© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от старокитайски 1980 – 2017 © Всички права запазени! evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

Уан Уей (701– 761)

王維

輞川                                                                 Из цикъла “Река Уанчуан”¹
 
孟城坳                                                             Седловината Мънчън

新家孟城口                                                      В нов дом, в седловината живея, 
古 木餘衰柳                                                     сред стари дървета и немощни върби.                                                           
來者復為誰                                                      В бъдеще, кой отново ще спомня, 
空悲昔人有                                                      напразно за древните ще скърби?

鹿柴                                                                 Еленово заграждение

空山不見人                                                      Хора не виждам в планинската пустош,
但聞人語響                                                      само ехо от гласовете долавям.   
返景入深林                                                      В дълбокия лес влиза слънчев отблясък,
復照青苔上                                                      отново зеления мъх озарява.

欒家瀨                                                             Бързей край дома на семейство Луан   

颯颯秋雨中                                                      Свисти и вие вятър в есенния дъжд,
淺淺石流瀉                                                      кипи и клокочи поток през скалите.
跳波自相濺                                                      Вълните пенливи се плискат взаимно,
白鷺鶩復下                                                      изхвръкна бялата чапла, отново долита.

              
竹里館                                                             Убежище в бамбука

獨坐幽篁裡                                                      В притулена бамбукова гора седя самин,
彈琴復長嘯                                                      протяжно свиря, дърпам струните на цина².
深林人不知                                                      Не знаят хората, че аз съм в гъстата гора –       
明月來相照                                                      изгря и озари ме ярка месечина.

___________________

¹
Цикъл от двадесет стихотворения, в които са възпети любимите природни кътчета на Уан Уей край дома му в речната долина. По-горе са представени първото, петото, тринадесетото и седемнадесетото от тях.
²  Цин – седемструнен щипков музикален инструмент, подобен на цитра. Свири се с пощипване и дърпане на струните.

少年行 (四 首)                                               Юноши¹

其一                                                                   ( I )


新豐美酒斗十千                                               Безчет монети за окà чудесно вино от Синфън²,
咸陽遊俠多少年                                               колко млади са скиталците от Сиенян³!
相逢意氣為君飲                                               Допаднете ли си, да пият с вас са готови,
繋馬高樓垂柳邊                                               връзват коне край върбите на големия хан.

____________________

¹ Първото от четири стихотворения по старинна юефу мелодия, възпяващи смелите и доблестни, изпълнени с чувство за дълг, странстващи пратеници и вестоносци.  
² Синфън и ³ Сиенян – местности край тогавашната столица Чанан, прочути със своето вино.

相思                                                                   Копнеж в разлъка

紅豆生南國                                                        Червени бобове¹ в южните земи растат –
春來發幾枝                                                        пролетта пристигна, няколко са разцъфтели.      
願君多採擷                                                        Иска ми се повече от тях да наберете –
此物最相思                                                        напомнят най-добре за скръбните раздели!

_________________    
 
¹ Името на бобовете с червени семена, които растат на юг, в провинция Гуандун, е “копнеж в разлъка” – в памет на вярната жена, милееща за мъжа си, за техните силни чувства. Според преданието, след смъртта си, жената се превърнала във виещо се растение, бобовете на което съдържат по шест красиви яркочервени семена.

嘆白髮                                                               Заради белите коси въздишам

宿昔朱顔成暮齒                                                В старостта изчезва на лика руменината,      
須臾白發變垂髫                                                косите ми спуснати¹ внезапно белеят.                      
一生幾許傷心事                                                В живота колко пъти е ранявана душата,
不向空門何處銷                                                без Врата към пустошта², къде ли ще изтлея?   
                                                                               
_________________  
 
¹ Спуснатите ми коси – метафорично за свободно спуснатите, без прическа, коси в детските години.          
² Врата към пустошта – будисткото учение.
 
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg