© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ДУ ФУ (712 – 770)

杜 甫

自京赴奉先縣                                         С петстотин думи описвам чувствата си на път
詠懷五百字                                             от столицата към окръг Фънсиен (Откъс)


朱門酒肉臭                                               Зад червените врати¹ месо и вино се развалят –
路有凍死骨                                               по друми кости на премръзнали до смърт лежат.
榮枯咫尺異                                               Само стъпка разцвета от упадъка разделят –
惆悵難再述                                               сломен съм, трудно ми е разказа да продължа.

 _________________

¹ Червени врати – иносказателно за домовете на богатите. Стихотворението е написано през 755 г., когато Ду Фу научава, че синът му е починал от глад. Поетът порицава огромната социална пропаст между управляващите и бедстващият народ, която довежда до въстанието на Ан Лу-шан срещу императора през същата година.


獨立                                                          Стоя самотен

空外一鷙鳥                                               Граблива птица в небесната шир,
河間雙白鷗                                               двойка патици насред реката.
飄飖搏擊便                                               Кръжи, готова мигом да нападне,
容易往來游                                               а те нехайно кръстосват водата.
  
草露亦多濕                                               Роса тревата силно навлажни,
蛛絲仍未收                                               не спира паяк мрежи да плете.
天機近人事                                               Природни тайни, на делата сходни:
獨立萬端憂                                               стоя самотен, в тревоги безчет.

绝句                                                          Четиристишие


兩個黃鸝鳴翠柳                                       Двойка авлиги чурулика сред зелените върби, 
一行白鷺上青天                                   върволица бели чапли в ясното небе се извисява.  
窗含西嶺千秋雪                                       Прозорче обзема снега хилядолетен на Западна Лин¹,
門泊東吳萬里船                                       пред вратата лодка от Източно У² на котва застава.

___________________

¹ Западната страна на планината Линшан край Чънду, родното място на Ду Фу.
² Царство в долното течение на Яндзъ, на територията на съвременните Гуандун и Гуанси. В стихотворението лодката пристига в Чънду – столицата на царство Шу и на съвременната провинция Съчуан.

绝句                                                          Четиристишие

遲日江山麗                                              Денят расте, прекрасни са реките, планините,                         
春風花草香                                              пролетният вятър ухае на цветя и на тревици.
泥融飛燕子                                              Лястовици над размръзналата кал прелитат,
沙暖睡鴛鴦                                              върху топлия пясък спят Неразделните птици.¹

_________________
   
¹ Неразделните птици — поетично название на патиците мандаринки (Aix galericulata). Те живеят по двойки и не сменят партньорите. Символ на съпружеска вярност и щастлив брак.

春夜喜雨                                                 Благодатен дъжд в пролетната нощ

好雨知時節                                              Добрият дъжд знае своето време,
當春乃発生                                              с пролетта идва, живот подарява.
潜入夜                                              След вятъра тайно прониква нощес – 
潤物細無聲                                              безшумен и ситен, навред овлажнява.

野徑雲俱黑                                              Облаци притъмниха крайселския път,
江船火獨明                                              фенер блещука на лодка в реката.
曉看紅溼處                                              Призори видях, че мокрее червеното – 
花重錦官城                                              в град Дзингуан¹ натежаха цветята.

_________________

¹ Град Дзингуан – град на броката. Другото име на град Чънду, прочут с изработването на платове от брокат в ранното средновековие.

病馬                                                          Болният кон

乘爾亦已久                                              Тебе те яздя толкоз отдавна,
天寒關塞深                                              в студа, по гранични застави.
塵中老盡力                                              От пътища трудни без сили остана – 
歲晚病傷心                                              страдам, че вече си стар и болнав.

毛骨豈殊眾                                              По кожа и скелет не си по-различен,
馴良猶至今                                              все още послушен и верен към мен.                           
物微意不淺                                              Уж твар, но силни чувства показваш –
感動一沉吟                                              въздишам дълбоко, за теб натъжен.
                                                                                                                  
月夜                                                         Лунна нощ

今夜鄜州月                                              В кръглата луна над Фуджоу¹ нощес,
閨中只獨看                                              жена ми в покоите самотно се взира.
遙憐小兒女                                              Страдам, че моите дечица са далече –
未解憶長安                                              те не помнят Чанан² и нищо не разбират.

香霧雲鬟濕                                              Уханна мъгла бухналите коси овлажнява, 
清輝玉臂寒                                              в лунния блясък нежните ръце са студени.   
何時依虚幌                                              Кога ще се облегнем на тюления балдахин                      
雙照淚痕幹                                              и ще пресъхнат сълзите ни, от луната огрени?

_________________

¹ Днес окръг Фусиен в провинция Шънси. Когато през 755 г. Ан Лу-шан въстава,  Ду Фу завежда съпругата и децата си  на север, във Фуджоу, далеч от безредиците, но впоследствие е задържан от новата власт в Чанан, откъдето не може да се събере със семейството си до пролетта на 757 г.  и това е поводът за написване на стихотворението през 756 г. 
² Днес град Сиан в провинция Шънси.



В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.