщеря – Тъкачката (звездата Вега от съзвездието Лира) и Пастирът (звездата Алтаир от съзвездието Орел). На този ден свраките сплитат мост с опашките си над Небесната река (Млечният път), по който се срещат двамата влюбени.

贈別 (二首)                                                                                Посвещавам на раздяла¹ (две стихотворения)

其一                                                                                                (I)


娉娉嫋嫋十三餘                                                                           С гъвкава и тънка снага, на тринайсет и нещо летà –
豆蔻梢頭二月初                                                                           клонка кардамон напъпила² в началото на пролетта.
春風十里揚州路                                                                           На десет ли³ във пролетния лъх по улиците на Янджоу,
卷上珠簾總不如                                                                           моми завеските навиват, ала не виждам сходна красота.

_________________
    ¹ Цикъл от две стихотворения посветени на млада и красива певачка от публичен дом.
    ² Образ на обещаваща красавица, сравнявана с младите, изящни пъпки на кардамона.
    ³Ли  – мярка за дължина приблизително 0.5 км.
    Град в провинция Дзянсу, Източен Китай, на река Яндзъ.

贈別 (二首)                                                                               Посвещавам на раздяла      

其二                                                                                               (II)


多情卻似總無情                                                                          Изпълнен съм с чувства, но сякаш отсъстват –
唯覺樽前笑不成                                                                          едва пред чашата усетих, немислим е смехът.
蠟燭有心還惜別                                                                          Свещта сърце си има, и за раздялата скърби –
替人垂淚到天明                                                                          вместо мен сълзи пролива чак до заранта.

山行                                                                                              Странствам в планината
                                                                                 
遠上寒山石徑斜                                                                         Кòсо каменна пътечка води в есенната планина –                   
白雲生處有人家                                                                         има къщичка една, сред облаците бели, накълбени.                   
停車坐愛楓林晚                                                                         В кленова гора, надвечер, спрях двуколката с възхита –                          
霜葉紅於二月花                                                                         листа осланени, от цветята през втора луна¹ по-червени.

________________
    ¹ Вторият лунен месец.
              
沈下賢                                                                                         Шън Ся-сиен¹
       
斯人清唱何人和                                                                         На този човек, със стихове свежи, кой сега ще приглася?
草徑苔蕪不可尋                                                                         Къде е живял, не открих – в мъх и бурени пътеки затревени.
一夕小敷山下夢                                                                         В нощ една склоновете на Сяофу планина² в съня си видях:
水如環珮月如襟                                                                         луната – пазва извита, потоците – звън на висулки нефритени³.

________________
    ¹ През 850 г. Ду Му  е назначен за началник на окръг Худжоу, където си припомня с уважение и тъга за известния книжовник от Танската династия Шън Я-джъ, с второ име Ся-сиен (781 – 832), родом оттам, който през 815 г.  получава най-високата учена степен дзиншъ и автор на много стихове и приказни истории.
    ² Планината Сяофу (Сяофушан) в окръг Худжоу, в подножието на която е живял Шън Ся-сиен.
    ³ Красивите метафори на луната с извитата пазва на дрехата, на водата със звън на висулки от нефрит
(украшения, които се носели на поясите или парадните колани на дрехите и при ходене издавали
мелодични звуци), изразяват почитта на автора към Шън Ся-сиен, неговия литературен талант и блестящ стил.

獨酌                                                                                              Пия в самота
                                                                                                           
          
窗外正風雪                                                                                 Зад прозореца силно задуха и сняг заваля,  
擁鑪開酒缸                                                                                 гърненце вино отворих, над жарник надвесен.                               
何如釣船雨                                                                                 Не е ли добре на рибарска лодка в дъжда, 
篷底睡秋江                                                                                 под навеса да заспивам на реката есенна?    
 

Ли Шан-ин (ок. 813 – ок. 858)

李商隱

夜雨寄北                                                                                     В дъждовна нощ изпращам писмо на север

君問歸期未有期                                                                         Питаш ме, но аз не зная, ще се завърна ли навреме –
巴山夜雨漲秋池                                                                         есенното езеро прелива от нощния дъжд във Башан¹.
何當共翦西窗燭                                                                         Кога до прозореца фитила на свещта ще подрежем,
卻話巴山夜雨時                                                                         и отново ще разкажа за нощния дъжд в Башан?

________________
    ¹ Башан – планината Ба в южната провинция Съчуан.

賈生                                                                                               Дзя Шън¹

宣室求賢訪逐臣                                                                          Императорът мъдрец подири, заточеник привика –
賈生才調更無倫                                                                          несравнимия Дзя Шън, така блестящ и даровит.
可憐夜半虛前席                                                                          Колко жалко, че в среднощ, до него седнал близо,
不問蒼生問鬼神                                                                          не за народа, за божества и бесовè го пита.

________________
    ¹ Дзя Шън (200 – 168 пр. н. е.), или още Дзя И, изтъкнат мислител, политически деятел и поет от династия Западна Хан. Сановник при двора на император Уън, оклеветен от завистници, изпада в немилост и е изпратен в заточение. Много известни са неговите оди в жанра фу "Оплаквам Цю Юан" и "Ода за зловещата птица", философски трудове като "Умиротворителен план", "Разсъждения за преодоляване на пороците в империя Цин" и др.

無題                                                                                               Без заглавие
   

相見時難別亦難                                                                          Трудно беше да се видим, по-трудно – да се разделим.
東風無力百花殘                                                                          Източният вятър няма сила1, вехнат всичките цветя.
春蠶到死絲方盡                                                                          Пролетните буби, до смъртта, не спират нишки2 плетат.
蠟炬成灰淚始幹                                                                           Съхнат сълзите3 на восъчните свещи когато догорят.

曉鏡但愁雲鬢改                                                                          В зори пред огледалото тъгува, сивеят бухналите й коси.
夜吟應覺月光寒                                                                          Нощес напявам стихове, дали усеща тя луната мразовита?
蓬山此去無多路                                                                          До планината на безсмъртните4, Пънлай, не е далече.
青鳥殷勤為探看                                                                          Грижовна Синя птица5, от нея с вести ще долита!


_____________________                                                                                                                                                                                                                                                               
1 Източният вятър няма сила – пролетният вятър в края на пролетта.                                                                                        
Игра на думи: копринена нишка (si絲) се изговаря като копнеж, мисли и тъга в разлъка (si思).                                                
3
Сълзите на свещите, както и нишките в предния стих, са поетични сравнения на тъгата, дълбоките чувства и дългата дружба, неизменни до смъртта.                                                                                                                                                 
4 В текста е споменат плаващия в Източно море остров-планина Пънлай, на който според даоската митология живеят безсмъртните богове. Поетът намеква за жилището на своята любима.                                                                                      
5
Според митологията, на Повелителката на Запада – Си Уан-му, носели храна три сини трикраки птици, които били нейни пратеници и куриери. Синята птица в китайската поезия е художествен образ на вестител за влюбените.

Гуан Сиу (832 – 912)

貫休

宿深村                                                                                          В затулено селце нощувам


行行一宿深村裏                                                                           Ходих и бродих, в затулено селце ще пренощувам; 
雞犬豐年鬧如市                                                                           добра година – кучета и птици, като на пазар шумят!   
黃昏見客闔家喜                                                                           Привечер посрещат госта, весел е целият дом, 
月下取魚戽塘水                                                                           под луната езерце изгребват, риба да ми уловят. 
                                
                                                                                                                                                             

Луо Ин (833 – 909)

羅隱

贈妓雲英                                                                                     Посвещавам на певачката Юн Ин

鍾陵醉別十余春                                                                           На сбогуване пихме – оттогава над десет лета.
重見雲英掌上身                                                                           Отново я срещнах – с тяло напето и стройно.
我未成名君未嫁                                                                           Не станах известен, не сте омъжена вие,   
可能俱是不如人                                                                           навярно на другите не сме равностойни.

自遣                                                                                               Себе си утешавам

得即高歌失即休                                                                           Щом печеля, гръмко пея, губя ли, съм безразличен,
多愁多恨亦悠悠                                                                           от много скърби и обиди, пак не се вълнувам.
今朝有酒今朝醉                                                                           Стига днес да има вино, днес ще се напия,
明日愁來明日愁                                                                           утре дойде ли тъгата, утре ще тъгувам.

蜂                                                                                                   Пчела

不論平地與山尖                                                                           Над равнини или планински върхове,
無限風光盡被占                                                                           безкрайния пейзаж пчелата обитава.
采得百花成蜜後                                                                           След като сбира мед от всички цветове,
為誰辛苦為誰甜                                                                           за кой гòрко труди? За кой сладостта остава?

Джан Дзие (836 – 905)

章碣     

焚書坑                                                                                          Яма за изгаряне на книги¹
  
                                                      
竹帛煙銷帝業虛                                                                          Коприна, бамбук изгорили, делото на владетеля провалили –
關河空鎖祖龍居                                                                          крепости и реки палата на Праотеца-дракон² не защитили.
坑灰未冷山東亂                                                                          Пепелта в ямата преди да изстине въстанал Шандун ³ –  
劉項原來不讀書                                                                          Лиу Бан и Сян Ю⁴ да изучат класиците не рачили.   


_____________________
    ¹ Препратка към събитие от 213 г. пр. н. е., когато Цин Ши-хуанди (259 - 210 пр. н. е.) налага легизма за
официална идеология и заповядва изгарянето на повечето книги, написани върху бамбукови ленти или свитъци
 от коприна, освен тези за историята на царство Цин, по земеделие, занаяти, медицина и астрология.
Година по-късно повече от четиристотин учени-конфуцианци са заровени живи заради притежанието на забранени книги.                                                                           
    ² Историческо прозвище на първия император Цин Ши-хуанди.                         
    ³ Шандун – провинция в североизточен Китай, откъдето през 209 г. пр. н. е. започват вълнения, довели до свалянето на династия Цин.                                      
    ⁴ Лиу Бан  – чиновник с нисък ранг и бъдещ основател на династия Хан и Сян Ю – военачалник и генерал от Западно Чу – водещи личности във въстанията, довели до падането на династия Цин през 206 г.

Уей Джуан (836 – 910)

韋莊

《思帝鄉》                                                                                   По мелодията „За обителта на безсмъртните копнея"


春日遊                                                                                            Бродех в пролетния ден.
杏花吹滿頭                                                                                   Кайсиев цвят косата ми поръси.
陌上誰家年少                                                                               Кой е момъкът на тясната пътека,
足風流                                                                                            тъй прекрасен?
妾擬將身嫁與                                                                               Тъкмя да стана негова жена,                       
一生休                                                                                            навеки!
縱被無情棄                                                                                   Дори да ме отхвърли, равнодушен,
不能羞                                                                                            не ще се чувствам унизена!

Ние И-джун (837 – ок. 884)

聶夷中

公子家                                                                                           В дома на знатния младеж

種花滿西園                                                                                   Навред с цветя градината е засадена,
花發青樓道                                                                                   разцъфнаха, и по пътечките се притъмни!
花下一禾生                                                                                   Покрай цветята житен клас покара,
去之為惡草                                                                                   младежът знатен като плевел го изкорени!

Цао Йе (ок. 850)

曹鄴

其一情                                                                                          Настроение


東西是長江                                                                                   От изток до запад – на Дългата река¹ вълните,
南北是官道                                                                                   от юг до север – пътища държавни се  пресичат.   
牛羊不戀山                                                                                   Биковете и овните не обичат планините,    
只戀山中草                                                                                   обичат само планинска трева да пасат.

_____________________
    ¹ Дългата река – река Яндзъ.

У Жун (поч. 903)

吳融

情                                                                                                   Любов

                                                                            
依依脈脈兩如何                                                                          На раздяла тъжат, с очите говорят, за двама какво е това?
細似輕絲渺似波                                                                          Като коприна е нежна, като вълните безбрежна.                       
月不長圓花易落                                                                          За кратко е пълна луната, лесно окапват цветята,
一生惆悵為伊多                                                                          цял живот за нея жалея, скърбя безнадеждно.  
                                                                                                       

Ю Сюан-дзи (844 – ок. 871)

魚玄機

遊崇真觀南樓睹                                                                       Край южната кула на обителта Възвишената истина¹ видях
新及第題名處
                                                                           списък с имената на новоиздържалите държавните изпити²                                                                                                      
雲峰滿目放春晴                                                                         Пролет разцъфнала, взора изпълват върхове замъглени, 
歷歷銀鉤指下生                                                                         калиграфски знаци съзирам под нечии пръсти родени.    
自恨羅衣掩詩句                                                                         Себе си мразя, в копринени дрехи моите стихове крия, 
舉頭空羨榜中名                                                                         вдигам глава, напусто завиждам на имената изложени.

_______________________  
    Ю Сюан-дзи 
  Известна поетеса, наложница, а по-късно куртизанка и даоска монахиня, известна с борбата за равноправие и своята бисексуалност. От творчеството ѝ до днес са достигнали 48 стихотворения.
    ¹ Даоски манастир в столицата Чанан, в който поетесата е изпратена от съветника Ли И, чиято наложница била тя, заради ревността на съпругата му.                                                                                                                                                                 
    ² Система на държавните изпити къдзю създадена през 605 г., продължила до 1905 г., за получаване на учена степен и правото за постъпване в длъжност на държавна служба. Тук е описано недоволството на поетесата, която притежава необходимите дарования, силата и знанията да издържи изпитите, но като жена няма право на участие в тях. Близо до даоската обител се намирало държавното училище, в което провеждали изпитите за длъжност, а на стълбовете на вратите окачали списъците с имената на издържалите.

     
                                                                 
贈鄰女                                                                                         На съседката поднасям¹

(一作寄李億員外)
                     
                                              (Друго название „Изпращам на съветника Ли И“)

羞日遮羅袖                                                                                 От слънцето срама зад ръкава от коприна крия   
愁春懶起妝                                                                                 пролетес тъгувам, не ми се става за гиздения.   
易求無價寶                                                                                 Много лесно е съкровище безценно да намеря,
難得有心郎                                                                                 трудно ми е мъж сърдечен, искрен, да открия!

枕上潛垂                                                                                 На възглавката скришом роня сълзите,
花間暗斷腸                                                                                 сред цветята стаявам сърцето разбито.
自能窺宋玉                                                                                 Щом мога Сун Ю² да гледам крадешком,
何必恨王昌                                                                                 защо тогава Уан Чан³ да почитам?

____________________
    ¹ Другото заглавие на стихотворението е „Изпращам на съветника Ли И“. Поетесата, наложница на Ли И, изпратена от него в даоски манастир, поради ревността на законната му съпруга, описва своята горчива участ и самота.                         ² Сун Ю (III в. пр. н. е.) – поет, който се славел с красотата си  и любовта към жените. В една от своите оди описал красиво момиче, дъщеря на негов съсед, която три години, всеки ден, го заглеждала крадешком над стената на своя дом. Оттам израза „гледам крадешком Сун Ю“, т.е.,„заглеждам се по мъже“. С неговия образ поетесата намеква за своя любовник Ли И.                           
    ³
Уан Чан – често срещан персонаж в Танската поезия, придворен съветник, олицетворение на внимателен, благоразумен човек с щастлив брак, т.е. намек за съветника Ли И. Смисълът на последните два стиха: може би е по-добре една мимолетна и повърхностна авантюра с талантлив и влиятелен мъж,отколкото скучен и досаден брак като нечия съпруга.

                                  
江陵愁望寄子安                                                                       Изпращам на Дзи-ан, с тъга от Дзянлин¹ надалече се взирам

楓葉千枝復萬枝                                                                         На клена листата десетки хиляди клони покриват.
江橋掩映暮帆遲                                                                         Мост над реката по заник засеня лодки окъснели.
憶君心似西江水                                                                         Мислите ми по тебе – на Западната река² водите –
日夜東流無歇時                                                                         денем и нощем на изток безспир са поели.

___________________
    ¹ Дзянлин  – окръг в провинция Хубей, в стихотворението южният бряг на р. Яндзъ. Дзи-ан – другото име на Ли И, любовникът на поетесата.
    ² Западната река се нарича участък от р. Яндзъ.

Ду Хун-хъ (ок. 846 – ок. 906)

杜荀鶴

感寓                                                                                              Чувства изразявам

大海波濤淺                                                                                  Плитки са големите вълни в океана,
小人方寸深                                                                                  дълбоки — на малките хора сърцата.
海枯終見底                                                                                  Пресъхва морето и дъно разкрива, 
人死不知心                                                                                  умира човекът с душа непозната.

Уан Дзя (851 – ?)

王駕

雨晴                                                                                               След дъжда се проясни

雨前初見花間蕊                                                                           Преди дъжда съзирах пъпчици между цветята;
雨後全無葉底花                                                                           след дъжда цветове не останаха, само листа.
蜂蝶紛紛過牆去                                                                           Пчели, пеперуди отлитат безспир над стената;
卻疑春色在鄰家                                                                           подозирам, при съседите дошла е пролетта.
                                                                         
古意                                                                                               Интерес към древността¹

夫戍蕭關妾在吳                                                                           Живея в У, ти служиш на граничната застава².
西風吹妾妾憂夫                                                                           Повей на западния вятър по теб ме натъжава.
一行書信千行淚                                                                           Писмото ми е ред – несметни редове сълзите.
寒到君邊衣到無                                                                           Дрехите дали получи? Студ границата наближава.

_________________                                                   
    ¹ Стихотворението е наречено така, понеже поетът препраща събитието в царство У (229 – 280) – едно от трите в епохата на Трицарствието.
    ² В древността известната погранична застава Сяогуан в Северозападен Китай, днес в автономния район Нинся.

Ци Дзи (863 – 937)

齊己

《春風曲》                                                                                  По мелодията "Пролетен вятър“    
    

春風有何情                                                                                   Какво ли чувства пролетния вятър,
旦暮來林園                                                                                   щом лети из градините целия ден?
不問桃李主                                                                                   Без стопаните Тао и Ли да попита,
吹落紅無言                                                                                   отвява безмълвно всичко червено.

Хуанфу Сун (ок. 900)

皇甫松

《採蓮子》(二首)                                                                       По мелодията „Лотосови семена събирам“ (две стихотворения)   

其一                                                                                                 (I
)

菡萏香連十頃陂                                                                            Лотосови ухания от езерото безбрежно преливат,
小姑貪戲采蓮遲                                                                            девойка иска да се забавлява, бавно лотоси събира.  
晚來弄水船頭濕                                                                            До мрак с водата си играе, носа на лодката залива
更脱紅裙裹鴨兒                                                                            Червената пола съблича, в нея патенце прибира.

其二                                                                                               (II)

船動湖光灧灧秋                                                                           В езеро с отблясъци есенни, девойка на лодчица плава.
貪看年少信船流                                                                           Към момък жадно гледа, лодката на самотек остава.
無端隔水抛蓮子                                                                           Току тъй, към него, през водата мята лотосови семена.
遥被人知半日羞                                                                           Дълго време се срамува, отдалече щом я разпознават.

Оуян Дзиун (896 – 971)

歐陽炯

《南鄉子》                                                                                    По мелодията "Южен край“

岸遠沙平                                                                                       До далнината пясъчният бряг е равен.
日斜歸路晚霞明                                                                          Кòсо е слънцето – залезът осветява пътя обратен.
孔雀自憐金翠尾                                                                           Паун, от изумрудената си опашка във възхита, 
臨水                                                                                                във водата вторачен,
認得行人驚不起                                                                          пътника разпознава – трепва, но не отлита.

《南鄉子》                                                                                   По мелодията "Южен край“
  
嫩草如煙                                                                                       Нежни треви като мъгла избуяват,
石榴花發海南天                                                                           нарове под южното небе цъфтят.
日暮江亭春影綠                                                                           В здрача край речна беседка зеленеят сенките на пролетта,
鴛鴦浴                                                                                            Неразделните птици¹ се къпят,
水遠山長看不足                                                                           реки и планини безбрежни съзерцавам без насита.  

_________________
    ¹ Неразделните птици – вж. Ду Фу, бележката към второто "Четиристишие“.

Джан Би (ок. 925)

張泌

《蝴蝶兒》                                                                                     По мелодията "Пеперуди“

蝴蝶兒                                                                                            Пеперуди
晚春時                                                                                            в края на пролетта.
阿嬌初着淡黃衣                                                                           Първо, светложълта дреха облича момата,
倚窗學畫伊                                                                                    и на прозореца опряна, учи се да ги рисува.
還似花間見                                                                                    Изглежда съзира, как сред цветята,
雙雙對對飛                                                                                    една подир друга, в двойка летят.
無端和淚拭燕脂                                                                            Без повод със сълзи ружа изтрива,
惹教雙翅垂。                                                                                 пеперудите прави криле да сведат.

Гу Сиун (ок. 928)

顧敻  

《訴衷情》                                                                                  По мелодията „Изказвам съкровените си чувства“

永夜拋人何處去                                                                           В дългата нощ ме остави, къде си?
絕來音                                                                                           Вест нямам.
香閣掩                                                                                           Покоите женски притворих.
眉斂                                                                                               Веждите свих.
月將沉                                                                                           Луната вече се скрива.
爭忍不相尋                                                                                   Да не те диря, как може?   
怨孤衾                                                                                           Ненавиждам самотното ложе!
換我心為你心                                                                               Разменим ли с тебе сърцата,
始知相憶深                                                                                   ще узнаеш на копнежа ми дълбочината!

Фън Йен-съ (903 – 960)

馮延巳

《長命女》                                                                                По мелодията  "Дълголетница“    

春日宴                                                                                          На пиршество през пролетта,
綠酒一杯歌一遍                                                                          след чашката зелено вино¹ и след песента,
再拜陳三願                                                                                  два пъти се поклоних и три пощявки изредих:
一願郎君千歲                                                                              – Господарю, хиляда години за вас!     
二願妾身常健                                                                              – Да бъда непрестанно здрава аз!
三願如同梁上燕                                                                          – И като лястовици върху преките,
歲歲長相見                                                                                един към друг да гледаме навеки!

_________________                                                                                                                 
    ¹ Зелено вино – изискано непрецедено оризово вино със зеленикав оттенък.

Ли Ю (937 – 978)

李煜

《渔父词》 (二首)                                                                   По мелодията "Стария рибар“  (две стихотворения)

其一                                                                                             (I)


浪花有意千重雪                                                                         Стремят се пръските на речните вълни снега да разслоят.
桃李無言一隊春                                                                         Без шум минават в пролетната чета праскови и сливи.
一壺酒                                                                                         Чайник с вино,
一竿綸                                                                                         и рибарски прът,
快活如儂有幾人                                                                         колко като мен са тъй щастливи?

《渔父词》                                                                                По мелодията "Стария рибар“  

其二                                                                                             (II)

一棹春風一葉舟                                                                        Дълго весло, пролетен вятър, лодчица като листо.   
一綸繭縷一輕鉤                                                                         Тънка кукичка, рибарско влакно от коприна.
花滿渚                                                                                         Островче с цветя покрито,
酒滿甌                                                                                         дълбок бокал със вино,
萬頃波中得自由                                                                         свободен съм между вълни необозрими!

《菩薩蠻》                                                                               По мелодията "Варварски Бодхисатва“

花明月黯籠輕霧                                                                        Ярки цветя, мъждива луна, лека мъгла ги обвива,
今霄好向郎邊去                                                                        нощта е чудесна – на среща с моя мил отивам!
衩襪步香階                                                                                По чорапки пристъпвам на стъпалата уханни –
手提金縷鞋                                                                                държа пантофките, със златни нишки везани.
  
畫堂南畔見                                                                                Видяхме се на юг от писаната зала,
一向偎人顫                                                                                за миг притиснах се към него в премала:
奴為出來難                                                                                – За мене бе трудно навън да изтичам,
教君恣意怜                                                                                Господаря¹ ще науча дръзко да обича!

________________
    ¹ В стихотворението е описана среща между поета – император и по-малката сестра на императрицата.

《長相思》                                                                              По мелодията "Дълго в раздяла копнея“

雲一緺                                                                                        Бухнал облак са косите
玉一梭                                                                                        с игленка от нефрит,  
澹澹衫兒薄薄羅                                                                       в мека блуза, тънка пола от коприна,
輕顰雙黛螺                                                                               леко вежди чумери – писани, вити.

秋風多                                                                                       Силен есенен вятър,
雨相和                                                                                       дъждът му приглася,
簾外芭蕉三兩窠                                                                       пред прозорчето два-три банана растат.
夜長人奈何                                                                               Дългата нощ, как тя понася?

《相見歡》   (二首)                                                           По мелодията "Радостна среща“  (две стихотворения)
 
其一                                                                                            (I)


無言獨上西樓                                                                            Безмълвен и самотен изкачвам кулата от запад,
月如鉤                                                                                        сърп наподобява луната,
寂寞梧桐深院鎖清秋                                                                чинар едничък в тъмния двор е запрял есента хладновата.

剪不斷                                                                                        Режеш, не се разполовява,
理還亂                                                                                        редиш, по-заплетена става
是離愁                                                                                        скръбта от нашта раздяла.
別是一般滋味在心頭                                                                Странен вкус в сърцето остава.

《相見歡》                                                                                По мелодията "Радостна среща“

其二                                                                                             (II)


林花謝了春紅                                                                         Повяхват пролетните краски на горските цветя,
太匆匆                                                                                        твърде бързо, припряно.
無奈朝來寒雨晚來風                                                                Безсилни срещу нощния вятър и студения дъжд в утринта.

胭脂淚                                                                                      Сълзи от руж по страните                                 
相留醉                                                                                      ме карат да остана и да пия –
幾時重                                                                                         кога ще се срещнем отново?
自是人生長恨水長東                                                                 В живота неизменна е скръбта, вечно на изток¹ изтичат реките.

________________
    ¹ Характерен признак на реките в Китай.

《望江南》  (二首)                                                            По мелодията "В Дзяннан се взирам“¹ (две стихотворения)

其一                                                                                            (I)

多少恨                                                                                       Колко много печал
昨夜夢魂中                                                                               душата ми насън нощес изпита...     
還似舊時游上苑                                                                       В прежното из императорския ловен парк отново скитам.
車如流水馬如龍                                                                       Колесниците като поток текат, конете – дракони летят!
花月正春風                                                                               Цветя и луна,  мекия вятър на пролетта.

________________
    ¹ Дзяннан – вж. Чу Гуанси, бел.1.

《望江南》                                                                                По мелодията "В Дзяннан се взирам“

其二                                                                                              (II)


多少淚                                                                                         Колко много сълзи
斷臉復橫頤                                                                                 по лицето се стичат, отново страните разсичат.
心事莫將和淚說                                                                         Не трябват думи за мисли печални, щом говори плачът.
鳳笙休向淚時吹                                                                         Спирам да свиря на нежния шън², когато сълзи потекат.
腸斷更無疑                                                                                 Несъмнено, разкъсва душата скръбта!

________________
    ² Шън – старинен духов инструмент, подобен на малък орган, направен от бамбукови или тръстикови тръбички с различна дължина, в древността 13 или 17 на брой, монтирани в куха кутия от кора на тиква, издълбано дърво или мед. С извит мундщук и свободни езичета от бамбук или мед в основата на тръбичките. Всяка тръбичка има отвор в долната част, който при свирене се прикрива с пръсти. Шън притежава ясно, чисто и красиво звучене.

《搗練子令》                                                                            По мелодията "Перачката на коприна“

深院靜                                                                                         Глух е дълбокият двор,
小庭空                                                                                         пуста градината малка,
斷續寒砧斷續風                                                                         вятър откъслечно духа, пресекливо чука бухалка.
無奈夜長人不寐                                                                         За жалост, в дългата нощ, не е човекът унесен –
數聲和月到簾櫳                                                                         глъч и блясък лунен влизат през прозореца завесен.

《望江南》 二首                                                                       По мелодията "В Дзяннан се взирам“ (две стихотворения)

其一                                                                                             (I)

 
閑夢遠                                                                                          Бездеен, мечтите ми отиват надалеко,
南國正芳春                                                                                  де в южната родина е уханна пролетта.
船上管弦江面渌                                                                          На лодка музика звучи, зеленее водната шир,
滿城飛絮滾輕塵                                                                          върбов пух в града лети, като прашец кълби безспир,
忙殺看花人                                                                                  хора оживено сноват да съзерцават цветята.

《望江南》                                                                                 По мелодията "В Дзяннан се взирам“

其二                                                                                              (II)


閑夢遠,                                                                                      Бездеен, мечтите ми отиват надалеко,               
南國正清秋                                                                                  де в южната родина е прохладна есента.
千里江山寒色遠                                                                          Реки и планини в студени краски до далечината,
蘆花深處泊孤舟                                                                          в гъста тръстика самотна лодка на пристан,  
笛在月明樓                                                                                  на кулата флейта звучи под блясъка на луната.

Мей Яо-чън (1002 – 1060)

梅堯臣

陶者                                                                                              Керемидар


陶盡門前土                                                                                  Пред вратата си до дъно глината е изкопал,
屋上無片瓦                                                                                  но с керемиди къщичката му не е покрита.
十指不沾泥                                                                                  На тези, чиито пръсти не са изцапани с кал,
鱗鱗居大廈                                                                                  цигли като рибени люспи покриват дворците.

Оуян Сиу (1007 – 1072)

歐陽修        

《生查子》                                                                                  По мелодията "Израсна глог“                       

去年元夜時                                                                                  Преди година, в Празника на фенерите¹,
花市燈如晝                                                                                  като ден бе светло на пазара за цветя.
月上柳梢頭                                                                                  Луната изгря над върховете на върбите,
人約黃昏後                                                                                  девойка срещнах с идването на нощта.

今年元夜時                                                                                  Тази година, в Празника на фенерите,
月與燈依舊                                                                                  все същите са светилата и луната.
不見去年人                                                                                  Девойката, що срещнах лани, не открих –
淚滿春衫袖                                                                                  сълзи овлажниха пролетния ми халат.

________________
    ¹ Празникът на фенерите се чества на петнайстия ден от първия месец по лунния календар и отбелязва края на Празника на пролетта или традиционната китайска Нова година.

Уан Ан-ши (1021 – 1086)

王安石

梅花                                                                                               Сливов цвят
 

牆角數枝梅                                                                                   В кът до стобора клонки сливов цвят,    
凌寒獨自開                                                                                   самотно са цъфнали в лютия хлад. 
遙知不是雪                                                                                   Не е сняг, отдалече разбирам –
為有暗香來                                                                                   приижда нежен и лек аромат.

元日                                                                                               Нова година¹                       
            
爆竹聲中一歲除                                                                           Сред пукот на фишеци една година отминава,
春風送暖入屠蘇                                                                           пролетен ветрец топлик на билковото вино² дава.
千門萬戶瞳瞳日                                                                           Изгрява ярко слънце над многолюдните дворове,
總把新桃換舊符                                                                           с нови дъсчици от праскова³ старите сменяват.

_________________
    ¹ Нова година по лунния календар или Празникът на пролетта (второто новолуние след 21 декември, което в григорианския календар съответства на един от дните между 21 януари и 21 февруари).
    ² Билково вино – настойка от тревата тусу. Всяко семейство притежавала от нея за дълголетие, смятало се, че предпазва от болести, прогонва болния, замърсен въздух и злите духове.
    ³ С настъпване на лунната Нова година във всеки китайски дом на входната врата се окачват гравюри с образи на боговете защитници на дома, които гонят злите духове и предпазват от болести. Висят целогодишно и се подменят всяка Нова година. Първоначално са рисувани и изрязвани от прасковено дърво, сега се печатат върху хартия.

送王補之行風忽                                                                       Докато провождах Уан Буджъ, внезапно излезе вятър,  
作因題四句於舟中                                                                   а на лодката написах това четиристишие


淮口西風急                                                                                  Остър е западният вятър над устието¹,
君行定幾時                                                                                  господинът реши ли кога ще отплава?
故應今夜月                                                                                  Затуй навярно в тази нощ луната,
未便照相思                                                                                  не е уместно нашата тъга да озарява.

_________________
¹ В текста – устието на река Хуай, провинция Анхуей.
                                                                                                                                        
春直                                                                                               Нощно дежурство¹

金爐香燼漏聲殘                                                                          Замира водния часовник, в кадилница догарят аромати,
剪剪輕風陣陣寒                                                                          пронизва лекия ветрец, на пориви долита хладината.
春色惱人眠不得                                                                          От пролетната гледка развълнуван, не мога да заспя,
月移花影上欄杆                                                                          сенки на цветя сподирят луната, изкачват перилата.

_________________
    ¹ Това стихотворение е известно и под името 春夜 – Пролетна нощ. Във времето на династия Северна Сун учените, в т.ч. и поетът, дежурят през нощта и следят за порядъка в литературната академия Ханлин, която води своето начало от династия Тан.
 

Су Ши (1037 – 1101)

蘇軾

洗兒戲作                                                                                      Шеговити стихове за къпането на новородения син¹


人皆養子望聰明                                                                           Всеки да възпита умни деца се надява,
我被聰明誤一生                                                                           но цял живот моят ум вреда ми причинява.
惟願孩兒愚且魯                                                                           Бих искал синът ми тъп и гламав да расте –
無災無難到公卿                                                                           без трудности високи постове ще оглавява.

__________________
    ¹ Ритуалът се извършва на третия ден от раждането на детето. Су Ши използва случая и осмива бюрократичната изпитна система за набиране на чиновници, която позволява на хора без качества да заемат високи длъжности в двореца.

琴詩                                                                                                Стихове за цитрата
                                                                
若言琴上有琴聲                                                                           Ако кажете, че цитрата мелодия създава,
放在匣中何不鳴                                                                           защо ли цитрата в кутията си звуци не издава?
若言聲在指頭上                                                                           Ако кажете, мелодията на пръстите лежи,
何不於君指上聽                                                                           защо не я чувам на вашите пръсти тогава?

飲湖上初晴後雨                                                                    На езерото¹ пия, отначало беше ясно, после заваля дъжд

水光澰灩晴方好                                                                           Вълните блестят в красиво място от слънце озарено,   
山色空濛雨亦奇                                                                           чудни изглеждат в ситния дъжд планини замъглени.
欲把西湖比西子                                                                        Искам Западното езеро със Си Дзъ² да сравня –    
淡妝濃抹總相宜                                                                           в богати и бедни, но винаги в подходящи премени.
           
__________________
    ¹ В стихотворението се описва Сиху (Западното езеро) в град Ханджоу, където Су Ши е бил губернатор. Прочуто е със своите острови и живописни брегове, с красивите градини, храмове и мостове.
    ² Си Дзъ, или още Си Шъ – една от четирите легендарни хубавици на древен Китай, живяла в периода "Пролети - Есени" (770 – 476 пр. н. е.).

春宵                                                                                    Пролетна нощ

春宵一刻值千金                                                                          Всеки миг от пролетната нощ безчет жълтици струва.
花有清香月有陰                                                                             Цветята упойно ухаят, луната хвърля сянка разпиляна.
歌管樓臺聲細細                                                                          Слаби звуци на песни и флейти от кула долитат.
秋千院落夜沈沈                                                                             В бездъннага нощ люлката на двора е смълчана.

雨中游天竺靈感觀音院                                                               В дъжда навестих храма на чудодейната Гуан-ин¹ 

蚕欲老                                                                                             Копринените буби вече стареят,
麦半黄                                                                                             житата наполовина жълтеят,
山前山后水浪浪                                                                       навред край планината не престава дъждът.
农夫辍耒女废筐                                                                             Селяни рала зарязват, жени захвърлят кошниците за листа,
白衣仙人在高堂                                                                             Богинята в одежди бели е в залата висока на обителта.

__________________
    ¹ Гуан-ин – богиня на милосърдието и състраданието. Тя спасява хората от всевъзможни бедствия, закриля родилките и женската половина на дома. Култът към Гуан-ин е бил един от най-популярните в Китай, а в заглавието се споменава неин храм Ханджоу. Изобразявана е винаги в бели одежди. В стиховете поетът описва непрестанните проливни дъждове, които пречат на селяните да обработват земята и да събират черничеви листа за хранене на копринените буби, ала богинята седи настрани от техните несгоди. Чрез нейния образ поетът намеква за отношението на управниците към народа.

中秋月                                                                                          Луната в средата на есента¹  

暮雲收盡溢清寒                                                                          Чезнат облаци вечерни, ясно и студено стана. 
銀漢無聲轉玉盤                                                                          Кръжи Нефритеното блюдо, Сребърната река² е смълчана.  
此生此夜不長好                                                                          В тоз живот и тази нощ, не трае дълго добротата.
明月明年何處看                                                                          Къде ще съзерцавам догодина пълна месечина? 

___________________                                         
    ¹ Празник в средата на есента (петнайсти ден от осмия лунен месец).                                                                          
    ² Нефритено блюдо – луната, Сребърната река – Млечният път.

Ли Джъ-и (1038 – 1117)

李之儀
            
《卜算子》                                                                                      По мелодията „Предсказател“
    
我住長江頭                                                                                    В началото на Дългата река¹ живея,
君住長江尾                                                                                    накрай на Дългата река живееш ти.
日日思君不見君                                                                            Не мога да те видя, всеки ден за тебе аз копнея,
共飲長江水                                                                                    а пием двамата от нейните води.
 
此水幾時休                                                                                    Кога ще спрат тези води да изтичат?
此恨何時已                                                                                    Да секне тази печал, не е ли време?
只願君心似我心                                                                            Желая само сърцето ти на моето да заприлича,
定不負相思意                                                                                тогава обичта към теб не ще ми бъде бреме.

___________________
   ¹ Дългата река – Чандзян, другото име на река Яндзъ.

Ли Цин-джао (1084 – 1155)

李清照

《如夢令》
                                                                                        По мелодията "Като сън“


昨夜雨疏風驟                                                                                  Предната нощ заръмя и ненадейно повея,
濃睡不消殘酒                                                                                  дълбоко спах – омаята от виното не се разсея .
試問卷簾人                                                                                      Запитах тази, що завеската навива,
卻道海棠依舊                                                                                  отвърна ми: – Както преди е ябълката дива¹.
知否知否                                                                                          Нима не знае? Нима не знае?
應是綠肥紅瘦                                                                                  Навярно е обилно зеленото, оскъдно – червеното.
_________________
    ¹ Вид декоративна ябълка от рода Malus spectabilis висока до осем метра, с тъмночервени пъпки, които разтворени са бледочервени на цвят. Цъфти през април – май. Плодовете са жълти, до два см. и зреят през август – септември. Това и следващото стихотворение на най-великата китайска поетеса, написани в младостта, са изпълнени с радост, любов и проникновено разбиране красотата на природата.

《如夢令》                                                                                       По мелодията "Като сън"

常記溪亭日暮                                                                                 Често спомням залеза в беседка край потока,    
沉醉不知歸路                                                                                 как, опиянени, забравихме обратната посока.
興盡晚回舟                                                                                     Веселието свърши, на лодка се завръщаме в нощта,
誤入藕花深處                                                                                 ала погрешно, дълбоко в цъфналите лотоси, навлезе тя.
爭渡爭渡                                                                                         Как да преминем? Как да преминем?
驚起一灘鷗鷺                                                                                 Чайки и чапли в уплаха, от плитчината излетяха.
   
《醉花陰》                                                                                       По мелодията „Опиянена в сенките на цветята“

薄霧濃雲愁永晝                                                                             Рядка мъглица, облаци гъсти, тъжен е целият ден,
瑞腦消金獸                                                                                     чезне дим ароматен¹ от кадилница – звяр позлатен.
佳節又重陽                                                                                     Празник е отново, ден девети на деветата луна².   
玉枕紗櫥                                                                                         До нефритена възглавка³, през завеска от коприна,     
半夜涼初透                                                                                     в полунощ прониква лека хладина.

東籬把酒黃昏後                                                                             На чаша вино, привечер, край източния плет⁴,
有暗香盈袖                                                                                     ръкавите изпълва нежен аромат.
莫道不消魂                                                                                     Не казвай, че не съм сломена от скръбта!
簾捲西風                                                                                         Вятър есенен завеската навива,      
人比黃花瘦                                                                                     изглежда, по-слаба съм от жълтите цветя⁵.

_____________________ 
    ¹ В текста: уханието на Борнейски камфор.                                                                                            
    ² Празникът 重陽 "Чунян", наричан още празникът на Двойната деветка, празник на хризантемите. На този ден китайците се любуват на хризантемите, пият вино с хризантемов цвят, изкачват планински върхове, отдават почит на възрастните хора.
    ³ Традиционните китайски възглавки представляват твърди правоъгълни или цилиндрични подложки от камък, дърво, порцелан или метал.
    ⁴ Поетесата перифразира стиховете на Тао Юан-мин: „Край източния плет откъснах хризантема, спокойно Южната планина наблюдавам“ от цикъла „Вино пия“.
    ⁵ Жълтите цветя – хризантемите.  

《浣溪沙》                                                                                     По мелодията „Плакнене коприна на потока“

淡蕩春光寒食天                                                                            Спокойна пролетна картина, на Студената храна е ден¹,
玉爐沈水裊殘煙                                                                            от нефритена кадилница последни струйки дим алоен;
夢回山枕隱花鈿                                                                            събудих се, под възглавката двувърха² цвете златно³ е стаено.

海燕未來人鬥草                                                                            Лястовици не долитат, хората с „имената на треви“⁴ се веселят,
江梅已過柳生綿                                                                            сливите крайречни прецъфтяха, по върбите пухчета родени;
黃昏疏雨濕秋千                                                                            привечер дъждец ръми, люлката в градината е навлажнена.

____________________
    ¹ Празникът на Студената храна (Ханшъ) – един или два дни преди Празникът на чистата светлина (Цинмин), който се пада в дните 4-6 април. Възникнал е още през периода Пролети – Есени (722 – 481 г. пр. н. е.) в царство Дзин, когато, според легендата, Дзие Джъ-туй отказал да заеме поста на министър, предложен му от владетеля Уън-гун и се оттеглил в планината. Уън-гун наредил да го намерят, но след като не го открили, заповядал да я запалят от всички страни. Планината горяла три дни, но Дзие предпочел смъртта пред титлите и министерския пост. Разкаян от постъпката си, в памет на Дзие, Уън-гун разпоредил всяка година, в продължение на тези три дни, да не се пали огън и да се яде студена храна. 
    ² Двувърхата възглавка 山枕 – възглавката, на която лежи главата по време на сън, направена от дърво или порцелан, в средата вдлъбната, а в двата края леко извита като двата върха на йероглифа 山 – планина.  
    ³ Цвете златно – накит за коса – висулка, брошка от злато и инкрустирани скъпоценни камъни под формата на цвете.
    ⁴ Популярната детска игра 鬥草 "доуцао“ или 鬥百草 "доубоцао“, която има различни варианти – избират се поетични названия на треви и цветя, правят се фигури от треви, или печели този, който набере най-много видове цветя и треви за определено време.

《浣溪沙》                                                                                     По мелодията „Плакнене коприна на потока“

小院閑窗春色深                                                                           Пролетни дълбоки краски, малък двор с прозорче притаено,
重簾未捲影沉沉                                                                           завеска ненавита, тежка, покои плътно затъмнени;
倚樓無語理瑤琴                                                                           на перила опрена, тъкмя безмълвно цитрата с нефрити украсена.

遠岫出雲催薄暮                                                                           Изплуват облаци от планини далечни, подканват да стъмни,
細風吹雨弄輕陰                                                                           слаб ветрец дъжда разгонва, играе с облаците разпилени;
梨花欲謝恐難禁                                                                           вехне крушовият цвят – боя се, трудно някой ще го съхрани.   

《浣溪沙》                                                                                     По мелодията „Плакнене коприна на потока“

莫許杯深琥珀濃                                                                           Не следва чашата да е дълбока за гъсто вино, кехлибарено –
未成沉醉意先融                                                                           преди да съм опиянена, съзнанието е вече замъглено;
疏鐘已應晚來風                                                                           откъслечен камбанен звън долита с вятъра вечерен.

瑞腦香消魂夢斷                                                                           Изчезна аромата на борнейски камфор, секна моя сън

辟寒金小髻鬟松                                                                           малка е игленката от златно птиче¹ косите са разрошени;
醒時空對燭花紅                                                                           будна, гледам бездушно свещицата с пламък червен².

____________________
    ¹ Игленка от златно птиче – според легендата през периода на Трицарствието (220 – 280) император Мин-ди от царство Уей получил като дан от виетнамското кралство Кунмин небикновено птиче, плюещо злато с големината на просени зърна, които служели за направа игленките на знатните дами в двореца.

    ² Червеният пламък, образуващ причудливи фигурки,  се смятал за щастливо предзнаменование, в контраст с тъжното настроение на поетесата.

點絳唇                                                                                          По мелодията „Начервени усин

寂寞深閨                                                                                       Самотна съм в женската половина,                             
柔 腸一寸愁千縷                                                                          мъничко¹ е женското сърце, хиляда нишки скръб омотават
惜春春去
                                                                                       Жаля за пролетта, но пролетта  отмина –                                                 
  
幾點催花雨
                                                                                   за да окапят цветовете, капки дъжд ги поощряват.                                                     

倚 遍欄干                                                                                      Облягам се на перилата,                                                
只是無情緒                                                                                   без настроение.                                                                                         
人何處                                                                                           Къде е той?                                                                                                           
連天衰草                                                                                       Изсъхнали треви докосват небесата,
望斷歸來路                                                                                   по пътя към дома се взирам в далнината.

____________________                                                                                                                                                 
    ¹ Оригиналният образ дословно: "един цун е нежното сърце" – цун, мярка за дължина, около 3.33 см.

                                                                                                                 
 
                                                            
點絳唇                                                                                         По мелодията „Начервени устни“¹

蹴罷鞦韆                                                                                      Люлката с крака запря,
起來慵整纖纖手                                                                          нехайно чисти нежните ръце и става.                                            
露濃花瘦                                                                                      Роса покри обилно крехките цветя,                                                
薄汗輕衣透                                                                                  лека пот през тънките одежди преминава.

見客入來                                                                                      Вижда, гост пристига –                                                                       
襪剗金釵溜                                                                                  чорапките ù свлечени, в коси игленка разкривена.                         
倚門回首                                                                                      На вратата се обляга, обръща глава,                                               
卻把青梅嗅                                                                                  помирисва наужким слива зелена.
                                                                                                                                                                                                                                                            
___________________
    ¹
В някои сборници това стихотворение на Ли Цин-джао се смята, че е от неизвестен автор.
 


绝句                                                                                             Четиристишие¹

生當作人傑                                                                                 Бъди храбрец измежду хората в живота,                         
死亦為鬼雄                                                                                 стани герой сред духовете във смъртта.      
至今思項羽                                                                                 И до сега все още Сян Ю² споменават –
不肯過江東                                                                                 не склонил да прекоси на изток реката³.

___________________
    ¹ След нашествието на джурджъните, които завладяват столицата Кайфън и пленяват императора с целия двор, единствено малкия му син успява да избяга на юг, оттатък река Яндзъ и през 1127 г. да основе династията Южна Сун със столица Ханджоу. Поетесата, чийто живот се преобръща след тези събития, също емигрира на юг, увещава императора да вземе пример от живота и героичната смърт на Сян Ю, и да направи всичко възможно да си върне завладените северни територии.
    ² Сян Ю (232 – 202 пр. н. е.), водач на въстаниците срещу армията на династия Цин. Претърпява тежко поражение от бъдещия основател и пръв император на династията Хан – Лиу Бан, но вместо да избяга, се самоубива край Черната река.
    ³ Черната река (Удзян), най-дългият южен приток на Яндзъ, днес в провинция Анхуей. Когато Сян Ю бил разгромен, го увещавали да се прехвърли на източния бряг и да се спаси, но той отговорил, че след като е загубил хиляди войни, не може да застане пред своя народ и се самоубил.                                                                                                                                                                                                            

清平樂                                                                                       По мелодията "Чиста и спокойна музика"¹

年年雪裏                                                                                    Години, години в снега,
常插梅花醉                                                                                закичвах сливов цвят опùта,
綏盡梅花無好意                                                                        неволно мачках сливовите цветове                                                  
贏得滿衣清淚                                                                            и мокреха одеждите докрай сълзите!

今年海角天涯                                                                            Тази година, в края на света, 
蕭蕭兩鬢生華                                                                            на слепоочията косите ми белеят.                                                          
看取晚 來風勢                                                                           Гледам, вятърът е бурен вечерта,                                                        
故應難看梅花                                                                             ще бъде трудно да открия сливов цвят.
 
 
 ____________________                                                                                                            
   
¹ Това стихотворение е от тъжния период в творчеството на великата поетеса, след нашествието на джурджъните
и падането на династията Северен Сун, когато тя избягва на юг, но нейния съпруг и много от близките са убити.

Сян Хао (ок. 1120)

滈   

《如夢令》                                                                                  По мелодията "Като сън“

誰伴明窗獨坐                                                                           Самотен, край осветеното прозорче, кой ме придружава?
我共影兒兩個                                                                           Ведно сме там със сянката ми – двама.
燈盡欲眠時                                                                               Светилникът догаря, скоро ще заспя,
影也把人拋躲                                                                           дори и сянката ме изоставя.            
無那無那                                                                                   Избор нямам, избор нямам!           
好個淒涼的我                                                                            А колко много туй ме натъжава!

Фан Чън-да (1126 – 1193)

範成大  

夜坐有感                                                                                   Седя загрижен в нощта                                           

靜夜家家閉戶眠                                                                       В тихата нощ всички двери хлопват за сън,  
滿城風雨驟寒天                                                                       неочаквано застудя и бурята града обхвана.
號呼賣卜誰家子                                                                       „Кому да погадая?“ – гадател кряска отвън.
想欠明朝糴米錢                                                                       Мисля, не му стигат парите, да си купи утре храна.
 
四時田園雜興                                                             Четирите годишни времена из полета и градини¹    

淳熙丙午沉疴少紓                            В годината бин-у (1186), при управлението под девиза „Чиста светлина“
復至石湖舊隐                                    на император Сяо-дзун (1174–1189), след тежка и продължителна болест,     
野外即事                                            почувствах малко облекчение и отново се завърнах в моето старо убежище
輒 書一絶                                           на Каменното езеро¹ . Там, в околностите му, се залових за работа и незабавно
終歲得六十篇                                    написах едно четиристистишие, до края на годината завърших шейсет, които
號[四時田園雜興]                            назовах „Четирите годишни времена из полета и градини“.

範成大   作詩                                     Фан Чън-да, поет


____________________
    ¹ Каменното езеро се намира на няколко километра югозападно от град Суджоу.

春日                                                                                           Ранна пролет

其一                                                                                             I  
  
柳花深巷午雞聲                                                                       В уличката с върбов цвят пеят на пладне петлите
桑葉尖新綠未成                                                                       почти разпъпиха младите листа на черниците.       
坐睡覺來無一事                                                                       В стола, от дрямка разбуден, нищо не правя –                
滿窗晴日看蠶生                                                                       гледам, до прозорче огряно, люпят се бубите²!

___________________
    ¹ Цикълът от шейсет четиристишия е разделен на пет части:  "Ранна пролет", "Късна пролет", "Лято", "Есен" и "Зима", като всяка от тях включва дванадесет стихотворения. За селскостопанските работи в Китай използвали сезонен календар, създаден при династия Цин (246 – 201 г. пр. н. е.)., който е разделен на двадесет и четири климатични сезона, определяни от положението на Слънцето. С него се указвал срока на земеделските работи.
     ² Всяка копринена пеперуда завършва жизнения цикъл със снасянето на около петстотин яйца през лятото, които се съхраняват на студено до следващата пролет. Тогава бубеното семе се изважда и залага на топло място за инкубация, без да бъде огрявано от пряката слънчева светлина. Излюпването на бубите започва на десетия ден и завършва на тринадесетия, което трябва да е съпроводено с осигуряването на черничеви листа за изхранването им.

其二                                                                                             II  

土膏欲動雨频催                                                                       Тучна земя жаднее пробуда, безспирен ¹ дъжд я поощрява –
萬草千花一餉開                                                                       неизброими треви, изобилни цветя, тозчас избуяват.
舍後荒畦猶緑秀                                                                       Зад мойта къщурка полето запустяло нежно зеленее
鄰家鞭筍過牆來                                                                       От съседния двор издънки бамбук под зида изпълзяват.

___________________
    ¹ В това стихотворение става дума за втория сезон наречен  雨水 – дъждовна вода, между 19 февруари – 4 март.

其三                                                                                            III  

高田二麥接山青                                                                       Високите полета с ечемик и жито в сини планини преливат,
傍水低田綠未耕                                                                       ниските полета долу край реката зеленеят още неорани.
桃杏滿村春似錦                                                                       Праскови, кайсии в село разцъфтяха, като брокат е пролетта –
踏歌椎鼓過清明                                                                       Цинмин¹ е, с песните потропват в такт, думкат с барабани.

___________________
    ¹ Празникът Цинмин (Празник на чистата светлина) – най-големият пролетен празник, в който се почита паметта на мъртвите, между 4 и 6 април по европейското летоброене. На този ден китайците подновяват надписите на надгробните плочи и почистват гробовете на предците, носят храна, плодове, вино и цветя, изгарят ритуални (жертвени) пари.

其四                                                                                             IV  

老盆初熟杜茅柴                                                                        Младо вино в делвите стари, домашна направа,                     
攜向田頭祭社來                                                                        на синорите в жертва към Земния дух поставят.
巫媼莫嫌滋味薄                                                                        Магьоснички, не се гнусете от слабия му вкус,
旗亭官酒更多灰                                                                        в държавното кръчмарско вино много вар¹ добавят!

____________________
    ¹ В древен Китай производството на вино чрез ферментация е държавен монопол и за съхраняването му добавяли вар преди бутилирането, за разлика от вареното, неферментирало и слабо алкохолно вино на селяните, но варта се е смятала вредна за здравето.

其五                                                                                              V  

社下燒錢鼓似雷                                                                        Барабаните гърмят, при олтара обредни пари¹ горят.
日斜扶得醉翁歸                                                                        По здрач на пийналите старци помагат да се приберат.
青枝滿地花狼藉                                                                        Вейки зелени, цветя разпилени навред по земята лежат
知是兒孫鬥草來                                                                        разбирам, в „имената на треви“², тук лудели са децата.

___________________
    ¹ На празника Цинмин, в началото на м. април, с изгарянето на обредни, ритуални пари, китайците почитат душите на мъртвите (вж. стихотворение III).
    ² ² Популярната детска игра 鬥草 "доуцао“, или 鬥百草 "доубоцао“, която има различни варианти – избират се поетични названия на треви и цветя, правят се фигури от треви, или печели този, който набере най-много видове цветя и треви за определено време.

其六                                                                                            VI    

騎吹東來里巷喧                                                                       Военна музика¹ от изток приближава, долита в уличката врява –
行春車馬鬧如煙                                                                       на обхода² върволица колесници като пушек се простира.
繫牛莫礙門前路                                                                       За биволите се грижете, да не запречват входната врата³, 
移繫門西碌碡邊                                                                       при каменния валяк⁴ ги вържете, на запад от вратата се намира!


___________________
    ¹ Почетен конвой на коне, който изпълнява военна музика и придружава околийския или окръжния началник при неговите инспекции.
    ² Пролетен обход – обиколка в началото на пролетта, извършвана от началникът на окръга или околията, да насърчи селяните за началото на полските работи.
    ³ Поетът призовава селяните да разчистят пътя за чиновническата процесия, която пристига през източната врата на селото.
    ⁴ Каменен валяк – уред използван от селяните за изравняване на почвата или оронване на зърното, теглен от вол, бик или бивол.

其七                                                                                            VII   

寒食花枝插滿頭                                                                       Празник на Студената храна¹ – закичили с цъфнали клонки косите,
蒨裙青袂幾 扁舟                                                                      жени в поли тъмночервени, с ръкави зелени, на лодчици плават.
一年一度游山寺                                                                       Веднъж на година пътуват до будистки храмове в планините –
不上靈岩即虎丘                                                                       не изкачат ли Скалата на духовете, Тигровия хълм² посещават.

___________________
    ¹ Празник на Студената храна (Ханшъ) – вж. Ли Цин-джао, четвърто стихотворение, бел.1.
    ² Тигровия хълм, Канарата на духовете – имена на планини, западно от Суджоу, в които се намират прочути будистки храмове.

其八                                                                                            VIII   

郭里人家拜掃回                                                                       В града семействата се връщат, щом гробове почистят¹,
新開醪酒薦青梅                                                                       щом в жертва принесат оризово вино² със сливи зелени.
日長路好城門近                                                                       Денят е дълъг, пътя приятен, градските врати са близо –
借我茅亭煖一杯                                                                       да сгреят вино, беседка с навес от слама заемат от мене.

___________________
    ¹ Отново става дума за празника Цинмин, китайската Задушница.
    ² По-точно непрецедено, с мътна утайка, оризово вино.

其九                                                                                             IX      

步屧尋春有好懷                                                                        Вървя пеша, в добро настроение, от пролетта във възхита
雨餘蹄道水如杯                                                                        като в чашки по пътя, дъждът е останал в следи от копита.
随人黄犬攙前去                                                                        Жълтото куче по петите ме следва, скоро се стрелва напред,
走到溪邊忽自迴                                                                        когато поточе достига, внезапно се врътва и обратно полита. 

其十                                                                                             X   

種園得果廑賞勞                                                                        За техния труд едвам е отплата на овощни градини плодът,
不奈兒童鳥雀搔                                                                        безсилни са те към дечица и птици, за белите които творят.  
已插棘針樊筍徑                                                                        Вече забодоха тръни бодливи, филизи с бамбук оградиха,
更鋪漁綱蓋櫻桃                                                                        даже разстилат рибарските мрежи, вишните с тях да покрият.

其十一                                                                                          XI   
 
吉日初開種稻包                                                                         Благоприятен е денят торби с оризовото семе да отворят.
南山雷動雨連宵                                                                         В планините на юг прегърмя, цяла нощ дъждът не спря.
今年不欠秧田水                                                                         Тази година за разсада на ориз ще стигне водата –
新漲看看拍小橋                                                                         вижте, под малкия мост, новият разлив се удря!

其十二                                                                                          XII    

桑下春蔬綠滿畦                                                                         Пролетни зеленчуци препълват в зелено лехите под черницата,
菘心青嫩芥薹肥                                                                         тъмнозелени и сочни са листата на зелето, чесъна и горчицата¹.
溪頭洗擇店頭賣                                                                         Край потока ги измива и подбира, на пазара да ги продаде.
日暮裹鹽沽酒歸                                                                         Връща се в сумрака с купеното вино и вързопче със солта.

_____________________
    ¹ В текста са изброени листни сортове зеленчуци, отглеждани за готвене и салати.

晚春                                                                                             Късна пролет

其十三                                                                                         XIII 


紫青蓴菜卷荷香                                                                        Пурпурносини бразении¹, лотоси обвити в аромат,
玉雪芹芽拔薤長                                                                        белоснежни стръкове целина, перести лукове скубят.
自擷溪毛充晚供                                                                        Диви треви край потока събират, набавят ги до вечерта –
短篷風雨宿橫塘                                                                        в лодка с навес против дъжд и вятър в езерото² ще преспят.

______________________  
    ¹ Бразения (лат. Brasenia schreberi) – многогодишно водно растение с плаващи кръгли листа и пурпурносини цветове. Листата и стеблата се използват в състава на супи, панировки, салати овкусени с оцет.
    ² В текста е споменато езерото Хън Тан, на югозапад от Суджоу.

其十四                                                                                         XIV  

湖蓮舊蕩藕新翻                                                                        Езерните лотоси старите си корени с нови подменят,
小小荷錢没涨痕                                                                        листата – парички зелени, водното ниво не променят.
斟酌梅天風浪緊                                                                        Мисля за сливовите дъждове¹ – силен е вятърът и вълните.
更從外水种蘆根                                                                        покрай водния бряг коренища с тръстика ще насадят.

____________________
    ¹ Сливови дъждове – дъждовен период в края на пролетта и началото на лятото, съвпадащ със зреенето на сливите.

其十五                                                                                         XV  

蝴蝶雙雙入菜花                                                                        Пеперудите по двойки влизат в рапицови цветове.
日長無客到田家                                                                        Денят е дълъг, гост не навестява селските ни домове.
雞飛過籬犬吠竇                                                                        Ярки над плета прелитат, куче от бърлогата си лае,
知有行商來茶                                                                        зная, че търговец странстващ иде да закупи¹ чайове.

____________________
     ¹ В сборника със стихове от династия Сун фигурира йероглифът – продава, вместо – купува, както се смята за правилно в повечето днешни тълкувания. За най-качествен се смята зеленият чай събран в ранна пролет.

其十六                                                                                         XVI  

湔裙水满緑蘋洲                                                                        В пълноводие дрехи перат сред водна леща край плитчината.
上巳微寒懒出游                                                                        На празника Шансъ¹ е прохладно, да се разходя не желая.
薄暮蛙聲連曉鬧                                                                        По здрач закрякаха жабите, да квакат нощес не престават² –
今年田稻十分秋                                                                        тази година от полята с ориз ще бъде богат урожая.
____________________
     ¹ Празникът Шансъ – денят за избавяне от нещастията, води началото си от династия Хан и се чества на първия ден под знака 巳 „съ“ в първата десетдневка от третия лунен месец. По-късно (към 5 век ) е установен на третия ден от месеца под името Санюесан.  На този ден хората излизат край реки и потоци, течащи на изток, перат дрехите си, потапят се във водата, извършвайки ритуал по пречистване, за да  се избавят от болести и нещастия, които да бъдат отнесени към морето, разхождат се и пируват сред природата, младите се задирят, извършват се жертвоприношения за продължаване на рода, берат и разстилат в домовете си билката овчарска торбичка против вредни насекоми, носят я в косите си против главоболие, прилагат я като еликсир против различни заболявания и др.
     ² Мощното квакане на безчет жаби се смятало за предвестник на добра реколта.

其十七                                                                                          XVII  

新綠園林曉氣凉                                                                         Ново зелено в градините, в зори е студена мъглицата.
晨炊蚤出看移秧                                                                         Закусих и рано излязох, разсаждане на ориз наблюдавам.
百花飄盡桑麻小                                                                         Цветовете окапаха, млади са конопа и черниците,
夾路風來阿魏香                                                                         вятърът покрай пътя миризма на асафетида¹ навява.

___________________
    ¹ Асафетида или ферула (Ferula assafoetida) – многогодишно тревисто растение с високи и дебели стъбла, визуално наподобяващо копъра, с неприятен мирис. От смолата на корените му добиват лютива подправка с миризма на чесън и лук, прилага се за овкусяване на месните и оризовите блюда. Семената и плодовете под формата на прахове се използват в медицината като антимикробно, спазмолитично, отхрачващо, и подобряващо храносмилането средство.

其十八                                                                                          XVIII     

三旬蠶忌閉門中                                                                         Трийсет дни спазват забрани¹, запират отвътре вратите,
鄰曲都無步往蹤                                                                         заради бубите следи от стъпки не оставят съседите.
猶是曉晴風露下                                                                         Все пак ясно е утрото, ветрецът издухва росата, 
采桑时節暫相逢                                                                         за кратко се срещат при бране на листа от черниците.

___________________
    ¹ В земите на бившето царство У (днешните провинции Анхуей, Дзянсу, Хубей и Дзянси в източен Китай) четвъртият месец по лунния календар се е смятал за месец на копринената пеперуда (Bombyx mori). В продължение на около тридесет дни след излюпването на бубите, по време на захранването им с черничеви листа, селяните спазвали строги забрани, тъй като вярвали, че шумът и тревогите пречат на растежа им. Те държали вратите на домовете заключени, уплътнявали ги с червена хартия, жените спели отделно, съселяните, дори и да имали поводи за радост или скръб, преставали с взаимните посещения.

其十九                                                                                          XIX  
  
汙萊一棱水周圍                                                                         Парче мочурлива земя, отвред обгръща я вода,
歲歲蝸廬沒半扉                                                                         тя залива до средата порта на колиба от години.
不看茭青難護岸                                                                         Не виждам див ориз¹, трудно ще се укрепи брегът –
小舟撐取葑田歸                                                                         с прът лодчицата поведи, с корени от шавар² се върни!

_____________________
    ¹ Див ориз (Zizania lutifolia Turcz.) – род тревисти ядливи растения, чиито стебла са подобни на бамбуковите. Дивият ориз има гъсти и преплетени корени, които растат в езера и блата и след като изгният, се превръщат в тиня, която изсъхнала спомага образуването на почва.
      ²  В китайския текст 葑田 фънтиен“ – вид трева подобна на шавар, с гъсти, оплетени корени, която расте в района на Суджоу и се ползва за укрепване на почвата в мочурищата. 

其二十                                                                                          XX  

茅針香軟漸包茸                                                                         Метлица¹ с нежен аромат полека своя пух сгъстява.
蓬蕾甘酸半染紅                                                                         Плодът пънлей² е сладко-кисел, наполовина зачервен.
採採歸來兒女笑                                                                         С набраното се връщам, присмиват се децата,
杖頭高挂小筠籠                                                                         на тояжката ми малко кошче от бамбук е окачено.


___________________
    ¹ Метлица (Imperata cylindrica Beauv.), бот. Цилиндрична императа – растение с височина до 50 см., с красиво оцветени във виненочервено листа. Изсушени, стеблата се използват за настилане на покриви, а корените като съставка на чайове в традиционната китайска медицина.
    ² Пънлей – планинско растение от рода на къпината с целебни свойства.


其二十一                                                                                      XXI 

海雨江風浪作堆                                                                         Морски дъжд и речeн вятър вкупом събират вълните,
時新魚菜逐春回                                                                         сезонен пресен зеленчук и риба пролетта сподирят:
荻芽抽筍河魨上                                                                         кълнѝ тръстиката, бамбука, балонни риби¹ изкачват реките,
楝子開花石首來                                                                         жълтите костури² доплуваха, мелията³ разкрива цвят.

___________________
    ¹ Риба балон или риба таралеж (Spheroides vermicularis) – прочут деликатес в Китай и Япония (под името фугу) с крехко месо, която трябва да се приготвя внимателно след отстраняване на вътрешностите, които съдържат смъртоносна отрова и убива човек за секунди. Тази риба живее в морето, но през пролетта се изкачва срещу течението на реките за да си хвърли хайвера.  
    ² Жълт костур (Pseudosciaena) – вкусна риба с дължина до 80 см., обитава крайбрежните води на Жълто и Източно Китайско море, напролет си хвърля хайвера в мътни води близо до устията на реките и се лови в големи количества.
    ³ Мелия (Меlia azedarach L.) – бързорастящо листопадно дърво с височина до 20 м. с лилави цветове и малки светложълти, маслиноподобни плодове. Мелията е богата на алкалоиди, има разностранни лечебни свойства и широко приложение в медицината.

其二十二                                                                                     XXII  

穀雨如絲復似塵                                                                         Хлебни дъждове¹ – свилени нишки, сякаш прашинки ръмят.
煮瓶浮蠟正嘗新                                                                         Младо вино ще опитам, восък плува в изварените гърнета.  
牡丹破萼櫻桃熟                                                                         Божурите разкриват цветни пъпки, вишните най-сетне зреят,
未許飛花減卻春                                                                         да намалее пролетта не разрешават литнали цветчета!

___________________
    ¹ Хлебни дъждове (Гую) – шестият от 24 сезона по лунния календар от 20 април до 4 май. Валежите са много важни за бъдещата реколта от всички земеделски култури.

其二十三                                                                                     XXIII  

雨後山家起較遲                                                                         След дъждовете¹ малко късно отшелникът² става,
天窗曉色半熹微                                                                         по видело прозорчето на покрива неясно блести.
老翁欹枕聽鶯囀                                                                         На възглавка облегнат, слушам песента на авлига,
童子開門放燕飛                                                                         слуга вратата отвори лястовицата да излети.

___________________
    ¹ Периодът след хлебните дъждове – вж. предишното стихотворение.
    ² Поетът описва себе си като отшелник, оттеглил се от обществения живот в малката си къщурка край Каменното езеро.

其二十四                                                                                      XXIV 

烏鳥投林過客稀                                                                          Гарвани в гората влитат, пътниците там са малцина,
前山煙暝到柴扉                                                                          мъгла затули планината, докосна портичката от вършини¹.    
小童一棹舟如葉                                                                          Хлапак с едно весло, на лодчица подобна на листо,  
獨自編闌鴨陣歸                                                                          подбира патешкото ято обратно към дома самин.           

_____________________  
    ¹ Изплетената от сухи вършини портичка е устойчив образ на бедняшко жилище в китайската поезия.

夏日                                                                                               Лято

其二十五                                                                                      XXV 

梅子金黄杏子肥                                                                          Златистожълти сливи, месести, сочни кайсии,        
麥花雪白菜花稀                                                                          белоснежна елда, рапицата е с оскъден цвят¹.
日長篱落無人過                                                                          Денят е дълъг, край стобора никой не минава,
惟有 蜻蜓蛱蝶飛                                                                         само пеперудите и водни кончета кръжат.

____________________
    ¹ Цветовете на рапицата окапват между четвъртия и петия месец по лунния календар, половината от тях дават семена, затова поетът пише, че цветовете в полето са оскъдни.

其二十六                                                                                     XXVI  

五 月江吳麥秀寒                                                                        В пета луна житото изкласи, край реките на У¹ е студено,
移秧披絮尚衣單                                                                         селяни пресаждат ориза в дрехи с памук подплатени.
稻根科鬥行如塊                                                                         Сред корените попови лъжички като буци плуват –    
田水今年一尺寬                                                                          тази година водите в полята са широко разлени².  

_________________
    ¹ В текста става дума за околностите на град Суджоу, в делтата на река Янздъ. Земите там са част от територията на древното царство У, днешните провинции Анхуей, Хубей, Дзянси и Дзянсу.
    ² Широко разлените води в оризищата и едрите попови лъжички са предвестник на добра реколта.

其二十七                                                                                      XXVII  

二麥俱秋斗百錢                                                                          За ожънатото жито и за ечемика сто монети е шиника¹. 
田家唤作小豐年                                                                          Малко в хлебородната година! – тъй селяка възклицава.
餅 爐飯甑無饑色                                                                         В огнищата питки, в гърнетата каша – няма гладни лица,
接到西風熟稻天                                                                          дор пристигне западният вятър и оризът почне да узрява.

_____________________
      ¹ В китайския текст доу 斗 – мярка за вместимост около 10 л., на която отговаря старата българска мярка шиник. 

其二十八                                                                                      XXVIII 

百沸繰湯雪涌波                                                                          В кипяща вода размотават пашкули, надигат се белоснежни вълни¹,
繰車嘈囋雨鳴蓑                                                                          шумно чекръци потропват, сякаш дъжд по наметките сламени.
桑 姑盆手交相賀                                                                         Берачки на черници и предачки на коприна честитят си взаимно –
綿繭無多絲繭 多                                                                         малко са негодните пашкули², безброй дългите нишки копринени. 

__________________   
    ¹ Белоснежните пашкули в съдовете с кипяща вода и точените копринените нишки към чекръците създават илюзията на надигаща се, разпенена вълна.
    ² При изваряване на пашкулите се отмотава бляскава и гладка нишка с дължина близо 1000 м. Ако до 14 дни завитите пашкули не се обработят, бубата се превръща в пеперуда, която пробива пашкула и излита. Пробитите пашкули са дефектни, получават се снопчета от неусукани и накъсани нишки, наречени сурова коприна с бял или жълт цвят, от която се произвеждат по-груби изделия.

其二十九                                                                                      XXIX  

小婦連宵上絹機                                                                          Нощ след нощ на становете за коприна младите жени работят.
大耆催税急於飛                                                                          Старейшина ги кара¹ данъците да платят и те по-бързо сноват.
今年幸甚蠶桑熟                                                                          Честита бе годината черници да садят и буби да отгледат,
留得黄絲織夏衣                                                                          с остатък от златистата коприна² летни дрехи ще си натъкат.

____________________
    ¹ Старейшината на селото е отговорен за събирането на данъците в натура (коприна или зърно) и изпълнение на трудовите задължения от неговите жители.
    ² Второкачествена коприна със златистожълт цвят получена от дефектните (пробитите) пашкули  – вж. предното стихотворение.

其三十                                                                                          XXX  

下田戽水出江流                                                                          От ниските полета черпят вода¹ и тя с реката изтича,
高壠翻江逆上溝                                                                          от високото било реката обратно в браздите потича.       
地勢不齊人力盡                                                                          Неравните местности силите на човек изтощават,
丁男長在踏車頭                                                                          неспирно зрели мъже във водочерпалката крачат.

____________________
     ¹ Водата във високите полета често не достигала. Един от начините за напояване бил с черпене на вода от ниски към високи полета чрез колело с лопати, задвижвано с крака от един или двама човека, наречено водочерпалка. Натрупаната вода в оградените с диги ниски полета се изчерпва и по течението на реката отива за напояване на високите полета по естествен начин или отново с водочерпалка.

其三十一                                                                                      XXXI  
     

晝出耘田夜績麻                                                                          През нощта конопа сучат, денем нивите плевят,
村莊兒女各當家                                                                          на село всички млади хора къщните дела въртят.
童孫未解供耕織                                                                          Малките дечица не умеят да орат и да тъкат,
也傍桑陰學種瓜                                                                          те учат под черничевите сенки дини да садят.


其三十二                                                                                      XXXII                                          
 
槐葉初匀日氣涼                                                                          Софòрите¹ имат нови листенца, съразмерни в хладния ден,
葱 葱鼠耳翠成雙                                                                         сякаш гъсто пораснали миши ушенца в цвят изумруден.
三公只得三株 看                                                                         Само Трима сановници² могат трите софори да гледат. 
閒客清陰满北 窗                                                                         Бездеен стоя, тяхната сянка изпълва прозореца северен.

_____________________
    ¹ Софòра (Sophòra) – вид акация, листопадно декоративно дърво, според древната традиция се е садяло на юг от двореца на императора. От цветовете на софòрата приготвят жълта боя, а семената се използват за лекарство.   
    ² Трима сановници (гуна) – трите най-висши чинове в империята. Водят началото си от династия Джоу (ок. 1046–256 г. пр. н. е.). Трите софòри в двореца били символ на висшата власт и тримата гуна заставали на север до императора, с лице пред тях. Поетът, оттеглил се в уединение от дворцовия живот, в прохладната сянка на техните листа, си спомня за тези времена.

其三十三                                                                                      XXXIII    
                                      
黄塵行客汗如漿                                                                          Пътник крачи в жълтата прах, с гъста и лепкава пот оросен,
少住儂家漱井 香                                                                         край дома за кратко спира, уста да накваси в излак чудесен.
借與門前磐石 坐                                                                         Пред вратата да седне, отстъпвам му гладкия камък назаем
柳陰亭午正風 涼                                                                         в сянката на върбите по пладне, тъкмо вятърът е прохладен.


其三十四                                                                                      XXXIV    

千頃芙蕖放棹嬉                                                                          В безкрая от цъфнали лотоси, пуснах веслото с наслада,
花深迷路晚忘歸                                                                          забравих да се върна вечерта, изгубен сред гъстия цвят.
家人暗識船行處                                                                          Домашните ми тайно знаят лодката откъде преминава –
時有驚忙小鴨飛                                                                          от време на време мънички патета в безпорядък летят.

其三十五                                                                                      XXXV  

采菱辛苦廢犁鉏                                                                          Захвърлил рало и мотика, воден орех¹ с тежък труд събира,
血指流丹鬼質枯                                                                          от пръстите му кръв тече – мършав. груб и грозноват.
無力買田聊種水                                                                          Безсилен е земя да купи, поне водата да засее²,
近來湖面亦收租                                                                          ала отскоро данък и от езерната площ прибират!

___________________
    ¹ Воден орех (Trápa nátans L.) – Джулюн, Рогатка, Дяволски орех. Едногодишно влаголюбиво тревисто растение, среща се и в България. Плодовете му са богати на скорбяла, имат приятен вкус (наподобяват на варен картоф или кестен) и се използват за храна от дълбока древност. Орехът е с дебела, черна и твърда обвивка, с четири роговидни, разположени на кръст шипове, като при брането му убожданията са често явление – вж. втория стих.
    ² С водни орехи – б. пр.

其三十六                                                                                      XXXVI  

蜩螗千萬沸斜陽                                                                          В слънчевия залез цикади несметни жужат,
蛙黽無邊聒夜長                                                                          през дългата нощ жаби безчислени крякат.
不把癡聾相對治                                                                          Не съм нито глух, ни глупак да се справя,
夢魂争得到藜牀                                                                          как в съня¹ ми на одъра сламен ще дойде душата?

_____________________
    ¹ Древните китайци смятали, че в съня душата на човек за кратко напуска тялото.


秋日                                                                                               Есен

其三十七     
                                                                                 XXXVII 

杞菊垂珠滴露紅                                                                          От лициум¹ и хризантеми капе бисерна роса червена,
两蛩相應語莎叢                                                                          двойка щурчета зоват се взаимно сред циперуса² буен.
蟲絲罥盡黄葵葉                                                                          Паяжина сплела е докрай на мускусния слез³ листата,
寂歷高花側晚風                                                                          без шум високи цветове превива под вятъра вечерен.

___________________
    ¹ Лициум (Lycium chinense) – Годжи Бери, Лиций, Мерджан. Разклонен храст с червени плодове, с изключителна лечебна и хранителна стойност. Запазват се изсушени, подобно на стафидите.
    ² Циперус (Cyperus) – над 600 вида треви от семейство Острицови (Cyperaceae), популярни с много имена – Кипарисова трева, Папирус, Палмичка, Японско чадърче, Острица, Котешка трева, Жаборняче.
    ³ Мускусен слез (Abelmoschus moschatus) – ароматно многогодишно храстовидно растение, използвано в парфюмерията и медицината. Цъфти до средата на есента с красиви жълти цветове.

其三十八                                                                                      XXXVIII  

朱門巧夕沸歡聲                                                                          В нощта на празника Циси¹ червените врати² от радост кипят,
田舍黄昏静掩扃                                                                          по залез селските къщурки спокойно резета затварят.
男解牵牛女能織                                                                          Мъжете са добри пастири, жените могат да тъкат,
不须徼福渡河星                                                                          не трябва благослов да молят Звездната река да прекосят.
____________________  
    ¹ Празникът Циси в седмия ден от седмия месец по лунния календар, наричан още Празник на влюбените, Празник на двойната седмица, Момин празник, на който се извършват множество ритуали и гадания. Според преданията, веднъж годишно, на този ден, се срещат разделените по волята на Небесния император негова седма дъщеря – Тъкачката (звездата Вега от съзвездието Лира) и Пастирът (звездата Алтаир от съзвездието Орел). Тогава свраките сплитат мост с опашките си над Звездната река (Млечният път), по който се срещат двамата влюбени.
    ² Червени врати – устойчива метафора за домовете на заможните граждани, вж. Ду Фу.

其三十九                                                                                       XXXIX  

橘蠹如蠶入化機                                                                           Оранжевите ларви¹ като копринените буби се променят,
枝間垂繭似蓑衣                                                                           сякаш дъждобранчета от слама пашкули в клоните висят.
忽然蛻作多花蝶                                                                           Обвивките внезапно падат, излизат пеперудки разноцветни –
翅 粉纔乾便學飛                                                                          едвам изсъхнал е прашеца по крилата, тозчас се учат да летят.    

____________________
    ¹ Поетът има предвид вредителите по овощните дървета.

其四十                                                                                            XL   

静看簷蛛結網低                                                                           Спокойно гледам паяка, как паяжина под стрехата сплита,
無端妨礙小蟲飛                                                                           как безпричинно пречи малките мушици да прелитат.
蜻 蜒倒挂蜂兒窘                                                                          Водно конче увисна надолу с главата, натясно е пчелата,
催喚山童爲解圍                                                                           селянче повиках да помогне от обсада да се отърват.

其四十一                                                                                       XLI 

垂成穡事苦艱難                                                                           Привършва работата на полето след тежък, непосилен труд –
忌雨嫌風更怯寒                                                                           мразят вятърът, дъждът ги плаши, най-ужасява ги студът.
牋訴天公休掠剩