ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ
                                                                                                              
                                                               5 януарий 1953

Посвещавам
моите преводи
на съпругата ми –
д-р Радка Иванова,
за неоценимата ù помощ,
за обичта, с която ме дарява.

           趙孟頫                                                                                                                                                                          雙松

           Джао Мън-фу (1254 – 1322)                                                                                                                          Двата бора     

詩經

關雎                                                               Гуан дзю¹
                                                                                                 
關關雎鳩                                                        Гуан, гуан! Двойката орли рибари,
在河之洲                                                        на остров сред река крещят.
窈窕淑女                                                        Девойка целомъдрена, красива – 
君子好逑                                                        добра избраница за господаря млад!   

參差荇菜                                                        Къси, дълги, какички² различни –
左右流之                                                        от ляво, дясно, във водата плуват.
窈窕淑女                                                        Девойка целомъдрена, красива –
寤寐求之                                                        и денем я търси, и когато сънува.

求之不得                                                        Вред я дири, но не я открива,
寤寐思服                                                        винаги с мисли за нея в душата.
悠哉悠哉                                                        О, колко е тъжен! О, колко е тъжен!
輾轉反側                                                        Без сън, неспокойно се мята. 

參差荇菜                                                        Къси, дълги, какички различни –
左右采之                                                        от ляво, дясно, ще ги съберем.
窈窕淑女                                                        Девойка целомъдрена, красива –
琴瑟友之                                                        с гусла, цитра³ ще я почетем! 

參差荇菜                                                        Къси, дълги, какички различни – 
左右毛之                                                        от ляво, дясно, ще ги отделим.
窈窕淑女                                                        Девойка целомъдрена, красива –
鐘鼓樂之                                                        с барабан, камбана⁴ ще се веселим!  

_________________
¹ Първа песен от първи раздел „Обичаи на царствата" („Гуо фън"), първа глава – Песни от царство Джоу и юга." В нея се възпяват добродетелите на невестата и любовта на младоженеца към нея. Името на песента се състои от първите думи в текста, които обикновено не се превеждат в заглавието. В гл. III, 20 на „Съждения и беседи", Конфуций е казал: "Песента „Гуан дзю" е весела, но не развращава, печална е, но не ранява".
^² Какички, Nymphoides peltata – многогодишно водно растение с дълго коренище, големи жълти цветове. Листата са плаващи и овални, в основата сърцевидни, отгоре тъмнозелени, отдолу с виолетов оттенък. Стеблата са бели, млади и крехки се поднасяли като салата към виното. В тази и в други песни на Канона, водните растения се споменават в ритуален смисъл. Поднасят се от младоженката при жертвоприношение в храма на предците на съпруга.
^³ Гусла и цитра – съответстват на китайските струнни инструменти 瑟 съ и 琴 цин в стиха и са символ на съпружеското съгласие.
⁴ Барабан и камбана – символи на Земята и Небето, на мъжките и женските предци

¹ Шестнадесета песен от първи раздел „Обичаи на царствата" („Гуо фън"), втора глава „Песни от царство Шао и юга".  Царство Шао се е намирало в земите на древното царство Джоу.
² Според легендата, владетелят на Джоу – Шао-бо, оставил такива добри спомени в своите поданици, че те като светиня пазели дърветата, под които обичал да си почива.
   Бо  – трета  от петте степени на знатност в древен Китай – гун, хоу, бо, дзъ и нан.

   

二子乘舟                                                           Две деца на лодка се качиха¹           
                                                           
二子乘舟                                                         Две деца на лодка се качиха,                          
汎汎其景                                                         сенките им по вълните плават.                        
願言思子                                                         За децата мисля непрестанно,                           
中心養養                                                         тревога моето сърце гнети.
                          
二子乘舟                                                         Две деца на лодка се качиха,                         
汎汎其逝                                                         по вълните се отдалечават.                            
願言思子                                                         За децата мисля непрестанно,                             
不瑕有害                                                         дали беда не ще ги сполети?

_________________

¹ Две деца на лодка се качиха – четиридесет и четвърта  песен от първи раздел „Обичаи на царствата" („Гуо фън"), трета глава – „Песни от царство Бей".    

________________
¹ Друго име на река Хуанхъ – Жълтата река. Шестдесет и първа песен от първи раздел „Обичаи на царствата" („Гуо фън"),  пета глава – „Песни от царство Уей".                   

                    

無將大車                                                          Недей голямата кола да тикаш¹                         
                                              
無將大車                                                        Недей голямата кола да тикаш,                 
祇自塵兮                                                        само с прах ще се покриеш!                  
無思百憂                                                        Недей мисли за всякакви тревоги,                   
祇自疧兮                                                        само болести ще придобиеш!                                            

無將大車                                                        Недей голямата кола да тикаш,                                  
維塵冥冥                                                        в прахта, сред мрак ще се окажеш!                            
無思百憂                                                        Недей мисли за всякакви тревоги,                  
不出于熲                                                        на видело не ще се ти покажеш!                   

無將大車                                                        Недей голямата кола да тикаш,                
維塵雝兮                                                        в прахта затрупан ще останеш!             
無思百憂                                                        Недей мисли за всякакви тревоги,                
祇自重兮                                                        само много тежко ще ти стане!

_________________ 

願歲並謝 與長友兮                         Искам, в годините до края, да бъда твой приятел верен –        
淑離不淫 梗其有理兮                      красотата ти е несъмнена, стъблото – гордо извисено.       
年歲雖少 可師長兮                         Макар и младо на години, да учиш старите е отредено. 
行比伯夷 置以為像兮                      По обноски с  Бо И^¹ те сравнявам, за пример сътворено!  

__________________ 

劉徹                                                      

落葉哀蟬 曲                                                  По мелодия “Капят листата, жали цикада”^¹
                                  
羅袂兮無聲                                                     Копринените ѝ ръкави не шумят,                 
玉墀兮塵生                                                     прах покрива стъпалата драгоценни.
虛房冷而寂寞                                                  Самотен, тих и празен е домът,
落葉依於重扃                                                  куп листа край вратите запрени.
望彼美之女兮安得                                            Копнея за прекрасната жена^², къде е?          
感餘心之未寧                                                  Усещам неспокойно моето сърце.     

_________________
^¹ Това стихотворение е написано във формата и стила на народните песни. Заглавието в него означава името, под който е известна народната песен и няма отношение към съдържанието.

曹植

七步詩                                                            Стих, в седем крачки съчинен^¹                         

煮豆燃豆萁                                                     На бобови вейки и стъбла разпалени, 
豆在釜中泣                                                     къкрят и плачат зърната в казана:
本是同根生                                                     – От общия корен сме ние създадени, 
相煎何太急                                                     защо ни варите толкоз припряно? 
                         

_________________
^¹ Когато по-големият брат Цао Пи се възкачил на трона, заповядал на Цао Джъ да композира стихотворение, докато направи седем крачки. Цао Джъ го съчинил, крачейки, като бобовите зърна и вейки в него са намек за тяхното неравноправие като братя. Това е по-късна редакция на стихотворението – оригиналът е шестстишие и изглежда така:
七步詩  煮豆持作羹  漉鼓以為汁  萁向釜下然  豆在釜中泣  本是同根生  相煎何太急

樂府 （漢）

長歌行                                                            Дълга песен

青青園中葵                                                     Избуелите малви в градините,
朝露待日晞                                                     очакват слънцето да изсуши росата.
陽春布德澤                                                     Пролетта е топла, пръска добрини,
萬物生光輝                                                     и с блясък, сияйно се раждат нещата.

常恐秋節至                                                     Често плаши ме пристигналата есен –
焜黃華葉衰                                                     пурпурно-жълти, вехнат цветя и листа.
百川東到海                                                     Стотици реки достигат на изток морето,
何時復西歸                                                     кога ли пак на запад те ще потекат?

少壯不努力                                                     Млад и силен, ако не работиш упорито, 
老大徒傷悲                                                     напусто ще скърбиш и жалиш в старостта! 
                                           

樂府  (南北朝)

子夜四时歌                             Четири песни по мелодия "Четирите годишни времена"

春歌                                                               Пролетна песен

流目矚山林                                                     озъртам се, в планинската гора очите впивам.
山林多奇采                                                     Планинската гора е цялата в прекрасни цветове,
陽鳥吐清音                                                     прелетните птици чисти гласове извиват.

_________________
¹ Пролетта и пролетните чувства в китайската поезия се явяват синоним на страсти, любовни чувства и желания.

夏歌                                                                Лятна песен

田蠶事已畢                                                     В полето и бубарството приключи труда,       
思婦猶苦身                                                     скръбната жена е изнурена, както и преди.           
當暑理絺服                                                     Тънките платнени дрехи кърпи в зноя,        
持寄與行人                                                     на заминалия си съпруг да изпроводи.

秋歌                                               Есенна песен     
                                 
秋風入窗裏                                    Есенен вятър в прозорчето прониква,                           
羅帳起飄颺                                    копринения балдахин издува, развява.                               
寄情千里光                                    да прати чувствата ми надалеч ѝ поверявам.

冬歌                                                 Зимна песен
 
果欲結金蘭                                       Желаеш ли с побратими да се обвържеш,
但看松柏林                                       в леса погледай само борове и кипариси.                         
經霜不墮地                                       Затрупани със скреж  не рухват на земята,
歲寒無異心                                       в студената година, без подлост помежду си.

 
雀劳利歌辞                                        Песен за шумните врабчета

雨雪霏霏雀勞利                                 Сипе се обилно сняг, врабчетата шумно цвърчат.
長嘴飽滿短嘴飢                                 Дългите човки са сити, за късите човчици – глад.
 

敕勒歌                                                           Песен на тюрките                        

敕勒川                                                          Над тюркската равнина,              
陰山下                                                          в полите на Ин планина^¹,               
天似穹廬                                                       небето на юрта прилича,             
籠蓋四野                                                       обгръща безкрайната шир.             
天蒼蒼                                                          Тъмносиньо е небето,                  
野茫茫                                                          необятна е степта,               

_________________

歸園田居 (五首)                          Завърнах се при ниви и градини^¹ (Пет стихотворения)                 

其一                                                      (I)

少無適俗韻                                            С привичното не бях съзвучен в младостта,
性本愛丘山                                            обичах изначално хълмовете, планините.
誤落塵網中                                            Погрешно се оказах в мрежите от суета,
一去十三年                                            а оттогава минаха тринадесет години^².                                                                                                                                                                   
羈鳥戀舊林                                            Скърби в неволя птичката за старата гора,
池魚思故淵                                            тъгува в езерото рибката за свойте дълбини.
開荒南野際                                            Далеч на юг пустеещи земи да разора,
守拙歸園田                                            смирен, завърнах се при ниви и градини.      

方宅十餘畝                                            Около десет му^³ е като площ земята,
草屋八九閒                                            дом с осем – девет стаи, покрив сламен.
榆柳蔭後簷                                            От брястове, върби, засенчена стрехата,
桃李羅堂前                                            пред входа – праскови и сливи посадени.

暖暖遠人村                                            Селцето чезне надалече в мрака,
依依墟里煙                                            димът на тънки струйки се издига.
狗吠深巷中                                            По глухите улици кучета джафкат,
雞鳴桑樹巓                                            от връх на черница петел кукурига.

戶庭無塵雜                                            Отсъства суета във вътрешния двор,
虛室有餘閑                                            празни стаите, свободно време имам.
久在樊籠裏                                            Дълго време аз живях като в затвор,
復得返自然                                            сред природата отново се намирам!

³ Десет му – около 70 ара.

歸園田居                                                       Завърнах се при ниви и градини^¹

其三                                                              (III)

種豆南山下                                                    Бобове засях под Южна^² планина –   
草盛豆苗稀                                                    малко кълнове, а буйна е тревата.
晨興理蕪穢                                                    Да чистя плевели започвам в утринта, 
帶月荷鋤歸                                                    мотиката нарамил, връщам се с луната.

道狹草木長                                                    Пътеката е тясна, висока е тревата,
夕露沾我衣                                                    роса вечерна дрехите ми навлажни.
衣沾不足惜                                                    Не ми е жал за мокрите одежди –
但使願無違                                                    това от моя блян не ще ме отклони!

_________________
^¹ Третото стихотворение от цикъла.
^² Поетът има предвид планината Лушан в провинция Дзянси.

挽歌詩 (三首)                                                 Жалейна песен^¹

其一                                                               (I)

有生必有死                                                     В живота неизбежна е смъртта –
早終非命促                                                     ранният край е дори предрешен.
昨暮同爲人                                                     С други хора заедно бях вечерта,
今旦在鬼錄                                                     към духовете днес съм зачислен.

魂氣散何之                                                     Къде е разпиляна моята душа?
枯形寄空木                                                     В кухо дърво^² е плътта изнурена.
嬌兒索父啼                                                     Децата ридаят, търсят своя баща,
良友撫我哭                                                     приятели ме докосват, плачат за мене.

得失不復知                                                     Успехи, неуспехи веч не ще позная,
是非安能覺                                                     нима ще усетя неистини, истини?
千秋萬歲後                                                     За славата ни и позора кой ще знае,
誰知榮與辱                                                     след хиляди, десетки хиляди години?

但恨在世時                                                     Единствено жаля, че в моя живот,
飮酒不得足                                                     не успях да изпия достатъчно вино.

_________________

沈約

六憶 詩四首                                                  Шест спомена (четири стихотворения)

其一                                                                (I)

憶來時                                                           Помня, когато пристига –
灼灼上階墀                                                     бляскава, прекрасна качва стъпалата.
勤勤敘別離                                                     На сбогуване откровено мълви,
慊慊道相思                                                     как недоволна, за любимия ще скърби.       
相看常不足                                                     Без насита взаимно се гледаме,
相見乃忘飢                                                     когато се видим, че сме гладни забравяме.

其二                                                               (II)

憶坐時                                                           Помня, когато приседне –
點點羅帳前                                                     крехка, нежна пред балдахина от свила.               
或歌四五曲                                                     Или четири-пет песни изпее,
或弄兩三弦                                                     или на две-три струни посвири.
笑時應無比                                                     Щом се засмее, неподражаема става,
嗔時更可憐                                                     намусена, още повече ме умилява.


其四                                                               (IV)

蘇小小

蘇小小歌                                                          Песен от Су Сяо-сяо¹   

妾乘油壁車                                                     Аз се возя в лакирана карета,    
郎騎青驄馬                                                     чернобял кон язди моят любим.     
何處結同心                                                     Къде ще свържем заедно сърцата?
西 陵松柏下                                                    Под бор и кипарис край Силин².                                                                                                                                                                                                                                              
____________________    
¹ Името на красива и талантлива куртизанка и поетеса от Ханджоу, живяла по времето на династия Южна Ци (479 – 502).       
² Силин – мост при езерото Сиху в Ханджоу, до него е могилата на поетесата. Бор и кипарис – образ на вярност, морална издръжливост и чистота.         

吳均

有所思                                                            По мелодия „Имам за кого да мисля”^¹

薄暮有所思                                                     Имам за кого да мисля в здрачината,
終持淚煎骨                                                     докато накрая сълзите ме сломяват.
春風驚我心                                                     Тревожно е сърцето ми от пролетния вятър,

秋露傷君髮                                                     от есенна роса косата ти се похабява.

__________________

^¹ Цикъл от осемнадесет военни песни през династията Хан. Този израз се превръща в име на песни, описващи чувствата на разделените влюбени.

 

__________________                                                                                     
^¹ Цикадата символизира безсмъртието и още “бедният и честен” чиновник. Това стихотворение е едно от първите, в които се разработва този образ.

詠螢                                                                Светулката възпявам

的歷流光小                                                     Сияйно и за кратко блещука,
飄飖弱翅輕                                                     с крилцата слаби леко трепти.
恐畏無人識                                                     Бои се неизвестна да остане,
獨自暗中明                                                     самотно в тъмнината свети.
                                                                                                                                                                                                                                                                                    

移根逐漢臣                                     Хански сановник¹ тук го посява.
只為來時晚                                     Късно идва неговото време –
花開不及春                                     да цъфти напролет не успява².

__________________
落葉                                                                Листопад

早秋驚落葉                                                     Удивен съм, как в ранната есен капят листата.
飄零似客心                                                     Блуждаят самотно, като на скитник сърцето.
翻飛未肯下                                                     Летят, превъртат се, не падат на земята.
猶言惜故林                                                     Изглежда, жалят те за родните дървета.
 

王績

 

過酒家  (五首)                    Край кръчмата минавах¹   

其一                                    (I)

洛陽無大宅                        В Луоян не притежавам палат,    

長安乏主人                        в Чанан нямам хазяин познат.
黃金銷未盡                        Не съм изхарчил златото докрай,                            

只為酒家貧                        тъй като е бедна механата.

其二                                   (II) 

                                                                                                                 

此日長昏飲                       Този ден безпаметно и дълго пия,                                                      

非關養性靈                       към същината ми това не се отнася.

眼看人盡醉                       Гледам, хората докрай пияни,
何忍獨為醒                       само аз трезвен – как се понася? 

其四                                  (IV)

對酒但知飲                      Знам единствено вино да пия,                                         

逢人莫彊牽                      от срещнат нищо да не свивам.                                                           

倚爐便得睡                      Над жарника приведен дремя,

橫瓮足堪眠                      празно е гърнето, мога да заспивам.  

__________________
¹  Цикъл от пет стихотворения, познати и под името „Написах на стената в кръчмата.  Преведени са първо, второ и четвърто от тях. Стиховете се отнасят за последните смутни дни на династия Суей (581 – 618). Луоян и Чанан  – столици на династия Суей и следващата династия Тан.

上官儀

                                                                                           
 
__________________
^¹ Приток на Хуанхъ, край императорския град на източната столица Луоян. Стихотворението е изпълнено със символи и алегории. Поетът отива рано сутринта на аудиенция в двореца с предчувствие за награждаването му със знатен чин.

王梵志 


我有你不喜                                                    Аз имам, ти не си отраден.
你有我不嗔                                                    Ти имаш, аз не ще се възмутя.
你貧憎我冨                                                    Ти беден си, охолството ми мразиш.
我冨憐你貧                                                    Аз съм богат, но жаля твойта беднота.
行好得天報                                                    Върши добро, ще въздаде Небето.
為惡罪你身                                                    Ще те накаже, правиш ли злини.
你若不信我                                                    Изглежда ти не ми се доверяваш.
你且勘經文                                                    С написаното в сутрите^¹ свери.

_________________


知足卽是福                                                    Щастлив е, който е доволен от съдбата

知足卽是福                                                    Щастлив е, който е доволен от съдбата.
不假多財錢                                                    Не си честит богатство само да множиш.
谷深塞易滿                                                    Тъй лесно е до горе да засипеш долината.
心淺最難塡                                                    Тъй трудно – малкото сърце да утолиш.
盛衰皆是一                                                    В единство са упадъкът, разцветът.
生死亦同然                                                    Едно и също са смъртта, да се родиш.
無常意可見                                                    За мисълта е преходното видно.
何勞求百年                                                    Защо към сто години алчно се стремиш?  
 

盧照鄰  
       
曲池荷                                                             Вито езеро с лотоси

浮香繞曲岸                                                     Плават ухания, брега лъкатушен обвиват.
圓影覆華池                                                     С кръгли сенки^¹ красивото езеро е покрито.
常恐秋風早                                                     Плаши ме винаги ранният есенен вятър –
飄零君不知                                                     Господарят не знае как цветовете отлитат^².

__________________
^¹ Кръгли сенки, плаващи ухания – поетични образи на листата и цветовете на лотоса.
^² Поетът намеква, че както императорът не забелязва как падат и отлитат цветовете на лотосите, така не се интересува от неговите способности и не ще забележи смъртта на поета.

駱賓王

詠鵝                                                                Гъските възпявам^¹

鵝鵝鵝                                                           Гъски, гъски, гъски,
曲項向天歌                                                     шиите извиват и пеят към небето.
白毛浮綠水                                                     В зелените води плават бели перца,
紅掌撥淸波                                                     бистри вълни цепят червени крачета.

__________________

在軍登城樓                                                   Във войската, изкачих кулата на градската стена^¹
                                
城上風威冷                                                     Силен и леден е вятърът на стената,                           
江中水氣寒                                                     реката и въздухът в мраз са сковани.
戎衣何日定                                                     Кога униформите ред ще наложат,
歌舞入長安                                                     с песни и танци да влезем в Чанан^²?

_________________              
^² Една от столиците на Китайската империя в древността.

於易水送人                                                       Изпровождане до река И^¹
                                                               
此地別燕丹                                                     На това място, когато с Дан се сбогувал,
壯士髮衝冠                                                     ударили в шапката на храбреца^² косите.
昔時人已沒                                                     Минало... Такива люде вече няма,
今日水猶寒                                                     до днес на И са студени водите.

_________________
^¹ Река И (Ишуeй) — намира се в съвременната провинция Хъбей.                     

露重飞难进,         Росата е тежка и трудно летят,    

风多响易沉。      бурен вятър звуците заглушава.

无人信高洁,         Не вярват в тяхната възвишеност и чистота,                      

谁为表予心。      предаността ми кой ще огласява?

                                                                                                                                                                                                                                                                               

韋承慶  

南行別弟                                         Отивам на юг, разделям се с малкия си брат^¹  

澹澹長江水                                                    Плискат се тихо вълните на Чан^²,                       

悠悠遠客情                                                    на гост отдалеко^³ е тревожна душата.

落花相與恨                                                    Цветовете отронени с мене скърбят        
到地一無聲                                                    и безшумно докосват земята.

_________________                
^¹ Стихотворението е написано на път към мястото на заточение в днешната южна провинция Гуандун.
^² Чан (Чандзян) – Дългата река, или Яндзъ.
^³ Гост отдалеко – поетът има предвид себе си.
                    
                                               
南中詠雁                                                        На юг, възпявам дивите гъски^¹

萬里人南去                                                     Десет хиляди ли^² отпътувах на юг,
三春雁北飛                                                     гъски на север летят, пролетта е накрая.
不知何歲月                                                     Коя ли година и месец ще мога
得與爾同歸                                                     с тях да се върна, не зная.

__________________
^¹ Дивата гъска – символ на добрия вестоносец.
^²  Ли – в древността мярка за дължина, равна на около половин километър.

杜審言

贈蘇綰書記                                                    Дарявам тези стихове на секретаря Су    

知君書記本翩翩                                             Изискан, високо е начетен господина,
為許從戎赴朔邊                                             защо с войската на север замина?
紅粉樓中應計日                                             Навярно жена¹ ви в покоите дните брои –
燕支山下莫經年                                             не стойте под Йенджъ^² цяла година.

__________________                   
¹ В оригиналния стих е използвано образното 紅粉 – в превод “руж и пудра”, за красавица или изобщо за жена.
^² Планината Йенджъ в Северен Китай. Приятелят на поета участва във военна експедиция за отблъскване на хуните от северната граница.

王勃

林塘懷友                                                        Спомням си за приятел в Линтан

芳屏畫春草                                                     На параван красив с рисунки пролетни треви,
仙杼織朝霞                                                     утринна зора неземните совалки изтъкаха.
何如山水路                                                     Защо на пътя сред реки и планини,
對面卽飛花                                                     венчелистчета¹ към мене полетяха?

_________________
¹ Окапалите венчелистчета на цветовете символизират раздялата между близки хора.
                                                                                                                                     

楊炯

從軍行                                                            На тема “Служа във войската”^¹
                
烽火照西京                                                     Сигнален огън столицата^² озари,
心中自不平                                                     тревога в моето сърце събуди.
牙璋辭鳳闕                                                     От двореца на Феникса пратиха знак^³,
鐡騎繞龍城                                                     конница града на Дракона_^⁴ да обсади.
                              
雪暗凋旗畫                                                     Снегът се трупа, избледняха знамената,
風多雜鼓聲                                                     вихри се преплитат с барабанен тътен.
寧為百夫長                                                     По-добре на сто мъже да бъда командир,
勝作一書生                                                     отколкото да бъда кабинетен учен.

__________________                                                                                       
^¹ Старинен военен сюжет в стиховете юефу.  
^² Западната столица Чанан. Сигнални огньове известявали за приближаването на хуните.
⁴ През династията Хан място, на което хуните правели ежегодни жертвоприношения към небето за душите на предците им.