ОУЯН ДЗИУН (896 – 971)
歐陽炯
《南鄉子》 По мелодия "Южен край“
岸遠沙平 До далнината пясъчният бряг е равен.
日斜歸路晚霞明 слънцето е кòсо, заник озарява пътя обратен.
孔雀自憐金翠尾 Паун, от изумрудената си опашка във възхита,
臨水 взрян във водата,
認得行人驚不起 пътника разпознава – трепва, но не отлита.
《南鄉子》 По мелодия "Южен край“
岸遠沙平 До далнината пясъчният бряг е равен.
日斜歸路晚霞明 слънцето е кòсо, заник озарява пътя обратен.
孔雀自憐金翠尾 Паун, от изумрудената си опашка във възхита,
臨水 взрян във водата,
認得行人驚不起 пътника разпознава – трепва, но не отлита.
《南鄉子》 По мелодия "Южен край“
嫩草如煙 Нежни треви като мъгла избуяват,
石榴花發海南天 нарове под южното небе цъфтят.
日暮江亭春影綠 Здрач край речна беседка, тъмнеят сенките на пролетта.
鴛鴦浴 Неразделни птици¹ се къпят,
水遠山長看不足 реки и планини безкрайни гледам без насита.
_________________
¹ Неразделните птици – вж. Ду Фу, бележката към второто "Четиристишие“.