韋承慶  

南行別弟                                                Отивам на юг, разделям се с малкия си брат^¹   

澹澹長江水                                             Плискат се тихо вълните на Чан^²,                                 
悠悠遠客情                                             на гост отдалеко^³ е тревожна душата.
落花相與恨                                             Цветовете отронени с мене скърбят        
到地一無聲                                             и безшумно докосват земята.
                           
_________________                    
   
^¹ Стихотворението е написано на път към мястото на заточение в днешната южна провинция Гуандун.
^² Чан (Чандзян) – Дългата река или Яндзъ.
^³ Гост отдалеко – поетът има предвид себе си.
                    
                                               
南中詠雁                                                На юг, възпявам дивите гъски^¹

萬里人南去                                             Десет хиляди ли^² отпътувах на юг,
三春雁北飛                                             гъски на север летят, пролетта е накрая.
不知何歲月                                             Коя ли година и месец ще мога,
得與爾同歸                                             с тях да се върна, не зная.

__________________

^¹ Дивата гъска – символ на добрия вестоносец.
^²  Ли – в древността мярка за дължина, равна на около половин километър.