© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от старокитайски 1980 – 2017 © Всички права запазени! evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛИ БАЙ (701 – 762)

李白 
                                                                                                     
玉階怨                                                      Роптание на нефритените стъпала   
                                                                                                          
玉階生白露                                               Бялата роса¹ нефритените стъпала²  покрива                                         
夜久侵羅襪                                               нощта е дълга, влажни са чорапите ù от коприна.
卻下水晶簾                                               Връща се, кристалната завеска³ тя отвива,                                  
玲瓏望秋月                                           
    през нея съзерцава есенната месечина.            
                                        
_________________

¹ Е
сенна роса. Така се нарича и един от 24 периода през годината – от 8-9 до 24-25 септември.   
² Нефрит
ените стъпала са поетичен символ на императорския дворец.                      
³ З
авеска изработена от нанизи планински кристали.

怨情                                                           Роптание

美人卷珠簾                                               Перлена завеска хубавица навива,
深坐蹙蛾眉                                               дълго седи, свъсила тънички вежди.
但見淚痕濕                                               Виждам, сълзи намокрят страните,
不知心恨誰                                               не зная кого от сърце ненавижда?


勞勞亭                                                      Беседката Лаолао¹
                                                        
天下傷心處                                               Има място под небето, което ранява сърцата –
勞勞送客亭                                               беседка на Скърбящите, с госта там се прощават.
春風知別苦                                               Пролетният вятър знае на разлъката горчивината –  
不遣柳條青                                               върбите клони да разлистят той не разрешава.

________________
     
 ¹ Беседката Лаолао, или в превод беседка на Скърбящите, се намирала на 15 км. от областния град Дзяннин, в съвременната провинция Дзянсу. В древността е била едно от местата, в които изпровождали приятели или роднини, заминаващи на дълъг път. Традицията повелявала, в знак на скръбната раздяла, да се отчупват върбови клонки, с които дарявали  заминаващите.    

                                                  
三五七言                                                 Три –, пет –, седемсловни стихове


秋風清                                                       Прохладен есенен вятър,
秋月明                                                       блестяща есенна луна.
落葉聚還散                                               Капещи листа – скупчени, пак разпилени.
寒鴉棲復驚                                               Зъзнещи врани – накацали, литват уплашени.
相思相見知何日                                       По тебе бленувам, кога ще се срещнем?
此時此夜難爲情                                       Тази нощ, този миг, съм така неспокоен.          
       
春思                                                           Пролетни мисли
                                                 
燕草如碧絲                                               При тебе, в Ян¹, тревата е като зелени нишки свила,
秦桑低綠枝                                               При мене, в Цин², зашумени клони черници превиват.
當君懷歸日                                               Господарю, докато мечтаеш за дома,
是妾斷腸時                                               печал сърцето на нищожната³ разбива.
春風不相識                                               Пролетния вятър, когото не познавам,
何事入羅幃                                               защо през свиления балдахин минава?         

 _________________

 ¹ Ян – древно царство в североизточен Китай на територията на съвременната провинция Хъбей.
 ² Цин – древно царство в централен Китай, на територията на съвременната провинция Шънси.
 ³ Нищожната – унизително обръщение на жената към себе си в писмата.

贈汪倫                                                      На Уан Лун
                                                             
李白乘舟將欲行                                       На лодката аз, Ли Бай, се каня да отплувам – 
忽聞岸上踏歌聲                                       от брега отмервана с крак песен¹ дочувам.
桃花潭水深千尺                                       Хиляда чъ² е дълбоко езеро Прасковен цвят³,
不及汪倫送我情                                       с бездънни чувства към мен Уан Лун се сбогува.      

_________________
   
¹ Своеобразен маниер на пеене, при който изпълнителят потропва с крак и отмерва такта на песента.
² Чъ– единица за дължина равна на 32 см.
³ Езеро в провинция Анхуей.
                                
峨嵋山月歌                                              Песен за луната над Ъмей планина¹
                                                                                                                  
峨嵋山月半輪秋                                        Есенен полукръг е луната над Ъмей планина,                     
影入平羌江水流                                        отблясъкът влиза в Пинцян², по вълните плува.              
夜發清溪向三峡                                        Тази нощ, от Чист ручей³, потеглих за Трите клисури,
思君不見下渝州                                        към Юджоу слизам – разделени, по вас, тъгувам.  
                                   
________________

¹ Ъмей планина (Ъмейшан) – една от четирите свещени планини за будистите, в югозападната част на провинция Съчуан. 
² Река Пинцян в източната част на Ъмейшан.                                                                          
³ Чист ручей (Цинси) – име на пощенска станция в околностите на Ъмейшан.      
Трите клисури (Санся) – уникални с красотата си проломи в средното течение на Яндзъ – Цютан, У и Силин.
Юджоу – област в провинция Съчуан, на изток от Ъмейшан, днес в границите на окръг Чунцин. Географските имена в текста (дванадесет от двадесет и осем йероглифа), се вписва хармонично в оригинала. 
Според някои тълкувания поетът тъгува от раздялата със свой приятел (思君 – букв. тъгувам за вас), а не за луната, докато се спуска по течението на Яндзъ.                             

獨坐敬亭山                                             Седя усамотен в планината Дзинтин¹
                       
眾鳥高飛盡                                               Птичето ято отлетя надалеко,
孤雲獨去閒                                               самотен облак спокойно отплава.
相看兩不厭                                               Жадно се гледаме двамата с нея –             
只有敬亭山                                               планината Дзинтин само остава.

_________________ 
                            
¹ Планината Дзинтин (Дзинтиншан) – на север от град Сюенчън, в провинция Анхуей, известна с множеството даоски манастири и прекрасните гледки – любимо място за разходки и вдъхновение на поетите Сие Тяо, Мън Хаожан, Уан Уей и Ли Бай.

靜夜思                                                      Размисъл в тихата нощ
                                                                   
床前明月光                                               Пред одъра лъч лунна светлина,
疑是地上霜                                               сякаш скреж на пода е това.
舉頭望明月                                               Надигнах взор към ясната луна,
低頭思故鄉                                               роден край спомних, наведох глава.


客中作                                                      Написано в чужбина  

蘭陵美酒鬱金香                                       Отлично вино от Ланлин, на куркума² ухае.
玉碗盛來琥珀光                                       Пълна е нефритената чаша, като кехлибар сияе.
但使主人能醉客                                       Ще трябва само домакинът госта³ да напие –
不知何處是他鄉                                       къде е чуждата страна, той няма да познае.
                                                     
__________________ 
                                                                      
¹ Град в провинция Шандун, прочут с вината си през династията Тан. 
² Виното се налагало с корени на ароматната трева куркума, които му придавали златистожълт, подобен на кехлибар, цвят.
³ Гостът, т.е. Ли Бай.  
                        
山中問答                                                  Въпрос и отговор сред планината

問余何意栖碧山                                       Питаш ме, защо живея в тюркоазената планина?
笑而不答心自閑                                       Усмихвам се, не отговарям, спокойно е сърцето.
桃花流水窅然去                                       Поток отнася надалеко прасковени цветове –
別有天地非人間                                       не са като в света на хората земята и небето.

贈內                                                           На жена ми

三百六十日                                               От триста и шейсет дена¹,
日日醉如泥                                               всеки ден съм мъртвопиян.
雖為李白婦                                               Макар и съпруга на Ли Бай,
何異太常妻                                               сякаш си жена на тайчан².
             
_________________

¹ Тоест през цялата година – китайската лунна година има 360 дни.
² През династия Източна Хан (25 – 220) Джоу Дзъ служил като тайчан – ръководител на обредите в храма на предците на императора. Веднъж, боледувайки в двореца на въздържанието (помещение, в което пости императорът), неговата жена, загрижена за влошеното му здраве, крадешком надникнала там. Джоу Дзъ се разгневил, че тя нарушава забраните по време на пост и я наказал със затвор. Оттогава изразът "жена на тайчан" става нарицателен за жена, която не случва на съпруг, и на практика живee разделена с него. Това шеговито стихотворение Ли Бай посвещава на съпругата си през 727 г. – годината на тяхната женитба.

秋浦歌 (十七首)                                     Песен от Циупу¹

其十五                                                       (XV)


白髮三千丈                                                Косата ми бяла е три хиляди джана²,
緣愁似個長                                                скръбта ми също е с такава дължина.
不知明鏡裡                                                Не знам, пред светлото, блестящо огледало,
何處得秋霜                                                къде сдобил съм тази есенна слана?

__________________

¹ Название на местност в съвременната провинция Анхуей и приток на река Яндзъ, известна със своите пейзажи. Цикъл от седемнадесет стихотворения, които Ли Бай написал след петдесетата си годишнина и това е петнадесетото от тях.    
² Мярка за дължина. Един джан е равен на 3.33 м. Хипербола на Ли Бай, подчертаваща силната скръб на поета.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg