© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА
Здравейте приятели! В края на 2019 г. ще излезе сборник с две пиеси - "Бурята" от Цао Ю, превод на Евелина Хайнц и "Чайна" на Лао Шъ, в мой превод, на издателство "Български бестселър".
На 13 декември 2016 излезе от печат "Три Йероглифен Канон" благодарение на колегите от издателство "Шамбала".

На 25 август 2016 завърших Три Йероглифен Канон, приписван на Уан Ин-лин (1223 - 1296), който вече е публикуван в сайта.

Книгата излезе по-рано от очакваното, преди Великден! Засега може да се купи в книжната борса, на щанда на издателство "Шамбала", в книжарница "Български книжици", "Хеликон" и др. . На сайта вдясно - снимка на корицата.

През м. май 2016 г. ще излезе от печат сборник "Старинна китайска поезия" - билингва издание.

Преведох едно стихотворение на Ли Шан-ин, реплика на безумен и недодялан превод, притурка към скъп сувенир.

Излезе:

Философска и смешна поезия от древен Китай, европейското Средновековие, Македония и България в брой 5 на списание НО ПОЕЗИЯ.

Под редакцията на Никита Нанков и с дейното сътрудничество на група студенти от Университета Уенжоу-Кейн в Китай.

Върховните и пространни свободни размишления на Пламен Антов за философската поезия.
Първите три Дуински елегии на Райнер Мария Рилке в превод на Петя Хайнрих.
Поезия в оригинал от Михаил Ренджов.

Стихотворения от родните ни съвременни поети Мая Ангелова, Пламен Антов, Николай Бойков, Валери Валериев, Бистра Величкова, Севдалин Генов, Стоянка Грудова, Кристин Димитрова, Нели Добринова, Владислав Драков, Златомир Златанов, Илиана Илиева, Здравко Кисьов, Найден Коев, Марин Колев, Нели Лишковска, Лъчезар Лозанов, Албина Опанасенко, Калин Петров, Полина Рангелова, Миа Сердарева, Вера Ташева, Иван Христов, Александра Христова, Цветозар Цаков, Петър Чухов.

Преводачи от старокитайски: Евгений Карауланов, Никита Нанков, Румяна Чолакова и китайските студенти Хан Джинчан и Шюен Ян.

С илюстрации на Здравка Будинова.
С нов фасон и корица на Весела Кучев

В момента работя върху превода на две Юански драми:  "Западната пристройка" от Уан Шъ-фу и "Несправедливото обвинение към Доу Ъ разтърсва небето и земята" от Гуан Хан-цин. В сайта има включени преводи на близо тридесет нови стихотворения.
До няколко месеца предстои издаването на "Старинна китайска поезия" - двуезичен сборник с 220 стихотворения. В бр. 5 на списание "НО ПОЕЗИЯ", което ще излезе в началото на лятото, ще бъдат публикувани мои преводи на 19 стихотворения с философска и социална насоченост.
В сайта направих промени в изписването и транскрипцията на личните имена. Предпочетох използването на късо тире за отбелязване на личните двусрични имена – както бе прието до края на седемдесетте. Така се избягва неестествено натрупване на три гласни или две гласни, позволява по-лесно изговаряне на двойните съгласни в имената, поставя се тонално ударение на всяка една от разделените срички, както е в китайския език и позволява на читателя правилно, по-лесно и вярно изговаряне. Транскрипцията на имената е основана върху наложителните поправки на българския пинин, извършени от известния преводач- китаист Петко Хинов.                                                                                    
    Преведох три нови стихотворения от Ли Цин-джао по мелодиите "Плакнене коприна на потока", "Малки червени устни" и "Чиста и спокойна музика".

    Преведох две стихотворения от Ю Сюан-дзи (844 – ок. 871)   известна поетеса, наложница, а по-късно куртизанка и даоска монахиня, известна с борбата за равноправие и своята бисексуалност. От творчеството ѝ до днес са достигнали 48 стихотворения.

    На 29 април 2014 г. от печат излезе книгата, Фан Чън-да: "Четирите годишни времена из полета и градини" - билингва издание на издателство "Шамбала", в мой превод. Предстои издаването и на втора книга от същата серия с работно заглавие "Старинна китайска поезия".

    Преведох стихотворение от Бай Дзю-и, озаглавено "Есенен ден"

    Преведох едно стихотворение - палиндром от Ли Ян (1759 – 1791) поет от династия Цин, известен със сборника от осемдесет палиндрома "Пролетни напеви". Стихотворението, наречено "Пролетен сняг" има за мен сантиментална стойност. Първата му половина преведох преди 35 години и беше първия ми опит за превод от старокитайски. Изискванията на китайския палиндром са толкова строги, че в първата част съм си позволил малки отклонения от китайския словоред за сметка на по-добрата мелодичност. "Пролетен сняг" е в папката за Ли Ян, династия Цин.

    Преводът на съвременна поезия не е обект на внимание от моя страна в този сайт за старинна литература. Но с това прекрасно стихотворение на поетесата Си Му-жун искам да илюстрирам приемствеността на образи, метафори, идиоми в хилядолетната китайска литература.

Си Му-жун (1943)

席慕蓉
     
伴侣                                                                                     Съпруг

你是那疾驰的箭                                                                Ти си стрелата летяща,
我就是你翎旁的风声                                                       аз съм в перцето ти вятър свистящ.
你是那负伤的鹰                                                                Ти си орелът ранен,
我就是抚慰你的月光                                                       аз съм утехата твоя, блясъка лунен.
你是那昂然的松                                                                Ти си бор горделив,
我就是缠绵的藤萝                                                            аз съм глициния, около теб се увивам.
愿                                                                                          Искам, както
天                                                                                          небето
长                                                                                          безконечно,
地                                                                                          земята
久                                                                                          дълговечна¹,
你永是我的伴侣                                                                мой съпруг завинаги да бъдеш.
我是你生生世世                                                                Ще бъда аз за вечни времена
温柔的妻                                                                             внимателна и ласкава жена.

_____________________
    ¹ Изразът 天长地久 (Небето е безконечно, земята дълговечна) e идиом за нещо вечно, нещо завинаги, вовеки веков и води началото си от Даодъдзин на Лаодзъ, където в стих 7 се казва: "Небето и Земята са дълговечни. Ако Небето и Земята са дълговечни, то е защото не съществуват за себе си, затова могат да бъдат дълговечни".   Превод: Л. Димитров, 1990, Лаодзъ/Даодъдзин. Изразът по-късно фигурира в труд на астронома и математика Джан Хън (78 – 139) от династията Хан, в стихотворение на Бай Дзюи (772 – 846) от династията Тан.
 
     През последните месеци преведох цикъла от шестдесет стихотворения на Фан Чън-да (1126 – 1193).
範成大 四時田園雜興  –  Фан Чън-да. Спонтанни стихове върху четирите сезона на село

Ето четиридесет и петото и следващите от тях, останалите в страницата за Фан Чън-да.

其四十五   (秋日 )                                                           XLV   (Есен)

租船满載候開倉                                                                Лодки пълни с рента¹ пред държавните хамбари чакат,
粒粒如珠白似霜                                                                оризът е бял като скреж и като перли големи зърната.
不惜兩鍾輸一斛                                                                Селяни не се скъпят по ху² за превоза да заплатят,
尚嬴糠覈飽兒郎                                                                все пак оризова плява донасита ще хапнат децата.

____________________
    ¹ Селяните издължават с ориз рентата за наетата земя.
    ² В текста буквално: за два джуна цяло ху плащат – Ху (斛) и Джун (鍾) са мерни единици за течности и насипни тела. В древността едно ху се равнява на 10 доу (斗) – около 104 литра, а през династия Южна Сун, когато живее поетът – на около 52 л. Един джун се равнява на 6 ху и 4 доу, тоест 34 доу – около 354 л. Или таксата за превоз с лодки до държавните хамбари е била около 50 л. за около 700 л. ориз., т.е около 7 %.

其四十六   (秋日)                                                           XLVI   (Есен)  

菽粟瓶罌貯满家                                                                 С просо и бобови в глинени делви домът е запасен –
天教將醉作生涯                                                                 Небето прати знак: да съм пиян, ще е занятие за мен.
不知新滴堪篘未                                                                 Не разбирам, мога ли най-сетне виното да прецедя?
今歲重陽有菊花                                                                 Цъфнаха хризантемите, на двойната деветка е ден¹.

____________________
    ¹ Денят на двойната деветка – през деветия ден на деветия лунен месец, за да разсеят лошите предзнаменования и да осигурят дълголетие, китайците се изкачвали високо в планините, пиели вино с  листенца от хризантеми,  любували се на тяхната красота, ядели оризови питки и се закичвали с дрянови клонки.

其四十七   (秋日)                                                           XLVII   (Есен)  

細搗棖虀買鱠魚                                                                 Купих кълцана риба със стрити портокалови кори –       
西風吹上四腮鱸                                                                 задуха западен вятър, изкачиха се морски костури¹.
雪鬆酥腻千絲縷                                                                 Сребристи, лъскави и гладки, несметни нишки свила –
除却松江到處無                                                                 никъде, освен в река Сундзян, не можеш ги откри.

____________________
    ¹ 四腮鱸 – Костур с четири хриле (Lateolabrax japonicus). През есента този вид морски костури мигрира в делтата на р. Яндзъ и се изкачва по река Сундзян. Има крехко месо и прекрасен вкус и се смятал за деликатес в Суджоу.

其四十八   (秋日)                                                            XLVIII    (Есен)  

新霜徹曉報秋深                                                                  Нова слана чак до зори късна есен възвести,
染盡青林作纈林                                                                  тъмнозелените гори докрай в червено оцвети.
惟有橘園風景異                                                                  В градината ми с портокали гледката е друга:
碧叢叢裏萬黄金                                                                  в изумрудени купчинки злато безчет!


其四十九   (冬日)                                                             XLIX   (Зима)

斜日低山片月高                                                                  Слънцето към планината скланя, високо е лунния резен –  
睡餘行藥繞江郊                                                                  след дрямката лекарство взех, разходих се¹ покрай реката.
霜風搗盡千林葉                                                                  Леден вятър удря по листата на безбройните дървета.
閒倚筇枝數鸛巢                                                                  Подпрян на тояжка, броя лениво на щъркели гнездата.

____________________
     ¹ Според тогавашните представи, след приемането на лекарства на билкова и минерална основа, лечебното въздействие се постигало след задължителна разходка.


其五十   (冬日)                                                                 L   (Зима)

炙背檐前日似烘                                                                   Слънцето е като пещ, пред стряхата гърбина грея
暖醺醺後困蒙蒙                                                                   от топлото опиянен, усещам се сънлив и уморен.
過門走馬何官職                                                                   Покрай вратата ми препуска конник, кой е тоз чиновник?
側 帽籠鞭戰北風                                                                  Шапка кривнал и камшик размахал, воюва с вятъра северен.

其五十一   (冬日)                                                             LI   (Зима)

屋上添高一把茅                                                                   Допълних покрива високо с едничък наръч от тръстика,
密泥房壁似僧寮                                                                   подмазах плътно с кал, като килия на монах стените.
從教屋外陰風吼                                                                   Нека зимният вятър тътне навън, полегнал го слушам –
卧聽籬頭響玉箫                                                                   откъм бамбуковия плет сякаш звуци на флейта долитат.

其五十二   (冬日)                                                             LII   (Зима)

松節然膏當燭籠                                                                   Вместо фенер запалих клонки бо̀рина смолиста
凝煙如墨暗房櫳                                                                   от гъстия и черен пушек в стаята е замъглено.
晚來拭净南窗紙                                                                   Привечер изтрих хартията на южното прозорче –
便覺斜陽一倍紅                                                                   усещам, слънцето залязва двойно по-червено.

其五十三   (冬日)                                                             LIII   (Зима)

乾高寅缺築牛宫                                                                   След зимното слънцестоене обори за добитъка ще заградят,
巵酒豚蹄酹土公                                                                   възлияние¹ към земния дух с вино и свински крачета ще сторят:
牯牸無瘟犢兒長                                                                   „Да няма чума по бикове и крави, да пораснат телета големи –
明年添種越城東                                                                   догодина, на изток от стената на Юе³, стадата да се наплодят!"

____________________ 
    ¹ Възлияние – религиозен ритуал, вид безкръвно жертвоприношение, свързан с изливане на оризово вино или чай пред олтара на местните духове и божества.  
    ³
Юе – васално царство през династията Източна Джоу (8 – 3 в. пр. н. е.), на територията на днешната провинция Джъдзян, със столица днешния град Суджоу.

其五十四   (冬日)                                                              LIV    (Зима)


放船開看雪山晴                                                                    Спирам лодката, за да погледам снежните планински върхове.  
風定奇寒晚更 凝                                                                   Притихна вятърът, необичаен е студът, вечерта по-мразовита.                 
坐聽一篙珠玉 碎                                                                   Седейки чувам, как бамбуковия прът нефрит и бисери троши,
不知湖面已成 冰                                                                   Дори не разбрах, че езерната повърхност вече с лед е покрита!

其五十五   (冬日)                                                              LV   (Зима)

撥雪挑來踏地菘                                                                    Снега разриват, на кобилиците носят плоско зеле¹,
味如蜜藕更肥醲                                                                    вкусът му сладки лотосови корени² наподобява.
朱門肉食無風味                                                                    Зад червените врати³ без вкус са гозбите с месо,
只作尋常菜把供                                                                    там с обикновени зеленчуци само ги снабдяват.

______________________
    ¹ Китайско плоско зеле (Brassica chinensis L.)
    ² Корените на лотоса натопени и отлежали в мед.
    ³ Червените врати – вж. стихотворение XXXVIII .


其五十六   (冬日)                                                               LVI   (Зима)

榾柮無煙雪夜長                                                                     Нацепени дърва изгарят без дим в дългата нощ заснежена.
地爐煨酒煖如湯                                                                     Като къкреща супа подгрято е виното в огнище вградено.
莫嗔老婦無盤飣                                                                     Не бива да виня старицата, че не поднася купата с храна,
笑指灰中芋栗香                                                                     засмяна сочи таро¹, кестени уханни в пепелта изпечени.
______________________
     ¹ Таро (Colocasia esculenta) – тропическо растение, чиито листа и грудки се консумират варени или печени.


其五十七   (冬日)                                                              LVII    (Зима)

煮酒春前臘後蒸                                                                    Грея вино от изминалата пролет, след Лаба¹ варено –
一年長饗甕頭清                                                                    цяла година пирувахме с младо вино приготвено.
廛居何似山居樂                                                                    Как могат гражданите да са по-щастливи от мен?
秫米新來禁入城                                                                    С лепкав ориз² да се влиза в града е забранено.

______________________   
    ¹ Празникът Лаба – осми ден на дванайстия месец по лунния календар. Лаба се смята за предвестник на лунната нова година. На този ден хората ядат специална каша от ориз и плодове на дървото гинко, кестени, водни кестени, семена на лотос и червен боб. Започва се почистването на дома, облепването на прозорците и вратите с традиционни новогодишни пожелания.
    ² Лепкав ориз – виното се приготвя от лепкав ориз през последния лунен месец, след празника Лаба, а в градовете има строг контрол врху неговото производство – вж. стихотворение IV (Пролет).

其五十八   (冬日)                                                               LVIII   (Зима)

黄紙蠲租白紙催                                                                     Жълтата хартия¹ данъците опрощава, бялата ни задължава.
皂衣旁午下鄉來                                                                     Чиновник с черни дрехи² селото към пладне наближава.
長官頭腦冬烘甚                                                                     И казва той: „Началникът е много строг, но глуповат,
乞汝青錢買酒迴                                                                     дайте ми парици медни, ще купя вино и си заминавам!“

______________________
    ¹ В докладите на императорския дворец се използвала жълта на цвят хартия.
    ² Черните дрехи са отличителен белег на държавните служители от по-нисък ранг.

其五十九   (冬日)                                                              LIX   (Зима)
 
探梅公子款柴門                                                                    Знатен момък търси сливов цвят, похлопа на вратата от вършини¹,
枝北枝南總未春                                                                    но в клонките на север и на юг не идва пролет в нашите градини.
忽見小桃紅似錦                                                                    Внезапно праскова разцъфнала съзира – бляскаво червен брокат,
却疑儂是武陵人                                                                    той наистина ме подозира, че все пак съм жител на Улин²!

______________________
    ¹ Врата от сплетени вършини – вж. стихотворение XXIV   (Късна пролет).
    ² Препратка към героя от поемата на Тао Юан-мин „Записки за извора сред цъфналите праскови“. Той е рибар, живеещ в местността Улин, който попада случайно в селище сред високи планини. Неговите жители, откъснати от останалия свят, спокойно и тихо трудят, без да познават войни и размирици и се наслаждават на живота – едно прекрасно общество сред удивителна природа.

其六十   (冬日)                                                                  LX   (Зима)

村巷冬年見俗情                                                                    В края на зимата, в селската уличка, светски обичай наблюдавам
鄰翁講禮拜柴荆                                                                    съседите-старци почит изказват, скромния мой дом навестяват.
长衫布縷如霜雪                                                                    В дълги платнени, като сняг заскрежени, халати облечени,
云是家機自織成                                                                    те казват ми: "Нашите дрехи на домашните станове ги тъкат."


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.