© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

УАН АН-ШЪ (1021 – 1086)

王安石

梅花                                                                      Сливов цвят
 

牆角數枝梅                                                          В кът до стобора клонки сливов цвят,    
凌寒獨自開                                                          самотно са цъфнали в лютия хлад. 
遙知不是雪                                                          Не е сняг, отдалече разбирам –
為有暗香來                                                          приижда нежен и лек аромат.

元日                                                                      Нова година¹                       
            
爆竹聲中一歲除                                                  Сред пукот на фишеци една година отминава,
春風送暖入屠蘇                                                  пролетен ветрец топлик на билковото вино² дава.
千門萬戶瞳瞳日                                                  Изгрява ярко слънце над многолюдните дворове,
總把新桃換舊符                                                  с дъсчици прасковени³, нови, старите меняват.

_________________

¹ Нова година по лунния календар или Празникът на пролетта (второто новолуние след 21 декември, което в григорианския календар съответства на един от дните между 21 януари и 21 февруари).
² Билково вино – настойка от тревата тусу. Всяко семейство притежавала от нея за дълголетие, смятало се, че предпазва от болести, прогонва болния, замърсен въздух и злите духове.
³ С настъпване на лунната Нова година във всеки китайски дом на входната врата се окачват гравюри с образи на боговете защитници на дома, които гонят злите духове и предпазват от болести. Висят целогодишно и се подменят всяка Нова година. Първоначално са рисувани и изрязвани от прасковено дърво, сега се печатат върху хартия.

送王補之行風忽                                                Докато провождах Уан Бу-джъ, внезапно излезе вятър,  
作因題四句於舟中                                            а на лодката написах това четиристишие


淮口西風急                                                          Остър е от запад вятърът над устието¹,
君行定幾時                                                          господинът реши ли кога ще отплава?
故應今夜月                                                          Затуй навярно в тази нощ луната,
未便照相思                                                          не е уместно нашата тъга да озарява.

_________________

¹ В текста – устието на река Хуай, провинция Анхуей.

春直                                                                      Нощно дежурство¹

金爐香燼漏聲殘                                                   Замира водния часовник, в кадилница догарят аромати,
剪剪輕風陣陣寒                                                   пронизва лекия ветрец, на пориви долита хладината.
春色惱人眠不得                                                   От пролетната гледка развълнуван, не мога да заспя,
月移花影上欄杆                                                   сенки на цветя сподирят луната, изкачват перилата.

_________________

¹ Това стихотворение е известно и под името 春夜 – Пролетна нощ. Във времето на династия Северна Сун учените, в т.ч. и поетът, дежурят през нощта и следят за порядъка в литературната академия Ханлин, която води своето начало от династия Тан.
 
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.