© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от старокитайски 1980 – 2017 © Всички права запазени! evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

УЕЙ ЧЪН-ЦИН (640? – 706?)

韋承慶  

南行別弟                                                Отивам на юг, разделям се с малкия си брат¹   

澹澹長江水                                             Плискат се тихо вълните на Чан²,                                 
悠悠遠客情                                             на гост отдалеко³ е тревожна душата.
落花相與恨                                             Цветовете отронени с мене скърбят        
到地一無聲                                             и безшумно докосват земята.
                           
_________________                    
   
¹ Стихотворението е написано на път към мястото на заточение в днешната южна провинция Гуандун.
² Чан (Чандзян) – Дългата река или Яндзъ.
³ Гост отдалеко – поетът има предвид себе си.
                    
                                               
南中詠雁                                                На юг, възпявам дивите гъски¹


萬里人南去                                             Десет хиляди ли² отпътувах на юг,
三春雁北飛                                             гъски на север летят, пролетта е накрая.
不知何歲月                                             Коя ли година и месец ще мога,
得與爾同歸                                             с тях да се върна, не зная.

__________________

¹ Дивата гъска – символ на добрия вестоносец.
²  Ли – в древността мярка за дължина, равна на около половин километър.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg