© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ШАНГУАН И (608 – 665)

上官儀

入朝洛堤步月                                      На лунна светлина, по дигата на река Луо¹, пристигам в двореца
                                                                                           
脈脈廣川流                                            Дълго се гледаме с речната шир,
驅馬歷長洲                                            пришпорих коня през плитчината.
鵲飛山月曙                                            Сврака лети, над хълма луната блести,
蟬噪野風秋                                            църкат цикади, есенен вятър в полята².
 
__________________

¹ Приток на Хуанхъ, край императорския град на източната столица Луоян. Стихотворението е изпълнено със символи и алегории. Поетът отива рано сутринта на аудиенция в двореца с предчувствие за награждаването му със знатен чин.
² Свраката е символ на добро предзнаменование, вестителка на щастие и радост. Блестящата луна олицетворява императора. Когато луната е ярка, звездите са малко, т.е в присъствието на голям мъдрец, малките хора са незабележими. Цикадата е символ на безсмъртие, на вечна младост и щастие, на благополучие и успех. 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.