孟郊

古别離                                                                     Сбогуване (По старинна мелодия)

欲別牽郎衣                                                              На раздяла за дрехата дръпнах мъжа.   
郎今到何處                                                              Попитах го: – Днес накъде заминаваш?
不恨歸來遲                                                              Ако закъснееш, не ще се натъжа,
莫向臨邛去                                                              но през Линциун¹ да не минаваш!                 

________________

^¹ Град в провинция Съчуан. Веднъж поетът Съма Сянжу от династията Хан гостувал в този град на местния богаташ Джуо Уансун. Влюбил се в дъщеря му, красивата вдовица Уъндзюн, и избягал с нея. Споменаването на този град е предупреждение към съпруга да избягва подобни похождения. 

遊子吟                                                                      Жалба за заминаващия син
                                                          
慈母手中線                                                               Любящата майка държи конец в ръката,
遊子身上衣                                                               на заминаващия син халата да поправи.
臨行密密縫                                                               Скоро тръгва, тя шие здраво с иглата –
意恐遲遲歸                                                               бои се, с връщането той ще се забави.
誰言寸草心                                                               Кой ще каже, как на малката трева душата,
報得三春暉                                                               ще благодари на пролетта за топлината¹?

_________________

 ^¹ Последните два реда са прекрасна метафора на майчината любов, в сравнение с недостатъчните грижи на детето към нея.  Там изразът „на малката трева душата“– 寸草心, означават децата, а „на пролетта за топлината“ –  三春暉, топлата майчина любов..