© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛИ ЦИН-ДЖАО (1084 – 1155)

李清照

《如夢令》
                                                                   По мелодия "Като сън“


昨夜雨疏風驟                                                             Предната нощ заръмя и ненадейно повея,
濃睡不消殘酒                                                             дълбоко спах – омаята от виното не се разсея .
試問卷簾人                                                                 Запитах тази, що завеската навива,
卻道海棠依舊                                                             отвърна ми: – Както преди е ябълката дива¹.
知否知否                                                                     Нима не знае? Нима не знае?
應是綠肥紅瘦                                                             Ще е богато зеленото, оскъдно – червеното.
_________________

¹ Вид декоративна ябълка от рода Malus spectabilis висока до осем метра, с тъмночервени пъпки, които разтворени са бледочервени на цвят. Цъфти през април – май. Плодовете са жълти, до два см. и зреят през август – септември. Това и следващото стихотворение на най-великата китайска поетеса, написани в младостта, са изпълнени с радост, любов и проникновено разбиране красотата на природата.

《如夢令》                                                                    По мелодия "Като сън"

常記溪亭日暮                                                             Често спомням залеза в беседка край потока,    
沉醉不知歸路                                                             опиянени, забравихме обратната посока.
興盡晚回舟                                                                 Веселието свърши, на лодка се завръщаме в нощта,
誤入藕花深處                                                             ала погрешно, в цъфналите лотоси дълбоко влезе тя.
爭渡爭渡                                                                     Как да преминем?  Как да преминем?
驚起一灘鷗鷺                                                             Чайки и чапли в уплаха от плитчината излетяха.

《醉花陰》                                                                    По мелодия „Опиянена в сенките на цветята“

薄霧濃雲愁永晝                                                         Рядка мъглица, облаци гъсти, тъжен е целият ден,
瑞腦消金獸                                                                 чезне дим ароматен¹ от кадилница – звяр позлатен.
佳節又重陽                                                                 Празник е отново, ден девети на деветата луна².   
玉枕紗櫥                                                                      До нефритена възглавка³, през завеска от коприна,   
半夜涼初透                                                                 в полунощ прониква лека хладина.

東籬把酒黃昏後                                                         На чаша вино, привечер, край източния плет⁴,
有暗香盈袖                                                                 ръкавите изпълва нежен аромат.
莫道不消魂                                                                 Не казвай, че не съм сломена от скръбта!
簾捲西風                                                                     Вятър есенен завеската навива,      
人比黃花瘦                                                                 по-слаба съм от жълтите цветя⁵.

_______________ 

¹ В текста: уханието на Борнейски камфор.                                                                                            
² Празникът 重陽 "Чунян", наричан още празникът на Двойната деветка, празник на хризантемите. На този ден китайците се любуват на хризантемите, пият вино с хризантемов цвят, изкачват планински върхове, отдават почит на възрастните хора.
³ Традиционните китайски възглавки представляват твърди правоъгълни или цилиндрични подложки от камък, дърво, порцелан или метал.
⁴ Поетесата перифразира стиховете на Тао Юан-мин: „Край източния плет откъснах хризантема, спокойно наблюдавам планината Южна“ от цикъла „Вино пия“.
⁵ Жълтите цветя – хризантемите. Стихотворението е написано наскоро след брака на поетесата, когато нейният съпруг е назначен на далечен чиновнически пост.
 
《浣溪沙》                                                                    По мелодия „Плакнене коприна на потока“

淡蕩春光寒食天                                                         Спокойна пролетна картина, на Студената храна е ден¹,
玉爐沈水裊殘煙                                                         от нефритена кадилница последни струйки дим алоен;
夢回山枕隱花鈿                                                         събудих се, а под възглавката двувърха² златно цвете³ притаено.

海燕未來人鬥草                                                         Лястовици не долитат, хора с „имената на треви“⁴ се веселят,
江梅已過柳生綿                                                         сливите напълно прецъфтяха, по върбите пухчета родени;
黃昏疏雨濕秋千                                                         привечер дъждец ръми, люлката в градината е навлажнена.

____________________

¹ Празникът на Студената храна (Ханшъ) – един или два дни преди Празникът на чистата светлина (Цинмин), който е в дните 4-6 април. Възникнал е още през периода Пролети – Есени (722 – 481 г.пр.Хр.) в царство Дзин, когато, според легендата, Дзие Джъ-туей отказал да заеме поста на министър, предложен му от владетеля Уън-гун и се оттеглил в планината. Уън-гун наредил да го намерят, но след като не го открили, заповядал да я запалят от всички страни. Планината горяла три дни, но Дзие предпочел смъртта пред титлите и министерския пост. Разкаян от постъпката си, в памет на Дзие, Уън-гун разпоредил всяка година, в продължение на тези три дни, да не се пали огън и да се яде студена храна.  
² Двувърхата възглавка 山枕 – възглавката, на която лежи главата по време на сън, направена от дърво или порцелан, в средата вдлъбната, а в двата края леко извита като двата върха на йероглифа 山 – планина. 
³ Цвете златно – накит за коса – висулка, брошка от злато и инкрустирани скъпоценни камъни под формата на цвете.
⁴ Популярната детска игра 鬥草 "доуцао“ или 鬥百草 "доубоцао“, която има различни варианти – избират се поетични названия на треви и цветя, правят се фигури от треви, или печели този, който набере най-много видове цветя и треви за определено време.

《浣溪沙》                                                                   По мелодия „Плакнене коприна на потока“

小院閑窗春色深                                                         Пролетни дълбоки краски, малък двор с прозорче притаено,
重簾未捲影沉沉                                                         завеска ненавита, тежка, покои плътно затъмнени;
倚樓無語理瑤琴                                                         на кула, до прозореца допрена, тъкмя безмълвно цитрата с нефрити украсена.

遠岫出雲催薄暮                                                         Изплуват облаци от планини далечни, приканват да стъмни,
細風吹雨弄輕陰                                                         ветреца слаб дъжда разгонва, играе с облаците разредени;
梨花欲謝恐難禁                                                         вехне крушовият цвят – боя се, трудно някой ще го съхрани.   

《浣溪沙》                                                                   По мелодия „Плакнене коприна на потока“

莫許杯深琥珀濃                                                         Не следва чашата да е дълбока за гъсто вино, кехлибарено –
未成沉醉意先融                                                         преди да съм опиянена, съзнанието е вече замъглено;
疏鐘已應晚來風                                                         откъслечен камбанен звън долита с вятъра вечерен.

瑞腦香消魂夢斷                                                         Изчезна аромата на борнейски камфор, секна моя сън

辟寒金小髻鬟松                                                         малка е игленката от златно птиче¹, косите са разрошени;
醒時空對燭花紅                                                         равнодушна седя пред свещицата с пламък червен².

____________________

¹ Игленка от златно птиче – според легендата през периода на Трицарствието (220 – 280) император Мин-ди от царство Уей получил като дан от виетнамското кралство Кунмин небикновено птиче, плюещо злато с големината на просени зърна, които служели за направа игленките на знатните дами в двореца.

² Червеният пламък, образуващ причудливи фигурки,  се смятал за щастливо предзнаменование, в контраст с тъжното настроение на поетесата.

點絳唇                                                                        По мелодия „Начервени устни"

寂寞深閨                                                                     Седя самотна в женската половина,                             
柔腸一寸愁千縷                                                         мъничко¹ е нежното сърце, нишки хиляди печал го омотават.                           
惜春春去                                                                     За пролетта скърбя, но пролетта отмина –                                                   
幾點催花雨
                                                                 да окапят цветовете, капки дъжд ги поощряват.                                                     


倚遍欄干                                                                     Облягам се на перилата,                                                

只是無情緒                                                                 без настроение.                                                                                         
人何處                                                                         Къде е той?                                                                                               
連天衰草
                                                                   
  Изсъхнали треви докосват небесата,
望斷歸來路                                                                 в пътя към дома се взирам в далнината.

______________________
                                                                                                                                                 
¹ Оригиналният образ дословно: един цун е нежното сърце – цун, мярка за дължина, около 3.33 см.
                                                                                                                 
 
                                                                                                                                                                         
                                                               
點絳唇                                                                         По мелодия „Начервени устни“¹

蹴罷鞦韆                                                                      Люлката с крака запира,                                                                     
起來慵整纖纖手                                                          нехайно чисти нежните ръце и става.                                            
露濃花瘦                                                                      Роса покри обилно крехките цветя,                                                
薄汗輕衣透                                                                  лека пот през тънките одежди преминава. 
                                 
見客入來                                                                      Вижда, гост пристига,                                                                      
襪剗金釵溜                                                                  чорапките ù свлечени, игленката в косите накривена.                                                  
和羞
                                                                         Побягва смутена!
倚門回首                                                                      На вратата се обляга, обръща глава,                                               
卻把青梅嗅                                                                  помирисва наужким слива зелена.


___________________

¹
В някои сборници това стихотворение на Ли Цин-джао се смята, че е от неизвестен автор.

 
绝句                                                                               Четиристишие¹

生當作人傑                                                                   Бъди храбрец измежду хората в живота,                         
死亦為鬼雄                                                                   стани герой сред духовете във смъртта.      
至今思項羽                                                                   Сян Ю² до днес все още споменават –
不肯過江東                                                                   не склонил да прекоси на изток реката³.

___________________

¹ След нашествието на джурджъните, които завладяват столицата Кайфън и пленяват императора с целия двор, единствено малкия му син успява да избяга на юг, оттатък река Яндзъ и през 1127 г. да основе династията Южна Сун със столица Ханджоу. Поетесата, чийто живот се преобръща след тези събития, също емигрира на юг, увещава императора да вземе пример от живота и героичната смърт на Сян Ю, и да направи всичко възможно да си върне завладените северни територии.
² Сян Ю (232 – 202 г.пр.Хр.), водач на въстаниците срещу армията на династия Цин. Претърпява тежко поражение от бъдещия основател и пръв император на династията Хан – Лиу Бан, но вместо да избяга, се самоубива край Черната река.
³ Черната река (Удзян), най-дългият южен приток на Яндзъ, днес в провинция Анхуей. Когато Сян Ю бил разгромен, го увещавали да се прехвърли на източния бряг и да се спаси, но той отговорил, че след като е загубил хиляди войни, не може да застане пред своя народ и се самоубил.                                                                                                                                                                                                          
清平樂                                                                           По мелодия "Чиста и спокойна музика"¹

年年雪裏                                                                        Всяка година в снега,
常插梅花醉                                                                    закичвах сливов цвят опùта,
綏盡梅花無好意                                                            неволно мачках сливовите цветове                                                  
贏得滿衣清淚                                                                и мокреха одеждите докрай сълзите!

今年海角天涯                                                                Тази година, накрай света,                                                                 
蕭蕭兩鬢生華                                                                на слепоочията косите ми белеят.                                                          
看取晚來風勢                                                                Гледам, вятърът е бурен вечерта,                                                        
故應難看梅花                                                                ще бъде трудно да открия сливов цвят.
 
 ____________________
                                                                                                           
¹ Това стихотворение е от тъжния период в творчеството на великата поетеса, след нашествието на джурджъните
и падането на династията Северен Сун, когато тя избягва на юг, но нейния съпруг и много от близките са убити.
                                                               


                                                                                                                                                                                  
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.