© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от старокитайски 1980 – 2017 © Всички права запазени! evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ТАО ЮАН-МИН (365 – 427)

陶淵明

責子                                                     Синовете укорявам                                                               

白髮被兩鬢                                         Над слепоочията косите побеляха,                 
肌膚不復實                                         кожата и мускулите не са здрави.                      
雖有五男兒                                         Макар че имам си петима синове,                                
總不好紙筆                                         хартията и четката не им се нрави.                      

阿舒已二八                                         Два пъти по осем навършил е Шу,                       
悚惰故無匹                                         по страх и мързел всички надминава.                      
阿宣行志學                                         Към учение веч устремен¹ е Сюан,                         
而不愛文術                                         но книжнината той не уважава.
                    
雍端年十三                                         На тринайсет са другите – Юн и Дуан, 
不識六與七                                         колко са седем и шест, все забравят.
通子垂九齢                                         Само кестени и круши сбира Тун, 
但覓棃與栗                                         деветата година вече приближава.       
                   
天運苟如此                                         Ако съдбата ми така е отредила,                     
且近杯中物                                         тогава с виното ще се сближавам.

_________________

¹ Вторият му син Сюан тогава бил на петнадесет години. Поетът цитира откъс от трактата на Конфуций "Беседи и съждения" – глава 2.4, в която се казва: "На петнадесет години усетих стремеж да се уча; на тридесет се изправих на крака; достигайки четиридесет, се избавих от съмненията; на петдесет познах волята на Небето; на шестдесет се научих да отличавам правдата от неправдата; от седемдесетата си година следвам желанията на сърцето си, без да нарушавам правилата".

歸園田居 (五首)                               Завърнах се при ниви и градини¹ (Пет стихотворения)                    

其一                                               
      (I)


少無適俗韻                                      
   С привичното не бях съзвучен в младостта,
性本愛丘山                                         обичах изначално хълмовете, планините.
誤落塵網中                                         Погрешно се оказах в мрежите от суета,
一去十三
                                         а оттогава минаха тринадесет години².                                                                                                                                                                     
羈鳥戀舊林                                         Скърби в неволя птичката за старата гора,
池魚思故淵                                         тъгува в езерото рибката за свойте дълбини.
開荒南野際                                         Далеч на юг пустеещи земи да разора,
守拙歸園田                                         смирен,  завърнах се при ниви и градини.      

方宅十餘畝                                         Около десет му³ е като площ земята,
草屋八九閒                                         дом с осем – девет стаи, покрив сламен.
榆柳蔭後簷                                         От брястове, върби, засенчена стрехата,
桃李羅堂前                                         пред входа – праскови и сливи посадени.

暖暖遠人村                                         Селцето чезне надалече в мрака,
依依墟里煙                                         димът на тънки струйки се издига.
狗吠深巷中                                         По глухите улици кучета джавкат,
雞鳴桑樹巓                                         от връх на черница петел кукурига.

戶庭無塵雜                                         Отсъства суета във вътрешния двор,
虛室有餘閑                                         празни стаите, свободно време имам.
久在樊籠裏                                         Дълго време аз живях като в затвор,
復得返自然                                         сред природата отново се намирам!

_________________
  
¹ Това е първото от цикъла пет стихотворения (五首), които Тао Юан-мин написал през 406 г., на четиридесет и две години, една година след като напуснал държавния пост.
² Поетът има предвид службата си като чиновник.
³ Десет му
около 70 ара.

歸園田居                                            Завърнах се при ниви и градини¹

其三                                                     (III)


種豆南山下                                         Бобове засях под Южна² планина –   
草盛豆苗稀                                         малко кълнове, а буйна е тревата.
晨興理蕪穢                                         Да чистя плевели започвам в утринта, 
帶月荷鋤歸                                         мотиката нарамил, връщам се с луната.

道狹草木長                                         Пътеката е тясна, висока е тревата,
夕露沾我衣                                         роса вечерна дрехите ми навлажни.
衣沾不足惜                                         Не ми е жал за мокрите одежди –
但使願無違                                         това от моя блян не ще ме отклони!

_________________

¹ Третото стихотворение от цикъла.
² Поетът има предвид планината Лушан в провинция Дзянси.

挽歌詩 (三首)                                    Жалейна песен¹

其一                                                      (I)


有生必有死                                          В живота неизбежна е смъртта –
早終非命促                                          ранният край е дори предрешен.
昨暮同爲人                                          С други хора заедно бях вечерта,
今旦在鬼錄                                          към духовете днес съм зачислен.

魂氣散何之                                          Къде е разпиляна моята душа?
枯形寄空木                                          В кухо дърво² е плътта изнурена.
嬌兒索父啼                                          Децата ридаят и търсят своя баща,
良友撫我哭                                          приятели ме докосват, плачат за мене...

得失不復知                                          Успехи, неуспехи веч не ще позная,
是非安能覺                                          нима ще усетя неистини, истини?
千秋萬歲後                                          За славата ни и позора кой ще знае,
誰知榮與辱                                          след хиляди, десетки хиляди години?

但恨在世時                                          Единствено жаля, че в моя живот,
飮酒不得足                                          не успях да изпия достатъчно вино.

_________________

¹ Първото от три стихотворения на тази тема.
²
Според предание, след смъртта на митичния император Яо, за ковчег е ползвано кухо дърво. По-късно с този израз
започва да се нарича ковчега въобще.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg