李旸

《春吟回文》(八十首)                                                     „Пролетни напеви"¹ (Осемдесет стихотворения)  

春雪                                                                                    Пролетен сняг

其一                                                                                    (I)

遥山四起暮雲同                                                                Далечни планини вред се издигат със залезните облаци ведно.
素積庭階半捲風                                                                Бяла пряспа на стъпалата, вятър почти я отвея.
橋外柳花飛點點                                                                Зад моста реси на върбите прелитат, петно след петно.
塢邊梅影淡濛濛                                                                Край дигата разпилените сенки на сливовия цвят бледнеят.

飆 回舞徑春訓鶴                                                               Като вихър кръжи, по пътека танцува, от пролетта пленения жерав.
絮落沾泥曉踏鴻                                                                Пухчета падат в мократа кал, в утрото лебед ги стъпка.
寥寂苦吟人耐冷                                                                В тишината горчиво въздишам – човекът понася студа.
邀誰共醉小亭東                                                                Кого да поканя да се напием, на изток в беседката малка?

回文                                                                                    Палиндром

東亭小醉共誰邀                                                                В източната беседка малко да се напием, кого да поканя?
冷耐人吟苦寂寥                                                                Понасящия студ човек въздиша в тишината горчива.
鴻踏曉泥沾落絮                                                                Лебед стъпва в утринната кал и мокри падналия пух.
鶴訓春徑舞回飆                                                                Жерав, пленен от пролетна пътека, кръжи като вихър, танцува.

濛濛淡影梅邊塢                                                                Неясни и разпилени сенки на сливи край дигата.                             
點點飛花柳外橋                                                                Петно след петно, прелитат реси на върбите зад моста.
風捲半階庭積素                                                                Вятър отвява от стъпалата из двора пряспата бяла.
同雲暮起四山遥                                                                С облаците на залез издигат се вред планини в далнината.

_____________________

¹ Първото стихотворение – палиндром от сборника с осемдесет стихотворения, седемсловни осемстишия от жанра шъ, озаглавен „Пролетни напеви: палиндроми". В тях последният йероглиф от първото стихотворение става пръв в първото и т.н. Цезурата е винаги след четвъртия знак, а римата е строга: aabacada.