李商隱

夜雨寄北                                                      В дъждовна нощ изпращам писмо на север

君問歸期未有期                                           Питаш ме, ала не зная, ще се завърна ли навреме –
巴山夜雨漲秋池                                           есенните езера преливат от нощния дъжд над Башан¹.
何當共翦西窗燭                                           Кога до прозорче фитила на свещ ще подрежем,
卻話巴山夜雨時                                           да поговорим за нощния дъжд над Башан?

________________

¹ Башан – планината Ба в южната провинция Съчуан.

賈生                                                               Дзя Шън¹

宣室求賢訪逐臣                                           Императорът мъдрец подири, заточеник привика –
賈生才調更無倫                                           несравнимия Дзя Шън, така блестящ и даровит.
可憐夜半虛前席                                           Колко жалко, че в среднощ, до него седнал близо,
不問蒼生問鬼神                                           не за народа, за божества и бесовè го питал.

________________

¹ Дзя Шън (200 – 168 г.пр.Хр.), или още Дзя И, изтъкнат мислител, политически деятел и поет от династия Западна Хан. Сановник при двора на император Уън, оклеветен от завистници, изпада в немилост и е изпратен в заточение. Много известни са неговите оди в жанра фу "Оплаквам Цю Юан" и "Ода за зловещата птица", философски трудове като "Умиротворителен план", "Разсъждения за преодоляване на пороците в империя Цин" и др.

    
無題                                                               Без заглавие
   
相見時難別亦難                                            Трудно беше да се видим, по-трудно – да се разделим.
東風無力百花殘                                            Източният вятър няма сила¹, вехнат всичките цветя.
春蠶到死絲方盡                                            Пролетните буби, до смъртта, не спират нишки^² да плетат.
蠟炬成灰淚始幹                                            Съхнат сълзите^³ на восъчните свещи когато догорят.

曉鏡但愁雲鬢改                                            В зори пред огледалото тъгува, сивеят бухналите й коси.
夜吟應覺月光寒                                            Нощес напявам стихове, дали усеща тя луната мразовита?
蓬山此去無多路                                            До планината на безсмъртните, Пънлай^⁴, не е далече.
青鳥殷勤為探看                                            Грижовна Синя птица^⁵, от нея с вести ще долита!


_____________________  
                                                                                                                                                                                                                                                             
¹ Източният вятър няма сила – пролетният вятър в края на пролетта.                                                                                       
^² Игра на думи: копринена нишка (si絲) се изговаря като копнеж, мисли и тъга в разлъка (si 思).                                                                 ^³ Сълзите на свещите, както и нишките в предния стих, са поетични сравнения на тъгата, дълбоките чувства и дългата дружба, неизменни до смъртта. 
^⁴ В текста е споменат плаващия в Източно море остров-планина Пънлай, един от трите свещени острова-планини в китайската митология, на който живеят безсмъртните богове. Поетът намеква за жилището на своята любима.                                             
^⁵  Според митологията, на Повелителката на Запада – Си Уан-му, носели храна три сини трикраки птици, които били нейни пратеници и куриери. Синята птица в китайската поезия е художествен образ на вестител за влюбените.