© ЕВГЕНИЙ КАРАУЛАНОВ преводи от китайски 1980 – 2020 evgeniyt@gmail.com ...
СТАРИННА КИТАЙСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛИ Ю (937 – 978)

李煜

《渔父词》 (二首)                                         По мелодия "Старият рибар“  (две стихотворения)

其一                                                                (I)


浪花有意千重雪                                            Стремят се пръските на речните вълни снега да разслоят.
桃李無言一隊春                                            Без шум минават в пролетната чета праскови и сливи.
一壺酒                                                            Чайник с вино,
一竿綸                                                            и рибарски прът,
快活如儂有幾人                                            колко като мен са тъй щастливи?

《渔父词》                                                      По мелодия "Старият рибар“  

其二                                                                (II)

一棹春風一葉舟                                            Дълго весло, пролетен вятър, лодчица като листо.   
一綸繭縷一輕鉤                                            Тънка кукичка, рибарско влакно от коприна.
花滿渚                                                            Островче с цветя покрито,
酒滿甌                                                            дълбока чаша с вино,
萬頃波中得自由                                            свободен съм между вълни необозрими!

《菩薩蠻》                                                       По мелодия "Варварски Бодхисатва“

花明月黯籠輕霧                                             Ярки цветя, мъждива луна, лека мъгла ги обвива,
今霄好向郎邊去                                             нощта е чудесна – на среща с моя мил отивам!
衩襪步香階                                                     По чорапки пристъпвам на стъпалата уханни –
手提金縷鞋                                                     държа пантофките със златни нишки везани.
  
畫堂南畔見                                                     Видяхме се на юг от писаната зала,
一向偎人顫                                                     за миг притиснах се към него в премала:
奴為出來難                                                     – За мене бе трудно навън да изтичам,
教君恣意怜                                                     господаря¹ ще науча дръзко да обича!

________________

¹ В стихотворението е описана среща между поета – император и по-малката сестра на императрицата.

《長相思》                                                       По мелодия "Дълго в раздяла копнея“


雲一緺                                                             Бухнал облак са косите
玉一梭                                                             с игленка от нефрит,  
澹澹衫兒薄薄羅                                             в мека блуза, тънка пола от коприна.
輕顰雙黛螺                                                     Леко вежди чумери – писани, вити.

秋風多                                                             Силен есенен вятър,
雨相和                                                             дъждът му приглася,
簾外芭蕉三兩窠                                             пред прозорчето два-три банана растат.
夜長人奈何                                                     Дългата нощ, как тя понася?

《相見歡》  (二首)                                        По мелодия "Радостна среща“  (две стихотворения)

其一                                                                 (I)


無言獨上西樓                                                 Самотен и безмълвен качвам кулата на запад,
月如鉤                                                             на сърп е подобна луната.
寂寞梧桐深院鎖清秋                                     Платан самотен в тъмния двор е запрял есента хладновата.

剪不斷                                                             Режеш, не се разполовява,
理還亂                                                             редиш, по-заплетена става
是離愁                                                             скръбта от нашта раздяла.
別是一般滋味在心頭                                     Странен вкус в сърцето остава.

《相見歡》                                                        По мелодия "Радостна среща“

其二                                                                  (II)


林花謝了春紅                                                Повяхват пролетните краски на горските цветя,
太匆匆                                                              твърде бързо и припряно.
無奈朝來寒雨晚來風                                      Безсилни срещу нощния вятър и студения дъжд в утринта.

胭脂淚                                                            Сълзи от руж по страните                                 
相留醉                                                            ме карат да остана и да пия –
幾時重                                                              кога ще се срещнем отново?
自是人生長恨水長東                                      В живота трайна е скръбта, вечно на изток¹ изтичат реките.

________________

¹ Характерен признак на реките в Китай.

《望江南》 (二首)                                          По мелодия "В Дзяннан се взирам“¹ (две стихотворения)
  
其一                                                                  (I)

多少恨                                                              Колко много печал
昨夜夢魂中                                                      нощес душата ми насън изпита...      
還似舊時游上苑                                              В прежното из императорския ловен парк отново скитам.
車如流水馬如龍                                              Колесниците като поток текат, конете – дракони летят!
花月正春風                                                      Цветя и луна, мекия вятър на пролетта.

________________

¹ Дзяннан – вж. Чу Гуан-си, бел.1.

《望江南》                                                         По мелодия "В Дзяннан се взирам“

其二                                                                   (II)


多少淚                                                               Колко много сълзи
斷臉復橫頤                                                       по лицето се стичат, отново страните разсичат.
心事莫將和淚說                                               Не трябват думи за мисли печални, щом говори плачът.
鳳笙休向淚時吹                                               Спирам да свиря на нежния шън², когато сълзи потекат.
腸斷更無疑                                                       Несъмнено, разкъсва душата скръбта!

________________

²  Шън – старинен духов инструмент, подобен на малък орган, направен от бамбукови или тръстикови тръбички с различна дължина, в древността 13 или 17 на брой, монтирани в куха кутия от кора на тиква, издълбано дърво или мед. С извит мундщук и свободни езичета от бамбук или мед в основата на тръбичките. Всяка тръбичка има отвор в долната част, който при свирене се прикрива с пръсти. Шън притежава ясно, чисто и красиво звучене.

《搗練子令》                                                      По мелодия "Перачката на коприна“

深院靜                                                                Глух е дълбокият двор,
小庭空                                                                пуста градината малка,
斷續寒砧斷續風                                                вятър откъслечно духа, пресекливо чука бухалка.
無奈夜長人不寐                                                За жалост, в дългата нощ, не е човекът унесен –
數聲和月到簾櫳                                                влизат глъч и блясък лунен през прозореца завесен.

《望江南》 (二首)                                              По мелодия "В Дзяннан се взирам“ (две стихотворения)

其一                                                                     (I)

 
閑夢遠                                                                 Бездеен, мечтите ми отиват надалеко,
南國正芳春                                                         де в южната родина е уханна пролетта.
船上管弦江面渌                                                 На лодка музика звучи, зеленее водната шир,
滿城飛絮滾輕塵                                                 върбов пух в града хвърчи, като прашец кълби безспир,
忙殺看花人                                                         хора оживено сноват да съзерцават цветята.

《望江南》                                                            По мелодия "В Дзяннан се взирам“

其二                                                                      (II)


閑夢遠                                                                  Бездеен, мечтите ми отиват надалеко,               
南國正清秋                                                          де в южната родина е прохладна есента.
千里江山寒色遠                                                  Реки и планини в студени краски до далечината,
蘆花深處泊孤舟                                                  в дълбокото тръстиков пух, самотна лодка на пристан,  
笛在月明樓                                                          на кулата флейта звучи под блясъка на луната.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.