ДУ МУ (803

ДУ МУ (803 – 852)

杜牧

清明                                                                Цинмин^¹

清明時節雨紛紛                                             В деня за помен безспирно превалява.
路上行人欲斷魂                                             Друмник крачи по пътя с душа изтерзана.
借問酒家何處有                                             Къде е пивницата? – той въпрос задава.
牧童遙指杏花村                                             Селце Кайсиев цвят^² показва му чобана.

_________________

^¹ Цинмин – буквално Празник на чистата светлина, китайската Задушница. Най-големият пролетен празник, в който се почита паметта на мъртвите, между 4 и 6 април по европейското летоброене. На този ден китайците подновяват надписите на надгробните плочи и почистват гробовете на предците, носят храна, плодове, вино и цветя, изгарят ритуални (жертвени) пари.
^² Името на селото по-късно става нарицателно за място, в което се продава качествено вино – днес има над тридесет с това название.

七夕 В нощта на седмия ден от седмата луна^¹

銀燭秋光冷畫屏 Свещ с есенен светлик студения рисуван параван огрява.

輕羅小扇撲流螢 Копринено ветрило светулките да пъди не престава.
天街夜色涼如水 Като ледена река са дворцовите стъпала в нощта.

臥看牽牛織女星 Звездите Пастир и Тъкачка легнала тя съзерцава.

_________________

^¹ Според преданията, веднъж годишно, на този ден, който е и празник на влюбените в Китай, се срещат разделените по волята на Небесния император негова седма дъщеря – Тъкачката (звездата Вега от съзвездието Лира) и Пастирът (звездата Алтаир от съзвездието Орел). На този ден свраките сплитат мост с опашките си над Небесната река (Млечния път), по който се срещат двамата влюбени.

贈別（二首）                                                   Посвещавам на раздяла^¹ (две стихотворения)

其一                                                                  (I)

娉娉嫋嫋十三餘                                              С гъвкава и тънка снага, на тринайсет и нещо летà –
豆蔻梢頭二月初                                              клонка кардамон напъпила² в началото на пролетта.

春風十里揚州路 На десет ли³, в пролетния лъх из улиците на Янджоу^⁴,

卷上珠簾總不如 моми завеските навиват, ала не виждам сходна красота.

_________________

^¹ Цикъл от две стихотворения посветени на красива певачка от публичен дом.
^² Образ на обещаваща красавица, сравнявана с младите, изящни пъпки на кардамона.
^³ Ли – мярка за дължина приблизително 0.5 км.
^⁴ Град в провинция Дзянсу, Източен Китай, на река Яндзъ.

贈別（二首)                                                    Посвещавам на раздяла

其二                                                                   (II)

多情卻似總無情                                              Изпълнен съм с чувства, но сякаш отсъстват –
唯覺樽前笑不成                                              едва пред чашата усетих, немислим е смехът.
蠟燭有心還惜別                                              Свещта сърце си има, и за раздялата скърби –
替人垂淚到天明                                              вместо мен сълзи пролива чак до заранта.

山行                                                                 Странствам в планината

遠上寒山石徑斜                                             Кòсо каменна пътечка води в есенната планина –
白雲生處有人家                                             има къщичка една, сред облаците бели, накълбени.
停車坐愛楓林晚                                           В кленова гора, надвечер, спрях двуколката с възхита –
霜葉紅於二月花                                             листа осланени, от цветята през втора луна¹ по-червени.

________________
^¹ Вторият лунен месец.

沈下賢                                                              Шън Ся-сиен^¹
　　　　　　　
斯人清唱何人和                                              На този човек, със стихове свежи, кой сега ще приглася?
草徑苔蕪不可尋                                              Къде е живял, не открих: в мъх и бурени пътеки затревени.
一夕小敷山下夢                                              В нощ една склоновете на Сяофу планина^² в съня си видях:
水如環珮月如襟                                              луната – пазва извита, потоци – звън на висулки нефритени^³.

________________

^¹ През 850 г. Ду Му е назначен за началник на окръг Худжоу, където си припомня с уважение и тъга за известния книжовник
от Танската династия Шън Я-джъ, с второ име Ся-сиен (781 – 832), родом оттам, който през 815 г. получава най-високата учена степен дзиншъ и автор на много стихове и приказни истории.
^² Планината Сяофу (Сяофушан) в окръг Худжоу, в подножието на която е живял Шън Ся-сиен.
^³ Красивите метафори на луната с извитата пазва на дрехата, на водата със звън на висулки от нефрит (украшения, които се носели на поясите или парадните колани на дрехите и при ходене издавали мелодични звуци), изразяват почитта на автора към Шън Ся-сиен, неговия литературен талант и блестящ стил.

獨酌                                                                  Пия в самота

窗外正風雪                                                      Зад прозореца силно задуха и сняг заваля,
擁鑪開酒缸                                                      гърненце вино отворих, над жарник надвесен.
何如釣船雨                                                      Не е ли добре на рибарска лодка в дъжда,
篷底睡秋江                                                      под навеса да заспивам в реката есенна?