吳承恩

《西游记》  第一回                                                 От първа глава на романа "Пътешествие на запад"


一派白虹起                                                              Бяла дъга, безконечно извита,    
千尋雪浪飛                                                              в безчет белоснежни пръски лети.
海風吹不斷                                                              Морският бриз непрестанно повява,
江月照還依                                                              от луната огряна реката блести.

冷气分青嶂                                                              Леден въздух разделя скалите зелени,
余流潤翠微                                                              пръски лазурния склон овлажняват.        
潺敖名瀑布                                                              Тътне и буботи глухо водопада,
真似挂帘帷                                                              завеса спусната наподобява.

                                                                                   ..........................................................................

爭名奪利幾時休                                                      Кога ще престанe да гони богатство и слава? 
早起遲眠不自由                                                      Улисан, късно заспива, рано трябва да става.
騎着驢騾思駿馬                                                      Магарета, мулета язди, но мисли за бързи коне.
官居宰相望王侯                                                      Първи министър, да стане император се надява.

只愁衣食耽勞碌                                                      Кахърни за хляб и одежди, на тежък труд се отдават. 
何怕閻君就取勾                                                      Не се ли боят, да ги сграбчи Йен-дзюн^¹ приближава.
繼子蔭孫圖富貴                                                      Богатство и знатност осигурили в наследство,
更無一個肯回頭                                                      назад да погледнат, изобщо не се осмеляват.

_________________

^¹ Йен-дзюн - върховен съдия на преизподнята.