УАН ШЪ-ФУ (ок.1250

УАН ШЪ-ФУ (ок.1250 – ок.1307)

王實甫                                                                                         Уан Шъ-фу

《西厢記》                                                          Западната пристройка

                                                                                               Пиеса в пет части

Действащи лица по реда на явяването

Госпожа Цуей, вдовица на първия министър Цуей.
Цуeй Ин-ин, нейна дъщеря.
Хун-нян, прислужница на Ин-ин.
Хуан-лан, малко дете, според някои варианти на пиесата осиновено от покойния Цуeй.
Джан Гун, с второ име Дзюн-жуей, студент.
Цин-тун, слуга на Джан Гун.
Ду Цюе, с второ име Дзюн-шъ, генерал, побратим на Джан Гун.
Слуга от гостоприемница Първенецът.
Фа-цун, млад монах, ученик на Фа-бън в манастира Всеобщо Спасение.
Фа-бън, настоятел на будисткия манастир Всеобщо Спасение.
Сун Фей-ху (Летящия тигър), главатар на бунтовниците.
Хуей-мин, послушник в манастира Всеобщо Спасение.
Джън Хън, племенник на госпожа Цуeй, син на министър Джън, неин брат.

Първа част

                                                          Джан Дзюн-жуей няма спокойствие в манастира


                                                                                        Пролог¹

    (Влиза уайдан²,облечена като стара госпожа и открива действието).

Старата госпожа. Аз съм от рода Джън. Съпругът ми, който е от фамилията Цуей, бе назначен на поста първи министър при предишната династия, но за нещастие се разболя и почина. Имаме само една дъщеря, млада девойка, с детското име³ Ин-ин. Тя е на деветнадесет години, бродира, съставя стихове, пише, смята – няма нещо, което да не умее. Приживе уважаемият съпруг я обеща за жена на племенника ми Джън Хън, най-големият син на брат ми, министър Джън. Тъй като траурът на моето дете по баща ù не е изтекъл, не могат да встъпят в брак. С мен са още една млада прислужница, наречена Хун-нян, слугува на чедото ми от детинство и едно дете на име Хуан-лан⁴. Аз и дъщеря ми съпровождаме ковчега с тялото на покойния до Болин⁵, за да го погребем. Понеже пътят стана труден и опасен, не сме в състояние да продължим. Стигнахме до окръг Хъджун⁶ и оставихме ковчега на съхранение в манастира Всеобщо спасение. Манастирът възстановен от първия министър – починалия ми съпруг, е основан от императрица Дзъ-тиен⁷, която извършвала молитвени церемонии в храма. Освен това, настоятелят на манастира – Фа-бън, е подстриган за будистки монах от моя съпруг. Ето защо в западната пристройка на манастира имаме жилище, в което се настанихме. В същото време написах писмо и го изпратих в столицата, като призовах Джън Хън тук, за да ни помогне да се завърнем в Болин. Спомням си, докато съпругът ми беше жив, великолепния живот, свитата от няколкостотин слуги... Днес до мен са само малцина сродници. Ах, колко силно ме боли душата! (Пее.) [В тоналност сиенлю⁸]

                                     По мелодията⁹ „Когато се любувам на цветята”

                                     Кариера и живот съпругът ми завърши в столичния град.
                                     Майка и дете – вдовица и сирота, несгоди по пътя търпят.
                                     Затуй ковчега с тялото положих на Брахма в обителта¹⁰.
                                     Да стигна до Болин, до старите гробове, аз не се надявам.
                                     От кървави сълзи азалията почервенява¹¹.

__________________

¹ В китайския театър допълнителна сцена в спектакъла, откриваща всяка част от музикалните драми на династията Юан се нарича сиедзъ, тоест клин, отговаря на европейските пролог, въведение, интермедия.

² Уайдан – второстепенно амплоа на жени, най-често изпълняваща сериозни роли без вокални партии.
³ Детското (млечното) име в древния Китай се давало при раждането на детето и се запазвало до тръгването му на училище.
⁴ В някои издания на пиесата това изречение е допълнено с фразата: „което съпругът ми осинови, за да си осигури потомство”, буквално „за да придобие, предизвика потомство” – т.е. взема чуждо дете за възпитание, за да осигури прераждането си.
⁵ Старото име на околия Динсиен в провинция Хъбей. Според традицията починалият трябва да се погребе до своите предци, а Болин е родното място на фамилията Цуей.
⁶ Днес окръг Юндзи в провинция Шанси.
⁷ Императрица Дзъ-тиен с лично име У Джао (624 – 705), наложница на император Тай-дзун (599 – 649), най-могъщият владетел от династия Тан. След смъртта му става една от жените на сина му Гао-дзун. Управлява Китай фактически четиридесет години (от 665 г. до смъртта си). През 690 г. приема официално титлата императрица У Дзъ-тиен и обявява създаването на нова династия – Джоу, но не успява да осъществи идеята. Будистите написват съчинение, доказващо, че У е дъщеря на Буда и трябва да наследи империята. Благодарна за подкрепата, императрицата издава указ заповядващ във всички градове на страната да се строят будистки храмове.
⁸ Сиенлю – название на тоналност в арии по северни мелодии. В дванадесетстепенния хроматичен звукоред, лю – една от шестте четни "женски" степени.

⁹ Ариите в пиесата са написани в музикално-поетическия жанр цъ. Стиховете имат различни по дължина редове и са съчинявани по известни мелодии от древността. Мелодията предопределя размера, редуването на тоновете, римата и строфиката, но нейното заглавие няма отношение към съдържанието на арията. Римата в тях не е регламентирана от специални римни схеми, както стиховете от жанра шъ.

¹⁰ В будистки манастир.
¹¹ В заключителния стих умело се преплитат два образа: на кукувицата и азалията, които се пишат с еднакви йероглифи. Според легендата, Уан-ди, владетел на Шу се отказва от престола и се усамотява в Сишан – Западната планина. След смъртта се превръща в кукувица, символ на страданието от раздялата, която издава скръбни звуци, наподобяващи израза „по-добре върни се у дома!” и рони кървави сълзи, оцветяващи азалията в червено. Този стих подчертава силната скръб на героинята.

-3-

     (Говори). Сега е краят на пролетта и съм много изтощена. Трябва да повикам Хун-нян, за да ù дам едно поръчение. Хун-нян, къде си?
     (Влиза данлай¹², облечена като Хун-нян и вижда старата госпожа¹³).
     Старата госпожа. Надникни в залата на Буда и ако никой не пали благовония, поразтушете се с младата госпожица и скоро се върнете.
     Хун-нян. Ще изпълня внимателно заповедта ви.
     (Старата госпожа излиза).
     Хун-нян. Госпожице, моля!
     (Влиза джъндан¹⁴ облечена като Ин-ин).
     Хун-нян. Госпожата заповяда аз и ти, сестрице¹⁵, да се позабавляваме малко в залата на Буда.
     Ин-ин (пее).

                                    Реприз¹⁶ по същата мелодия

                                    От Пудзюн¹⁷ на изток пролетта избледнява.
                                    В манастира с тежки резета хлопна вратата.
                                    От капещи цветове ручеят почервенява,
                                    а в мен е десет хиляди вида тъгата –
                                    безмълвно източния вятър укорявам.

       (Излизат заедно.)

__________________

¹² Данлай – женско второстепенно амплоа на младо момиче – прислужница.
¹³ В пиесата авторът използва ремарки – къ, с които се описват жестовете и мимиките на героите. При отсъствието на декори в китайския театър, пантомимата играе изключителна роля.
¹⁴ Джъндан – амплоа на главна (пееща) героиня – жена на млада или средна възраст, със сериозен характер, обикновено положителен персонаж.
¹⁵ Сестрица – обръщение на доверените прислужнички към младата им господарка.
¹⁶ Реприз – в музиката повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част. В севернокитайската драма – театрален знак за повторение на една и съща ария.
¹⁷ Пудзюн – другото име на окръг Хъджун.

- 4 -

Първо действие

(Влиза джънмо^¹, облечен като студента Джан, на кон, следван от Цин-тун, негов слуга и открива действието).

Студентът Джан. Фамилията ми е Джан, името Гун, второто име^² Дзюн-жуей и съм родом от Силуо^³. Покойният ми баща беше начело на Министерството на ритуалите. За жалост, когато беше на петдесет години, се разболя и почина. След година погребах и майка си. С книги и меч^⁴ се лутам самотен в чужбина. Като студент, все още не съм постигнал заслуги и слава, затова странствам навред по света. Сега, в първата десетдневка от втория месец, на седемнадесетата година под девиза „Благополучно начало”⁵ от царуването на император Дъ-дзун, искам да отида в столицата, за да участвам в изпитите за държавна длъжност⁶, а пътят минава през окръг Хъджун. На заставата Пу^⁷ имам стар приятел, с фамилия Ду, на име Цюе и с второ име Дзюн-шъ. С него сме земляци, състуденти и от самото начало станахме побратими. По-сетне Ду напусна гражданската служба и постъпи във войската, с успех издържа изпитите за степен военен дзюжън^⁸, а после за джуанюен^⁹ и бе назначен на длъжност Върховен главнокомандващ за наказателен поход на Запад. Сега, начело на стохилядна армия, охранява заставата Пу. Ще използвам случая, че моят събрат е наблизо и за кратко, пътьом ще го навестя, а после веднага ще замина за столицата да потърся повишение. Мисля си, че до прозорчето, от светулки и отблясъци на снега озарено^¹⁰, учих усърдно, усъвършенствах се, придобих дълбоки познания върху литературните съчинения, но все още странствам по волята на вятъра и вълните. Кога ще сбъдна моите възвишени стремления? (Декламира.)

Мечът ми необикновен и драгоценен, яркия си блясък крие.

Пролетната ми тъга товари коня, притиска украсеното седло.

    Студентът Джан (пее). [В тоналност сиенлю]

                                    По мелодията „Начервени устни”

                                    Обикалям да се уча из Централна Равнина¹¹.
                                    Следи подметките ми не оставят,
                                    както трънена топка, от вятър повяна.
                                    Взрян надалече, с поглед докосвам небето,

„а слънцето е близо, далеко е Чанан”¹².

___________________

¹ Джънмо – амплоа на главен (пеещ) положителен герой.

² Второто име се дава при навършване на пълнолетие.
^³ Силуо – друго име на град Луоян, една от древните столици на Китай, днес в западната част на съвременната провинция Хънан.
^⁴ С книги и меч – образно: жизнения път и попрището на учения с неговите спътници – книгите и мечът.

^⁵ Девизът джън-юен обхваща годините (785 – 801) при управлението на император Дъ-дзун (780 – 805) от династия Тан. Действието се развива през седемнадесетата година под този девиз, т.е. 801 г.

^⁶ Столичните изпити се провеждали веднъж на три години, през пролетта, и на тях се подбирали чиновници за държавна служба. Във феодален Китай е съществувала тристепенна система на държавни изпити за учени степени, даващи достъп до кариера, въведена при династия Суей (605 г.) и утвърдена в окончателния си вариант при династия Сун. Според нея, изпитите за първа степен – сиуцай, се провеждат в окръжния център, за втората – дзюжън – в областта, а изпитите за най-високата степен дзиншъ се провеждали в столицата веднъж на три години. Много често ерудираните хора не издържали схоластичните изпити и понякога до дълбока старост отново се явявали на тях.

^⁷ Застава Пу – намира се в западната част на провинция Шанси, в стратегически планински проход, важен пункт срещу набезите на номадските племена.

^⁸ Военен дзюжън – втора от трите учени степени, която се присъжда при издържането на изпитите в провинциите.
^⁹ Издържалите изпитите в столицата получават висшата степен дзиншъ в три категории. Първият от тримата най-силни кандидати за висока длъжност от първа категория, получавал почетното звание джуанюен.
^¹⁰ Метафорично за примерни студенти, постигащи знанията си в трудни условия. По притчата за двама студенти, които били толкова бедни, че нямали пари да си купят масло за лампите. В летните нощи, единият от тях събирал светулки и осветявал с тях книгите си, а другият, в зимните нощи, четял на лунната светлина, отразявана от снега.
^¹¹ Едно от имената на Китай. Обхваща земите от средното и долното течение на река Хуанхъ.
^¹² Град Чанан (днес град Сиан), столица на Китай при династиите Цин, Суей и Тан. Този израз е популярен сред студентите, които отиват на изпити в столицата Чанан и подчертава съмненията им за успех и слава. Той води началото си от една история в детството на император Мин-ди (323 – 325) от династия Източна Дзин (317 – 420). „Пристигнал човек от Чанан. Попитали детето: – Кое е по-близо: слънцето или Чанан? Чанан – отвърнало момчето, – не съм чувал някой да е идвал от слънцето. Баща му, император Юан-ди, се учудил, а на другия ден му задал същия въпрос пред сановниците си. – Слънцето е по-близо – отговорило то. Юан-ди побледнял: – Защо за един ден си промени отговора? Бъдещият император отвърнал: – Вдигам очи и виждам слънцето, но не виждам Чанан”.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  -5-

    По мелодията „Дракон размътва реката”

                                    Досега в „История”, „Поезия”, други класически книги^¹³,
като книжен червей, без да излизам, дълбах упорито.

                                    Ще топля мястото си зад бодливата ограда^¹⁴,
                                    дорде желязната тушница бъде издъно пробита^¹⁵.
                                    За да мога сред облаци, като птицата Пън^¹⁶, хиляди ли да летя,
                                    двайсет лета, до прозорец озарен от светулки и сняг, ще търпя.
На бездарните люде не допадат талантите,
                                    в трудно време извисеният мъж не постига мечтите.
Напразно насекоми изписвам и печати гравирам^¹⁷,
                                    фрагменти от древните летописи събирам.

    Студентът Джан. Докато яздех, стигнах до брода Пу, където Хуанхъ прави девет завоя и точно тук са земите на древната провинция Хъней^¹⁸. Погледни, каква прекрасна гледка! (Пее.)

По мелодията "Полски щурец"

                                    Само това място, тука, одобрявам.
                                    Тази река, Лян и Ци заобикаля,
                                    Цин от Дзин раздалечава, раздалечава,
                                    в област Йоу, до Йен^¹⁹ доближава.
                                    Белоснежните пръски плискат в небето,
                                    есенни облаци се кълбят в далнината.
                                    Плаващ мост от сплетени бамбукови въжета,
                                    сякаш син дракон лежи във водата.
                                    Тя всички потоци, от юг и от север събира,
                                    области девет, от запад на изток залива.
                                    Бърза ли е лодката, що в дома се прибира?
                                    Стрела е, напуснала мигом свойта тетива̀.

__________________

^¹² Град Чанан (днес град Сиан), столица на Китай при династиите Цин, Суей и Тан. Този израз е популярен сред студентите, които отиват на изпити в столицата Чанан и подчертава съмненията им за успех и слава. Той води началото си от една история в детството на император Мин-ди (323 – 325) от династия Източна Дзин (317 – 420). „Пристигнал човек от Чанан. Попитали детето: – Кое е по-близо: слънцето или Чанан? Чанан – отвърнало момчето, – не съм чувал някой да е идвал от слънцето. Баща му, император Юан-ди, се учудил, а на другия ден му задал същия въпрос пред сановниците си. – Слънцето е по-близо – отговорило то. Юан-ди побледнял: – Защо за един ден си промени отговора? Бъдещият император отвърнал: – Вдигам очи и виждам слънцето, но не виждам Чанан”.
^¹³ Основните източници за подготовка за държавни изпити са книгите от „Петокнижие” — „История” – „Книга на историята” (Шу дзин); „Поезия” – „Канон на поезията” (Шъ дзин); „Книга на промените” (И дзин); „Пролети – Есени” (Чун циу); „Книга на ритуалите” (Ли дзи) и „Четирикнижие” – „Съждения и беседи” (Лун ю) на Конфуций; трактатите „Мън-дзъ”; „Великото учение” (Да сюе) и „Учение за средата” (Джун юн).
^¹⁴ Оградата около мястото за провеждане на изпити за държавна длъжност.
^¹⁵ Тушът за писане се разтривал в каменни или железни тушници. В преносен смисъл: кандидатът за висок пост се занимава с изключителна упоритост и старание с литература.
^¹⁶ Огромна птица от митологията, която се издигала на деветдесет хиляди ли сред облаците и летяла девет хиляди ли без да кацне. Образно: мечтите на студента за постигане на блестяща, главозамайваща кариера. Ли – мярка за дължина, в древността 300 или 360 крачки, съвременното значение е 500 м.
^¹⁷ Описват се калиграфските стилове няочуншу (птици и насекоми), създаден при династията Цин (напомнящ формата на птици и насекоми), използван за надписи върху знамена и амулети и стилът джуаншу, използван при декоративното резбарство и гравировката на печати. В преносен смисъл: пренебрежително и скромно отношение към своето майсторство и умения в писането на поезия и литературни съчинения.
^¹⁸ Древна провинция, сега на север от съвременната провинция Хънан.
^¹⁹ Лян, Ци, Цин, Дзин, и Йен – имената на пет царства в периода "Пролети – Есени" (770 – 476 г.пр.Хр).

____
⁶

                                    По мелодията „Радост в Поднебесната”

                                    От Деветото небе, като Сребърна река²⁰ се излива.
                                    Изворът ù е бездънен, над облаците закачен.
                                    Неотклонно път си пробива и в Източно море се влива.
                                    в Луоян хиляди видове цветя овлажнява,
                                    в Лянюан²¹ десет хиляди цина²² земя напоява.
                                    Нявга, към слънцето и луната, на сал ще отплавам²³.

    Студентът Джан. Докато приказвах, стигнахме в града. Ето една гостоприемница. Цин-тун, поеми коня! Къде е слугата от гостоприемницата?
    (Влиза слугата от гостоприемницата, говори). Аз съм слуга в гостоприемница Първенецът^²⁴. Ако уважаемият господин поиска да отседне, имаме спретната и чиста стая!
    Студентът Джан. Ще наема тази стая, а ти първо нахрани коня! [към Цин-тун] Слуга, ела тук! Искам да те попитам, има ли наоколо място, в което да се поразвлека? Някоя знаменита планина, живописна местност, божествена обител, или драгоценна постройка^²⁵, всичко ми е по вкуса.
    Слугата от гостоприемницата. Имаме един манастир, нарича се Всеобщо спасение. Основан е от блажената императрица Дзъ-тиен, която се е покланяла в храма. Постройката е необичайна! (Декламира.)

                                    Синьото небе докосва храма, с цветни глазури застлан.
Пагода с мощите на Буда прониква в облачната Хан^²⁶.
                                    От юг ли пристигат, или на север отиват,
                                    от трите учения, деветте направления^²⁷,
                                    с преклонение всички в него се взират.


    Единствено там благородният човек може да поскита с удоволствие.
    Студентът Джан. Цинтун, сготви обяд, аз ще се поразходя дотам и бързо ще се върна.
    Цин-тун. Ще приготвя нещо за хапване и като нахраня коня, ще чакам старшия брат. (Излизат).

__________________
^²⁰ Сребърната река, Небесната река – китайските названия на Млечния път. Първият стих се свързва с израз от стихотворението „Съзерцавам водопада в планината Лу” на Ли Бай.

^²¹ Лянюан – другото име на град Кайфън в провинция Хънан.
^²² Цин – китайска мярка за повърхнина. Един цин е равен приблизително на седем хектара.
^²³ Изразът е по легенда в съчинение от династия Западна Дзин „Записки по естествознание” от Джан Хуа, гл. 3: „Един човек, на име Джан, живеел край морето. Всяка година, през осмия месец, виждал как от водата изплувал сал. Постепенно приготвил дрехи, храна и се качил на него. Стигнал до място, в което видял дом край крепостните стени. Една жена тъчала на стан, а мъж подкарвал вол на водопой. Джан попитал кое е това място. Казали му да отиде в царство Шу (днешната провинция Съчуан) и да се осведоми от Йен Дзюн-пин. Джан тръгнал назад и Дзюн-пин му казал, че в такава и такава година, месец и ден, звезда-гост е нахлула в Плитчините на Вола (съзвездие в Млечния път). Точно тогава Джан бил достигнал до Небесната река (Млечният път)”. В легендата е разказано за пътешествието на Джан по река Хуанхъ, която се слива със Сребърната река (Млечният път). Там той вижда Тъкачката (звездата Вега) и Пастирът (звездата Алтаир), които според друга легенда са двама влюбени, разделени от Сребърната река, на които е отредено да се срещат веднъж в годината, на седмия ден от седмата луна. Изразът в стиха загатва за пътуването на студента Джан и бъдещата му среща с Ин-ин.
^²⁴ Името на гостоприемницата, на китайски "Джуанюен", неслучайно означава пръв от най-силните кандидати (победителят в столичните изпити и кандидат за най-висока длъжност) и намеква за мечтите на студента.
^²⁵ Божествена обител, драгоценна постройка – почтително название на даоски и будистки манастири и храмове
^²⁶ Облачната Хан – още едно наименование на Млечния път. Според някои поверия той се свързва със земите на „Хан”, тоест название, включващо територията на древен Китай.
^²⁷ Трите учения са конфуцианство, будизъм, даоизъм, а деветте направления – различните философски школи и течения.

____
^₇

* * *

    (Влиза Фа-цун, говори). Аз съм монахът Фа-цун, ученик на уважаемия Фа-бън, настоятел на манастира Всеобщо Спасение. Днес бащата-наставник^²⁸ отиде за постна храна, а на мен заповяда да стоя в манастира. Ако някой иска да посети настоятеля, да запомня и когато той се завърне, да го уведомя. Сега стоя под главния вход на манастира и гледам идва ли някой.
    Студентът Джан (влиза, говори). Вече пристигнах!
    (Виждат се с монаха Фа-цун.)
    Монахът Фа-цун. Пътнико, откъде сте?
   Студентът Джан. Идвам от Силуо. Чух, че вашата обител е закътана и спретната, чиста и приветлива, затова първо ще разгледам с уважение образа на Буда, а после ще почета вашия настоятел. Осмелявам се да запитам, тук ли е той?
    Монахът Фа-цун. Моят уважаван наставник не е в манастира. Аз съм неговия ученик Фа-цун. Моля ви, господине,
заповядайте на чай в неговата приемна.
    Студентът Джан. След като настоятеля го няма, не е нужно да пия чай. Мога ли да те обезпокоя, монахо, да ме разведеш, за да разгледам манастира – ще бъда безкрайно щастлив!
Монахът Фа-цун. Ще взема ключовете, за да отворя залата на Буда, камбанарията, двора на пагодата, залата
на Архатитe²^⁹, манастирската кухня и докато се пошляем, току-виж, моят наставник се върне.

Студентът Джан (разглежда, говори). Постройките са толкова красиви. (Пее.)

                                     По мелодията „Среща с барабана^³⁰ в селото”

   Горе разгледах, с драгост в сърцето, залата на Буда.
                                     Надолу слизам вече в монашеския двор.
                                     На запад, покрай кухнята минавам,
                                     от север е молитвената зала,
   пред мен звънарница се извисява.
                                     Монашески килии посетих,
   драгоценната пагода изкачих,
   из галериите вред обикалям.
   Архатите до един преброих,
   и почит към Бодхисатвите^³¹ изразих:
   на всички светци се покланям.

(Влиза Ин-ин, следвана от Хун-нян, върти в пръстите си цъфнала клонка.)
Ин-ин. Хун-нян, да отидем да си поиграем край залата на Буда!

     Студентът Джан (вижда ги). А! (Пее).

                                      В момента тъкмо се натъкнах
                                      на прелестния си кармичен враг^³²
                                      от прежните петстотин години.

                                      По мелодията „Песен от годините под девиза „Велика хармония”^³³

                                      Виждал съм безчет чаровни хубавици,
                                      но рядко срещал съм такъв отраден лик девичи.
                                      Премрежил взор, объркан, трудно думите откривам,
душата ми полита във небето.
    Тук тя, на всичките задевки, свежда рамене красиви,
    а в пръстите върти с усмивка цвете.

_________________

^²⁸ Баща-наставник – почтително обръщение към настоятел на будистки манастир.
^²⁹ Архати – според будистката религия монах, достигнал просветление, излязъл от колелото на преражданията, но без да има всезнанието на Буда.
^³⁰ Среща с барабана – вид празнично театрално представление в селата, имитиращо раздаването на правосъдие под ударите на барабан в селските съдилища.
^³¹ Бодхисатва – същество с пробудено съзнание, което се стреми да спаси всички живи същества от страданията и безкрайните прераждания и да ги доведе до вечен покой и блаженство.
^³² Кармичен враг – антифраза на близък, любим човек.
^³³ Девизът „Велика Хармония” – периодът 806 – 820 г. от управлението на император Сиен-дзун от династия Тан.

____ ^₈

                              По мелодията „Прелестна девойка на кон”

                                    Точно тук е дворецът Тушита^³^⁴,
                                    не гадайте: на небето „Скръб от раздяла”^³⁵ съм бил.
                                    Ах, кой мислил е да срещна безсмъртна в тази обител?
                                    Виждам, да се гневи или радва, приляга на лицето красиво.
                                    Глава наклони ли, накитът изумруден така ù отива!

                                    По мелодията „По-здрав от тиква-кратунка”

                                    Гледам, веждите ù в дворцов стил,
                                    млади месечини вити -
                                    кòсо стрелкат се край облачните ù къдрици.

    Ин-ин. Хун-нян, надзърни: (Декламира.)

                                    Тихи са, тихи, монашеските килии, хора не ги посещават.
                                    Мъх изпълва стъпалата, отронен цвят в кармин ги оцветява.

    Студентът Джан. Ще умра! (Пее.)

                                    Пред другите, не издумала още, свенлива,
                                    устни, сякаш вишни червени, разтваря.
                                    Като зърна от нефрит, бели зъби разкрива,
                                    след дълго време, тогава едва проговаря.

                                    Реприз по същата мелодия

                                    И ето, май авлига чурулика звънливо оттатък цветята,
                                    направи ли стъпка, трепети нежни в човек причинява.
                                    Като танцьорка изящно талия движи, тънка и гъвкава е снагата.
                                    По хиляда начина грациозна и привлекателна,
                                    по десетки хиляди стройна и очарователна –
плачеща върба пред вятъра в здрачината.

     Хун-нян. Там има някой. Да си ходим у дома.
     (Ин-ин се обръща назад, поглежда крадешком студента и излиза [с Хун-нян].)
     Студентът Джан. Монахо, как тъкмо Гуан-ин^³⁶ се появи?
     Монахът Фа-цун. Не говорете глупости. Това момиче е дъщерята на първия министър Цуей, императорски наместник в окръг Хъджун.
     Студентът Джан. Да има такава девойка на света! Не е ли тя с естествена и с безподобна хубост? Да не говорим за нейната външност – само малките ù нозе са истинско богатство!

Монахът Фа-цун. Тя е там, толкова далеко, вие сте тук, как разбрахте, че краката ù са малки?
Студентът Джан. Фа-цун, ела тука, ела, питаш ме как съм узнал? Погледни! (Пее.)

__________________

^³⁴ Дворецът Тушита – небесното царство на будите, преди да слязат в света на хората. Там те живеят в състояние на блаженство и безгрижие. Студентът намеква, че се чувства щастлив и удовлетворен от срещата с Ин-ин.
^³⁵ В будистката космология се говори: в центъра на земята, която е плоска, се извисява планината Сумеру (центърът на вселената, на света) в центъра над нея има едно небе, във всяка от четирите посоки има по осем небета или общо 33 небета. В народните легенди: Сред тридесет и трите небета, най-високото е небето на Скръбта от раздялата. По-късно сe превръща в метафора на вечната раздяла между мъжа и жената, стаили обида за цял живот. В юанските пиеси се среща следния израз: „Тридесет и три небета, небето на Скръбта от раздялата е най-високото; четиристотин и четири болести, болестта при любовната раздяла е най-тежката”.

^³⁶ Гуан-ин – най-популярната будистка светица, китайското име на бодхисатва Авалокитешвара, спасява хората от всевъзможни бедствия, закриля женската половина на дома, подпомага ражданията и покровителства професии свързани с опасности.

____
⁹

По мелодията „Цветя в задния двор”

                                    Ако не е постилката опадал цвят,
                                    по пътечката мека, пълна с ухание,
                                    как следата от стъпчица малка, в ароматния прах^³⁷ ще личи?
                                    Не искам да пише: „с крайчеца на очите му обърна внимание” –
                                    отпечатъкът сочи нейните съкровени мечти.
                                    Ходи полека, стъпки забавя,
                                    достигна прага на вратата,
                                    с направените крачки се отдалечава.
                                    При случайната среща наведе главата,
                                    прехласнат Джан книжовникът^³⁸ остава.
    Сякаш безсмъртна завърна се в скита небесен,
                                    след нея в мъглица потъват върбите,
                                    чува се само птичата песен.

                                    По мелодията „Върбови листа"

                                    Ах, на потайния двор с цъфнали круши, хлопна вратата,
                                    белосана стена, високо, като небето синьо, се издига.
                                    Ненавиждам небесата,
                                    те на делата хорски не помагат.
                                    Колко трудно времето прекарвам,
                                    как мога тук да се мотая?
                                    О, госпожице,
                                    ти стори мислите ми като кон да галопират,
                                    сърце, като маймуна да играе!

   Монахът Фа-цун. Не си създавайте главоболия. Дъщерята на наместника на окръг Хъджун е вече далеко.
     Студентът Джан (пее).

По мелодията „Кукувича прежда”

                                    Тук ухае още на мускус и на орхидея,
                                    звънът от нефритените ù висулки отшумява.
Източният вятър клоните на върбите люлее,
летящи паяжинки цветът на прасковата омотават,
                                    перлена завеска прекрасният ù като лотос лик стаява.
                                    Ти казваш: на първия министър – наместник на Хъджун – от рода е.
                                    Аз казвам: Гуан-ин яви се и лунния блясък в Южно море съзерцава.
    Студентът Джан (декламира).

                                    Вече вярвам: красивата жена умее белù на човек да създава.
                                    Десет години императора в лице не познавам³⁹.

Студентът Джан. Тогава няма да тръгна за столицата, за да държа изпити!
(Поглежда към Фа-цун, говори.) Мога ли да те обезпокоя с молбата си, монахо, да съобщиш на настоятеля, че ако ми даде
под наем половин монашеска килия, по цял ден ще преговарям историята и каноническите книги. Така ще е по-добре, отколкото в суетата и бъркотията на гостоприемницата. Ще плащам според установения ред. Утре ще се върна.

_________________

^³⁷ Поетично определение за любима жена, която, стъпвайки, вдига с нозете си ароматен прах.
^³⁸ Джан книжовник в китайския текст Джан дзиеюен. Вежлива форма на обръщение към учен и образован човек в династии Сун и Юан.
^³⁹ Императора в лице не познавам – не успява да постигне чиновническа степен и почести в обществото.

____
^₁₀

   Студентът Джан (пее).

                                     Заключителен джуан^⁴⁰

                                     Очите гледат алчно – ей сега ще изтекат.
                                     Устата лакоми – напусто слюнката преглъщат.
     Любовният копнеж, като зараза, пронизва костната сърцевина.
                                     Какво да правя, щом тя очи – прозрачни есенни вълни⁴^¹– обръща?

    Студентът Джан. Не казвай, че това съм аз. (Пее.)

                                     Даже човек, непреклонен и твърд, за нея мисли, без да спира.
                                     Край галерията, във вътрешния двор,
                                     цветя, върби, по красота се конкурират.
                                     Въз двора обедното слънце сянката на храма закръгли,
   пред взора пролетната гледка се простира,
                                     ала не виждам хубавицата, уви!
                                     На Брахма двореца в извора Улин^⁴² ще се превърне, подозирам.

    (Излизат.)

__________________

^⁴⁰ Джуан – вид музикално-песенен жанр възникнал през династия Сун.
^⁴¹ Прозрачни есенни вълни – метафорично за погледа на красива жена, поетичен образ на нейните чисти, прозрачни и    блестящи очи.

⁴² Изворът Улин – извор в страната на блаженството и забравата. Според една легенда, Лиу Чън и Юан Джао, докато берат билки в планината Тиентай се отклоняват от пътя и срещат две вълшебници, които ги завеждат в пещера, нахранват ги с необикновени ястия, а на сутринта им показват обратния път. Завръщайки се у дома, двамата заварват седмо поколение от своето потомство. А според поемата на Тао Циен „Прасковеният извор”, там се разказва за един рибар от местността Улин, който случайно попада в селище, чиито обитатели, откъснати с високи планини от останалия свят, живеят блажено, в тишина и охолство, без да познават смутове и войни. Когато се връща у дома и иска отново да посети селището край Прасковения извор, не може да намери пътя дотам.

____
^₁₁

Второ действие

Старата госпожа (влиза, говори^¹). Онзи ден уважаемият настоятел взе пари да извърши помен за покойния ми съпруг, но нямам отговор. Казах на Хун-нян да предаде на настоятеля думите: „Кога ще е удобно да се отслужи панихидата за покойния ми съпруг?”. Щом той уреди нещата, както се полага, да се върне и да ми разкаже. (Излиза.)

(Влиза дзин^², облечен като монах, говори). Аз, старият монах Фа-бън, съм настоятел на манастира
Всеобщо спасение. Той е построен от блажената императрица Дзъ-тиен, по-късно е разрушен и наново е възстановен от първия министър Цуей. Понастоящем старата госпожа Цуей с домочадието и ковчега на покойния съпруг се прибират в Болин. Понеже пътят е опасен, неочаквано се приютиха в западното крило на манастира, а когато друмът отново стане проходим, госпожа Цуей ще се завърне в Болин, за да погребе съпруга. Тя управлява делата грижливо и разумно, ръководи енергично семейството, истината одобрява, лъжата порицава и никой не се осмелява да престъпи реда. Вчера излизах за постна храна. Не зная, идвал ли е някой на посещение, или не?

(Извиква монаха Фацун и го разпитва.)

Монахът Фа-цун. Вчера от Силуо пристигна един сиуцай^³, искаше да посети моя учител, но не ви завари и се върна обратно.

     Настоятелят Фа-бън. Фа-цун! Излез пред главния вход на манастира и бъди нащрек, докладвай ми, ако дойде отново.
    Студентът Джан (влиза, говори). Вчера, при срещата ми с девойката, тя очевидно е мислела да се обърне и да ме разгледа. Днес отивам да попитам настоятеля за наемането на една килия, в която от сутрин до вечер ще изучавам историята и каноническите книги. Ако девойката излезе, то непременно, поне за кратко, ще ù се полюбувам.
     Студентът Джан (пее). [В тоналност джунлю^⁴]

                                     По мелодията „Бяла пеперуда”

                                     Съдействие не получавам –
                                     Фа-цун, монахо, тебе укорявам!
                                     Наема ли монашеска килия, или половинка стая,
                                     на моята мъчителка^⁵ срещу вратите ще се настаня.
                                     Да похитя нефрит, или да задигна аромати^⁶, не умея –
   очите ми да чакат плаващите облаци^⁷ се канят

_________________^¹ Тук, според ремарките, старата госпожа говори в проза – бай, а не в речитатив, каквато е обичайната пряка реч в пиесата.

^² Дзин – амплоа на второстепенен възрастен мъжки персонаж, облечен като монах.^³Сиуцай – съгласно тристепенната система на държавни изпити, сиуцай е първата, най-ниска степен, изпитите за нея се провеждали в окръжния център. При династия Тан степента сиуцай давала право за явяване на държавни изпити в столицата. ^⁴ Джунлю – третата „женска” степен в китайския хроматичен звукоред.
^⁵ На моята мъчителка – поредната антифраза, в случая шеговито за любим човек.
^⁶ Означава тайна, незаконна връзка между влюбени. Изразът „да похитя нефрит” е от ария в изгубена юанска пиеса. Там се разказва за студента Джън, който открадва нефрит, за да се ожени за любимата девойка. Фразата „да задигна аромати” е по история от династията Дзин – III век, в която се разказва за тайната любовна връзка между Хан Шоу и дъщерята на сановника Дзя Чун. Тя, запленена от Хан Шоу, открадва от баща си уникални благовония от Средна Азия, подарени му за заслуги от императора и ги дава на Хан Шоу в знак на силната си обич към него.
^⁷ Този образ, съдържащ еротичен намек, се среща в поемата на Сун Ю „Ода за Гаотан”. В нея се разказва,
как в древни времена един владетел отишъл на разходка в местността Гаотан. Почувствал умора и посред бял ден заспал. Присънило му се, че срещнал феята от планината У, с която влязъл в интимна връзка. На сбогуване тя му казала: „Живея на висок хълм, на южния склон в планината У. Плаващ облак ще бъда в утринта, вечер като дъжд ще се изливам.” От там произлизат и се използват в литературата и други изрази за интимен контакт като: „планината У”, „южния склон на планината У”, „Утринен облак, вечерен дъжд”, „Облак и дъжд”.

____
^₁₂

                                    По мелодията „Опиянен от пролетния вятър”

                                    Срамувах се, когато виждах напудрени лица,
                                    че са измамни рисуваните вежди^⁸, нямах съмнение.
                                    Днес страстен младеж срещна романтична девица –
                                    обзе сърцето му безмерно щение, безмерно щение.
                                    Захлас душата ми смущава,
                                    пленен – очите ми блуждаят,
                                    възбудата в сърцето трепет причинява.
    (Студентът Джан вижда Фа-цун.)

    Монахът Фа-цун. Уважаемият наставник се надяваше господина да пристигне. Изчакайте тук за малко, аз ще му докладвам.
    (Настоятелят Фа-бън излиза навън и забелязва студента.)
    Студентът Джан. Да, ето един достолепен монах! (Пее.)

                                    По мелодията „Божествен гост посрещам”

                                    Съзрях тогава бялата му като сняг глава,
                                    слепоочията, като със скреж покрити,

                                    лице момчешко – от младини се самовъзпитава.
                                    Осанката внушителна, необичайна,
                                  гласът му гръмък, чисто зазвънява.
      Ореолът над главата липсва само,
Сън-дзя^⁹ изваян да наподобява.

    Настоятелят Фа-бън. Каня господина да се видим в приемната ми килия. Вчера не бях тук, пропуснах да ви приветствам. Надявам се да ми простите това опущение!
    Студентът Джан. Отдавна бях слушал за безупречната ви репутация, затова искам да чуя вашите напътствия. Как можех да предположа, че вчера няма да се срещнем? Това, че днес мога да ви видя, ме прави честит и в трите живота^¹⁰.
    Настоятелят Фа-бън. Откъде е родът ви? Осмелявам се да попитам за вашата фамилия и име, поради каква причина сте тук?
    Студентът Джан. Фамилията ми е Джан, името Гун, а второто ми име Дзюн-жуей. (Пее.)

                                     По мелодията „Цветовете на нара”

                                     Учителю, поред ме питате за мойто житие –
                                     пред вас почтено ще изложа мислите си съкровени.
                                     Изпърво Силуо бе нашата родина,
                                     но заради пост държавен,
                                     далече от дома изпратени,
   отседнахме за малко в Сиенян.
                                     Баща ми бе на ритуалите министър славен,
                                     на петдесет от болест той почина.

    Настоятелят Фа-бън. Когато почитаемият първи министър е напуснал земния живот, трябва да ви е оставил наследство.
    Студентът Джан (пее).

                                      В живота си бе справедлив и честен,
                                      безпристрастен,
                                      кесия празна щедро той ми завеща.

__________________

^⁸ Напудрени лица, рисувани вежди – определения за красиви жени. Но от друга страна намеква за сановниците Хъ Йен и Джан Шан – прочути сластолюбци от древността. Вж. бележки №№ 36 и 38 от Второ действие.
^⁹ Сън-дзя – име на монах от западните области на Китай (ок. 660 – 710), който основава храм в Съджоу на река Хуай в днешната провинция Анхуей. Посмъртно е отличен с положение от ранга на бодхисатва Гуан-ин. Превръща се в култова фигура през династия Сун, като се е вярвало, че помага за предотвратяване на наводненията.
^¹^⁰ Термин в будизма отнасящ се за трите съществувания на човека в миналото, настоящето и бъдещето.

____
₁₃

    Настоятелят Фа-бън. Почитаемият първи министър, докато е служил, навярно се е смесил с простолюдието и е смекчил блясъка^¹¹.
    Студентът Джан (пее).

                                      По мелодията: „Бой на пъдпъдъци”

                                      Как с простолюдието се е примесил,
                                      смекчил е блясъкът,
                                      покойният баща?
                                      Той неизменно бе сякаш вятър прохладен, сякаш ярка луна^¹².

    Настоятелят Фа-бън. Навярно пътувате към столицата, за да се явите на изпити?
    Студентът Джан (пее).

                                     Чиновнически пост да диря, нямам намерение.
                                      Желая да остана, за да чуя вашите наставления.

    Студентът Джан. Дойдох специално да ви посетя, настоятелю, но по пътя вървях бързо и нямам нищо, с което да ви даря.
    Студентът Джан (пее).

                                    Половинка лист хартия^¹³ подарява беден сиуцай,
                                    нали няма много монети.
                                    Макар че говорите кратко и обмисляте без край¹⁴,
                                    най-щателно мен преценете.

    Студентът Джан. Бързам да съобщя: имам един лян сребро, който давам за нуждите на манастира и поне малко да изразя чувствата си. Надявам се, че ако приемете благосклонно скромния ми подарък, ще бъда щастлив!
    Настоятелят Фа-бън. Вие сте гост, защо постъпвате така?
    Студентът Джан. За толкова дребна сума не си струва да говорим, тя е достатъчна само да побеседваме на чаша чай и нищо повече.
    Студентът Джан (пее).

                                     По мелодията „Изкачвам малката кула”

                                      Да ви навестя, нарочно сега се отбих.
                                      Учителю, да отказвате скромно, не бива.

_________________

^¹¹ Смекчил блясъка – метафора за човек, който не разкрива талантите си, пасивен и скромен, не спори с нравите и вкусовете на тълпата. Изразът препраща към стих 56 от Дао Дъ Дзин на Лао-дзъ: „Който знае, не говори. Който говори, не знае. Който закрие своите сетива, който затвори своята врата, който притъпи своето острие, който освободи (мисълта си) от объркване, който смекчи своя блясък, който се уеднакви с праха, е тъждествен на най-дълбокото...” Превод: Л. Димитров, 1990, Лао-дзъ / Дао Дъ Дзин.
^¹² Вятър прохладен, ярка луна – определение за възвишен, благороден, с чист, порядъчен и искрен характер, човек.
^¹³ Половинка лист хартия – в миналото сиуцаите са смятани за бедни и ако изпитват симпатия към някой, но са неспособни да купят подарък, разрязват лист хартия на две и го даряват със стихове, проза, или калиграфия. Изразът означава, че изпратения подарък е твърде скромен и незначителен.
^¹⁴ Говорите кратко и обмисляте без край – обсъждане на нечии достойнства и недостатъци. Независимо че е беден, студентът не се страхува от преценката на настоятеля за своите качества.

____
^₁₄

    Настоятелят Фа-бън. Навярно ще искате нещо от мен.
    Студентът Джан. Надцених силите си и имам гореща молба към вас. Гостоприемницата ме отвращава, там цари суматоха и безпорядък. Трудно ми е да преговарям по цял ден историята и каноническите книги. Искам да наема стая, сутрин и вечер да слушам вашите поучения. На месец ще плащам толкова, колкото прецените.
    Настоятелят Фа-бън. В нашия манастир има достатъчно свободни стаи. Може да изберете, която искате.
    Студентът Джан (пее).

                                    Реприз по същата мелодия

                                     Не искам край столовата на обителта,
                                     до храма на „изсъхналите дървета”^¹⁵.
                                     От южната тераса да съм по-далеко,
                                     от стената на изток по настрани.
                                     От западната пристройка недалеко,
   току зад главната зала^¹⁶,
                                     около стаите встрани –
                                     това за мен ще бъде идеала.

    Настоятелят Фа-бън. А, не, тогава, какво ще кажете да поживеете с мен?
    Студентът Джан (усмихва се, говори). Как мога да поискам такова нещо? (Пее.)

                                     В никакъв случай килията на настоятеля не споменавай!

    Хун-нян (влиза, говори). Старата госпожа ми заповяда да питам настоятеля, кога ще бъде удобно да отслужи помена? Да видя всичко ли е наред и да докладвам. Ще е нужно да обиколя наоколо.
    (Показва, че вижда настоятеля, говори). Безкрайно блаженство за вас, настоятелю! Госпожата ме изпрати да попитам, кога ще е удобно да отслужите помена за първия министър? Да проверя, всичко ли е както следва и да доложа.
    Студентът Джан (говори настрани). О, каква красива девойка! (Пее.)

                                    По мелодията „Дрехите събличам”

                                    Държи се гордо, с достойнство, на знатните подражава –
                                    лекомисленост ни най-малка тя не притежава.
                Пред почитаемия наставник дълбоко се кланя,
алени устни отваря, говори както подобава.
_________________
    ^¹⁵ Изсъхналите дървета – старо наименование на будистките монаси, които слушали проповеди с часове, тихи и замислени, потънали в медитация и приличали на изсъхнали дървета.
^¹⁶ Току зад главната зала – студентът намеква за приемната килия на настоятеля.

____
^₁₅

                                    По мелодията „Малкия Лянджоу”^¹⁷

                                    Чаровна девойка, леко напудрена,
                                    в траурни дрехи от бяла коприна¹⁸.
                                    Взор необикновен, блестящ и умен –
                                    озърта се скришом,
                                    с ъгълчето на окото разглежда господина.

                                    Реприз по мелодията „Малкия Лянджоу”

                                    Ако с нежната ù господарка брачното ложе споделя,
                                  как ще допусна леглото да оправя, да сгъва нашта постеля?
                                    госпожата упорито ще помоля,
                                    да е свободна, но ако те не разрешат,
                                    свободата ù сам ще подпиша!

    Настоятелят Фа-бън. В петнадесетия ден от втората луна ще може да се извърши помена за първия министър.
    Хун-нян. Настоятелю, ще дойда с вас да разгледам залата на Буда и веднага ще се оттегля да докладвам на госпожата.
    Настоятелят Фа-бън. Господине, моля поседнете за малко, аз ще придружа девойката при огледа и веднага се връщам.
    Студентът Джан. Защо ме възпирате? Не е ли по-добре да дойда с вас?
    Настоятелят Фа-бън. Тогава да вървим заедно.
    Студентът Джан. Нека момичето да върви напред, аз ще ви следвам отблизо.
    Настоятелят Фа-бън. Какъв разумен сиуцай.
    Студентът Джан. Мога ли да кажа няколко думи?
    Настоятелят Фа-бън. Говорете свободно.
    Студентът Джан (пее).

                                    По мелодията „Трикратно щастлив”

                                    Напудрената хубавица от дома Цуей,
                                    не може ли да въведе в съблазън
                                    настоятеля почтен?

    Настоятелят Фа-бън. Аз съм монах, как може такова нещо?
    Студентът Джан. Ако не е така, то ... (Пее.)

                                    Защо съзирам, главата ви как леко засиява?
                                    Видът ви необичайно заслепява.

    Настоятелят Фа-бън. Господине, какви са тези думи! Добре, че девойката не може да чуе това. Ако разбере, какво ще си помисли!
    (Хун-нян влиза в залата на Буда.)
    Студентът Джан (пее).

                                    По мелодията „Аудиенция при Сина на Небето”^¹⁹

                                    По главния коридор преминете,
                                    във вътрешните покои я въведете.
                                    Добрите неща ги изпраща небето.

________________

^¹⁷ Лянджоу – погранична област в древността, една от деветте административни области.
^¹⁸ Бяла коприна – бялото е цветът на траура за източните народи.
^¹⁹ Синът на небето – литературно название на императора.

^_____
^₁₆

    Студентът Джан. Аз ще бдя на вратата заради вас, настоятелю. Вие влезте в залата.
    Настоятелят Фа-бън. Господине, това не са думи изречени според правилата на идеалните владетели от древността! Нима не се чувствате виновен пред вратата на постигналия истината^²⁰? Аз съм вече на почтена възраст, как мога да допусна подобно държание?
    Студентът Джан (пее).

                                     Много порядъчно, но крайно неразумно!

    Студентът Джан. Ако не ще го сторите, тогава няма за какво да говорим. (Пее.)

                                     Защо огорчих този Сан-дзан^²¹ от династията Тан?

    Студентът Джан. Не трябва да ме вините, че се съмнявам във вас. (Пее.)

                                     Толкова големи са онези покои.
                                     Как може прислужник да нямат,
                                     а пращат слугиня нещата да устрои?

    Настоятелят Фа-бън. Старата госпожа ръководи строго домочадието. Няма даже един мъж тъдява, който да влиза или да излиза оттам.
    Студентът Джан (настрани). Колко хитро говори плешивецът^²²! (Пее.)

                                    Пред мене вие стоите,
                                    умело спорите,
                                    с глава налитате,
                                    буйно се противите.

    Настоятелят Фа-бън (към Хун-нян). Всичко за помена в храма е напълно готово. Моля, нека Госпожата и младата госпожица да дойдат на петнадесетия ден и да запалят аромати.
    Студентът Джан. По какъв повод?
    Настоятелят Фа-бън. С това богослужение, почтителната дъщеря на първия министър Цуей, иска да се отплати за добротата и любовта на родителите си. И още, това е последният ден на траура по покойния първи министър, в който тя ще свали траурните си одежди.
    Студентът Джан (плаче, декламира).

                                      „О, бедни, бедни, майка и баща,
                                      сред тежкия ви труд родѐн!
                                      За милостта велика искам да се отплатя –
                                      тя като огромното Небе е безпределна”^²³.

(Говори). Даже младата госпожица, едно момиче, се отплаща с цялото си сърце на баща и майка. Аз от няколко години странствам по волята на вятъра и вълните. Откакто родителите ми напуснаха белия свят, не съм пожертвал и една купчинка ритуални пари^²⁴ за тях. Надявам се, че вие, монахо, ще проявите съчувствие – аз също съм приготвил пет хиляди циена.^²⁵ Как

_________________
^²⁰ Постигналият истината – т.е. Буда.
^²¹ Сан-дзан от Тан – познат също и като Сюан-дзан, китайски монах, учен от VII век. От 629 до 645 г. извършва знаменитото си пътешествие до Индия за изучаване на будисткото учение. След завръщането си в Китай донася голямо количество литература и се занимава с превода и популяризирането на произведенията от будисткия канон. Написва книгата „Пътешествие до Индия по времето на Великата Династия Тан”. Разказите на монаха за посетените от него места служат за появата на много легенди, а по времето на династия Мин стават сюжет за прочутия роман „Пътешествие на Запад” от У Чън-ън.
^²² Плешивец – презрително обръщение към будистки монах.

^²³ Безпределна – студентът цитира откъси от петдесет и осмата песен в раздела „Малки оди” (Сяо я) от „Канон на поезията” (Шъ дзин).

^²⁴ Ритуални, жертвени пари – пари от хартия, имитация на истинските, които се изгарят в специални пещи към храмовете и се

посвещават на определени божества при погребения и помени. Подаръците и пари от хартия дават възможност на починалите роднини да живеят по-добре в отвъдното.

^²⁵Циен – стара парична единица. Един циен се равнява на 10 фъна.

____

^₁₇

да внеса моя дял за постна храна и заупокойна молитва за моите родители? Тъкмо и госпожата не е лошо да научи за синовните ми чувства.
       Настоятелят Фа-бън. Фа-цун, нека господинът внесе своя пай.
       Студентът Джан (пита скришом Фа-цун). Ще дойде ли утре младата госпожица?
       Монахът Фа-цун. Отнася се за нейните родители, как няма да дойде?
       Студентът Джан. Тези пет хиляди циена ще се използват на добро място! (Пее.)

По мелодията „Спокойно е навред”

Там, на небето, и на този свят,

   да видя Ин-ин е по-добре от обредния ритуал.
                                     Тя мек нефрит e, топъл аромат^²⁶–
                                   да я прегърна аз не бих посмял.
                                     Мога ли веднъж да я докосна само,
   тогава всички пречки ще се заличат.

    Настоятелят Фа-бън. Елате всички в приемната ми килия да пием чай.
    (Показват, че пристигат там.)
    Студентът Джан. Отивам да се преоблека^²⁷.
    (Излиза, говори.) Момичето обезателно ще дойде. Ще почакам тук, за да я разпитам.
    Хун-нян (сбогува се с наставника, говори). Аз няма да пия чай, боя се, че госпожата ще се чуди защо закъснявам. Отивам да докладвам. (Излиза.)
    Студентът Джан (пресреща Хун-нян, показва с жест, че я поздравява учтиво, говори). Покланям ти се, девойко!
    Хуннян. Безкрайно блаженство за вас, господине!
    Студентът Джан. Не си ли прислужницата на госпожица Ин-ин?
    Хуннян. Защо си хабите силите да питате?
    Студентът Джан. Фамилията ми е Джан, името Гун, второто име Дзюн-жуей и съм родом от Силуо. Роден съм в първия час на седемнадесетия ден от първата луна, току-що навърших двадесет и три години и още не съм женен.
    Хун-нян. Кой ви пита това?
    Студентът Джан. Осмелявам се да запитам, излиза ли често вашата госпожица навън?

Хуннян(ядосано). Господинът е образован и благороден човек, а Мън-дзъ^²⁸ е казал: „Когато дават или получават нещо,
мъжете и жените не трябва да се докосват – това е прилично”. Благородният мъж „сандалите си не поправя в чужд пъпешов бостан, под чужда слива шапката си не намества”^²⁹. Как да не си спомниш думите: „Не гледай това, което не е прилично, не слушай това, което не е прилично, не говори това, което не е прилично, не прави това, което не е прилично”^³⁰. Госпожата, стопанката на дома, е взискателна, строга и целомъдрена. В дома ù „няма дори хлапе пет чъ^³¹ високо,

________________

^²⁶ Мек нефрит e, топъл аромат – поетично наименование на гладкото и нежно тяло и ароматната кожа на красива жена.
^²⁷ Да се преоблека – вид евфемизъм: отивам до нужника.
^²⁸ Мън-дзъ – китайски философ и последовател на Конфуций от IV в.пр.Хр. Книгата му със събрани мисли е част от конфуцианския канон.
^²⁹ Сандалите си не поправя... – да не си помисли някой, че благородникът иска да краде пъпеш или сливи. Откъс от „Благородният мъж” – стихотворение от династия Хан. Смисълът на метафората е: да не предизвика излишни подозрения с поведението си.
^³⁰ Не гледай това, което не е прилично... – Конфуций, „Съждения и беседи” (Лун ю), XII, 1.
^³¹ Чъ – мярка за дължина около 32 см.

____

^₁₈

което да следи за входната врата”³^². Навърши ли момчето дванадeсет-тринадесет години, без да е повикано, не дръзва да влезе във вътрешните покои. Преди време Ин-ин тайно се измъкна от женската половина на дома. Госпожата научи и тозчас привика Ин-ин във вътрешния двор, като я смъмри с думите: „Ти си вече девойка, а излизаш от женската половина, без да питаш. Ако случайно срещнеш гост или млад монах, а той започне скришом да те оглежда, нима не ще се засрамиш?” Ин-ин веднага си призна вината и каза: „От днес ще поправя грешките си и ще започна отначало, втори път не ще допусна опущение.” С родната си дъщеря постъпва по този начин, какво да кажем за мен, скромната ù прислужница? Господине, вие изучавате висшите принципи на владетелите от древността и тачите правилата на Джоу-гун^³³ за добрите обноски. Защо се стараете толкова, ако това не засяга делата ви? За щастие, възможно е аз да проявя снизхождение, но научи ли госпожата за това, в никакъв случай не ще се примири. Отсега нататък, питайте само това, което е уместно да се пита, ако не е – не дрънкайте глупости! (Излиза.)

    Студентът Джан. Наистина, ще се поболея от любовен копнеж! (Пее.)

                                     По мелодията „Навсякъде стражи”

След чутото, в сърцето притаих тревога;
                                     огромна като вис печал сред веждите е сбрана.
                                     Тя каза ми: „Стопанката е целомъдрена и строга;
                                     без там да бъде призован,
                                     кой би посмял в покоите да влезе?”
                                     Мисля,
                                     ако от майчицата властна, трепти в боязън твоето сърце,
                                     госпожице, уви,
                                     не биваше на тръгване да свърнеш към мене ти лице.
                                     Поискам ли от теб да се откажа, как да го направя?
                                     В сърцето ми проникна любовта,
                                     разкъсва вътрешностите страстта.
                                     Ако в сегашния живот е трудно любима да намеря,
                                     в предишния, навярно, палил съм пречупена свещта^³⁴.
                           В момент удобен, ако мога, в ръцете си ще те държа –
                                     сърцето ми утеха да получи,
                                     да бъдеш дар за моите очи.

                                     По мелодията „Детенце лудува”

                                     Ушан^³⁵ бе някога далече, както небесата,
                                     тук, на това място се върнах,
                                     разбирам.
                                     Макар и да стои греховното ми тяло в коридора вит,
                                     душата ми при нея вече се намира.
                                     На самотника мечтите съкровени да изпрати, ще се постарае,
                         но се боя, че майката за тайните ù чувства ще узнае.
                                     Тя от неразумна любов на дъщерята се страхува;
                                     авлигата кори, че си има достоен другар,
                                     пеперудите, че по двойки летят, негодува.

_________________

^³² Което да следи за входната врата... – фраза от доклад на Ли Ми от династията Западна Дзин (III в.). В него той се отказва от длъжност, тъй като в дома му няма кой да го замести в грижите за престарялата му възпитателка.
^³³ Джоу-гун – владетел от рода Джоу, управлявал в княжество Лу през 1122 – 1115 г.пр.Хр.. Син на Уън-уан, по-малък брат и съветник на У-уан, с огромен принос за укрепването на династията Западна Джоу. В детството се отличавал със синовна почтителност и човеколюбие. Приписват му авторството на трактата „Чиновниците на Джоу”, в който разделя чиновниците по техните задължения. В друго съчинение „Закон за управлението” Джоу-гун развива идеята за това, как да се направи управлението на държавата по-удобно за народа.^³⁴ Пречупена свещ – според поверието, ако запалиш пред статуята на Буда счупена ароматна пръчица, означава премеждия, или раздяла с близък човек в бъдещо прераждане.
^³⁵ Ушан – планината У. В подножието си има място с беседка, по-късно с храм, където князът на Чу изживява на сън бурен роман с феята на планината, У която сутрин идва при него като облак, а вечер като дъжд. Образно означава място за любовни срещи. Виж бележка №7 към Второ действие.

____

¹⁹

                                    Пета от заключителните арии

                                    Млада е госпожицата на години,
                                    но е с характер упорит,
                                    Ако можех в прегръдките си да я взема,
                                    случайно срещне ли напудрения Хъ^³^⁶, ще го разглежда до насита,
                                    внезапно види ли Хан Шоу^³⁷, благовонията за него ще отнеме.
                                    Достигнат ли до романтичното събитие нещата,
                                    ще се превърна във внимателен съпруг на дъщерята,
                                    но да възпра страхът от майката, какво да предприема?

                                    Четвърта от заключителните арии

                                    Майката безкрайно назидава.
                                    На несбъднати мечти напразно се отдавам,
                                    че аз, младежът талантлив, на девойка напета прилягам.
                                    Не бива веждите да избледнеят, да закопнее по Джан Чан^³⁸,
                                    пролетните багри^³⁹щом вятър разпилее, да спомни Юан Лан^⁴⁰.
                                    Без да се хваля:
                                    Тя непорочност, сладкодумство, работливост, външност^⁴¹обладава,
                                    аз умереност, почтителност, сърдечност, благост^⁴²притежавам.

                                    Трета от заключителните арии

                                    Спомням за веждите, бегло изписани,
                                    ликът ù леко разкрасен,
                                    изящна шия, с прах благовонен напудрена.
                                    Полата зелена, с мандаринки бродирана,
                                    нозете – златни лотоси^⁴³ прикрива.
                                    Червените ръкави с феникси везани,
                                    пръстите – нежни кълнове бамбук разкриват.
.                                   Не искам да се покажа силен пред нея;
                                    ако захвърли своя чар,
                                    ще го вдигна и мисли безчет ще ме завладеят.

    Студентът Джан. Забравих да се сбогувам с настоятеля.
    (Вижда го, говори.) Осмелявам се да ви попитам, какво става с моята квартира?

_________________

^³⁶ Напудрения Хъ – сановникът Хъ Йен от царство Уей в епохата на Трицарствието (220 – 264). Той имал весел характер и за да е привлекателен за жените, обичал да се гримира и си пудрел лицето всеки ден, въпреки че не играел в театъра. Сравнението се използва в смисъла на млад и красив мъж.
^³⁷ Хан Шоу – виж бележка № 6 от Второ действие. Смисълът на тези метафори е в желанието на студента Джан, Ин-ин да го хареса и да се влюби в него.

^³⁸ Джан Чан – сановник от династията Хан, управител на столичния окръг при император Сюан-ди (91 – 49 г.пр.Хр.). Той толкова обичал красивата си съпруга, сам рисувал веждите.^³⁹ Пролетни багри – символ на любовно желание, копнеж в китайската поезия.
^⁴⁰ Юан Лан, или още Юан Джао, вж. бележката за извора Улин от Първо действие. В тази, и в предната бележка, студентът
Джан загатва за любовния си копнеж към Ин-ин.

^⁴¹ Непорочност, сладкодумство, работливост, външност – според „Книга на ритуалите” (Ли дзи), четирите добродетели при възпитанието на жените.

^⁴² Почтителност, умереност, сърдечност, благост – според Конфуций, „Съждения и беседи” (Лун ю), XII, 1, четирите добродетели на благородния мъж.

^⁴³ Златни лотоси – това сравнение се свързва с малките, изящни нозе, идеал за красота при китайките. Според легендата един владетел от пети век заповядал на наложницата си да ходи по изрязани от злато лотосови цветове, като пригласял: „Цвят на лотос всяка нейна стъпка ражда”. От девети до началото на двадесети век в името на този идеал било широко разпространено пристягане с бинт и осакатяване ходилата на малките момичета, които преставали да растат и се деформирали под триъгълна форма.

____
²⁰

Настоятелят Фа-бън. Край двора на пагодата, близо до западната пристройка, има една стая, много спретната и
уединена, точно вашето място за почивка. Стаята е почистена и оправена току-що, можете да се настаните по всяко време.
Студентът Джан. Връщам се в гостоприемницата, за да се изнеса.

    Настоятелят Фа-бън. Отивам да хапна нещо постно.
    Студентът Джан. Докато сготвите, ще събера багажа си и ще дойда.
    Настоятелят Фа-бън. В такъв случай отивам да приготвя храната, а вие непременно елате. (Излиза.)
    Студентът Джан. Ако бях в гълчавата на хана, щях да прекарвам времето си неусетно и приятно. Преместя ли се в манастира, в място толкова спокойно, тихо, скръбта и самотата как ще понеса? (Пее.)

                                     Втора от заключителните арии

                                     Дворът е дълбок и скришен,
                                     рогозката и моята възглавка са студени,
                                     върху книгите сянката на светилник самотно играе.
                                     За честолюбието в живота дори да бъда възмезден,
                                     нощта безконечна как ще изтрая?
                                     Непрестанно се мятам, не идва сънят;
                                     десет хиляди стонове кратки, въздишки дълбоки имам накрая,
                                     пет хиляди пъти възглавката удрям, по одъра барабаня̀.

                                     Заключителна ария

                                     Тя е прелестна, свенлива, като говорещото цвете^⁴⁴,
                                     топла и нежна като ароматен нефрит^⁴⁵,
                                     Видяхме се за миг, не запомних ясно красивия лик –
                                     остава, брадичка подпрял, спокойно и дълго да размишлявам.

    (Излиза.)

_________________

^⁴⁴ Говорещото цвете – Император Сюан-дзун (712 – 756) с любимата си наложница Ян-гуейфей, се наслаждавали на редките и изключително красиви хилядолистни лотоси в езерото Тай-йе (западно от Забранения град). Тогава императорът посочил Ян-гуейфей на придворните си и казал: „Какво може да се сравни с това цвете, което умее да говори?”. От „Записки за делата на танския император Сюан-дзун”.

^⁴⁵ Ароматен нефрит – Су Ъ (ок. 890 г.) в едно свое съчинение пише: „Император Су-дзун от династия Тан (756 – 762), дарил своя главен евнух Ли Пу-гуо с два нефритови стилизирани елени – бисие, (които служели като амулети и украшения) високи по 1 чъ и 5 цуна (50 см), изработени изкусно, сякаш не от човешка ръка, а техният аромат можел да се усети на няколкостотин крачки”.

____
^₂₁

Трето действие

    Хун-нян (влиза, говори). Върнах се и докладвах на госпожата, сега ще разкажа и на госпожицата.
    Ин-ин. Беше изпратена да попиташ настоятеля, кога ще отслужи помена?
    Хун-нян. Току-що докладвах на госпожата и се тъкмях да съобщя на сестрицата, че на петнадесетия ден от втората луна канят госпожата и тебе, сестрице, да запалите тамян в храма.
    (Смеейки се, говори.) Сестрице, не знаеш, каква забавна история ще ти разкажа. Сиуцаят, когото видяхме онзи ден в храма, днес беше в приемната килия на настоятеля. Той излезе преди мен, чакаше ме отвън, поклони се дълбоко и рече: „Фамилията ми е Джан, името Гун, второто име Дзюн-жуей и съм родом от Силуо. Роден съм в първия час на седемнайстия ден от първата луна, току-що навърших двадесет и три години и още не съм женен”. Питал ли го е някой, сестрице? А той в добавка: „Не си ли прислужницата на Ин-ин? Излиза ли често госпожицата?” Скастрих го, нахоках го, и тогава се прибрах. Сестрице, не знам какво си мисли той? Пълен е светът с такива глупаци!
    Ин-ин (смеейки се, говори). Хун-нян, не трябва да продумваш за това пред госпожата. Вече притъмня. Приготви подноса с кадилницата, да отидем в цветната градина и да запалим няколко тамянови пръчици. (Излизат.)
    Студентът Джан (влиза, говори). Преместих се да живея в манастира, съвсем близо до западната пристройка. От монасите се осведомих, че всяка вечер в цветната градина госпожицата пали благовония. Тази градина е точно до храма. Когато госпожицата излезе аз ще я чакам край ъгъла на стената, близо до камъка от езерото Тай^¹ и поне за кратко ще ù се полюбувам. Монасите от двата коридора са заспали. В дълбоката нощ всичко е спокойно, луната е ярка, вятърът свеж. Ах, какво прекрасно време!
    Наистина: (Декламира.)

                                    Когато съм свободен, за беседа настоятеля в приемната килия навестявам,
                                    щом съм угнетен, към западната пристройка обърнат, ярката луна възпявам.

    (Пее.)   [В тоналност юедяо^²]

                                     По мелодията „Бой на пъдпъдъци”

                                     Безоблачно е небето красиво,
                                     Сребърната река блещука мъждиво.
                                     Въздухът е пълен с лунна светлина,
                                     дворът от сенки на цветя прелива.
                                     В копринените ù ръкави расне хладина,
                                     моминското сърце е предпазливо.
                                     Ослушвам се, привел глава,
                                     на пръсти стъпвам мълчаливо.
                                     Безмълвно, в пълна тишина,
                                     я чакам скришом, търпеливо.

                                     По мелодията „Подреждам лилави цветя”

                                     Чакам я стройна, кокетна,
                                     прелестна, нежна,
                                     тази сестрица Ин-ин.
                                     Първата стража^³ вече отмина,
                                     чезне светът в тишина –
                                     на Авлигата^⁴ в двора направо ще отида.
                                     Ако случайно, в галерията вита, мъчителката моя видя,
                                     в прегръдките ще я притисна зажаднял.
                                     Ще я попитам, защо след къса среща, идва дълга раздяла –
   имаш сянка, но къде е твоето тяло?

__________________
                                                                                                                      ^¹ Камъкът от езерото Тай – Тайху, или езерото Тай, се намира в провинция Дзянсу, в делтата на Яндзъ, третото по големина в Китай. Край това езеро са откривани причудливи по форма и големина варовикови камъни, с които украсявали парковете и градините.

^² Юедяо – първата от седемте типови мелодии по тониката Шан в народната музика на династия Тан.
^³ Първа стража – от 7 до 9 ч. вечерта. В древен Китай, от 7 ч. вечерта до 5 часа сутринта, нощната стража се сменяла на всеки два часа. Смяната се извършвала с удари на барабан, или тръбене на рог. ^⁴ Авлигата – на китайски името на главната героиня Ин-ин означава авлига. В китайската литература авлигата е символ на пролетта, на жълтия цвят, на чистото и мелодично пеене, на нежния и очарователен женски глас и не на последно място, на дружбата и щастливия семеен живот.

____
²²

    (Влиза Ин-ин, следвана от Хун-нян, говори). Отвори страничната врата и изнеси подноса с кадилницата.
    Студентът Джан (пее).

                                    По мелодията „Жълти са листата на банана”

                                    Внезапно чувам как скрипти страничната врата,
                                    ухание на дрехи ветрецът донася, разкрива.
                                    на пръсти повдигнат, внимателно в нея се взирам –
                                    от първата ни среща в лице е още по-красива.

    Ин-ин. Хун-нян, премести кадилницата по-близо до камъка от езерото Тай.
    Студентът Джан (показва, че разглежда Ин-ин, декламира).

                                    Смятам, таз чаровница е от затворничество отегчена –
                                    изхвръкнала е неусетно от лунния дворец^⁵ студен.

(Говори.) Любувам се на малка част от лицето ù, на половината халат, очертаващ нейната снага. Със спуснати ароматни ръкави, безмълвна, с висяща свободно копринена пола, не разговаря. Тя прилича на съпругите от Сянлин^⁶, допрени до червената врата при храма на Шун. Тя е като Чан Ъ^⁷ в нефритената зала^⁸, едва забележима бяла сянка в лунния дворец. Каква красавица! (Пее.)

                                    По мелодията „Закачлива песничка”

                                    Едва сега успявам
                                    изяществото ù да наблюдавам –
                                    от Чан Ъ е по-красива тя, когато ги сравнявам.
                                    Скришом се промъква по цветната пътека.
                                    Мисля, че с нозе такива малки, трудно тя върви пеша.
                                    Лицето на чаровната девойка съблазнява,
                                    как да не примами моята душа?

     Ин-ин. Поднасяй ми благовонията!
     Студентът Джан. Да чуя за какво ще се помоли госпожицата?

Ин-ин. Първата ароматна пръчица е за моя покоен баща – искам скоро в царството небесно да се
прероди! Втората пръчица е за старата ми майка – да живее спокойно и безгрижно! Третата ...

     (Замлъква.)
      Хун-нян. Сестрице, ти не се молиш с тази ароматна пръчица. Аз ще се помоля вместо теб. Искам моята сестрица да си намери по-скоро съпруг и да вземе Хун-нян със себе си!
      Ин-ин (забожда пръчиците в кадилницата, покланя се два пъти, декламира).

                                    Печал и тревоги душата безкрайно раняват,
                                    двата дълбоки поклона всичко това изразяват.

    (Въздиша тежко.)

_________________

^⁵ Лунният дворец – според едни легенди митичен дворец на луната, в който живеят боговете, а според други, убежище на Чан Ъ – повелителката на луната, вж. по-долу.

^⁶ Съпругите от Сянлин – Ъ-хуан и Ню-ин, двете дъщери на легендарния владетел Яо и отдадени за съпруги на владетеля Шун, комуто Яо отстъпва престола си. След смъртта на Шун те не престават да го оплакват в неговия храм, а скръбта им е толкова голяма, че сълзите им пораждат петна по бамбука край река Сян. Оттам идва и легендата за произхода на петнистия бамбук.
^⁷ Чан Ъ – лунната богиня. Според една от легендите първоначално е живяла в небесния дворец на Нефритения император заедно с останалите богове, но била наказана да живее на земята заедно с обикновените хора. Става съпруга на стрелеца И, който като убил девет от изгрелите наведнъж десет слънца и спасил хората от гибел, получил като награда от владетелката на Запада еликсир на безсмъртието. Но Чан Ъ го откраднала от съпруга си, изпила го и отлетяла на луната, като успяла да постигне безсмъртие, но била орисана да живее в самота, лишена от приятелство и любов, в своя студен дворец.

^⁸ Нефритената зала – небесният дворец на боговете.

____
^₂₃

     Студентът Джан. Девойката се облегна на перилата, въздиша дълбоко, изглежда, любовни чувства тя изпитва. (Пее.)

    По мелодията „Прасковката червенее”

                                    В късната нощ мъгла ароматна застила двор необятен,
                                    завеските не движи източния вятър.
                                    Тя поклоните спира, на перилата извити приведена,
                                    няколко пъти дълбоко въздиша.
                                    Ярка е луната, окръглена, сякаш огледало закачено,
                                    облаците леки и тънката мъглица не личат.
                                    Само дим от ухания и човешки дихания,
                                    издигат се, не могат ясно да се откроят.

   (Говори.) Макар че не мога да се сравнявам със Съма Сян-жу^⁹, но виждам, че госпожицата има сходни с Уън-дзюн^¹⁰ помисли и желания. Аз обаче ще изпея на висок глас едно четиристишие, за да видя какво ще каже тя:

                                    Лунното сияние струи, разлива се в нощта.
                                    Сенките на цветята са спокойни в пролетта.
                                    Защо, когато наблюдавам светлата луна,
                                    не мога там да видя богинята в обителта?

     Ин-ин. Някой напява стихове край ъгъла зад стената.
   Хун-нян. Това е гласът на точно този двадесет и три годишен, все още неженен, глупак.
     Ин-ин. Колко изискано и оригинално четиристишие! Хун-нян, ще съчиня едно на същите рими.
     Хун-нян. Вие, двамата, добре си съчинявате стихове.
     Ин-ин (Напевно декламира.)

                                     Отдавна в моите покои живея в самота.
                                     Напразно и бездейно минава пролетта.
                                     Трябва този, що мимоходом стихове реди,
                                     да жали нея, що въздиша тежко в обителта!

    Студентът Джан. Колко бързо отговори тя на моите стихове! (Пее.)

                                     По мелодията „Плешивият монах”

                                     За щастие, в лика на моята мъчителка на куп е красотата,
   и още, остър ум и мъдрост крие тя в душата
                                     На новите ми стихове отвърна мигновено –
                                     слушам, как във всяка дума
                                     излива чувства съкровени.

                                     По мелодията „Повелителят на чудодейните лекове”

                                     В стиховете нейни има чистота
                                     и мелодичност лека –
                                     не напразно с детското име Авлига е тя.
                                     Но ако взаимно се погледнем,
                                     и през стената отговаря ли до заранта,
                                     тогава ще повярвам в мисълта:
                                     „умният обича умния от памтивека”!

      Студентът Джан. Ще се промъкна оттатък стената, за да видя какво ще каже тя. (Пее.)

                                      По мелодията „Сипаничавият момък”
                                      Повдигам халата копринен, за да премина,

      Ин-ин (забелязва студента.)

тя към менe, с усмивка на лице, приближава.

      Хун-нян. Сестрице, там има някой. Да се прибираме у дома, госпожата може да ни нахока.
      (Ин-ин гледа назад, докато двете излизат.)
      Студентът Джан (пее).

                                       Хун-нян е безсърдечна, да ми помогне не желае,
                                       заповедите, допускам, строго изпълнява.

                                       Реприз по същата мелодия

                                       Внезапно шум тревожен чувам –
                                       нощуващи птици пляскат с криле, за миг изхвърчават.
                                       Цветните стъбла трептят, сенките танцуват,
                                       безредно капят цветовете, пътеки заличават.

_________________

^⁹ Съма Сян-жу (179 – 118 г.пр.Хр.) – прочут поет от династията Хан. Веднъж бил поканен на угощение в дома на Джуо Уан-сун, богаташ от Съчуан. В разгара на пиршеството Сян-жу предложил да посвири на цин (китайски струнен музикален инструмент, разновидност на цитрата).
^¹⁰ Джуо Уън-дзюн – красивата дъщеря на домакина и отскоро вдовица, слушайки зад паравана и запленена от мелодиите, които свири поетът, се влюбва и още същата нощ избягва с него в Чънду. Там те заживели в голяма бедност, но щастливо, въпреки гнева на бащата, който отначало лишил дъщеря си от зестра, но по-късно ù простил, като разрешил на младите да се оженят и ги дарил богато.

____
_²⁴

    Студентът Джан. Девойко, ти си отиде, тука наказан оставам! (Пее.)

                                    По мелодията „Предачката на коприна”

                                    Росата, студена и бистра, зеления мъх изостави.
                                    Ярко бяла лунна светлина през цветята се пресява.
                                    През деня самотен и скръбен, напразно боледувам,
                                    тази нощ за теб отново ще тъгувам.

                                    По мелодията „Радост в източната равнина”

                                    Завеската е спусната,
вече е залостена вратата.
                                    Преди малко тихо въпрос ù зададох,
                                    отвърна ми тя шепнешката.
                                    Втора стража е вече – свеж е вятърът, ярка луната.
                                    Заедно с нея тъжим:
                                    Тя няма щастието да се сближим,
                                    нещастен съм аз от съдбата.

                                    По мелодията „Снопче памук”

                                    Време е да се върна обратно –
                                    дълго останах в празния двор.
                                    Вятърът бамбукови върхари разлюлява,
                                    облаци дръжката на Черпака^¹¹ раздвояват.
                                    Ох! Тази нощ със четири звезди^¹², самотна и унила,
                                    ако към мене тя е безразлична, що да сторя?
                                    Макар че чувствата си с ъгълчето на очите изразява,
                                    мълчат за тях устата,
                                    разбират се сърцата.

    Студентът Джан. Какъв ли сън през тази нощ очите ще споходи? (Пее.)

                                    По мелодията „Припряният глупак”

                                    Светилник, на поставка ниска, синкаво мъждее,
                                    параван насреща, изоставен, стар.
                                    пламъкът на светилника е мътен,
                                    не мога да бленувам за нея.
                                    Вятър през решетесто прозорче влиза със свистене,
                                    кара ивиците от хартия^¹³ да плющят.
                                    На възглавката лежа самотен,
                                    загърнат в юргана, вглъбен.
                                    Дори човек да е безчувствен и суров,
                                    той също ще усети възхита и любов.

                                    Реприз по същата мелодия

                                    Не мога да роптая,
                                    да мразя не бива,
                                    седя неспокоен,
                                    тревожно заспивам.
                                    Но ще дойде ден, когато
                                    между цветя блестящи, скрити под върбата^¹⁴,
                                    под балдахин, като мъглица нежен,
                                    зад параван със облаци от слюда украсен,
                                    и на нощта дълбока в тишината,
                                    в любов и вярност ще се закълнем:
                                    да бъдат вечни те като морето, планината.
                                    Във времето за романтично и щастливо празненство,
                                    венчалният обред ще бъде най-прекрасен,
                                    изпълнена със щастие ще бъде любовта,
                                    а в изрисуваната спалня ще разцъфти страстта.

                                    Заключителна ария

                                    Този ден, на случая чудесен, сега е уяснен –
                                    доказа го явно един стих долетял.
                                    В мечтите повече не диря вратите на двореца,
                                    ала ще чакам под прасковата разцъфтяла^¹⁵.

    (Излиза.)

_________________

^¹¹ Черпак – съзвездието Северен Черпак, китайското наименование на Голямата мечка.
^¹² Четири звезди – в този израз има игра на думи. Йероглифът син, освен звезда, означава и мерна единица равняваща се на два и половина фъна. Четири звезди, тоест, звездите от Северния Черпак, които облакът не е затулил, или още четири сина, се равняват на десет фъна, което означава нещо изцяло, напълно, на сто процента.
^¹³ Ивици от хартия – преди изобретяването на стъклото, прозорците били обличани с хартия или коприна.
^¹⁴ Между цветя блестящи, скрити под върбата – обикновено този израз в китайската литература е с еротичен подтекст, в случая студентът се надява, че някой ден ще има щастлива връзка с Ин-ин, която ще завърши с брак.
^¹⁵ Под прасковата разцъфтяла – в юанските драми този образ означава мястото за тайна среща на влюбените.

____
^₂₅

                             Четвърто действие

    (Влиза настоятелят Фа-бън, следван от монаха Фа-цун, говори). Днес е петнадесетият ден от втората луна. Започва заупокойната служба в храма – нека монасите да засвирят на ритуалните инструменти^¹. Покани госпожата и младата госпожица да запалят благовония. Ако госпожата още не е пристигнала, повикай отначало господин Джан да стори това. Може би госпожата ще попита за него, ще ù отговоря, че е мой роднина.
    Студентът Джан (влиза, говори). Днес е петнайстият ден от втората луна. Монахът ме покани да запаля благовония в храма, нужно е само да отида веднъж. (Пее.) [В тоналност шуандяо^²]

                                    По мелодията „Песента на пролетните води”

                                    Високо над двореца на Брахма^³ е луната окръглена,
                                    благовеща мъглица обвива керемидите зелени.
                                    Облачен покров създава димът благовонен,
                                    сякаш шум от прибой са молитвите четени.
                                    Сенките на знамената трептят,
                                    всички дарители тук се тълпят.

                                    По мелодията „Спирам коня и се ослушвам”

                                    Звуци на чинели, на барабани –
                                    като пролетен гръм в ъглите на храма кънтят.
                                    Молитви към Буда, звън на камбани –
                                    сякаш борови връхчета в буря дъждовна трептят.
                                    Стар монах на знатната врата да чука, не е разрешено –
                                    Хун-нян докладва навярно извън прозорчето замрежено.
                                    Тъгуват и страдат ненаситно очите,
                                    щом я зърна, ще я гледам до насита.

     Студентът Джан (съзира настоятеля Фа-бън.)
     Настоятелят Фабън. Господине, моля, запалете благовония пръв, възможно е госпожата да попита, кажете, че сте мой роднина.
     Студентът Джан (пали благовония.) (Пее).

                                     По мелодията „Опиянен от пролетния вятър”

                                     Дълголетие желая на всички хора по земята,
                                     свободно да се скитат покойниците в небесата.
                                     На моите предци, заради душите,
                                     пред трите съкровища^⁴ се прекланям,
                                     моля се тайно, паля аромати знаменити.
                                     Искам да не е толкова лоша Хун-нян,
                                     госпожата тревожно да не се суети,
                                     да не бъде проклето домашното куче.

    Студентът Джан. О, Буда! (Пее.)

                                      Нека тайните срещи скоро с успех да приключат!

__________________

^¹ Ритуални инструменти – различни видове музикални инструменти като камбани, звънчета, барабани, чинели, дайрета, тръби и т.н, използвани в обредите на будистките храмове.
^² Шуандяо – четвъртата типова мелодия по тониката Шан.
^³ Дворецът на Брахма – наименование на будистки храм или манастир.
^⁴ Трите съкровища – Буда, Дхарма – учението на Буда, Сангха – общността на монасите, практикуващи това учение.

^_{_____}
^₂₆

    Старата госпожа (влиза, следвана от Ин-ин, говори). Настоятелят ни покани да запалим благовония, да вървим, госпожице!
    Студентът Джан (зърва ги, говори на Фа-цун). Ще бъда откровен пред тебе, тя е богиня слязла от небето!
    Монахът Фа-цун. Този студент за втори път казва това.
    Студентът Джан (пее).

                                    По мелодията „Падаща дива гъска”

                                    Казвах, напуснала е красива богиня свода лазурен.
                                    Всъщност, да се помоли, желаната девойка се яви.
                                    Моето тяло от болести и от печал е съкрушено –
                                    пред външността ù падат градове, рухват държави^⁵.

                                    По мелодията „Триумфална песен”

                                    Устните алени – вишна узряла,
                                    носът напудрен – изящен нефрит,
                                    лицето – крушов цвят светлобял,
                                    станът – гъвкав като върбите.
                                    Пленителна и съблазнителна,
                                    ликът изпълнен с красота!
                                    Грациозна и стройна,
                                    чаровница цяла е тя!

    Настоятелят Фа-бън. Смея ли да кажа една дума на госпожата? Имам един роднина, сиуцай, рядко начетен, но след смъртта на родителите не е имал възможност да им се отплати. Той ме помоли да донесе малко постна храна, за да почете тяхната памет. Веднага се съгласих, но се страхувам, че госпожата ще ме порицае.
    Старата госпожа. Настоятелю, вашите роднини са и мои. Пратете го при мен, за да го видя.
    (Студентът Джан се покланя на старата госпожа.) (Монасите гледат към Ин-ин и се подсмиват.)
    Студентът Джан (пее).

                                     По мелодията „Фалшив напев”

                                     Настоятелят, макар и остарял,
                                     я гледа втренчено от своя трон.
                                     Монахът, напяващ името на Буда, наистина е оглупял –
                                     зазяпан, Фа-цун по главата бие, вместо бронзовия гонг.

_________________

^⁵ Падат градове, рухват държави – този израз се употребява широко като метафора на изключителна женска красота. В „Канон на поезията” (Шъ дзин), в раздел „Велики оди” (Да я), в песен 264 (III.III.10) „Вдигам поглед към небето”, се казва: „Мъдрецът крепостни стени издига, а мъдрата жена ги разрушава”. В откъс от стихотворението на Ли Йен-ниен – придворен поет на император У-ди от династията Хан – „Красавица на север има” е написано:

                                       Красавица на север има,
                                       една е, няма равна на света.
                                       Погледне ли еднажди, падат градове,
                                       погледне ли дважди, рухват държави.

____
^₂₇

                                       По мелодията „Песен за чистата вода”

                                       Стари и млади,
                                       изискани, недодялани;
                                       всички в такава безредица –
                                       празникът на Фенерите^⁶ тя надминава.
                                       Красива и чаровна девица,
                                       достойна врагиня^⁷ за мене;
                                       бои се да я наблюдават –
                                       поглежда скришом, с очи насълзени.

                                       По мелодията „Скършена клонка канела”

                                       Това ме развълнува и смути,
                                       трудно сподавям чувствата си във душата.
                                       Плачът ù – чуруликане на авлига сред висока гора,
                                       сълзите ù – капки роса по клонките на цветята.
                                       На наставника е трудно да се подражава –
                                       съчувствието на лицето да скрие успява.
                                       Но монахът, удрящ каменния гонг, е разстроен,
                                       слугата, добавящ ароматите, е неспокоен.
                                       Пламъчета на свещи от вятъра трептят,
                                       облаци от благовонна мъглица летят.
                                       В Ин-ин се взирам с копнения –
                                       догарят свещите,
                                       изчезват ухания...

    Настоятелят Фа-бън. Вятърът изгаси светилниците.
    Студентът Джан. Аз ще ги запаля и ще сложа малко аромати.
    Ин-ин (към Хун-нян). Този студент е бил зает през цялата нощ. (Пее.)

                                       По мелодията „Цветя върху брокат”

                                       С външност елегантна и красива,
     на свойта младост в пролетта;
                                       по нрав е умен, находчив,
                                       и несравним в учеността.
                                       Полюшва тялото, в различни стойки позира,
                                       пред нас снове и елегантност демонстрира.

    Хун-нян. Предполагам, че този студент... (Пее.)

                                       Реприз по същата мелодия

                                       Когато притъмня,
                                       както и през деня,
                                       край прозореца шумоля.
                                       Щом легнал е да спи,
                                       сред купчината книги вечерта,
                                       навярно тежко е въздишал –
                                       какво е изтърпял до утринта?

_________________

^⁶ Празникът на фенерите – отбелязва се на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар, в нощта на първото пълнолуние след Празника на пролетта. Традицията да се почитат фенерите е възникнала през II в.пр.Хр,. при династията Западна Хан, и е много популярен в цялата страна. В нощта на празника в много градове се организират изложби с разноцветни фенери в различни стилове; в селата хората се забавляват с фойерверки, ходене на кокили, танци на драконовите фенери, танцът на лъва, масовият селски танц Янгъ и люлеене на люлки. Хората се гощават със сладки пелмени и сладки топки от лепкаво оризово тесто със захарен пълнеж, които символизират събирането на семейството.
^⁷ Врагиня – поредната хумористична антифраза за любима и желана девойка.

____
_²⁸

    Студентът Джан. Младата госпожица внимателно ме наблюдава. (Пее.)

                                    По мелодията „Ясписова флейта”

                                    По чувствата, изтеглени на веждите в края,
                                    тя за настроенията ми знае.
                                    По тъгата в сърцето посята,
                                    за любовните ù мисли гадая.
                                    Безкрайно огорчен съм вече!
                                    Дан-дан – отеква клепалният^⁸ ек,
                                    монасите отново силно крещят,
                                    послушниците остро свирят;
                                    не ми отнемайте любимия човек^⁹!

    (Настоятелят Фа-бън и монасите се подсмиват.) (Звучат обредните музикални инструменти, настоятелят разклаща ритуално звънчето и напевно чете молитва, изгарят се жертвени пари.)
     Настоятелят Фа-бън. Развидели се. Моля госпожата и младата госпожица да се приберат в дома си.
     Студентът Джан. Нямаше да е зле отново да извършим обреда. Уви, отпращат ме оттук!   (Пее.)

                                     Заключителна ария по мелодията „Неразделните патици”^¹⁰

                                     Безсърдечен по-добре, отколкото сърце да притежаваш.
                                     „Бездушният – богатия на чувства огорчава”^¹¹.
                                     Цялата нощ бях изтерзан;
                                     луната вече се стопява,
                                     отеква камбана
                                     и петел пропява.
                                     Наистина, красавицата си тръгна припряно,
                                     заупокойната служба приключи рано.
                                     От мястото на обреда всички се разпиляват,
                                     веднага по домовете се връщат дори;
                                     нахалост аз съм неспокоен до зори.

    (Всички излизат.)

                                     Заключение по мелодията „Предачката на коприна”^¹²
                                     Ако с вида си засрамва цветята или засенчва луната^¹³,
                                     неизбежно, от офицери и войници, ще изкорени злината.


    Главна сцена на първата част:

                                      Старата госпожа отдъхва в покоите през пролетта,
                                      Нейната дъщеря Цуeй Ин-ин пали аромати вечерта.

    Пълно заглавие на първата част^¹⁴:

                                       Младата Хун-нян за помена информира,
                                       Джан Дзюн-жуей е неспокоен в манастира.

_________________

^⁸ Клепало, клепален ек – относно музикалния инструмент юнбан в будистките храмове. Това е тежка и висяща плоска метална отливка, подобна на клепало, във формата на облак и служи за събиране на богомолците.
^⁹ Любимият човек – Джан е огорчен, че заупокойната служба завършва и това го лишава от шанса да се наслаждава на Ин-ин.^¹⁰ Неразделните патици – патиците мандаринки от вида Aix galerculata, които живеят винаги по двойки, не сменят партньорите си, символизират съпружеската вярност и са често използван поетичен образ в китайската литература и живопис.^¹¹ Богатия на чувства огорчава – цитат от стихотворение на знаменития поет Су Шъ (1037 – 1101). Студентът Джан намеква за поведението на монасите по време на помена.     ^¹² Заключение по мелодията... – двустишието служи за връзка и подсказва сюжета на следващата част от пиесата.

^¹³ Засрамва цветята, засенчва луната – поредният идиом в пиесата, загатващ за женствеността и хубостта на две от четирите велики красавици на древността. Според преданието, Дяо-чан от династията Източна Хан, се любувала на луната, когато подухнал ветрец и облак засенчил луната. Бащата на девойката за да я прослави, вредом започнал да разказва, че блясъкът на луната не може да се сравни с бляскавата красота на Дяо-чан и затова облакът я скрил. Според друго предание Ян- гуейфей от династия Тан, се любувала на цветята в градината и оплаквала съдбата си. Когато ги докосвала, те свеждали стебла и събирали цветовете. Една прислужница видяла това и докладвала на една от съпругите на императора, че пред красотата на Ян-гуейфей цветята се навеждат засрамени. Повече за нея в бележка №3, Втора част, Първо действие.
^¹⁴ Главната сцена и пълното заглавие са изразени в две паралелни фрази, с които завършва всяка част на пиесата.

____
^₂₉

Втора част

Цуeй Инин слуша цитра през нощта

Първо действие

(Влиза Сун Фей-ху и открива действието).
Сун Фей-ху. Фамилията ми е Сун, името Бяо, второто име Фей-ху. Сега, при владичеството на император Дъ-дзун, Поднебесната е в размирици. Тъй като главнокомандващият Дин Уън-я управлява зле армията се отделих и начело на петхилядна войска охраняваме моста над Реката^¹, плячкосваме ценностите и покъщнината на простолюдието. Неотдавна научих, че Ин-ин, дъщерята на покойния първи министър Цуей Дзюе, има черни сключени вежди, нежно и красиво като лотос лице, което събужда влечение. Пред нейната външност „падат градове, рухват държави”^², има лице като на Си-дзъ^³ и Тай-джън^⁴. В този момент е отседнала в манастира Всеобщо спасение, който се намира в окръг Хъджун. Мисля си, че сега, когато се прибягва към силата на оръжието и главнокомандващият не действа правилно, защо единствено аз да бъда безкористен? Офицери и войници, слушайте заповедта ми: всички пръчиците захапете^⁵ и конете заюздете – още тази нощ ще настъпим към окръг Хъджун! Ако отвлека Ин-ин за моя жена, това ще сбъдне мечтата на целия ми живот!

    (Излиза.)
    Настоятелят Фа-бън (влиза разтревожен, говори). Кой би помислил, че Сун Фей-ху начело на пет хиляди бунтовници ще обкръжи манастира? Те удрят гонгове и бият барабани, развяват флагове, надават бойни викове и искат да похитят госпожица Ин-ин за жена на Сун Фей-ху. Не смея да се бавя повече, ще трябва веднага да известя госпожата.
    (Излиза.)
    Старата госпожа (влиза изплашена, говори). Какво ще правим сега? Трябва да отидем с настоятеля в спалнята на дъщеря ми, за да обсъдим този въпрос.
    (Излиза.)
    (Влиза Ин-ин, следвана от Хун-нян, говори). Откакто видях студента Джан, душата ми се развълнува, нямам настроение, почти не ям и не пия. От раздялата съм така опечалена, а и пролетта е вече към края – колко съм подтисната и огорчена!
    (Декламира.)
                                     Влюбеният, в стих прекрасен, луната нощна обожава.
                                     Цветовете падат, източния вятър безмълвно укорявам.

__________________
^¹ Реката – река Хуанхъ, Жълтата река.

^² „Падат градове, рухват държави” – вж. бележка №5, I част, 4 действие.
^³ Си-дзъ, или още Си Шъ, първата от четирите велики красавици на Китай. Живяла в периода „Пролети – Есени". Красотата и била толкова голяма, че рибите, щом я видели, забравяли да плуват и потъвали. Владетелят на царство Юе измислил коварен начин да победи царство У, като подарил Си Шъ на неговия владетел. Той бил до такава степен запленен от красотата на наложницата, че престанал да се грижи за държавните дела и да се вслушва в съветите на приближените си, дори убил и най-добрия си военачалник. Мощта на царство У отслабнала и скоро войските на царство Юе го завладели.
^⁴ Тай-джън – прозвище на най-известната красавица от древността Ян Ю-хуан, или още Ян-гуейфей. Гуейфей, в превод "скъпоценна съпруга" е ранг, който танският император Сюан-дзун (712 – 756) присъжда на своята любима фаворитка Ян. Тя има изключително влияние над императора, обгражда го със свои роднини и чрез тях фактически управлява страната. Смята се, че е главна виновница за метежа на тюркския военачалник Ан Лу-шан и гражданската война в Китай, която взела милиони жертви. В 756 г. Сюан-дзун бил детрониран, а Ян-гуейфей екзекутирана.
^⁵ Пръчиците захапете – похват на китайците за безшумно придвижване по време на военен поход.

^____
^₃₀

   (Пее.) [В тоналност сиенлю]

                                    По мелодията „Осем такта в песен за Ганджоу”

                                    Душата ми е вече сломена,
                                    подтисната и унила слабея –
                                    как ще преживея свършека на пролетта?
                                    Копринените ми одежди големеят –
                                    колко пъти в здрача ще чезна в самота?
                                    Благовонен дим се вие в стил джуан^⁶, завеските не са навити,
                                    дъждът почуква крушовия цвят, здраво са залостени вратите.
                                    На перилата мълчаливо се подпирам,
                                    в далечината, в плаващите облаци се взирам.

                                    По мелодията „Дракон размътва реката”

                                    Падат цветовете в боен строй,
                                    във вятъра плават венчелистчета безброй,
                                    и наистина това ме огорчава...
                                    Езеро видях в съня си^⁷ рано заранта,
                                    сбогувам се край цветната ограда с пролетта;
                                    върбов пух полепва като сняг по прашеца на крилете пеперудени,
                                    лястовици носят ароматна кал от прахта на цветове отронени.
                                    Кратки са чувствата ми към пролетта,
                                    а върбовите клони са дълги, като нишки копринени.
                                    От сенки на цветя разделени, той е далече, по-близо е краят на света.
                                    На златиста пудра от Шестте династии^⁸ изчезна аромата,
                                    Изтощена е на Трите Чу^⁹ жизнеността...

     Хуннян. Сестрицата е нажалена, ще пропия завивката с благовония, да поспи мъничко.
     Инин (пее).

                                    По мелодията „Полски щурец”

                                    Студена е завивката с птици рибарчета^¹⁰везана
                                    и ме притиска върху постелята тъкана.
                                    Не я пропивай с уханията на мускус и на орхидея;
                                    дори да я пропиеш с аромата най-мечтан,
                                    нежност и утеха предпочитам.
                                    От стихове изящни, в торбичка от брокат^¹¹, бях снощи изкушена,
                                    с човека от Нефритената зала^¹² е трудно днес да се сближим.
                                    Седя неспокойна през цялото време,
                                    сънят ми е нетраен.
                                    Бих искала да навестя места неповторими,
                                    но съм толкоз нажалена.
                                    Скитам се безцелно, угнетена.
                                    смутена и объркана заспивам всеки ден.

_________________

^⁶ Стил джуан – димът от ароматите се вие подобно на йероглиф в калиграфски стил на уставното писмо джуан.

^⁷ „Езеро видях в съня си" – препратка към стихотворението на Сие Лин-юн (385 – 433) „Изкачих кулата край езерото”. В него: „Край езерото поникна пролетната трева, в парка по върбите се боричкат пеещи птици”, е описана бързо отиващата си пролет.
^⁸ Шестте династии – общо название на шест династии в периодите на Трите династии (220 – 280), династия Дзин (265 – 420), Южни и Северни династии (420 – 589), в случая поетичен образ на разкош, на изящество и великолепие.
^⁹ Трите Чу – название на всички земи на царство Чу в Южен Китай по времето в периода "Пролети–Есени", което се деляло на Западно, Източно и Южно Чу и подсказва за душевните, моралните сили и енергията на хората от Чу. Последните два стиха говорят за нежеланието на Ин-ин да се грижи за своята красота и депресията, в която е изпаднала.
^¹⁰ Рибарче – символизира красота, достойнство, спокойствие, скромна и склонна към усамотение натура.
^¹¹ Стихове изящни в торбичка от брокат – има предвид красиви, спонтанно написани стихове. Според легендата, поетът от династия Тан, Ли Хъ (790 – 816), всеки ден се разхождал на кон, следван от слуга с брокатена торбичка през рамо и когато му хрумвали стихове ги записвал, пъхал ги в торбата, а вечер, в дома си, съставял стихотворения от тях.
^¹² Нефритената зала – образно за бележити учени и литератори. Първоначално, при секретаря на първия министър имало Управление на Нефритената зала, по-късно, в X век, през династия Сун, така наричат академията Ханлин, която избира най-добрите учени, литератори и поети. През династията Юан така наричат всички учени.

^____
_³¹

                                     По мелодията „Радост в Поднебесната”

                                     О, Хун-нян!
                                     Предпочитам да лежа по очи и да дремя на
                                     възглавка от русалкова коприна^¹³.
                                     Но когато изляза от моите покои,
                                     твоята сянка до мен да стои.

      Хун-нян. Тези неща не ме засягат. Госпожата ми заповяда да те следвам навсякъде, сестрице.
      Ин-ин. Госпожата, моята майка е наистина отегчителна! (Пее.)

                                     През цялото време тя ме възпира;
                                     млада слугиня усърдно ми слугува,
                                     госпожата изкъсо ме контролира –
                                     честта да не изгубя се страхува.

Хун-нян. Сестрице, никога до сега не си била толкова отчаяна, без настроение. Откакто видя студента, усещам безпокойство в сърцето ти. Как ще постъпиш обаче?

                                      По мелодията „Песен за Нуо-джа”^¹⁴

                                      Срещнех ли непознати преди,
                                      ядосвах се бързо, смутена;
                                      когато гостенин съзирах,
                                      отстъпвах назад мигновено.
                                      Но откакто зърнах този мъж,
                                      близък го усетих изведнъж.
                                      Стиховете му от снощи не мога да забравя –
                                      съгласно неговите рими,
                                      оригинални стихове във отговор съставих.

________________

^¹³ Русалкова коприна – в една легенда се разказва за подводни жители – племето на русалките,
плачещи с бисерни сълзи, тъчащи най-фини и тънки и прозрачни копринени платове 鮫綃 – дзяосяо, които не се мокрят от водата и не гният. Често срещано определение за изящна и ефирна коприна в китайската поезия.
^¹⁴ Нуо-джа, Нъ-джа – едно от божествата-закрилници първоначално в Будистката, по-късно в Даоиската митология.

____
^₃₂

Следва продължение...