劉禹錫

秋風引                                                         Мелодия за есенния вятър

何處秋風至                                                  Откъде пристига есенният вятър?
蕭蕭送雁群                                                  Гъшите ята изпраща със свистене,
朝來入庭樹                                                  в дървесата на двора влезе заранта,
孤客最先聞                                                  първи дочува го странник самотен.

飲酒看牡丹                                                Пия вино и се любувам на божурите

今日花前飲                                                  Днес, преди да цъфнат божурите, пия,
甘心醉數杯                                                  с охота ще се опия с поредната чашка.
但愁花有語                                                  Но се тревожа, че цветята ще кажат:
不爲老人開                                                  – Не ще разцъфнем заради тебе, дядка!

竹枝词   (九首)                                          По мелодия "Бамбукова клонка"

其二                                                              (II)

山桃花紅滿上頭                                          Прасковени цветове препълниха с червено планината,                 
蜀江春水拍山流                                          широк е пролетният разлив в Шу¹, плискат водите в брега.                                       
花紅易衰似郎意                                          Червеното бледнее вече като на моя мил обичта –                            
水流無限似儂愁                                          тече водата безконечно, такава е и моята тъга.

_________________

¹ Област Шу се намира в басейна на реките Яндзъ и Хуанхъ. Тук се говори за река Яндзъ. Цикъл от девет стихотворения на любовна тема, това е второто от тях.


竹枝词  (五首)                                           По мелодия "Бамбукова клонка"

其三                                                               (III)

楊柳青青江水平                                          Зеленеят върбите, спокойно реката тече,
聞郎江上唱歌聲                                          оттам дочувам на любимия нежните песни.
東邊日出西邊雨                                          На изток слънце изгря, ала на запад дъжд вали –
道是無晴還有晴                                          наистина, сега е облачно, но скоро ще се проясни^¹!

_________________
   
^¹ В последния ред йероглифът за слънчево, ясно време – 晴 (qing) се изговаря както йероглифът любов – 情 (qing), оттам  и играта на думи в стиха, който може да се изтълкува като: Наистина, в този момент, любовта я няма, но любов има, тя е наблизо.Третото от пет стихотворения на същата тема.

春詞                                                              Пролетна песен
                                                                                                          
新妝宜面下朱樓                                          В нова дреха, с разкрасено лице от чертозите слиза.      
深鎖春光一院愁                                          Унила е градината, за пролетен блясък заключена.  
行到中庭數花朵                                          Посред двора застава, начева да брои цветята.                                                            
蜻蜓飛上玉搔頭                                          Водно конче долита на игленката ù нефритена.