李紳 

憫農 (二首)                                              Съчувствам на селяните (две стихотворения)     
        
其一                                                            (I)

鋤禾日當午                                                С мотиките плевят ориз по пладнина,                                      
汗滴禾下土                                                в пръстта при кълновете капки пот отиват.                                      
誰知盤中餐                                                Знаете ли, как за паничката с храна,
粒粒皆辛苦                                                с тежък труд зрънцата се добиват?                                                                                         
        
其二                                                            (II)

春種一粒粟                                                От всяко зрънце пролетес посято,                                                                                   
秋收萬顆子                                                безброй зрънца на есен прибират.                                                                                     
四海無閑田                                                В страната няма поле незасято,
農夫猶餓死                                                но все пак селяни от глад умират.