У ДЗИН-ДЗЪ (1701

У ДЗИН-ДЗЪ (1701 – 1754)

吳敬梓

《儒林外史》                              От "Неофициална история на конфуцианците"

                                                                               Първа глава

     Встъпление, което разкрива основния смисъл чрез живота на един знаменит човек, станал отшелник


        Хората по различни пътеки в живота вървят;
                                  предводител, министър, дори и безсмъртен,
                                  иска да стане всеки посредствен човек.
                                  Династии вдигат се, гинат, след утрото пак свечерява.
                                  От предишни царства речният вятър дървета поваля.

                                  На богатство и почит, заслуги и слава не се уповавай;
                                  духовните сили щом пропилееш докрай,
                                  на времето стремглавия бяг разпиляваш.
                                  Опиянен, след трите чаши непрецедено, мътно вино,
                                  знаеш ли окапалият цвят, къде с потока ще отплава?

Това стихотворение от поетичния вид цъ^¹, е предмет на дълги разговори между старците. Само че упоменатите "богатство и почит, звания, слава" са несъществени неща. Въпреки всичко, обикновените хора са готови да пожертват живота си в стремежа към учени звания. Щом ги сграбчат, разбират, че те са безвкусни, както при дъвченето на восък. От древността до наши дни, колцина са в състояние да проумеят това?
Макар че това е така, разказват, как някога, в края на династия Юан^², се родил един особено прям и честен човек. Фамилията му била Уан, а името Миен^³. Живеел в селце от околията Джудзи. Когато бил на седем години, бащата починал, но майка му се заловила с шиене и дала възможност на сина си да посещава селското училище.

__________________

^¹ Цъ – жанр от китайската класическа поезия, който възниква през втората половина на 8 век, върху основата на народното песенно творчество и достига своя разцвет през 11 – 12 век. Първоначално стиховете се създават като песенно-романсов текст по мотив на повече от 800 мелодии. Мелодията предопределя размера, редуването на тоновете, дължината на строфите и римата. Стиховете са основно с пейзажен или интимен характер, но в произведенията на Су Шъ, Син Ци-дзъ и др. звучат философски и граждански мотиви.
^² Династия Юан – императорска династия управлявала Монголия и Китай (1271 – 1368, в Китай от 1279 г.), основана от монголския хан Кубилай.
^³ Главният герой на встъплението е действителна личност. Уан Миен (1287 – 1359) бил родом от Джудзи, провинция Джъдзян и живял в последните десетилетия на династия Юан. Той бил не само влиятелен поет, но и художник-новатор, който маркирал нови пътеки в традиционната живопис при изображенията с туш на сливовите цветове. Неговите поеми изразяват негодуванието към владетелите на монголската династия, а картините със сливов цвят също изразявали чувствата му. Той предпочитал да изобразява цвета на дивите сливи от пустошта, пред култивираните, което било метафора, използвана да отхвърли мирогледа на учените-педанти. В последните си години се оттегля в планината Дзиули, провинция Шаосин. Построява си дом, който нарича „Сливов цвят”. Занимава се със земеделие, развъжда риба, но завършва дните си в нищета.

____
¹

   Полека-лека изминали три години и Уан Миен станал на десет. Майка му го повикала при себе си и продумала:
   – Сине! Не искам да ти попреча. Но откакто останах вдовица, след смъртта на баща ти нямаме никакви доходи, само разходи! Годината не е добра, дървата и ориза отново поскъпнаха. Ето, вехтите ни дрехи и малкото стара покъщнина заложих, продадох... С шиене изкарвам пари, за да преживеем, как да осигуря твоето учение? Сега не може да се направи нищо друго, освен да те цаня да пасеш бивола на съседа. Всеки месец можеш да получаваш от него няколко циена^³ сребро, винаги ще имаш готова храна. Ще трябва да започнеш от утре.
    – Правилно, майко! – отвърнал Уан Миен. – И без това ми е скучно в училище, ще съм по-доволен да паса съседския бивол. Ако искам да уча, мога, както преди, да си нося няколко книги за четене.

Още същата нощ въпросът бил решен. На другия ден двамата отишли в дома на съседа Цин. Старият Цин ги поканил да закусят, след което извел бивола и го предал на Уан Миен. Посочил отвъд портите и рекъл:

– На два хвърлея със стрела^¹ от входа се намира езерото Цимао^². Бреговете му са покрити със зелена трева. Биволите на цялото село пладнуват там. Има и десетки плачещи върби, които не можеш да обгърнеш. Под тях е доста сенчесто и прохладно. Когато биволът ожаднее, веднага го заведи при езерото. Синко, играй си само на това място, не се отдалечавай. Аз ще те храня два пъти на ден с достатъчно ориз и туршия. Освен това, всяка утрин, ще ти давам по два циена за лека закуска. Само работи усърдно, не мързелувай!

Майката благодарила за положените грижи и понечила да си отиде. Уан Миен я изпроводил до вратата. Там тя пооправила дрехата му и казала това, което било на сърцето ù:
– В този дом трябва да внимаваш. Не предизвиквай хорските одумки. Излизай рано сутрин, прибирай се в здрач. Ще се тревожа, докато те чакам!

Уан Миен обещал и майка му, криейки сълзите, си тръгнала. От този момент Уан Миен останал да пасе бивола в дома на Цин. Всяка вечер се връщал в къщи, при майка си, да пренощува. Когато при Цин приготвяли солена риба или пушено месо и му давали да яде, той завивал парчето в лотосов лист и го занасял на майка си. С монетите за закуска, които му отпускали всеки ден, Уан Миен не си купувал храна. Спестявал ги един-два месеца и в свободното време отивал в селското школо. Там се срещал със скитащите книжари, от които купувал няколко стари книги. Всеки ден, когато привържел бивола за колеца, сядал под върбовите сенки и четял.
Бързо, като щракване с пръсти, изминали три-четири години. Уан Миен четял и осъзнавал истината за нещата. В един тягостен ден, когато зреели сливите^⁴, Уан Миен се уморил да пасе бивола и седнал в зелената трева. В един момент гъсти облаци покрили небето и се излял проливен дъжд. После черните облаци просветлели по краищата и постепенно се разсеяли. Слънчевите лъчи озарили в аленочервено цялото езеро, а крайбрежните хълмове в тъмносиньо, виолетово и зелено. Измитите от дъжда клони на дърветата прелестно се зеленеели. В езерото имало десетина лотосови цветове, прозрачни капчици вода се стичали от пъпките и се търкаляли като перли по листата. Както ги гледал, Уан Миен си помислил: „Древните казвали: – Пейзажът е като прекрасна картина и човекът се слива с нея”. Наистина е вярно! Жалко, тук няма нито един художник, който да нарисува тези няколко лотосови стебла. Щеше да бъде забавно! И продължил да размишлява: – В Поднебесната^⁵ няма нещо, което човек не е способен да научи. Защо да не ги нарисувам аз?”

________________

^¹ Два хвърлея със стрела – приблизително двеста-триста крачки.
^² Цимаоху – езерото Цимао в провинция Джъдзян, източен Китай.
^³ Циен – стара парична единица. Един циен се равнява на 10 фъна.
^⁴ Когато зреели сливите или сезонът на сливовите дъждове – дъждовен период, съвпадащ с узряването на сливите – в края на пролетта, началото на лятото.
^⁵ Поднебесната – така в древността китайците наричали своята страна.

____

_²

Тъкмо тогава, в далечината, видял носач. Той носел на раменете си кобилица с две кошници за храна; а в ръка държал бутилка с вино. Върху едната кошница висяло плъстено чердже. Като стигнал под върбите, носачът разстлал черджето и отворил кошниците. Натам се запътили трима мъже с квадратни шапки^¹. Единият бил облечен с подплатен яркосин копринен халат, а другите двама в черни. Всичките изглеждали към четиридесет-петдесет годишни и пристъпвали бавно, веейки си с бели книжни ветрила. Онзи, в яркосиния халат, бил шишкав. Когато стигнали под върбите, дебелият поканил единия от мъжете в черни халати, този с брадата, да заеме високото, почетното място, а другият, мършавият, да седне срещу него. Той пожелал да е домакин, седнал в ниското и започнал да разлива виното.

    След като похапнали, дебелият казал:
    – Завърнал се е уважаемият учител Уей. Неотдавна е купил къща, по-голяма от столичния му дом на улица „Камбанената кула” и струва две хиляди ляна^² сребро. Тъй като учителят е важен купувач, собственикът на имота, отчитайки положението му в обществото, при продажбата направил отстъпка от няколко десетки ляна. Господин Уей се е преместил на десето число през миналата луна. Началниците на окръга и околията лично поднесли поздравленията си на учителя, като останали да пият вино до втора или трета стража^³. В града няма човек, който да е непочтителен към него!
    Мършавият добавил:
    – Началникът на околията е станал дзюжън^⁴ в годината Жън-у^⁵ и е ученик на уважаемия Уей. Той е длъжен да поднесе поздравления.

– Моят сват също е негов ученик – продължил дебелият. Сега е околийски началник в провинция Хънан. Завчера зетят дойде у дома и ми подари два дзина^⁶ изсушено еленско месо. Всичкото е в тази чиния. Той скоро си заминава, ще поръчам баща му да напише препоръчително писмо, с което да навестя господин Уей. Ако той склони да ми върне посещението, селяните ще избягват да пускат магаретата и свинете да ядат зърното в нашите ниви.

– Очевидно, уважаемият Уей е истински учен! – допълнил мършавият.

Брадатият рекъл:

   – Чух, че когато напускал столицата, императорът лично го изпратил извън града и като го държал за ръка, направили повече от десет крачки заедно. Господин Уей многократно се поклонил и сбогувал, едва тогава императорът седнал в носилката и се завърнал обратно. Съдейки по това, не се ли кани да служи като чиновник?
    Брътвежите на тримата нямали край, но Уан Миен видял, че се смрачава и подкарал бивола към дома.
   Оттогава той престанал да си купува книги със спестените пари, но помолил някой си да му купи няколко вида кармин и оловно белило^⁷ от града и започнал да рисува лотосови цветове. В началото рисунките му не били добри, но след три месеца успял да претвори окраската, прелестта и изяществото на лотосите. Върху хартията те изглеждали като растящи във водата, или току-що откъснати от езерото и залепени върху листа. Съселяните му видели, че рисунките са красиви и някои започнали да ги купуват. Когато Уан Миен получел пари, купувал красиви неща и ги поднасял уважително на майка си.

________________
^¹ Квадратни шапки – такива шапки носели учените в стария Китай.
^² Лян – парична единица равна на 10 циена.^³ Стража – нощта е била разделена на пет двучасови интервала: от 19 часа вечерта до 5 часа сутринта. Настъпването на всеки период се известявало с биене на дървено клепало.^⁴ Дзюжън (舉人) – втората от трите учени степени в системата на държавните изпити. Тя се присъждала след издържани изпити в провинциалния град, които се провеждали веднъж на три години.
^⁵ Жън-у – 1342 г. Китайският цикличен календар използва шейсетгодишния цикъл. Той е комбинация от цикли по 10 г. (небесни стволове) и по 12 г. (земни клонки). Годината е съчетание от два йероглифа (небесен ствол - земна клонка) и се повтаря след 60 г.
^⁶ Дзин – мярка за тегло, приблизително 600 гр.
^⁷ Кармин и оловно белило – прахове използвани в козметиката и за направата на бои.

____
^₃

От човек на човек, всички в околия Джудзъ узнали, че картините с безконтурна живопис в стил цветя и треви¹ са от четката на прочут майстор и се надпреварвали да ги купуват. Когато навършил осемнадесет, Уан Миен престанал да работи за Цин. Всеки ден рисувал по няколко картини, изучавал поезията и прозаичните съчинения на предците. Постепенно се избавил от грижата за поминъка и майка му била много щастлива.

   Уан Миен бил талантлив по природа. На непълни двадесет пристъпил към овладяване на астрономията и географията, интересувал се от каноническите книги и историческите съчинения върху Великото учение² – нямало нещо, което да не разбирал. По характер се различавал от другите: не се стремял към чиновническа титла, нямал приятели и по цели дни четял зад затворените врати. Когато в издание на „Чуските строфи”³ видял портрет на Цю Юан⁴ в парадни дрехи, сам си ушил особено висока шапка и твърде свободни одежди. През пролетта, когато цветята са най-ярки, а разлистените върби вече дават сенки, впрягал биволът в каруцата, качвал майка си, слагал високата шапка и обличал широките дрехи. С камшик в ръка и песен на уста, спохождал селца и паланки, обикалял брега на езерото и навсякъде се веселял. Групички от няколко селянчета го дразнела, вървяла след него и му се присмивала, но той не им обръщал внимание. Само съседът, старият Цин, макар и земеделец, бил интересен мъж. Наблюдавал Уан Миен от дете, как растял различен от другите, затова го уважавал, обичал и често го канел в своята къщурка да си поговорят.
    Един ден, тъкмо когато Уан Миен седял при стария Цин, изведнъж влязъл един, със синя платнена дреха и шапка на човек от простолюдието. Старият Цин го приветствал и след размяната на приветствия, седнали. Този мъж, по фамилия Джай, бил съдебен пристав в околия Джудзъ, а също и закупчик. Синът на стария Цин, Цин Да-хан, засвидетелствал почитта си към него, наричайки го приемен баща, затова Джай често навестявал роднините в селото.
   Старият Цин викнал припряно на сина си да запари чай, да заколи ярка и да я свари, като поканил сърдечно Джай да остане. Помолил и Уан Миен да им прави компания.
    Когато гостите взаимно се осведомили за фамилиите и имената, Джай попитал:
    – Това ли е уважаемият господин Уан, който владее изкуството на безконтурната живопис в рисуването на цветя?
– Именно. – отвърнал старият Цин. Сродник, как узна за него?

    – Нима в околията има някой, който да не го познава? – отвърнал Джай. – В тази връзка, онзи ден нашият околийски поиска албум от двадесет и четири картини в стил „цветя и треви”, за да ги изпрати подарък на началника. Възложи тази задача лично на мене. Чух за славата на господин Уан и пристигнах направо при теб. Днес е било съдено да се срещнем с вас, господин Уан. Бъдете така любезен да нарисувате няколко картини. След половин месец ще се върна в селото да ги взема. Господин началникът непременно ще ви награди с няколко ляна сребро, които ще нося със себе си.
    Старият Цин, отстрани, взел да увещава Уан Миен да приеме и той се съгласил заради дружбата с него. Не му оставало нищо друго, освен да обещае. Върнал се в къщи и влагайки цялата си душа, нарисувал двадесет и четири картини с цветя и треви, които надписал със стихове в горния край.
    Приставът Джай докладвал за срещата на своя началник, околийският началник Шъ Жън, който му връчил двадесет и четири ляна сребро. От тях Джай задържал дванайсет за себе си, останалите дал на Уан Миен, взел албума с картините и се махнал. Началникът Ши добавил към картините различни подаръци и го изпратил с тях при Уей Су.
    Когато Джай му поднесъл даровете, Уей Су ги приел, но взел само албума, и го гледал, гледал, без да го изпуска от ръце. На следващия ден Уей Су приготвил пиршество с вино и поканил околийския началник Шъ у дома, за да му изкаже благодарност.
    Веднага, след като размяната на любезности приключила и няколко пъти надигнали чашите с вино, Уей Су попитал:
    – Вчера получих от вас подарък – албум с картини на цветя и треви. От древен или съвременен майстор са те?

__________________

^¹ Безконтурна живопис в стил „цветя и треви” — един от видовете старинна китайска живопис. Други жанрове са „планини и води”, „хора и предмети”, „птици и насекоми”, „цветя и птици”.

^² Великото учение, „Да сюе” – втората книга от конфуцианското „Четирикнижие”, съдържаща учението за високодостойната, съвършената личност.

^³ Чуски строфи – сборник с произведения на най-прочутите поети, главно от южното царство Чу (Цю Юан, Сун Ю, Дзин Ча, Тан Лъ и др.), в епохата на Воюващите царства (VI – III в. пр. н. е.).
^⁴ Цю Юан (ок. 340 – 278 г. пр. н. е.) – първият сред великите китайски поети, историческа фигура от епохата на Воюващите царства. Неговият образ е един от най-ярките символи на патриотизъм в конфуцианската идеология.

____

^₄

   Околийският началник Шъ не посмял да излъже, затова отговорил:
    – Това са картини на един селянин от подчинената ми околия, казва се Уан Миен, твърде млад на години. Предполагам, че неговите способности и познания да рисува с един замах на четката, трудно съвпадат с изострената възприемчивост на учителя.
    – Отдавна напуснах дома си. – въздъхнал Уей Су. –   Оказва се, не знам, че в родния край има толкова прославен човек. Наистина ме е срам! Уважаемият младеж не само е талантлив, но има широк душевен кръгозор и е много различен от останалите. В бъдеще ще заеме положение не по-ниско от нашето. Не знам, ще можете ли да го поканите да ми гостува скоро?
– Защо да е трудно? – възкликнал околийският началник Шъ. – Щом си отида у дома, ще изпратя човек да се уговорят. Естествено, че Уан Миен ще се зарадва, когато узнае за милостта на учителя.

Разговорът приключил. Шъ се сбогувал с Уей Су и като се завърнал в съдилището^¹, поръчал на Джай да занесе на Уан Миен покана за посещение. Джай хукнал с всичка сила към селото, пристигнал в дома на стария Цин и като извикал Уан Миен, му разказал най-подробно всичко. Уан Миен се усмихнал и казал:
– Извинете за безпокойството, господин пристав, но предайте отговора ми на господин околийския

началник, че Уан Миен е само един селянин, който не се осмелява да моли за среща и не дръзва да приеме тази покана.
Джай възкликнал с изменено лице:

– Когато господин началникът изпрати покана, кой би се осмелил да не отиде! В този случай наистина се погрижих за вас, иначе как господин околийският щеше да научи за вашето умение да рисувате цветя? Ще бъде правилно да се видите с господин околийския и многократно да ми благодарите! Ала след като пристигнах тук, от вас не виждам дори чаша чай, напротив, увъртате по всякакъв начин и не сте съгласен да отидете. Каква е причината? Когато господин началникът ме извика, какво ще му кажа? Нима за началника на цялата околия не е възможно да покани един обикновен човек?

    – Вие не схващате нещо. – отговорил Уан Миен. – Ако съм извършил някакво деяние и получа призовка, как ще се осмеля да не тръгна? Сега донесохте покана, в която, по мое мнение, няма принуда и затова няма да отида. Господин началникът може да ме извини.
   – Какви ги дрънкате! – избухнал Джай. – Получите ли призовка, ще отидете, ако ви поканят, няма да отидете! Сега злоупотребявате с доброто отношение към себе си!
    – Бива ли така, господин Уан, – започнал да го увещава старият Цин. Господин околийският ви е изпратил покана, то се знае, с добри намерения. Тръгнете с моя сродник и веднага го навестете! От памтивека казват: „Околийският началник може да погуби рода”. Защо сте толкова неотстъпчив?
    – Чичо Цин, – отвърнал Уан Миен, – господин Джай не знае, но вие сте чували моите разкази. Не помните ли историята на Дуан Ган-му и Сие Лиу^²? Не желая да отида!
   – Този въпрос е труден за мен. Какво ще докладвам на господин началника когато се върна? – попитал приставът Джай.

– Наистина, и двамата сте в тежко положение. – намесил се старият Цин. – Ако трябва да заключа, господин Уан не е съгласен да замине с вас, тогава, сродник, ще ви бъде много трудно да доложите на началника. Сега имам план. Сродник, върнете се в околийското управление. Не искам да казвате, че Уан Миен не е приел поканата, кажете че си е в къщи, но е болен и не може да пристигне След ден-два, като оздравее, ще дойде веднага.
– Ако е болен, – отвърнал Джай, – искам да получа незабавно писмено поръчителство от съседите.

Докато спорели помежду си, старият Цин приготвил вечеря за пристава. Извикал скришом Уан Миен да излезе и да помоли майка си за три циена и два фъна³ сребро, които поднесъл в дар на посредника Джай за възложената му задача. Едва тогава Джай се съгласил да се върне и да докладва на околийския началник.

________________

^¹ Съдилище – на китайски 衙門 (ямън) – термин, означаващ държавно учреждение в Китайската империя, главна квартира на управник, включваща резиденция, градина, съд, затвор, канцеларии, място за търговия и т.н.
^² Дуан Ган-му и Сие Лиу – популярни личности от древната история на Китай. Дуан Ган-му живял в епохата на Воюващите царства (475 – 221 г. пр. н. е.). Уън хоу, владетел на царство Уей го поканил да служи като чиновник, ала той прескочил стената на двореца и избягал. Сие Лиу живял в периода „Пролети – Есени” (770 – 476 г. пр. н. е.). Мяо гун, владетел на царство Лу, поискал да се срещне с него, но Сие Лиу запрял вратите, без да го приеме.
³ Фън – мярка за тегло, приблизително 0.37 гр., освен това и парична единица, една стотна от ляна, равняваща се на десет уъна.

_____

^₅

Началникът Шъ изслушал доклада и си казал наум: „Как можа да се разболее това момче? Мисля, че онзи подлец Джай се е спуснал към селото, като някакво магаре в лъвска кожа и е уплашил Уан Миен. Той никога не е виждал чиновник и от уплаха не е посмял да дойде. Учителят Уей вече ми поръча да доведа този човек и ако не успея, учителят ще ми се присмее, че съм пипкав и неспособен да се справя. По-добре лично да отида до селото и да го навестя. Уан Миен ще разбере, че ценя неговата известност, в никакъв случай не ще осуетя плановете му и разбира се, ще е по-спокоен, когато ме види. Тогава ще използвам удобния случай да го доведа при учителя, нима това не ще бъде старателно и находчиво свършена работа?” Също така си помислил: „Един достолепен околийски началник като мен, ще прояви снизхождение да посети един селянин, с което ще разсмея моите служители в съда.” И продължил да разсъждава: „Завчера учителят, господин Уей, говореше с нотки на голямо уважение за Уан Миен. Ако учителят го почита толкова много, аз съм длъжен да го уважавам десет пъти повече. Когато благоволя да се отнеса почтително към талантливия, в бъдеще това неизбежно ще бъде отбелязано с похвала в един раздел на местните хроники. Тази постъпка ще остане безсмъртна навеки! Защо да не я сторя?” И в този момент взел решение.

На следващата утрин извикал носачи. Без да използва пълен конвой^_¹, а само осем стражари с червени и черни шапки и приставът Джай, който поддържал носилката, потеглили направо към селото. Когато селяните чули ударите на гонга, един по един, подкрепяйки престарелите и водейки за ръка децата, се стълпили да гледат. Носилката приближила къщичката на Уан Миен, с едва седем – осем стаички и сламен покрив, а вратата от небоядисани дъски била здраво залостена. Приставът Джай се затичал и припряно заблъскал по вратата. След като хлопал известно време, отвътре излязла, подпирайки се на тояжка, една старица, която казала:
– Няма го вкъщи. Рано сутринта излезе да напои бивола и досега не се е върнал.

– Господин околийският началник пристигна да говори лично със сина ти. – развикал се Джай. – Как може да е толкова муден? Бързо, бързо, казвай къде е, аз ще успея да го доведа!
– Наистина го няма вкъщи и не знам къде е. – отвърнала старицата.

И като казала това си влязла, затръшвайки вратата. Докато разговаряли, носилката на околийския началник пристигнала. Джай застанал на колене пред нея и доложил:
– Вашият покорен слуга повика Уан Миен, но го няма в дома си. Моля господаря да поседне за мъничко в местната управа. Аз ще го потърся отново.

Придържаната носилка преминала зад къщурката на Уан Миен. Межди разсичали надлъж и нашир оризовите ниви. В далечината се виждало голямо езеро, с брястове и черници покрая. Край него се простирали безкрайни полета . Имало планина, макар и неголяма, но цялата била обрасла с яркозелени дървета. Почти на ли² разстояние се забелязвали множество пътечки – ако някой викнел оттам, можел да бъде чут и видян. Докато околийският началник пътувал в носилката, в далечината, от гънките на планината, се показало пастирче, яздещо бивол. Джай се втурнал към него:
– Слуга на Цин, виждал ли си вашия съсед, Уан Миен, къде е завел бивола да пие вода?

Малкият слуга отвърнал:
– Чичо Уан ли? Той отиде да пие вино при роднини, в село Уандзядзъ, на двадесет ли оттук. Биволът е негов, помоли ме да го заведа вкъщи.

    Тъй или инак, прекупвачът Джай докладвал на околийския началник, който с изменено от гняв лице отсякъл:
     – Щом е така, няма да влизаме в местната управа. Веднага се връщаме в съдилището!
    В този момент, околийският началник Шъ бил толкова разгневен, че първом искал да изпрати своите служители да заловят Уан Миен, за да го накаже. Но се побоял, че учителят Уей ще каже, че е избухлив, затова решил, когато се върне, да сдържи враждебния тон. Внимателно ще обясни на учителя, че Уан Миен не заслужава да бъде поощряван, а по-късно моментално ще се разправи с него. След което си тръгнал.

________________

^¹ Пълен конвой – конвоят на околийския началник се грижи за проправяне на пътя и включвал: един стражар с гонг, един със син (по-късно червен) чадър, двама с палки, двама с дълги бойни секири, двама с табелки призоваващи за пълна и тържествена тишина, четирима със зелени флагове, един с ветрило на дълга дръжка. Ако не се организира голяма тържествена церемония, обикновено началникът не се придвижва с пълен ескорт, използват се само гонг и чадър.
^²Ли – мярка за дължина, приблизително 576 м.

____
^₆

Уан Миен не бил отишъл толкова надалеч и скоро се прибрал. Старият Цин го укорил:
– Ти току-що прояви голяма неотстъпчивост пред господаря на цялата околия. Как можеш да си толкова неучтив с него?

– Моля ви, чичо, седнете да поясня. – отвърнал Уан Миен. – Околийският началник Шъ, разчитайки на силата и влиянието на Уей Су, безчинства и угнетява простолюдието. Как да поддържам приятелски отношения с такъв човек? Когато се прибере, непременно ще разкаже всичко на Уей Су, а той, ако се засегне и разгневи, опасявам се, ще иска да ми създаде неприятности. Сега дойдох да се сбогуваме, чичо. Ще си събера нещата и ще се скрия на друго място за известно време. Тревожа се единствено за майка си вкъщи.
– Сине, – казала майка му. – последните няколко години, докато ти продаваше картини и стихове, аз спестих близо петдесет ляна сребро. За ориз и дръвца нямам грижи, макар и остаряла, не боледувам. Тръгвай, не се безпокой за мен, нищо не пречи да се скриеш за известно време. Ти не си извършил престъпление. Нима съдебните пристави ще дойдат и ще задържат майка ти?

– Това, което говори майка ти е разумно, – добавил старият Цин. – Но ако ти се укриваш по села и паланки, въпреки че притежаваш талант, кой ще научи за него? Този път отиди в някой голям град. Не се знае, може би ще получиш благоприятна възможност без да разбереш. Аз, старецът, ще защитавам майка ти от всякакви неприятности в дома, ще ù помагам вместо теб и туйто!

Уан Миен благодарил с дълбок поклон на стария Цин, който отишъл до дома си и донесъл вино и мезета за изпроводяк. Пили до полунощ, след което се разделили. Призори, през петата стража^¹, Уан Миен стегнал багажа си, закусил, и тъкмо тогава дошъл старият Цин. Уан Миен се поклонил на майка си и на стария Цин, след което майка и син, ронейки сълзи, се простили. Уан Миен обул конопени сандали и метнал вързопчето на гръб. Старият Цин, с малък бял хартиен фенер в ръка, го изпратил чак до края на селото и там просълзени се сбогували. Старият Цин държал фенера, загледан след Уан Миен, докато престанал да го вижда и чак тогава се прибрал.
По пътя Уан Миен срещнал много трудности, както се казва „хапвал във вятър, спял под открито небе”. След деветдесет ли правел голяма почивка, след седемдесет – малка, докато пристигнал направо в Дзинан, главният град на провинция Шандун. Макар че Шандун се намирал почти до северните провинции^², този провинциален център бил богат, многолюден и нагъсто застроен. Докато стигнал дотам, Уан Миен похарчил парите за път и едва успял да наеме външна стаичка в будистки храм. Там започнал да си изкарва прехраната с предсказване на съдбата по съставните части на йероглифите. Също така, рисувал на двойни листове безконтурна живопис на цветя и треви, които продавал на сновещите наоколо хора. Всеки ден гадаел, продавал картини и около него непрекъснато се тълпели купувачи.

Мигом, като щракване с пръсти, изминала около половин година. Неколцина недодялани богаташи от Дзинан харесвали много картините на Уан Миен и постоянно искали да ги купуват, но не отивали сами, а изпращали своите слуги-грубияни, които крещели и се надвиквали с всички сили и не давали на Уан Миен спокойствие. Той загубил търпение, нарисувал един голям бивол, залепил го на стената, а към рисунката прибавил няколко подигравателни стиха. Но се побоял, че отсега нататък ще има неприятности и намислил да се премести другаде.
Една заран, докато седял в стаичката, Уан Миен видял вървящи по улицата голяма тълпа мъже и жени, които плачели и нареждали. Едни носели на гърбовете си кухненска посуда, други, на кобилици, бамбукови кошници с деца – изтощена от недохранване, с болезнен вид и облечена в дрипи върволица. Хората минавали покрай Уан Миен и се трупали, трупали, докато изпълнили улицата. Някои седнали на земята и започнали да просят милостиня. Когато ги попитал, се оказало, че идват от окръзи и околии край бреговете на Хуанхъ^³ и са пострадали от наводнение. Техните земи и домове останали под водата. Властите не се погрижили за бягащите от глада хора и те се разпилели във всички посоки, за да търсят храна.

________________^¹ Пета стража – вечерите и нощите в стария Китай били разделени на пет стражи по два часа всяка, почващи от седем вечерта. Петата – от 3 до 5 сутринта.

^² Северните провинции – много често несигурни за живеене в древността, поради непрестанните набези на различни чергарски племена.

^³ Хуанхъ – Жълтата река, втората по дължина река в Китай (след Яндзъ). Дължи цвета си на размиващите се льосови скали във водите, протичащи през Льосовото плато.

____
^₇

    От вида на тази гледка, Уан Миен се почувствал неловко, въздъхнал дълбоко и продумал:
    – Реката е потекла на север^¹, в Поднебесната ще има големи безредици. Защо съм още тук?
    Събрал множеството дребни сребърни монети, завързал багажа и потеглил за вкъщи.
    Когато навлязъл в земите на провинция Джъдзян узнал, че Уей Су се е завърнал в императорския двор, а околийският началник Шъ получил повишение и отпътувал.
    Ето защо Уан Миен спокойно се прибрал у дома и се представил на майка си. Зарадвал се щом видял, че е здрава както обикновено. Тя му разказала, че от стария Цин е видяла твърде много добрини. Уан Миен припряно развързал багажа, извадил едно парче плат от груба коприна и пакет сушени фурми, които отнесъл с благодарност на стария Цин. Старият Цин имал вино в запас и устроил пиршество на госта.
    От този момент, Уан Миен, както преди, напявал стихове, рисувал картини и се грижел за майка си. След шест години старата му майка легнала болна. Уан Миен поканил лекари и положил всички усилия да я излекува, но нищо не помогнало. Един ден майката повелила на Уан Миен:
    – Виждам, че нищо не ми помага. През тези няколко години хората ми нашепваха за твоята начетеност, как трябвало да те придумам да станеш чиновник. Вероятно, да си чиновник е събитие, което би прибавило към славата на предците. Ала виждам, че тези чиновници нямат много добър край. Пък и ти си толкова горд, че няма да ти е лесно, ако попаднеш в беда. Синко, чуй добре последната ми воля: ожени се, отгледай синове, за моя гроб се грижи, но чиновник не ставай! Уста и очи се затварят, умирам!
    Уан Миен, плачейки, обещал. Майка му се намирала пред последно издихание и скоро починала. Уан Миен я оплаквал съсипан от скръб, а риданията му толкова трогнали съседите, че всички се просълзили. Старият Цин му помогнал с всички сили да приготви одеждите и савана на покойната, вътрешния и външния ковчег. Уан Миен носил глина за изграждането на надгробната могила и три години спазвал траур, но няма защо да разказваме подробно за това.
    Изминала повече от година, след като Уан Миен свалил траурните одежди и в Поднебесната избухнали големи размирици. Фан Гуо-джън завзел провинция Джъдзян^², Джан Шъ-чън – Суджоу^³, Чън Йоу-лян – провинция Хугуан^⁴. Всички те били дръзки разбойници^⁵. Единствено бъдещият император Тай дзу^⁶, който вдигнал войската на бунт в Чуян^⁷, превзел Дзинлин^⁸ и въздигнал себе си в ранг У уан – княз на У, имал армия на истински владетел. С нея разбил Фан Гуо-джън и се разпореждал на цялата провинция Джъдзян, така че в села и градове нямало безредици и суматоха.

_________________

^¹ Реката е потекла на север – интензивното отлагане на наноси в долното течение повишава руслото до десет метра спрямо граничещите равнини. Разкъсването на дигите водело до огромни наводнения, преместване на руслото, (до 800 км.) и гибелта на огромно количество хора. Народът свързвал промените на руслото с началото на хаос и размирици в страната.
^² Провинция Джъдзян – провинция в източен Китай с административен център град Ханджоу, в който се намира изключително красивото Западно езеро – Сиху.
^³ Суджоу – град в делтата на река Яндзъ, близо до езерото Тайху, прочут с красивите мостове, пагоди и градини, паметник на Световното културно наследство.
^⁴ Провинция Хугуан – историческа провинция през династиите Юан и Мин, на юг от река Яндзъ. През 1667 г., при династия Цин е извършена административна реформа, след която Хугуан е разделена на две провинции – Хубей (на север от езерото Дунтинху) и Хунан (на юг от езерото Дунтинху).
^⁵ Дръзки разбойници – изброените Фан Гуо-джън, Джан Шъ-чън, Чън Йоу-лян били водачи на групировки, участващи във въстанието на „Червените превръзки” против владичеството на монголската династия Юан, което завършва с нейното падане и установяване на китайската династия Мин. С разрастването си, въстанието преминава в гражданска война и ожесточена борба за императорския трон.
^⁶ Тай Дзу – главното име на император, основател на династия или храмово име, тоест името, което получава след смъртта си. В случая името на император Джу Юан-джан (1368 – 1398), основателят на династия Мин (1368 – 1644).
^⁷ Чуян – град в окръг Чуджоу, провинция Дзянсу.
^⁸ Дзинлин – днес град Нандзин (Нанкин) в Източен Китай, административен център на провинция Дзянсу.

^_{____}
^₈

Един ден, по пладне, тъкмо когато Уан Миен се върнал от гроба на майка си, видял десетина конници, които влизали в селото. Начело яздел мъж с военна кърпа на главата, над бронята копринен халат с извезани кръгли десени на цветя, бяло лице и къделести мустаци – наистина с царствена външност! Когато стигнал пред портата на Уан Миен, човекът слязъл от коня, поклонил се и рекъл:

    – Мога ли да попитам, къде живее Уан Миен?
    – Аз съм Уан Миен, а това е моят скромен дом. – отвърнал Уан Миен.
    – Чудесно! Идвам специално при вас – отвърнал радостно мъжът.

    Човекът заповядал на придружителите да се спешат и когато се разположат отвън, да вържат конете на върбите край езерото. После, хванати с Уан Миен за ръце, влезли в дома, а там гост и стопанин, след като се поклонили взаимно, седнали.
    – Не се осмелявам да попитам за почитаемата ви фамилия и по каква причина пристигнахте в това забутано село? – попитал Уан Миен.
    – Фамилията ми е Джу. – отвърнал мъжът. В началото, когато вдигнах въстание в Дзяннан^¹, носех титлата княз на Чуян, но сега, когато завзех Дзинлин, се именувам У уан – княз на У. Заради усмиряването на Фан Гуо-джън стигнах до тези места и специално дойдох да ви навестя.
   – Аз, ограниченият селянин, отначало не ви разпознах, Ваше Височество, – казал Уан Миен – как един глупав и прост селяк може да благодари на княза за ценното му посещение?

– Аз съм един груб и недодялан човек. – отговорил княз У. Днес, когато срещнах вас, учен с конфуцианско поведение, желанието ми за слава и богатство неусетно изчезна. В Дзяннан се възхищавах на вашата известност и днес съм тук да поискам съвет. Хората от Джъдзян отдавна се бунтуват, как да покоря техните сърца?
– Ваше Величество е мъдър и проницателен, няма нужда един невеж селянин като мен да приказва много. – казал Уан Миен. – Ако чрез хуманност и справедливост смирите народа, как всички хора, не само онези от Джъдзян, не ще се смирят? Но ако се опитате с военна сила да подчините народа, страхувам се, че онзи, на Джъдзян, макар и слаб, също не ще се опозори. Не виждате ли, какво се случи с Фан Гуо-джън?

Княз У въздъхнал и кимнал одобрително. Двамата мъже седели един срещу друг и беседвали до здрачаване. Придружителите на княза имали дажби със суха храна. Уан Миен отишъл в кухнята, изпекъл един дзин питки, изпържил блюдо с праз, поднесъл ги на госта и през цялото време му правил компания. Княз У се нахранил, благодарил за поученията, яхнал коня и си заминал.
В този ден старият Цин ходил до града и когато се завърнал, попитал и за това гостуване. Уан Миен не казал, че го е навестил У уан, а един офицер от войската, познат от прежните му години в провинция Шандун^². С това разговорът приключил.

Изминали няколко години. У уан потушил бунтовете, избрал за столица Интиен^³, обединил Поднебесната и основал Великата Минска империя. Годините под негово управление носели девиза Хун-у. Всички селяни заживели спокойно и се отдали на мирен труд. През четвъртата година под девиза Хун-у (1371 г.), старият Цин отново отишъл в града и като се върнал, съобщил на Уан Миен:

– Осъдили господин Уей за неговите злодеяния и го заточили в Хъджоу^⁴. Донесох ти да прочетеш дворцовия бюлетин. В него Уан Миен прочел, че след като се предал, Уей Су толкова се главозамаял, че пред Тай дзу нарекъл себе си „Аз, Вашият стар слуга”. Тай дзу се разгневил и пратил Уей Су на заточение в Хъджоу да охранява гроба на Ю Цюе^⁵.

__________________

^¹ Дзяннан – районът на юг от река Яндзъ, обхваща територията на провинциите Анхуей и Дзянсу.
^² Провинция Шандун – провинция в източен Китай със столица Дзинан.
^³ Интиен – едно от старите имена на град Нандзин.
^⁴ Хъджоу – град в провинция Анхуей.
^⁵ Ю Цюе – генерал на последния монголски император от династията Юан, който пада убит при отбраната на Хъджоу в бой с войските на минския император Джу Юан-джан. Уей Су, министър от монголската династия, се предава на Джу Юан-джан (Тай дзу), който заради проявената му нелоялност към предишния господар, го наказва с изгнание в Хъджоу.

____
^₉

По-нататък бюлетинът постановявал закон на Министерството по церемониите^¹ за подбора на учени на държавна служба: изпити на всеки три години върху Петокнижие^², Четирикнижие^³ и писане на съчинения от осем части в стил багу^⁴. Посочвайки прочетеното, Уан Миен казал на стария Цин:
– Този закон не е добър. Бъдещите кандидати ще имат възможност за постигане на известност и слава и ще гледат с пренебрежение на истински образованите и талантливи люде.

Свечерило се. Било много задушно, тъкмо в началото на лятото. Старият Цин изнесъл маса на хармана и двамата отпили по глътка. В този момент от изток изгряла луната и всичко наоколо заблестяло като стъкло. Чайки и чапли притихнали в гнездата. Уан Миен, с чаша в лявата ръка и сочейки звездите с дясната, казал на стария Цин:

– Вижте, съзвездието Гуансуо е нахлуло в съзвездието Уънчан^⁵! Учените от това поколение са в опасност!

    Внезапно извил странен вятър, дърветата силно заскърцали, а птиците тревожно зацвърчели. Уан Миен и старият Цин уплашено прикрили лица с ръкавите на халатите. Скоро вятърът стихнал и когато отворили очи, видели на небето стотици малки звезди, падащи на югоизток. Уан Миен възкликнал:
   – Небето дава благослов и закрила! Проводило е звездните божества^⁶, за да отстояват съществуванието на литературата. Но ние не ще успеем да видим това!
    После двамата, след като разтребили и почистили, отишли да спят.
Скоро след тази случка зачестили слуховете, че от императорския двор са наредили с официално писмо до управителя на провинция Джъдзян, да се покани Уан Миен на чиновническа служба. Първоначално той не обръщал внимание на мълвата, но започнало да се говори все по-често. Тогава Уан Миен, без да обади на стария Цин, стегнал тайно багажа и още същата нощ избягал в планината Куайдзъ⁷.

    След половин година от двореца наистина изпратили чиновник, който, начело на голяма свита, носеща разноцветни атлазени платове, държал почтително, с две ръце, императорски указ. Когато пристигнали пред вратата на стария Цин зърнали един осемдесетгодишен старец, с чисто бяла коса и брада, облегнат на тояга. Чиновникът се поклонил, а старият Цин го поканил да влезе в дома и да седне.
    – В това село ли живее господин Уан Миен? – попитал чиновникът. – Сега, с милостта на императора, е назначен на поста държавен съветник по военните дела. Аз взех специално височайшия указ и пристигнах.
    – Уан Миен, макар да е тукашен, но от дълго време не се знае къде е отишъл. – отговорил старият Цин.

    Старият Цин почерпил с чай, после завел чиновника в дома на Уан Миен. Когато отворили вратата, видели, че стаите са пълни с паяжини, бурени покривали пътечките в двора. Разбрали, че наистина Уан Миен е заминал отдавна. Чиновникът тъжно въздъхнал и, както преди, носейки чинно указа, се върнал обратно.
     Уан Миен живял като отшелник в планината Куайдзи, без да разкрива своята фамилия и име. Накрая се разболял и умрял. Тамошните съседи събрали парици и го погребали в подножието на планината. Същата година старият Цин починал в дома си.
    Смешно е, че напоследък учените, говорейки за Уан Миен, го наричат съветник по военните дела на императора. Всъщност, кога Уан Миен е имал дори един ден като чиновник? Съвсем ясно обясних това.
    Дотук бе само прологът, следва основният текст.

____________________

^¹ Министерство по церемониите – занимава се с въпросите на образованието и държавния церемониал.
^² Петокнижие – включва класическите книги „Ши дзин” (Канон на поезията), „Шу дзин" (Канон на историята), „И дзин” (Канон на промените), „Чун-циу” (Пролети – Есени), „Ли дзи” (Книга за ритуалите). Има и шеста книга, „Юе дзин” (Канон на музиката), която е изгубена.

^³ Четирикнижие – включва книгите „Лун ю” (Беседите на Конфуций), „Мън Дзъ” (Философски трактат), „Да сюе” (Великото учение), „Джун юн” (Учение за средата).
^⁴Багу – класически съчинения в осем части написани по строг шаблон и съдържащи точно определен брой йероглифи, които са се писали на императорските изпити през 14 – 19 век. Те имали чисто схоластичен характер, потискали творческата мисъл и самостоятелността на кандидатите. ^⁵ Съзвездието Гуансуо е нападнало съзвездието Уънчан – китайски имена на съзвездия. Гуансуо – девет звезди в съзвездието Северна Корона, разположени като една непрекъсната верига и се смята за символ на затвора. Уънчан се състои от шест звезди под формата на половин луна в съзвездието Голямата Мечка. Смятало се, че Уънчан държи в ръцете си съдбата на интелигентния човек, а движението на звездите се отразява хорските дела. ^⁶ Звездните божества – според даоското учение има седем знаменити божества, седем светила, които влияят на живота и съдбата: Слънцето, Луната и пет планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

^⁷ Куайдзъ – планина в провинция Джъдзян, една от деветте прочути планини в древен Китай.

____
^₁₀