© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

СЮЕ ТАО (ок. 768 – 831)

薛濤  

十離詩 (十首)                                            От цикъла "Десет стихотворения за раздялата"

犬離主                                                         Кучка се разделя със своя стопанин¹

其一                                                              (I)

 
朱門四五年                                         От четири-пет лета в богатски дом опитомена,
毛香足凈主人憐                                         с уханна козина и чисти крака – господарят я обожава. 
無端咬著親情客                                         Без причина, внезапно захапва сватовника гост –                      
不得紅絲毯上眠                                         на килимче дреме, червена нишка² не получава.
_________________
                                                                                                                           
¹ Първото от десетте стихотворения за раздялата от Сюе Тао – знаменитата куртизанка, певица и поетеса от династия Тан. Тя е авторка на повече от петстотин  творби, до днес са запазени стотина от тях.      
² Според преданията има сватовник, наречен Старецът под луната (月下老人),  който свързва с невидими червени нишки бъдещите съпрузи за глезените.  

燕離                                                         Лястовица се разделя с гнездото

其五                                                              (V)

  
出入朱門未忍                                          Отлита, влита в богатския дом, да го остави, сърце не дава.   
主人常愛語交交                                          Хвърчи, чурулика, не спира – на господаря се нрави.
銜泥穢汙珊瑚枕                                          В човчица носи глина и кал, парченца корали –
不得梁間更壘                                          сред греди на стрехата не може гнездо да направи.

鱼离池                                                          Рибка с водния ров се разделя

其七                                                               (VII)

跳跃深池四五秋                                           В ров на крепостта подскача четири-пет лета,                                                    
常摇朱尾弄纶钩                                           с влакна и кукички играе, червена опашка люлее. 
无端摆断芙蓉朵                                           Без повод врътва се и чупи лотосовите цветя,                                             
不得清波更一游                                           в бистрата вода да плава, повече не ще успее.
 
鷹離鞲                                                          Сокол се разделя с наръкавника

其八                                                               (VIII)


爪利如鋒眼似鈴                                          Очи изпъкнали като камбанки, нокти сякаш остриета –
平原捉兔稱高情                                          да спечели височайша милост, хваща зайци в равнината.
無端竄向青雲外                                          В миг изчезва без причина зад облаците тъмносини –
不得君王臂上擎                                          императорът не ще го вдигне пак високо на ръката.

蟬                                                                   Цикади

露滌音清遠                                                  Росата къпе звуците им чисти и далечни,                                                                                            
風吹故葉齊                                                  вятърът духа и сбира сухите листа.                                                                                                                
聲聲似相接                                                  Техните песни сякаш се сливат,                                                                                                                
各在一枝棲                                                  но всяка на клонка седи в самота.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.