孟浩然   

春曉                                                         Пролетна утрин

春眠不覺曉                                              Не сещах в пролетния сън зората,                                                   
處處聞啼鳥                                              когато чух отвредом птичи гласове.
夜來風雨聲                                              Нощта дойде с шума на дъжд и вятър,
花落知多少                                              кой знае колко са окапалите цветове?    

宿建徳江                                                Нощувам на река Дзиендъ^¹

移舟泊煙渚                                             Край замъгления остров лодката пристава,
日暮客愁新                                             а залезът отново скръбта ми умножава.
野曠天低樹                                             Небето над широкото поле при дървесата слиза, 
江淸月近人                                             луната в бистрата река към мене приближава.              
                                                        
__________________

^¹ Река в съвременната провинция Джъдзян.

初秋                                                        Ранна есен

不覺初秋夜漸長                                     Нощите в ранната есен неусетно и бавно растат,
清風習習重淒涼                                     свеж ветрец подухва леко и отново носи хлад.
炎炎暑退茅齋靜                                     Отиде си жаркото лято, тихо е в колиба от камъш,
階下叢莎有露光                                     в острицата под стъпалата росни капчици блестят.

戲題                                                        Шега

客醉眠未起                                             Пиян е още гостът, спи, не му се става,
主人呼解酲                                             зове го домакинът от махмурлук да го избави.
已言雞黍熟                                             Рече: пилешката каша е сварена вече, 
復說甕頭清                                             прецедено е руйното вино – добави.