© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ТРИ ЙЕРОГЛИФЕН КАНОН

ТРИ ЙЕРОГЛИФЕН КАНОН
ТРИ ЙЕРОГЛИФЕН КАНОН
                                                              На любимите ми внуци, настоящи и бъдещи ученици - Мартин и Карина.

    

                                                                                                                              三字經


                                                                                                      ТРИ  ЙЕРОГЛИФЕН КАНОН


                                                                                            ПРЕДГОВОР

      Драги читателю, пред тебе стои една необикновена книга, наречена „Сан дзъ дзин”, в превод „Три йероглифен канон”, приписвана на философа и издателя от XIII в. Уан Ин-лин (1223 – 1296). Това била първата книга, нещо като детска енциклопедия, на малките китайските момчета (момичетата били възпитавани в домашни условия), които пристъп­вали прага на началното училище в следващите близо седем века. В традиционната китайска култура „Три йероглифен канон”, заедно с „Фамилии на сто семейства” („Бай дзя син”)1 и „Текст от хиляда йероглифа”(„Циен дзъ уън”)2, образувал нормативната триада учебни текстове „Три, сто, хиляда” („Сан бай циен”). С тях започвало началното обучение, като след наизустяването им, учениците запомняли към 2000 йероглифа и започвали изучаването на други текстове.                                                                                                                                                                              
      Написан в последните години на династия Южна Сун (1127 – 1279), в началото „Три йероглифен канон” съдържал осемдесет и девет строфи (осемдесет и осем куплета и две двустишия), или 356 римувани реда от по три йероглифа, общо 1068 йероглифа, които се четели и запомняли лесно. Там, в сбита форма, е изложена същността на конфуцианския морал, философия, основни познания за годишните времена, за човешките добродетели, история на династиите, примери за достойно подражание. После, при всяка нова династия, се попълвал историческият раздел и текстът достигнал деветдесет и шест строфи с 1152 йероглифа, завършвайки с последната династия Цин. През 1928 г. китайският философ, филолог и просветител Джан Бин-лин (1869 – 1936) последен редактирал и допълнил канона.  
      Изучаването на „Три йероглифен канон” винаги е представлявал важна част от езиковото образование в Китай, Тайван, Сингапур, Малайзия и китайски общности зад граница. Този учебник за подрастващи обхваща цялото великолепие на китайската цивилизация, подобрява детското разбиране на традиционната култура и е важна част от формирането на моралните им качества. Ето защо ЮНЕСКО е причислила „Три йероглифен канон” към списъка на световната детска литература по нравствено възпитание.
                                                               
____________________________  
                                                      
1 „Бай дзя син” – „Фамилии на сто семейства” – римуван списък на китайските фамилии. Създаден през X в., в династия Северна Сун (960 – 1127), служел като учебен текст за наизустяване на йероглифите. В началото списъкът съдържал 411 фамилии, а после бил запълнен да 504, от тях фамилии с един йероглиф – 444 и двойни – 44.                                            
2
„Циен дзъ уън” – „Текст от хиляда йероглифа” – текст с философско съдържание, написан през VI в., използван за научаване на йероглифи. Съдържа 1000 неповтарящи се йероглифа, разделени на 125 строфи, всяка от тях състояща се от  два римувани реда по четири йероглифа.                                                                                                             
                                         

第一部分                                                        ПЪРВА ЧАСТ: ОСНОВИ

                                                                                                                                                                                                                                                                                                      
一                                                                     1

人之初                                                              Човеците се раждат                                                                                   
性本善                                                              по природа добри.                                                                                          
性相近                                                              По природа сходни,                                                                                           
習相遠                                                              с привички далечни1.


____________________

1
  Учителят казал: „По своята природа хората са близки един на друг, по своите навици – далечни един от друг”.                 Конфуций,  „Беседи и съждения” гл. 17.2.                                                                                                                                                        

二                                                                      2

人之初                                                              Ако няма обучение                                                                                                     
性本善                                                              природата се променя.                                                                                                              
性相近                                                              В пътя на обучение                                                                                                          
習相遠                                                              отдадеността е ценена1.                                                                                                                               
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         
__________________________ 

1 В детството си великият поет Ли Бай (701 – 762) започнал да бяга от училище. Веднъж, при поредното си бягство, видял старица, която заточвала на камък парченце метал. Попитал я какво прави, а тя му отвърнала, че подостря игла. Тогава Ли Бай проумял, че успехът идва само след упорит труд. От този момент започнал да учи неуморно и станал най-прочутият китайски поет.           

三                                                                      3

苟不教                                                              Нявга майката на Мън                                                                                                    
性乃遷                                                              подходящи съседи избирала1.                                                                                                               
教之道                                                              Синът не искал да учи,                                                                                               
貴以專                                                              тя – на стана основата срязала2.      
     




____________________
 
1
Мън – китайският философ Мън-дзъ (IV – III в.пр.Хр.), знаменит последовател на Конфуций. Бил много малък, когато баща му починал. Майка му, на име Джан, загрижена за доброто му образование, три пъти сменяла дома им в различни места. В началото живели край гробище в подножието на планината. Малкият Мън започнал да подражава на оплаквачите в траурните церемонии. Майка му била поразена и се преместила в града, близо до пазара. Там малчуганът взел да да подражава на призивните крясъци на търговците. Майка му решила, че и това място не е подходящо за него, ето защо намерила жилище до едно училище. Там малкият Мън започнал да се учи на добри обноски и учение. Майка му останала много доволна и решила да заживеят там.
2 Веднъж малкият Мън избягал от училище и се прибрал рано в къщи. Майка му, която седяла зад стана и тъчала памучно платно, толкова се ядосала, че срязала основата на стана и казала: „Тъка платното конец по конец и сега, когато срязах нишките, няма да изтъка дълго парче платно. Ако не трупаш знания ден след ден, никога не ще сполучиш“. Мън осъзнал постъпката си и почнал да учи с голямо старание.  

四                                                                      4


竇燕山                                                              Доу1 бил от Йеншан,
有義方                                                              правилен подход притежавал.
教五子                                                              Петима сина обучил,                                                                                           
名俱揚                                                              всички имената прославили



 ___________________
                                                                                                                                                             
1 През династия Късна Дзин (936 – 946), в епохата на Петте династии и десетте царства (907 – 960), живял Доу Ю-дзюн. Домът му бил в подножието на Йеншан, планина в северен Хъбей, затова го наричали още Доу Йеншан. Той владеел строги и справедливи методи на възпитание, благодарение на които петте му синове издържали императорските изпити и заели важни държавни постове. Наричали ги Петте дракона от Йеншан, а в живописта били изобразявани като символ на желанието за успехи в учението.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    
五                                                                      5

養不教                                                              Отглеждане без възпитание,                                                                                                  
父之過                                                              на бащата прегрешение.                                                                                                
教不嚴                                                              Без строгост учение,                                                                                                                           
師之惰                                                              на учителя опущение.   
   


六                                                                      6

子不學                                                              Ако не учи детето,                                                                                  
非所宜                                                              не е правилно това.                                                                                             
幼不學                                                              Ако не учи в младостта,                                                                                         
老何為                                                              какъв ще бъде в старостта?        
                                                                                                                                                                                                                                                                      
                                                                                                  
七                                                                     7
  
玉不琢                                                             Ако не е полиран нефритът,                                                                                              
不成器                                                             предмет от него не става.                                                                                                   
人不學                                                             Ако не се обучава човекът,                                                                                                            
不知義                                                             справедливост не познава.                                                                                                                                                                                                                                                
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

八                                                                     8                                                                                             

為人子                                                             Синът на човек,                                                                                                                          
方少時                                                             когато е малък,                                                                                                                      
親師友                                                             с учители, приятели да се сближава,                                                                  
習禮儀                                                             ритуал и обноски да изучава.                           
 


九                                                                     9 
                                           
香九齡                                                             Деветгодишен бил Сян,                                                                                                   
能溫席                                                             умеел постелята да сгрява1.                                                                                                                 
孝於親                                                             Към родителите почитта                                                                                                           
所當執                                                             трябва да се съблюдава.     




                                                                                          
_____________________

1
Хуан Сян от династия Източна Хан (25 – 220) бил деветгодишен, когато изгубил майка си. Той мислел за нея с такава любов и уважение, че селяните хвалели синовната му почит. Сян вършел тежка домакинска работа и мислел само как да прислужва на баща си. В горещите летни дни с ветрило охлаждал възглавката и рогозката на баща си, а в студените зимни дни с тяло стоплял постелята му. Областният управител. Лиу Ху научил за малкия Хуан и го наградил за синовните му чувства.
   От „Двадесет и четири образци на синовна почит“ – деветнадесета история.                                                                                                                                                               
                                                                                                                                                                                                                                                        
十                                                                    10                                                                                                                            

融四歲                                                             Жун на четири години,                                                                                                          
能讓梨                                                             умеел крушите си да отдава1.                                                                                                                 
弟於長                                                             Почитта към братята големи                                                                                                               
宜先知                                                             следва отрано да се познава.  



                                                                                                          
十一                                                                11

首孝弟                                                             Родители и батковци почитай,                                                                                                             
次見聞                                                             сетне гледай и слушай.                                                                                                                    
知某數                                                             Сметките да знаеш,                                                                                     
識某文                                                             да пишеш и четеш2.                                    




____________________

1 При династия Източна Хан живеел Кун Жун (153 – 208) – двадесето поколение потомък на Конфуций, учен и политик. Когато бил на четири години вече разбирал, че трябва да е скромен, отстъпчив и да уважава по-големите си братя. Веднъж дарили на баща  му кошница с круши. Кун Жун си взел най-малката, а с големите круши нагостил по-големите си братя. Попитали го защо постъпва така. Той отвърнал: „Аз съм малък, затова трябва да изям най-малката“.       
2 Изпървом изпитвай синовна почит към родителите, уважавай по-големите братя, сетне гледай и слушай знания да придобиеш. Научи се да смяташ, да пишеш и четеш.

十二     
                                                           12  
                                                                                                                    
一而十                                                             От едно до десет,                                                                                     
十而百                                                             от десет до сто.                                                                                            
百而千                                                             От сто до хиляда,                                                                                               
千而萬                                                             от хиляда до десет хиляди1.


   
                                                                                              
_____________________
                                                                                                                                 
1 Стихът разказва за знанието и ползването на десетичната система за пресмятане. Броенето на нещата започва от едно. От едно до десет е основата на числата, после десет пъти по десет е сто, десет пъти по сто е хиляда, десет пъти по хиляда е десет хиляди…числата нямат край.      


十三                                                                 13 

                                         
三才者                                                             Има три начала:                                                                                                 
天地人                                                             небе, земя и човек.                                                                                             
三光者                                                             Има три светила:                                                                                                  
日月星                                                           
  слънце, луна и звезди.  


                                                                                                     
十四                                                                 14 
                                               
三綱者                                                             Има три основи:                                                                                                                               
君臣義                                                             между владетел и поданици справедливост.                                                                                                
父子親                                                             между баща и син любов,                                                                                                                 
夫婦順                                                             между съпруг и съпруга покорност1.

______________________

1  Господарят трябва да бъде мъдър и справедлив, поданиците предани, готови да изпълнят своя дълг, децата да почитат и уважават родителите си, съпругата да е покорна, съпругът кротък .

                                                                  


十五                                                                15

                                          
曰春夏                                                             Говорим за пролет и лято,
曰秋冬                                                             говорим за есен и зима.                                                                                  
此四時                                                             Четири годишни времена 
運不窮                                                             в кръговрата безкраен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      


十六                                                                16  

                                         
曰南北                                                             Говорим за север и юг,
曰西东                                                             говорим за изток и запад.
此四方                                                             Тези четири посоки
應乎中                                                             към центъра1 прилягат.


                                                                                                                                                                                            
                                                                                                                                                                                                                 
____________________                                                                                                                                    

В древен Китай смятали, че светът е разделен на пет посоки, в който центърът, т.е. земята, е петата от тях и действа непрекъснато в съответствие с другите четири посоки.      

十七                                                                 17       
                                           
                       
曰水火                                                             Говорим за огъня, водата,     
木金土                                                             дървото, метала, земята.      
此五行                                                             Тези пет стихии
本乎數                                                             произлизат от числата1.





_____________________ 
                                                                                                                            
1 Петте елемента (петте природни стихии) са в основата на традиционната китайска алхимия и се прилагат пространно във Фън Шуй. На елемента вода съответстват числото шест, сезонът зима, посоката север, планетата Меркурий, соленият вкус, черен и тъмносин цвят. На огъня: числото седем, ранното лято, посоката юг, планетата Марс, горчивият вкус, червеният цвят. На дървото отговарят числото осем, сезонът пролет, посоката изток, планетата Юпитер,  киселият вкус, зеленият цвят. На метала: числото девет, есента, западната посока, планетата Венера, лютият вкус, белият цвят. На земята: числото пет, късното лято, посоката център, планетата Сатурн, сладкият вкус, жълтият и кафявият цвят.

十八                                                                 18


曰仁義                                                             Говорим за човечност, справедливост,   
曰仁義                                                             ритуал, мъдрост, искреност.   
此五常                                                             Тези пет добродетели
不容紊                                                             не допускат хаотичност.



十九                                                                 19  
                                          

稻粱菽                                                             Ориз, бобови, сорго1,  
麥黍稷                                                             пшеница, два вида просо2
此六穀                                                             шест растения житни,
人所食                                                             с които човекът се храни.                                                                                                                                                                     



___________________      
                                                                                                                            
1  Сорго (Sorghum) – род тревисто растение от семейство житни.  Много видове сорго се използват за храна (като зърно или сироп), за фураж, за производство на алкохолни напитки (прочутата водка маотай) и за биогорива. В северните части на Китай соргото доскоро бе основен заместител на пшеницата при производството на брашно.
2 Два вида просо – обикновено просо за посев и глутеново просо.

二十                                                                 20   
                                        
馬牛羊                                                             Коне, волове, овце,  
雞犬豕                                                             кокошки, кучета, прасета – 
此六畜                                                             шест домашни животни,
人所飼                                                             които отглежда човекът.                                         




二十一                                                             21                                             

曰喜怒                                                             Говорим за радост и гняв, 
曰哀懼                                                             говорим за скръб и страх,
愛惡欲                                                             любов, омраза и копнение –   
七情具                                                             на седем чувства проявление.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  


二十二                                                             22

匏土革                                                             Тиквен, глинен, кожен,  
木石金                                                             дървен, каменен, метален,    
與絲竹                                                             копринен и бамбуков –   
乃八音                                                             осем музикални звука1.



                                                                                             
____________________  
                                                                                                                      
1 Изредени са осемте вида звуци в музиката, издавани от осемте вида материали, от които се изготвят музикалните инструменти. От тиквата кратунка (Lagenaria siceraria) изработват инструмента шън или устен орган; от глина – различни видове окарини; от кожата – барабани; дървото – за ксилофони; камъкът – за направата на всякакви литофони; металът – за камбани и гонгове; от копринените нишки – струни за музикални инструменти, наподобяващи лютни, цитри, гусли, а от бамбука – духови инструменти подобни на флейта.  


二十三                                                             23


高曾祖                                                             Прапрадядо, прадядо, дядо,    
父而身                                                             от баща до мен,  
身而子                                                             от мен до син,   
子而孫                                                             от син до внук.




二十四                                                             24     
                                      
自子孫                                                             Аз самият, син и внук,   
至玄曾                                                             правнук и праправнук.
乃九族                                                             Има девет поколения  
人之倫                                                             в поредността на човек1.                                                                                                                                                        



                                                                              
__________________    
                                                                                                                  
1 Четири поколения, които предшестват всеки – прапрадядо, прадядо, дядо, баща и четири, които го наследяват – син, внук, правнук и праправнук, според етичните представи в древен Китай, представляват деветте колена на всяко семейство.

二十五                                                             25 
                                           

父子恩                                                             Между баща и син доброта,
夫婦從                                                             съгласие между мъжа и жената.   
兄則友                                                             От големите братя другарство,
弟則恭                                                             от малките братя почитта1.   

  
                                                                                                                                                                                                                                                   

二十六                                                             26 
 
                                         
長幼序                                                             Порядък между млади и стари,    
友與朋                                                             между приятели и другари.  
君則敬                                                             Уважение от владетелите, 
臣則忠                                                             преданост от поданиците2.        

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               


二十七                                                             27  

                                          
此十義                                                             Тези десет принципа³
人所同                                                             за всички хора са еднакви.   





_____________________    
                                                                                                                                       
1 Между баща и син трябва да владеят чувства на привързаност, любов и доброта, между съпрузите отстъпчивост, хармония и съгласие, големите братя да са дружелюбни и да защитават по-малките, а малките да почитат по-големите.
2 Трябва да има уважение към разликата във възрастта, старшинството между млади и стари, да има доверие, да държат на дадената дума приятели и другари, владетелите да уважават своите поданици, а те да са искрени и предани към своя господар.
³ Десет основни морални норми уреждащи отношенията между бащата и сина, братята, съпрузи, стар и млад, поданик и владетел.   

第二部分                                                        ВТОРА ЧАСТ: КОНФУЦИАНСКИ КЛАСИЦИ



二十八                                                             28
                                               
凡訓蒙                                                              Всеки, който деца обучава, 
須講究                                                              трябва да тълкува, изяснява.
詳訓詁                                                              Древни текстове да коментира,    
明句讀                                                              точно да ги разчленява1.
                                                                                                                                                                                     




___________________
                 
1  Текстовете в старите книги са непрекъсната поредица от йероглифи, без пунктуация, затова е необходимо разчленяване чрез препинателните знаци на изречения и абзаци за изясняване на техния смисъл.


二十九                                                             29
                                               

為學者                                                              За този, който ще учи,   
必有初                                                              трябва да има начало.   
小學終                                                              След основното школо,   
至四書                                                              с "Четирикнижие"1 да продължава.





___________________  
                                                                                                                    
1  Първа част от конфуцианския канон, която включва „Беседи и съждения“ („Лун-ю“), „Мън-дзъ“, „Великото учение“ („Да сюе“) „Учение за средата“ („Джун юн“).



三十                                                                 30  
                                            

論語者                                                              Това са „Беседи и съждения“
二十篇                                                              в двадесет глави. 
群弟子                                                              Учениците на Конфуций
記善言                                                              записали добрите слова.                                                                                                                     




三十一                                                             31
                                              
孟子者                                                              Това е„Мън-дзъ2,    
七篇止                                                              само в седем глави.  
講道德                                                              Пътят на добродетелта пояснява,   
說仁義                                                              за човеколюбие и справедливост разсъждава.





__________________
       
Книгата „Беседи и съждения" – „Лун-ю“, била съставена от учениците на Конфуций, които записали неговите мъдри и проницателни изказвания, направени в продължение на целия му живот и историите за него.                                          
2 „Мън-дзъ“– книга от седем глави, съставена от Мън-дзъ, наричан още Мън Къ (372 – 289 г.пр.Хр.), философ от периода на Воюващите царства, ученик на Дзъ Съ, един от главните тълкуватели на конфуцианското учение.  

三十二                                                             32

                                            
作中庸                                                              Книгата „Учение за средата“   
子思筆                                                              от Дзъ Съ1 е написана.
中不偏                                                              Средата не се отклонява,
庸不易                                                              обичайното не се променя.




                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       
_____________________ 
                                                                                                                     
1  Според традицията философският трактат „Учение за средата“  („Джун юн“) се приписва на Дзъ Съ (483 – 402 г.пр.Хр.), внук на Конфуций. В него главната мисъл е да се „следва неотклонно средата, средният път“ (джун) и да се поддържа винаги обичайната (юн) хармонична, умерена природа, справедлив и спокоен характер. Разсъждава се и над принципите за безпристрастност, рационалност и неизменност.

三十三                                                             33                                               

作大學                                                              Книгата „Великото учение“                                                                        
乃曾子                                                              от Дзън-дзъ1 е написана.      
自修齊                                                              Започва със самоусъвършенстване и ред в семействата,
至平治                                                              достига до успокоение и добро управление на страната.                                                                                                                                                                     





___________________  
                                                                                                                       
1 Дзън-дзъ (505 – 435 г.пр.Хр.) – философ и един от най-способните ученици на Конфуций, написал книгата „Великото учение“ („Да сюе“). Той бил наставник на Дзъ Съ, внукът на Конфуций. „Великото учение“ е най-късият (1755 йероглифа) от конфуцианските канони. Той съдържа десет части, включващи три водещи принципа и осем степени. Трите принципа са: разкриване на вродените добродетели, превъзпитаване на народа, постигане на съвършена доброта. Осемте степени са: достигане съществото на нещата, довеждане на знанията до край, искреност и откритост на сърцето, нравствено усъвършенстване, поддържане на ред и хармония в семействата, умиротворение и успешно управление на Поднебесната.


三十四                                                             34   

                                          
孝經通                                                              „Канон на синовната почит“1 щом разберат,      
四書熟                                                              „Четирикнижие“ добре усвоят,
如六經                                                              тогава към „Шестокнижие“
始可讀                                                              могат да пристъпят.                                                                                                                                                                                                                    



    
                                                                            
___________________   
                                                                                                                    
Възгледът за синовната почит (сяо) е един от основните стълбове на конфуцианството. Конфуций го смятал за основа на всички добродетели, на хуманността или човеколюбието (жен). „Сяо дзин“ („Канон на синовната почит“) приписван на Конфуций, е под формата на беседа между него и любимия му ученик Дзън-дзъ. От началото на династия Хан (206 г.пр.Хр. – 220) бил използван като учебник за четене при началното образование на децата. Те трябвало да научат дълбоко да почитат и уважават родителите и възрастните хора с любов, носеща хармония и радост. Децата, чрез убеждаване да отклоняват родителите си от грешки, а чиновниците, давайки личен пример на синовна почит, да са за пример на народа и така да подобряват обществените нрави.                  
2 „Шестокнижие“ – 六經 („Лиу дзин“) – шестте основни книги на конфуцианския канон, вж. следващата строфа.

三十五                                                             35

詩書易                                                              „Поезия“, „История“, „Промени“, 
禮春秋                                                              „Ритуали“, „Пролети – Есени“ –     
號六經                                                              те „Шестокнижие“1 наречени,    
當講求                                                              трябва да бъдат изучени.     



 
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              
___________________
                                                                                                                        
1 „Шестокнижие“ („Лиу дзин“) – шестте основни книги на конфуцианския канон, включващ книгите „Канон на промените“ – („И дзин“), „Канон на историята“ – („Шу дзин“), „Записки на ритуалите“ – („Ли дзи“), „Канон на поезията“  – („Шъ дзин“), „Летописи [на епохата] Пролети – Есени“ – („Чун Циу“) и изгубеният „Канон на музиката“ – („Юе дзин“). В книгите изредени в строфата последната не е посочена като част от „Шестокнижие“, а под споменатите във втория ред „Ритуали“ Li (禮) става дума за „Книга на ритуалите“ – („Ли дзи“) (禮記) и „Ритуалите на Джоу“ – („Джоу ли“) (周禮).                                                     


三十六                                                             36

有連山                                                              Има „Лиен шан“,   
有歸藏                                                              има "Гуй Цан", 
有周易                                                              има „Джоу и“ –      
三易詳                                                              три системи тълкуват „И дзин“1.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              



                                                                                    
__________________                                                                                                                            

1
  „Лиен щан“– книга за гадаене, съгласно легендите била създадена от митичния император Фу-си. „Гуй цан“ според преданията била написана от Хуан-ди (Жълтия император), като и двете книги са изгубени. „Джоу и“ – „Джоуски канон на промените“, бил съставен от Уън-уан, баща на У-уан – основател на династия Джоу (1046 – 256 г.пр.Хр.) и представлява същността на „И дзин“ – „Канон на промените“. В него е залегнала идеята за изменчивостта, основана на наблюденията на хората върху постоянно менящите се обстоятелства и заобикалящият свят. Теорията на гадаене, според „И дзин“, позволява да проследи, доколко е целесъобразна дейността на човек в различни ситуации, съответства ли тя на развоя на световните дела или не.

三十七                                                             37
 
有典謨                                                              Има закони и предначертания,  
有訓誥                                                              има наставления и  предупреждения,    
有誓命                                                              има клетви и постановления,     
書之奧                                                              в загадъчния „Канон на историята1.     





__________________ 
                                                                 
1  „Канон на историята“ („Шу дзин“) е част от конфуцианския канон и включва разнообразни и доста спорни текстове от различни епохи. В него под формата на диалози фигурират записи на сказания, митове, исторически събития, закони, обръщения на владетели към поданиците, възвания към войските, предписания, образци. Включва периоди от легендарната династия Ся, династиите Шан и Западна Джоу – от XXI до VIII в.пр.Хр. Канонът има две запазени версии. Старата съдържа 58 глави, а по-новата 28. Двете версии са запазени, но в днешно време за по-достоверна се смята кратката редакция.

三十八                                                             38      


我周公                                                              Нашият Джоу-гун   
作周禮                                                              „Ритуалите на Джоу“1 съчинил.   
著六官                                                              В тях шест групи чиновници2 посочил,
存治體                                                              основата на управление съхранил.                                                                                                                                                                                                                                                           




___________________

1 За създател на канона „Ритуалите на Джоу“ („Джоу ли“), е смятан Джоу-гун, малкият брат на У-уан (основателят на династия Джоу).
2 Книгата има шест раздела, назовани на шестте чиновнически длъжности, които образуват структурите на държавното управление.Те са: „Небесни чиновници“ – висши чиновници, занимаващи се с всеобщото управление; „Земни чиновници“ – отговарящи за данъците и подялбата на земята; „Пролетни чиновници“ – за образованието, за светските и религиозните учреждения; „Летни чиновници“ – отговарящи за армията и военните дела; „Есенни чиновници“ – за правосъдието; „Зимни чиновници“ – отговарящи за населението, територията и селското стопанство. Този раздел бил загубен и към III в. е заменен с аналогичния по съдържание трактат „Записки за занаятите“.


三十九                                                             39


大小戴                                                              Старшият и Младшият Дай1
註禮記                                                              „Записки на ритуалите“ коментирали. 
述聖言                                                              Свещените слова2 записали,
禮樂備                                                              обреди и музика попълнили.                                                                                                                                             

 


____________________  
                                                                                                                   
1  Старшият и Младшият Дай – Дай Дъ и Дай Шън, чичо и племенник, конфуциански учени от династия Западна Хан (206 г.пр.Хр. – 9 г.), написали коментарите към „Записки на ритуалите“ („Ли дзи“). В началото „Ли дзи“ съдържала 131 глави. Старшият Дай ги съкращава до 85 глави. Неговият племенник, Младшият Дай, намалил текста до 49 глави. В основата на сегашните „Записки на ритуалите“, в 49 глави, са залегнали неговите коментари.  
2 Става дума за изказванията и съжденията на Конфуций.      

四十                                                                 40

曰國風                                                              Говорим за „Обичаи на царствата“,   
曰雅頌                                                              говорим за „Оди“ и „Химни“.   
號四詩                                                              Четирите части на „Поезията“1    
當諷詠                                                              трябва да се декламират напевно.
                                                                                                                          




____________________ 
                                                                                                                       
1 „Канон на поезията“ („Шъ дзин“) съдържа 305 народни песни и стихотворения на различни теми, създадени през XI – VI в.пр.Хр. като подборът и редакцията им се приписва на Конфуций. Състои се от четири части: „Обичаи на царствата“ („Гуо фън“); „Големи оди“ („Да я“); „Малки оди“ („Сяо я“) и „Химни“ (Сун“). 
                             
                                                                                

四十一                                                             41



詩既亡                                                              „Поезията“ вече занемарили,   
春秋作                                                              „Пролети – Есени“ съчинили1.    
寓褒貶                                                              Той хвалба и укор2 заключава,  
別善惡                                                              добро от злото различава.  




___________________  
                                                                                                                       
1  Когато династия Джоу западнала, прекъснала традицията да се събират народни песни и сведения за нравите и обичаите. „Канон на поезията“ постепенно бил забравен от хората. Тогава, според Мън-дзъ, Конфуций съставил летописа „Пролети – Есени“ („Чун циу“). Съдържа официална хроника на неговата родина царство Лу и най-близките съседни царства Сун, Уей, Джън, Дзин, Цао и Ци, като обхваща периода в китайската история от 722 до 481 г. пр.Хр. Текстът обхваща външна и вътрешна политика, икономика, военна история, бит на монарсите, сакралност и природни явления.
2 Конфуций дал нравствена оценка на събитията, като упоменал за едни, а премълчал други. Този принцип получил името „бао-биен“ 褒貶 (похвала и порицание).                                                                 

四十二                                                             42

                                                                    
三傳者                                                              Три класически коментара: 
 有公羊                                                             на Гун-ян,  
有左氏                                                              на господин Дзуо,  
有彀梁                                                              на Гу-лян1.





__________________                                                                                                                                   

Тази строфа се отнася за три съчинения, които се смятат за най-добрите и с тях е допълнен и коментиран летописът „Пролети – Есени“: „Коментари на Гун-ян“ („Гун-ян джуан“), „Коментари на Дзуо“ („Дзуо джуан“) и „Коментари на Гу-лян“ („Гу-лян джуан“). От трите коментара Дзуо джуан е един от най-важните извори по история на Древен Китай, преди всичко на периода „Пролети – Есени“ (770 – 476 г.пр.Хр.). За негов автор е смятан Дзуо Циу-мин, учен от царство Лу, живял по времето на Конфуций. Паметникът съдържа много ценен материал и от други по-ранни епохи като династия Шан (ок. 1600 – ок. 1046 г.пр.Хр.) и династия Западна Джоу (ок. 1046 – 771 г.пр.Хр.). Това го прави различен от другите два основни коментара – „Гун-ян джуан“ и „Гу-лян джуан“, които тълкуват отделни думи, понятия, действия, а допълнителната историческа информация е малко. 

四十三                                                             43

          
經既明                                                              Когато каноните разберете,  
方讀子                                                              тогава мислителите прочетете.   
撮其要                                                              Основното от тях изберете,   
記其事                                                              случките в тях запомнете1.





___________________

1  Когато смисълът на „Четирикнижие“ и „Шестокнижие“ бъде ясно разбран, трябва да бъдат прочетени съчиненията, написани от представители на всички философски школи. При това следва да се запомни същността в изказванията на класиците и фактите свързани с тях.

四十四                                                             44
                                                                                                              
五子者                                                              Пет учени мъже1:  
有荀楊                                                              има Сюн, Ян,  
文中子                                                              Уън Джун-дзъ,   
及老莊                                                              също Лао, Джуан2.





___________________ 

Йероглифът дзъ (子) покрай многото си значения има смисъл и на: мислител, философски трактат, древна форма на вежливо обръщение, частица прибавяна към фамилията на учени и добродетелни мъже.                 
2 Включването в списъка на петте най-велики философи на неконфуцианците Лао-дзъ и Джуан-дзъ, показва всеобхватният характер на китайската философия. Сюн-дзъ (ок. 313 – 238 г.пр.Хр) – почетно звание на Сюн Куан, философ-конфуцианец; Ян-дзъ (53 г.пр.Хр. – 18 г.), почетно звание на Ян Сюн, философ-конфуцианец, литератор и поет от Западна Хан; Уън Джун-дзъ, с почетно звание Уан Тун (584 – 617), философ-конфуцианец от династия Суй; основателят на даоизма Лао-дзъ, автор на трактата „Дао Дъ Дзин“ и Джуан-дзъ, развил идеите на даоизма в трактата „Джуан-дзъ“.   


第三部分                                                        ТРЕТА ЧАСТ: ДИНАСТИИ


四十五                                                             45


經子通                                                              Каноните и философите щом изучите,    
讀諸史                                                              историческите книги прочетете.
考世系                                                              Смяната на династии проучете, 
知終始                                                              начало и край да разберете1.                                                                                                                                                                                                                               
     

                                                                                   
____________________  

1  След изучаване книгите от конфуцианския канон и трудовете на философите, трябва да се пристъпи към четене на историческите съчинения. От тях учениците ще получат знания за възхода и залеза на царства и династии, събития от минало и съвременност, за държавното управление, жития на владетелите и на прочутите сановници, родословия.
   

四十六                                                             46
    
                                                                                                                                                                                                                       
自羲農                                                             От Фу-си и Шън-нун 
至黃帝                                                             до Жълтия император1,  
號三皇                                                             наречени Тримата повелители, 
居上世                                                             в дълбоката древност живели.



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     
___________________     
                                                                                                                 
1 Тримата легендарни повелители на Китай живели през третото хилядолетие пр.Хр. Първият легендарен владетел бил Фу-си – повелител на Изтока. Смята се, че е изобретил йероглифите и осемте триграми (багуа), научил хората да ловят риба, да ловуват, да развъждат добитък и да приготвят храна на огън. Вторият, Шън-нун – божественият земеделец, покровител на земеделието и медицината. На Шън-нун приписват създаването на селскостопанските оръдия и земеделския календар, научил хората да сеят пет вида зърно, откриването на чая и лечебните растения. Третият, Хуан-ди (Жълтият император), е смятан за прародител на китайската нация, автор на медицински трактати и създател на даоизма. На него се приписват изобретяването на писмеността и музиката, на лъка и стрелите, брадвата, лодката и веслата. 


四十七                                                             47

唐有虞                                                             Тан Яо и Ю Шун1,
號二帝                                                             Двамата императора назовани,   
相揖遜                                                             един на друг трона отстъпили,
稱盛世                                                             век на благоденствие настъпил.




                                                                                
____________________   
                                                                                                                    
1 Тан Яо и Ю Шун – полумитични владетели от предисторическия период на Китай, четвъртият и петият от легендарните Петима императори. За китайците Яо и Шун са символ на съвършена мъдрост и образци на справедливо управление, защото не предават престола на своите деца, а на мъдри и способни люде. Яо не отстъпва престола на своя недостоен син, а на талантливия и добродетелен съветник Шун. Той също не предал трона на некадърния си син, а на Великия Ю, основател на първата династия Ся. 

四十八                                                             48


夏有禹                                                             Династия Ся имала Ю1
商有湯                                                             династия Шан имала Тан2,    
周文武                                                             династия Джоу имала Уън и У³ –   
稱三王                                                             Тримата царе били наречени.






____________________    
                                                                                                         
Ю, наричан още Великият Ю – основател на Ся, първата династия в китайската история (ок. 2070 – ок.1600 г.пр.Хр.). След като овладял потопа чрез система от диги и канали и разделил държавата на девет провинции, получил трона от Шун, последният от Петимата императори.                                                                                                              
Тан-уан – основател на династия Шан (1600 – ок.1046 г.пр.Хр.).                                                                      
³   Уън-уан и синът му У-уан – основатели на династия Джоу (ок. 1046 – 256 г.пр.Хр.). Всъщност бащата Уън е бил начело на васалното владение Джоу. Неговият син, У-уан, победил войските на царство Шан и като обединил многочислените племена в северен Китай, основал династия Джоу. Но се предполага, че титлата уан – цар, към името на нецарувалия Уън, му е дадена посмъртно от благодарните потомци заради неговата мъдрост и духовно съвършенство.                                                                                                                                    

四十九                                                             49

夏傳子                                                             Тронът при Ся синът наследявал, 
家天下                                                             семейство Поднебесната управлявало1.    
四百載                                                             След четиристотин лета     
遷夏社                                                             от Ся бил преместен храмът на Земята2.                                                                                                                                                                                                                                                                            



                                                                                                                                                                     
____________________
                                                                                                                               
1 Преди династия Ся предаването на властта се извършвало според избора на владетеля, престолът не се наследявал. От династия Ся нейният основател Ю започнал да предава трона по наследство на старшия син. В Поднебесната влязла в действие династичната система на управление, на принципа „едно семейство“.                                                          
2 Храмът в чест на божеството на Земята олицетворявал властта на царуващата династия и единството на страната. Пролет и есен той се използвал за тържествени жертвоприношения. Там се извършвали ритуали за добра реколта, благоприятно време и стабилност във държавата. След четиристотин години и седемнадесет владетели, династия Ся била унищожена от династия Шан.
五十                                                                  50

湯伐夏                                                              Тан1 династия Ся покорил,  
國號商                                                              нарекъл държавата Шан.  
六百載                                                              Шестстотин лета продължила,   
至紂亡                                                              загинала при Джоу-уан2.




                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    
___________________  
                                                                                                                   
1 Тан – Чън Тан-уан, разбил армията на Дзие-уан – последният монарх на династия Ся (ок.2070 – ок.1600 г.пр.Хр.) – тиранин, пияница и безпътник, а после основал династия Шан (ок. 1600 – ок. 1046 г.пр.Хр.).                                                        
2  Джоу-уан (Джоу Син, Ди Син) – последният владетел от династия Шан. Неговото име става синоним на жестокост, тиранство, надменност и разпуснатост.

五十一                                                             51

周武王                                                              У-уан от Джоу  
始誅紂                                                              Джоу-уан унищожил1.  
八百載                                                              Осемстотин лета продължила,  
最長久                                                              династия най-дълговечна била.




 _____________________
                                                                                                                                      
1 У-уан, синът на Уън-уан от рода Джоу събрал войска и разгромил армията на Джоу-уан (Джоу Син), който се самоубил, и така сложил край на династия Шан, основавайки династия Джоу, най-продължителната в историята на Китай. В началния си период династията Джоу управлявала под името Западна Джоу, от 1046 г.пр.Хр. до 771 г.пр.Хр., със столица Фънхао (руините й днес се намират в околностите на Сиан). От 770 г. до залеза си през 256 г.пр.Хр. династията носи името Източна Джоу.

五十二                                                             52    


周轍東                                                             Джоу на изток се преместила, 
王綱墮                                                             системата на управление западнала1.    
逞干戈                                                             Щитове и копия размахвали,   
尚游說                                                             скитащите съветници уважавали2.



 
                                                                    
_____________________                                                                                                                      

През 770 г.пр.Хр. Пин-уан бил принуден да отдаде на един от съюзниците си земите край столицата Фънхао и преместил на изток престолния град на Западна Джоу в Луои (днешен Луоян), а династията започнала да се нарича Източна Джоу. Монархическата система от закони и принципи на държавно управление постепенно западнала, централизираната власт на джоуските владетели отслабнала, те загубили хегемонията си, а територията на Китай била поделена между отделните царства.                                                                                                                                                                             
Васалните владетели започнали да воюват постоянно помежду си, покорявали съседните царства, а техните съветници скитали между царствата, опитвайки се, благодарение на красноречието  си, да печелят съюзници и да внушават политическите си  идеи.


五十三                                                             53

始春秋                                                              С „Пролети – Eсени“ започнала,  
終戰國                                                              с „Воюващи царства“ завършила1.  
五霸強                                                              Петима хегемони господствали2,   
七雄出                                                              седем могъщи царства се извисявали³.    



                                                                                                                                                                                                                                
______________________
                                                                                                                       
1 Династия Източна Джоу, за която става дума по-горе, включва два периода: започнала с „Пролети – Eсени“ (770 – 476 г.пр.Хр.) и завършила с „ Воюващи царства“ (470 – 221 г.пр.Хр.), който продължил 34 г. след падането на Източна Джоу.       
2 В периода „Пролети – Eсени“ се установила системата на хегемоните – владетели, които координирали защитата на джоуски-те държави от варварските племена. Това довело до усилване на големите царства (Ци, Сун, Дзин, Цин, Чу) и поглъщане на малките. Начело на тези феодални царства властвали петима хегемони – Хуан-гун от царство Ци (685 – 643 г.пр.Хр. ); Сян-гун от царство Сун (650 – 637 г.пр.Хр.); Уън-гун от царство Дзин (636 – 628 г.пр.Хр.); Му-гун от царство Цин (659 – 621 г.пр.Хр.) и Джуан-уан от царство Чу (613 – 591 г.пр.Хр.).                                                                                                           
3
В древен Китай през периода „Пролети – Eсени“ съществували близо сто и петдесет държави, които в периода „Воюващи царства“ след дълголетни завоевателни войни останали десет пъти по-малко. Сред тях се отличавали седемте могъщи царства – Цин, Чу, Ян, Ци и още: Уей, Хан и Джао, образувани от разпадането на царство Дзин.                                                          


五十四                                                             54

嬴秦氏                                                              Ин, владетелят на Цин,    
始兼並                                                              всички царства присъединил1.   
傳二世                                                              На Втория2 трона предал,  
楚漢爭                                                              Чу и Хан се борили³.





______________________
                                                                                                                        
1 Ин, или  Ин Джън – лично име на владетеля от царство Цин, сложил край на епохата на „Воюващите царства“, като между 230 – 221 г.пр.Хр. покорил останалите шест царства, обединил Китай и през 221 г.пр.Хр. основал династия Цин (221– 206 г.пр.Хр.), приемайки името първи император, основател на Цин – Цин Шъ-хуанди (221– 210 г.пр.Хр.).                            
2 Вторият – Ху Хай – по-малкият син на Цин Шъ-хуанди и втори император на династия Цин, под името Ър Шъ-хуанди (210 – 207 г.пр.Хр.). Императорът починал по време на лов и Ху Хай в сговор с главния съветник Ли Съ и началникът на канцеларията, евнухът Джао Гао, написали фалшиво писмо, в което за престолонаследник е обявен той, вместо първородния син Фу Су.              
³ След кончината на Цин Шъ-хуанди през 210 г.пр.Хр. в империята избухнали размирици и въстания, тъй като Ху Хай се проявил като жесток и непоследователен владетел. Той бил убит през 207 г.пр.Хр., а след падането на династията през 206 г.пр.Хр., между царствата Чу и Хан започнала междуособна борба за овладяването на Поднебесната.


五十五                                                             55

高祖興                                                             Гао-дзу1 се възвисил,  
漢業建                                                             династия Хан учредил.   
至孝平                                                             При царуването на Сяо Пин, 
王莽篡                                                             трона Уан Ман похитил2




  
____________________
                                                                                                                             
1 Гао-дзу или Тай-дзу – храмово име* на Лиу Бан (256 – 195 г.пр. Хр.), основател и първи император на династия Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г.). След падането на династия Цин през 206 г.пр.Хр., започнала междуособната война между царство Чу (начело с узурпатора на трона на Чу – Сян Ю) и царство Хан (начело с Лиу Бан). Тя продължила до пълното поражение на Сян Ю пред 202 г.пр.Хр., а Лиу Бан провъзгласил себе си за император на новата династия Хан. Царувал до смъртта си през 195 г.пр.Хр.                       
* Храмово име – името, което владетелят получавал след смъртта си.. Това име-титла се състои от два йероглифа. Първият йероглиф 高 (гао) – „висок“ или 太(тай) – „велик“ и вторият 祖 (дзу) – „прадядо, родоначалник“ се дават на основателите на династии.帝 или 皇帝 (ди или хуанди);  – „император“,  宗 (дзун), – „праотец“, за втория и останалите императори.                                            
2  Първият период на династия Хан (206 г.пр.Хр. – 9 г.), се нарича Ранна или Западна Хан. Сяо Пин – Пин-ди (9 г.пр.Хр. – 6 г.), бил четиринадесетият император от династия Западна Хан. През 6 г. Уан Ман отровил петнадесетгодишния Сяо Пин, а през 9 г., като регент свалил невръстния Лиу Ин от трона, провъзгласил се за император и основал междинната династия Син (Нова). Тя съществувала до убийството на Уан Ман през 23 г.

五十六                                                             56

光武興                                                              Гуан-у се възвисил,                                                                           
為東漢                                                              Източна Хан установил1
四百年                                                              След четиристотин години  
終於獻                                                              при Сиен2 приключила.




                                                           
___________________
                                                                                                                             
1 Лиу Сиу, с храмово име император Гуан-у, бил от императорското семейство на династия Хан. През 23 г. разбил войската на Уан Ман и възродил управлението на фамилията Лиу от дома Хан, под името династия  Източна Хан (25 – 220).               
2 Лиу Сие, с храмово име император Сиен, последният, тринадесети подред император на династия Източна Хан. През 220 г. Цао Пи, владетелят на царство Уей, го свалил от власт и това бил краят на четиристотингодишното управление на династия Хан.   

五十七                                                             57

魏蜀吳                                                             Уей, Шу и У1,   
爭漢鼎                                                             за триножника2 на Хан воювали. 
號三國                                                             Трите царства назовани,  
迄兩晉                                                             до двете Дзин³ се задържали.





____________________ 
                                                                                                            
1 Уей, Шу и У – имена на трите царства, които повели борба за власт, а епохата на междуособните войни била назована Трицарствие (220 – 280).                                                                               
2 Триножник – символизирал императорската власт. Той бил изработен от бронз и имал с внушителни размери. Триножниците били девет на брой, според областите в древен Китай и съгласно преданията били излети от легендарния император Ю.            
³ Двете Дзин – до 280 г. трите царства Уей, Шу и У били завладени от династия Дзин (265 – 420), основана от пълководеца Съма Йен (император У) на територията на царство Уей, който властвал до 290 г.  Династия Дзин се разделила на Западна Дзин (265 – 316) и Източна Дзин (317 – 420).


五十八                                                             58   

宋齊繼                                                             Сун и Ци последвали,  
梁陳承                                                             Лян и Чън продължили. 
為南朝                                                             Това са Южните династии   
都金陵                                                             със столица Дзинлин1.




                                                               
____________________
                                                                                                                           
1 След династия Източна Дзин (317 – 420) започнал период на противоборство между севера и юга на Китай. Това бил периодът на Южните и Северните династии (420 – 589). Династиите Сун (420 – 479), Ци (479 – 502), Лян (502 – 557) и Чън (557 – 589) една след друга се сменили и били наречени Южни династии. Столицата на всички тези династии била Дзинлин (старото име на град Нандзин).


五十九                                                             59

北元魏                                                              Северната династия Юан Уей1,   
分東西                                                              на Източна и Западна се разделила.     
宇文周                                                              Ю Уън2 основал династия Джоу,     
興高齊                                                              Гао³ в династия Ци се възвисил.






______________________ 
                                                                                                                     
1 Юан Уей, или още Туоба Уей, Късна Уей – имена на династия Северна Уей (386 – 535) основана от рода Туоба, която впоследствие се разделила на Източна Уей (534 – 550) и Западна Уей (535 – 557).                                 
2 Ю Уън – първият император на династия Северна Джоу (557 – 581), възникнала на мястото на династия Западна Уей, след време свалена от династия Суей.                                                           
³ Гао – Гао Ян, пръв император на династия Северна Ци (550 – 577), сложил край на династия Източна Уей.                                         


六十                                                                 60

迨至隋                                                              Накрая, при династия Суей, 
一土宇                                                              Поднебесната била обединена1.   
不再傳                                                              Тронът не бил предаден трети път,  
失統緒                                                              приемствеността била изгубена2.




           
                                                                                            
___________________
                                                                                                                      
1 След почти четири века на разпокъсаност и упадък Ян Дзиен от династия Северна Джоу обединил Китай и основал династията Суей (581 – 618). Управлявал до 604 г. като император Уън, с храмово име Гао-дзу.                                     
2 Властта на династия Суей продължила едно поколение. Наследил го синът му, Ян Гуан, който като император Ян, властвал от 604 до 617 г., когато бил убит. Историците от средновековния Китай го описват като жесток тиранин и разпътник. 
                                   

六十一                                                             61


唐高祖                                                              Гао-дзу от Тан   
起義師                                                              вдигнал войска справедлива.  
除隋亂                                                              Безредието при Суей изкоренил,  
創國基                                                              основите на династия положил1.




                                                                                                                                                                        
____________________
                                                                                                                      
1 Към края на династия Суей в империята непрекъснато избухвали въстания. Тогава Ли Юан, честен и справедлив военачалник, застанал начело на въстаниците, прекратил безредиците и основал династия Тан (618 – 907). Храмовото му име било император Гао-дзу (618 – 626).

六十二                                                             62   

二十傳                                                              Двадесет предавания на трона1 отминали,  
三百載                                                              триста години Тан продължила.   
梁滅之                                                              Когато Лян я унищожила,   
國乃改                                                              династията отново се сменила2.





____________________

1 Династия Тан имала двадесет императори. Династията просъществувала близо триста години, с прекъсване от петнадесет години, когато У Дзъ-тиен, наложница на император Тай-дзун (627 – 649), а след смъртта му съпруга на сина му, император Гао-дзун (650 – 683), управлявала страната чрез него и двамата синове. Тя укрепила властта си дотолкова, че през 690 г. свалила втория си син Жуeй-дзун и се провъзгласила за императрица, начело на нова династия Джоу (690 – 705). След смъртта й династия Тан е на власт отново до 907 г.                                                                                                                                                             2 Генерал Джу Уън, с храмово име Тай-дзу, бил генерал и военен губернатор от династия Тан. Принудил последния император на Тан да се отрече   от престола, но по-късно го убил и основал династия Късна Лян (907– 923) със столица Биенлян (днешният град Кайфън).



六十 三                                                            63

梁唐晉                                                              Лян, Тан, Дзин,  
及漢周                                                              също Хан и Джоу –    
稱五代                                                              пет династии наречени,  
皆有由                                                              за всяка имало причини1.





_____________________   
                                                                                                                       
1 След края на династия Тан – 907 г., страната била раздробена. Този период приключва през 960 г. с  установяването на династия Сун. Периодът се характеризира с политическа и икономическа разруха, междуособни войни и честа смяна на династии и царства. На север властвали пет династии (907– 960), а на юг десет царства (902 – 979). Петте династии се сменяли една след друга, властването им не продължило дълго, а за създаването и съществуването на всяка, за техния възход и упадък имало вътрешни причини. Петте династии са: Късна Лян (907 – 923), Късна Тан (923 – 936), Късна Дзин (936 – 946), Късна Хан (947 – 950), и  Късна Джоу (951– 960).



六十四                                                             64

炎宋興                                                              Огнената Сун се възвисила,     
受周禪                                                              престола от Джоу приела.  
十八傳                                                              Осемнадесет пъти трона наследили,     
南北混                                                              докато северът и югът се слели1.





____________________
                                                                                                                     
1 Джао Куан-ин, генерал от династия Късна Джоу, по времето на поход към царство Южна Хан, с поддръжката на войските, които командвал, извършил преврат и съборил Късна Джоу. Той основал династия Сун (960 – 1279),  която управлявал от 960 г. до своята смърт през 976 г., успявайки да обедини разпокъсаната страна. Династията е наречена „Огнена“ в съответствие с кръговрата на стихиите на мирозданието, съгласно конфуцианското учение за петте елемента (въздух, вода, огън, земя и метал). Джао Куан-ин (с храмово име император Тай-дзу) притежавал качествата на огнена стихия, оттам и името Огнена Сун. Историята на династия Сун се дели на два периода: Северна Сун (960 – 1127) и Южна Сун (1127 – 1279), в който царували осемнадесет императори, до падането на севера и юга под монголско иго.

六十五                                                             65

十七史                                                              Седемнадесет династийни истории1,   
全在茲                                                              всичките тук са събрани.                                                                      
載治亂                                                              Описват те порядък, бъркотии,  
知興衰                                                              за разцвет и упадък познание.





                                                                                                                                                 
____________________
                                                                                                                         
1 Това са седемнадесет исторически летописи, включващи събитията от първите трима легендарни владетели до времената на династия Южна Сун (1127 – 1279), когато на Уан Ин-лин е приписано създаването на този „Три йероглифен канон“. В следващи издания на Канона са включени историите на династиите до последната династия Цин (1644 –1911)

第四部分                                                        ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: ПРИМЕРИ ЗА НАСЪРЧЕНИЕ

                                                                                                                                            

六十六                                                             66  
                                           
                                        
讀史書                                                              Историческите записки чети,   
考實錄                                                              императорските хроники проучи.  
通古今                                                              Ще вникнеш в минало и настояще,                                                            
若親目                                                              сякаш гледаш ги със своите очи1.




六十七                                                             67

口而誦                                                              Рецитирайте ги с устата,  
心而惟                                                              обмислете ги със сърцата.   
朝於斯                                                              Вършете това сутринта,   
夕於斯                                                              вършете това вечерта.

 

  
                                                                                     
_____________________
     
1 Всички, които четат история, трябва да изучат и сравнят фактите и записките за владетели и царедворци, отнасящи се за различните епохи и династии. Когато вникнат в миналото и настоящето, както със собствените си очи, ще разберат поуките и дълбокия смисъл на историческите събития.                                                


六十八                                                             68

昔仲尼                                                              Някога Джун Ни1,    
師項橐                                                              за учител Сян Туо2 взел.   
古聖賢                                                              Мъдреците в древността   
尚勤學                                                              всъщност усърдно учели.





____________________
                                                                                                                           
1 Джун Ни – второ, неофициално име на Конфуций.                                                                                                         
2 Сян Туо – име на даровито седемгодишно момченце от царство Лу. Веднъж Конфуций пътувал с колесница начело на група от свои последователи. Насред пътя група деца строили крепост от пясък. Кун-дзъ поискал  да дадат път на колесницата. Сян Туо се изправил пред него и смело отвърнал: „Кога крепост е давала път на колесница?“. Конфуций бил удивен от отговора и заобиколил крепостта. Кун-дзъ започнал да почита това дете като свой учител, посещавал го за съвети и напътствия, без да се срамува от разликата във възрастта. Пример за това, как младите трябва да бъдат насърчавани към усърдно учение и подражание на мъдреците в древността.

六十九                                                             69

趙中令                                                              Главният секретар Джао  
讀魯論                                                              „Съждения и беседи“ четял.  
彼既仕                                                              Като чиновник вече служел,
學且勤                                                              все още старателно учел1.                                                                                                                                                                  





                                                                 
____________________
                                                                                                                            
1 За пример е даден исторически герой, който въпреки високия си пост, все още изпитвал огромно влечение към учение. Джао Пу бил главен секретар на императорската канцелария в ранните години на династия Сун (960 – 1279). Най-много от всичко обичал да чете и препрочита „Съждения и беседи“ на Конфуций. Веднъж император Тай-дзун го попитал защо чете ежедневно тази книга, която обичайно се изучава от децата.  Джао Пу отговорил: „С половината от казаното в нея помогнах на баща ти (Тай-дзу, основателят на династия Сун) да завоюва Поднебесната, със знанията от втората половина помагам на вас да я опазите и управлявате“.

七十                                                                70

披蒲編                                                              Един, листа от тръстика сплитал,  
削竹簡                                                              друг, дъсчици от бамбук изрязвал1.      
彼無書                                                              Те книги не притежавали,                                                                        
且知勉                                                              усилия да вложат успявали.                                                                                                                                      
                                                                                                                                                       



___________________  
                                                                                                                       
1 В тази строфа са споменати хора, които нямали книги, но желаели да се учат. При династия Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г.), живял Лу Уън-щу, овчар, който бил много беден да си купи книги. Той изсушавал и сплитал листа от тръстика, на които преписал Шу дзин (Канон на историята) и започнал да го изучава. Някъде по това време живял и свинарят Гунсун Хун, който по време на студовете изрязвал кората на бамбука и правел дъсчици, на които преписал историческия летопис „Пролети-есени“. Двамата положили големи усилия да се изучат и насетне получили високи чиновнически длъжности.

七十一                                                             71

頭懸梁                                                              Един, на гредата връзвал косата1,  
錐刺股                                                              друг, с шило бодял си бедрата2
彼不教                                                              Никой тях не ги учил, 
自勤苦                                                              сами упорито се трудили.






_____________________
                                                                                                                                      
1 През династия Дзин (265 – 420), Сун Дзин учел до късна нощ и за да не заспи, привързвал косата си на главната покривна греда.                                                                                                           
2 В периода „Воюващи царства“ (470 – 221 г.пр.Хр.), Су Цин също полагал огромни усилия в учението. Нощем, за да не заспи над книгите, бодял бедрата си с шило. Усърдието и отдадеността на двамата по-късно била възнаградена с високи постове. 

七十二                                                             72

如囊螢                                                              Ето, на светулки събрани1
如映雪                                                              ето, на отражения снежни2 –  
家雖貧                                                              в бедни семейства живели, 
學不輟                                                              но непрестанно се учели.





_________________
                                                                                                                                        
1 Чъ Ин от династия Дзин (265 – 420) искал да учи, но бил много беден и не можел да си купи масло за лампата. В летните нощи събирал светулки, слагал ги в прозрачна копринена торбичка и четял на тяхната светлина.                                               
2 Сун Кан живял при същата династия, и той от бедно семейство, в зимните нощи използвал отразената от снега светлина за да учи. По-късно и двамата достигнали до високи постове към двореца.

七十三                                                             73 
       
如負薪                                                              Ето, подпалки на гърба си носил1
如掛角                                                              ето, книга сред рогата скрепил2 – 
身雖勞                                                              макар че с телата си трудили,   
猶苦卓                                                              въпреки несгодите се отличили.





___________________
                                                                                                                          
1 Джу Май-чън от династия Западна Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г.) сечал дърва за огрев и ги продавал, с получените пари купувал книги, а прочетеното заучавал наизуст, докато носел тежките наръчи. Бил на почтена възраст, петдесетинагодишен, когато знанията му били забелязани от император У-ди и получил чиновнически пост.                
2 Ли Ми от династия Суей (589 – 619) като малък, докато пасял бивола, закрепвал книга между рогата му и четял. Щом пораснал, прилежността му в учението, въпреки трудностите, била възнаградена с висока длъжност.     

七十四                                                             74

蘇老泉                                                              Су Лао-цюен1  
二十七                                                              на двадесет и седем бил.  
始發憤                                                              С решимост преизпълнен  
讀書籍                                                              книги да чете се заловил.




七十五                                                             75

彼既老                                                              Когато вече остарял,  
猶悔遲                                                              за забавянето скърбял.   
爾小生                                                              Вие, млади ученичета,   
宜早思                                                              за туй навреме мислете.




__________________

1 Су Лао-цюен, още Су Сюн (1009 – 1066), известен учен-литератор и императорски библиотекар от династия Северна Сун (960 – 1127). Баща на великия поет Су Шъ (Су Дун-по).
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.